Догматика

Статии

Симон Влъхва

Симон Влъхва

Светослав Риболов

Манихейство

Манихейство

Светослав Риболов

Мандеи

Мандеи

Svetoslav Ribolov

Василид

 Светослав Риболов

Софийски университет "Св. Климент Охридски"                    DOI                                          
Богословски факултет 20 юни 2020 г.
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. основна статия

 

Резюме: Василид е първият християнски гностик. Работил е през II в. в Александиря и очевидно познава християнството, тъй като в рабките на гностическата си спекулация ангажира сериозен контингент от библейски персонажи и събития. Разглеждан е като особено опасен от християнските антигностически полемисти, тъй като според тях той фалшифицира апостолското предание. Вероятно учението му е било преподавано на две различни ниво ученици, като в единия варианте е било монистично, а в другия дуалистично.

Ключови думи: гностицизъм, ранно християнство, късна античност, религия, дуализъм, мистицизъм

Василид е може би първият християнски гностик в историята. Нямаме запазена негова биография, а сведенията за личността му са твърде оскъдни. Вероятно е имал собствена школа в Александрия в средата на II в. Според християнски негови критици той е пътувал из Персия, и е учил в Антиохия при друг гностически учител на име Менандър. Вероятно е написал свое евангелие по образеца на новозаветните версии на Евангелието и към него е прикачил свое подробно тълкувание в 24 книги. Писал е литургична поезия за целите на основаната от него общност[1].

Според Евсевий Кесарийски той се е хвалел, че е получил специално скрито предание от самия Иисус Христос чрез Главк, помощник на ап. Петър в мисионерската му дейност. Освен това вероятно е измислял свои профетични персонажи, като най-известият е Баркабас (Eusebius, Historia ecclesiastica 4.7 (PG 20, 316C-317B)).

Според християнските антигностически полемисти Ириней и Иполит, Василид е изповядвал онтологичен дуализъм, в който обаче е преплел редица персонажи и епизоди от библейските повествувания. Според църковните ересиолози обаче Василид всъщност следва антични философски модели в своето учение (Irenaeus, Adv. Haerses 1.24 (PG 7, 43BC); Hippolytus, Refutatio omnium haeresium, 7.20-27). Така или иначе, запазеното от този автор е изключително малко и само през враждебни и полемични извори, така че е много трудно да се възстанови някаква негова система. Според някои изследователи на гностицизма Василид всъщност е поддържал две различни учения, като първото е следвало по-близо християнството, проповядвайки за един Бог, а второто, преднадначено само за близките ученици на лидера на сектата, е приемало съществуването на два Бога – благ и зъл[2].  

В пораждането на битието според Василид благият Отец е породил ангелите и другите духовни същества, като първоначално те са шест и са съставлявали божествената „пълнота“ (πλήρωμα) – Умът, който е репрезентиран от Иисус Христос, Мисълта, Словото, Благоразумието, Мъдростта и Силата (Irenaeus, Adv. Haerses 3.16.6 (PG 7, 925B-926A)). Техни продължения са възникналите по-късно от Мъдростта и Силата архонтите на този свят, ангелите, които образуват 365 небеса, съставляващи космичния цикъл. Ангелите са подчинени на Бога на Стария Завет, наречен от Васили с името Абрасакс. Те държат хората в плен в тукашния веществен свят и в състояние на токсично опиянение. Отецът на благото изпраща Христос, за да ги призове към себепознание освобождение на душите им от този свят. На кръста обаче Христос е напуснал като невидим и на негово място е разпнат Симон Киринеец. Според Василид Светият Дух е душата на Христос, която произтича от благия Бог, върховен Отец, а спасението се състои във възвръщане на частиците светлина, персонифицирани в души, изпаднали в долния веществен свят под властта на старозаветния Бог, към небесните сфери. За целта Иисус Христос е преминал през всички сфери, за да освободи всички пропаднали частици от изначалното логосно семе, сътворено от Бога на светлината[3].

Продължител на Василид в школата бил Изидор, който е написал поне три съчинения – „За прорасналата душа“, „Етически трактат“, „Тълкувание на пророк Пархор“. И от трите съчинения са запазени само фрагменти, което не позволява да бъдат възстановени основните богословски идеи в тях. Тъй като сектата е била затворена и е нямала амбиции да формира пространна мрежа, тя с вековете е изчезнала. Въпреки това е засвидетелстана такава общност в Александрия през IV в. След това за нея няма повече сведения[4].

 

[1] Вж. Kelhoffer (2005), 115-134.

[2] Стефанов (2008), 162-163.

[3] Вж. Стефанов (2008), 165; Grant (1979), 201-216.

[4] Стефанов (2008), 167.

 

Извори

Eusebius, Historia ecclesiastica (PG 20, 9-909).

Hippolytus (1986), Refutatio omnium haeresium, ed. Miroslav Marcovich, Berlin: W. De Gruyter.

Irenaeus, Adversus haerses (PG 7, 423-1224).

Използвана литература

Стефанов, Павел. (2008) Ялдаваот. Итория и учение на гностическата религия. София: Омофор.

Grant. R. (1979), “La place de Basilide dans la théologie chretienne ancienne”, Revue des études augustiniennes, 2, 202–216.

Kelhoffer, J. (2005), “Basilides’ Gospel and Exegetics (Treatises)”, Vigiliae Chirtianae 59, 115–134.

Новоариани (аномеи, евномиани)

Новоариани (аномеи, евномиани)

Светослав Риболов

Арианство

Арианство

Светослав Риболов

This page is part of the project LABedia: Еncyclopedia of Late Antique Balkans, 4th-5th c.,
financed by the National Science Fund, contract КП-06-Н30/6, 13.12.2018