КРАЯТ НА ЕЗИЧЕСКАТА РЕЛИГИЯ В ТРАКИЯ

Иван Вълчев, гл. ас. д-р Софийски университет "Св. Климент Охридски", Исторически факултет, катедра "Археология"   10 октомври 2018 г. 16.00 ч., ул. "Московска" 45 може да гледате лекцията

Резюме

Проследяването на процесите на отмиране на езичеството и налагането на християнството въз основа на археологически извори показва липсата на единни за Тракия тенденции. В разрушаването на езическите храмове и светилища и изоставянето на важни елементи на традиционните погребални обреди се различават както регионални особености, така и явления, вписващи се в общоимперския контекст. Крайният резултат на християнизацията, видим в археологическия запис, е постепенното отмиране на езическите култови и погребални практики в продължение на около век и половина, започвайки от началото на IV в. насетне.

     Проблемът за отмирането на езическата религия и налагането на християнството в тракийските земи се радва на интерес от страна на учените от десетилетия. Въпреки това към момента няма обобщаващо изследване по въпроса. Акцентът на лекцията е поставен на прегледа на информацията от езическите храмове и светилища, както и на некрополите от късноримския период. Задълбоченият анализ на археологическите материали и ситуации показва, че голяма част от езическите култови средища функционират интензивно до самия край на IV в., а някои дори и в първите десетилетия на V в. Има обаче и примери на изоставени още преди края на III в. светилища, както и такива, разрушени във втората четвърт на IV в. Създаването на един общовалиден за Тракия модел на третиране на старите езически храмове и светилища е невъзможен както поради степента на проучвания и публикации, така и поради явните регионални различия и индивидуални подходи. Това, което може да бъде казано по-категорично е, че упадъкът на езическите култови центрове започва още от края на III - началото на IV в. и продължава с различни темпове за около век. Към момента изглежда, че фаталният удар е нанесен със законите на Теодосий I в края на IV в. Данните от некрополите от късноримската епоха са сходни с тези, които получаваме от храмовете и светилищата. Процесът на отмиране на кремацията, който не е свързан задължително с християнизацията, е по-бавен в селските райони на Тракия и особено в планинските масиви като Родопите например. Крайният резултат на християнизацията, видим в археологическия запис, е постепенното отмиране на езическите култови и погребални практики в продължение на около век и половина, започвайки от началото на IV в. насетне.