Мандеи

Svetoslav Ribolov

Резюме: Мандеите са може би единствената гностическа секта от късната античност, възникнала през II в., и оцеляла до днес. Нейната митологическа схема носи характерните черти на гностическия дуализъм. Персонажите извират от библейската традиция на Близкия изток с примеси от местни сирийски вярвания, божества и топоними. Привнесените християнски елементи практически само опасват като с външна одежда дълбокия и не4променен разказ за изначалната световна битка между добро и зло, водеща се на всички равнища на битието. За разлика от останалите отмрели гностически общности мандеите са помирили този теологичен песимизъм със света, в който живеят и подобно на манихеите и християните са развили култ и богослужение, храмови пространства и стабилни социални структури. Те са усвоили и положително отгношение към възпроизводството и семейството, което очевидно не е така при останалите гностици. Общностите им в Сирия и Ирак днес са силно застрашени от изчезване особено след дейността на Ислямска държава, която особено жестоко преследва мандеите и ги обявява за последователи на сатаната.

Ключови думи: гностицизъм, ранно християнство, късна античност, религия, дуализъм, мистицизъм, мандеи

 Маже би единствената жива и до днес гностическа секта е мандеанската. Последователи й наброяват над 100 000 души, като повечето преди войната в Ирак и Сирия бяха жители на тези региони. След войната повечето от тях постепенно се преселиха в Европа, САЩ и Австралия. На особена почит при мандеаните е св. Йоан Предтеча (Кръстител), затова често те наричат себе си „кръстители“ (subba). Названието на сектата идва от сирийската дума за познание – manda[1]. Налична е една свещена книга, рперпезентираща донякъде тяхното учение. Това е „Диван на вилокото откровение“ или „Вътрешен Харан“. Иначе секата разполага с разгърната палитра от литературни прозиведения, написани на източносирийски диалект. Това са „Съкровище“ (Ginza), „Велика книга“ (Sidra rabba), литургичен сборник „Възхвала“ (Qolasta) и др.[2]

Според мандеите светът на тъмнината се намира на юг и е противопоставен на света на светлината – на север. За всеки свята има по един господат – единият е „живот“, „велик живот“, „господар на величието“, „цар на светлинта“, а другият е злият дух Руха. Светът на мрака има началото си в хаоса. Господарят на мрака сътворява гигант-змей и цялото царство на нечестивите твари, а те от своя страна в земята на „мрачната вода“ пораждат демоничните същества в него – ангели, змейове нечестиви твари[3]. Те се оглавяват от седем главни (планетите) и други дванадесет (знаците на зодиака). Пратеник на царя на светлината, наричан „познание за живота“, пленява и оковава царя на мрака, но остава прокълнат в този свят на мрака[4].

Първичният човек Адама е странна комбинация от Птахил – дал тялото като част от злия свят и душата му – дошла от царството на светлината. Адам, Ева и техните деца – Хилиб, Шитил и Анош са също небесни фигури, задали началото на цялото човечество[5].

Според мандеите св. Йоан Предтеча е пратеник на Бога на светлината и бива представян като противник на Иисус Христос. Основната цел на живота на мандеите е избавлението на душата (nishimta) и духовете на вярващите (mana) от света на мрака и неговите характеристики. Спасението на човека е корени в спасението на Адам, като процесът е предсавен като изцяло митологичен мотив, в който трудно можге да се говори за историческа месианска надежда. С напускането си на плътта душата на манея преминава през седем или осем различни места, планетарни сфери, където тя се претегля и дори може да бъде измъчвана (ясен паралелс митарствата), като накрая душите на праведниците се увенчават с небесен свой двойник. Също така в края на времета ще има „велик ден ден на края“ или „велик съд“, на който Богът на светлината ще онсъди окончателно по отношение на всички души, намиращи се в ада. Небестивците ще потънат в морето на вечния огън – Суф, а праведните ще бъдат върнати в царството на съвършенството[6].

