Важен фактор, влияещ върху живота на древните обитатели на Балканите, е природната среда. Стойностите на климата, качеството на почвите и естеството на водните ресурси са факторите, които могат да предопределят насоката на развитие на дадено общество. Пряката зависимост човек – храна, храна – природна среда поставя тракийското население от I хил. пр. Хр. в една подчинена позиция спрямо природата, уязвимо при всяка промяна и колебание на климата, почвите или водите.

В последните години интердисциплинарните изследвания разширяват значително познанията за климата на Тракия през I хил. пр. Хр. отвъд сведенията, извлечени от писмените извори. Проучванията в областта на археоботаниката и археозоологията включват много повече от идентифицирането на растителни и животински останки. Въпреки че голяма част от анализите са насочени главно към установяване на човешката диета, те също така могат да допринесат значително за реконструкция на климата, екологията и условията на живот в Древността. Сред интердисциплинарните изследвания, трябва да се спомене и анализът на диатомейни водорасли. Прилагането му в България дава възможност да се проследят промените, настъпили в палеоекологичното развитие на черноморкото крайбрежие. Палинологичните прочувания също предоставят интересни наблюдения за измененията в климата на Тракия през I хил. пр. Хр.