Мандеите имат и развита персонална и общностна етика, като признават 17 смъртни гряха, приемат, че спасение се достига не само чрез познание за истината и съдбата на човека, но и чрез култови действия. Молитвата е особено честа практика при тях. Особено важно при тях е кръщението, извършвано тържествено в течаща вода – тя се приема като лечебен и божествен елемент. По тази причина и храмовите им пространства са представляват постройки с двор, в който се намира басеин и са в непосладствена близост до река. Особеното е, че кръщението може да се извършва многократно и се схваща като акт на очистване и покаяние от греховете[7].

В празничния кръг на мандеите има четири големи неподвижни празника – Великия празник (Dihwa raba), което е Нова година, Кратък празник (Dihwa hnina), Празник на сътворението (Bronaia), Празник на златното кръщение на Адам (Dihwa id dimana)[8].

Освовният им символ е кръст, облечен в лат и поставен във венец.

Твърде вероятно сектата да е възникнала още през II в. на основата на юдейските месиански аскетически общности в междурацието, но с вековете е развила силна антиюдейска реторика. Очевидни са и редица влияния от местните християнски общности, много ог които неортодоксални. Знаем, че в райна, където и до днес пребивават мандеи са се установявали в миналото маркионити и други гностически общности. Това са труднодостъпни палнински и полупустинни региони, в които животът е труден, а населението винаги е било рядко. Това е предопределило и странната съдба на тази общност. Силно затворена вътре в себе си, тя не рядко е в процес на вътрешно кръвосмешение и генетично изтощение. От друга страна, за разлика от повечето гностически секти, тя не отрича семейството, секса и брака. Напротив, отглеждането на деца се цени високо в секата и като цяло семействата разчитат на вътрешна кохеренция и лоялност в условията на шиитската доминация и чести преследвания от доминиращата ислямска общност. В езиково отношение общността е съхранила също древен език и порядки, отразяващи реалности от късната античност и изглеждащи особено анахронични днес. За съжаление, след особено жестоките преследвания по време на доминацията на Ислямска държава в региона, много от членовете на сектата биват принудени да приемат исляма или емигрират към Западния свят, където се радват на протекцията на големите християнски изповедания и светските администрации.

[1] Mayer (2004), 142.

[2] Rudolph (1974), 36–44.

[3] Вж. Стефанов (2001), 105–107.

[4] Стефанов (2008), 232–233.

[5] Ibid. 238–239.

[6] Ibid.

[7] Вж. Rudolph (1974), 121–125.

[8] Вж. Macuch (1976), 147–152.

Secondary Sources

Стефанов, П. (2001) „Гностическата религия на мандеите“, - Протопр. Н. Шиваров, К. Попконстантинов (ред.), Международна конференция в чест на проф. д-р Т. Коев, (Велико Търново), 84-110 / Stefanov, P. (2001) "Gnosticheskata religia na mandeite", - Protopr. N. Shivarov, K. Popkonstantinov (red.), Mezhdunarodna konferencia v chest na prof. d-r T. Koev (Velikov Tarnovo), 84-110

Стефанов, П. (2008) Ялдаваот. Итория и учение на гностическата религия (София: Омофор)/ Stefanov, P. (2008) Yaldavoat. Istoria i uchenie na gnosticheskata religia (Sofia: Omofor)

Macuch, R. (1976), Zur Sprache und Literatur der Mandaer (Berlin).

Mayer, G. (2004), “The Baptism of Repentence: John the Baptist in the Mandaic Traditon. Rituals in a Religion between Judaism, Christianity, Islam”, in: A. Destro&M. Pesce, Rituals and Ethics. Patterns of Repentence: Judaism, Christianity, Islam (Louvain-Pparis), 141-148.

Rudolph, K. (1974), “Zum gegewartigen Stand der mandaischen Religionsgeschichte”, in K. Troger, Gnosis und Neues Testament (Berlin-Gutersloh), 121-148.