Част от ранносредновековните брадви, с вероятни бойни функции, в днешните български земи

Институт за балканистика с Център по Тракология	DOI
Българска академия на науките
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.	основна статия

  

Резюме:  Настоящата публикация има за цел да представи част от ранносредновековните брадвите, открити в днешните български територии, за които се предполага, че са изпълнявали бойни функции. Някои от тях са открити в гробове, в комбинация с хладни клинови оръжия, върхове на копия и елементи на конската сбруя. Поради контекста на откриване и съпътстващите ги находки, би могло да се предположи, че вероятно са използвани в по-голяма степен като оръжия, отколкото като сечива. Друга част от брадвите, макар и безконтекстни, дават основание да бъдат определени като бойни поради морфологичните си характеристики. Формата на острието и тила (в някои случаи оформен като чук, в други като шип) предполага употребата им във военното дело, а не в селското стопанство. Данните от някои византийски художествени извори допълнително подкрепят това твърдение. Не на последно място по интерес са и представителните образци с инкрустации от благороден метал, които най-вероятно са лишени от утилитарните си функции на оръжия. Те вероятно са символ (инсигния) на високия социален и/или военен статус на притежателя си.

Ключови думи: Ранно средновековие, бойни брадви, въоръжение, Балкани, български земи

В настоящата статия ще обърнем внимание на една малка част от големия брой ранносредновековни брадви, открити в днешните български територии. Основно предизвикателство  при изследването на този тип предмети е, че  притежават двойнствена функция – на сечива и на оръжия (включително и безспорно в Средновековието). Именно поради тази причина трудно би могла да се установи точната функция на отделните типове брадви. В научната литература са познати достатъчно красноречиви примери как едни и същи типове и екземпляри се обсъждат от различни автори в битността им като сечива и оръжия. Други проблем е слабата изменчивост на формите във времето. Това, съчетано с липсата на ясен контекст на откриване при някои образци, води до невъзможност да се определи точната им датировка. Безконтекстността на огромния брой находки – случайни или с неясен контекст от многослойни, (късно)антично-средновековни обекти прави невъзможно ясното им времево отнасяне.    

   В изследването на Валери Йотов, посветено на ранносредновековното въоръжение и снаряжение от българските земи, изследователят съставя типология на находките на ранносредновековни брадви, намерени в териториите южно от Дунава^[1]. За част от откритите „домашни“ образци би могло да се предположи, че са изпълнявали основно бойни функции. Това се обуславя или от контекста, в който са намерени малкото на брой брадви с „известно“ местонамиране, или от морфологичните характеристики на острието и тила на брадвата.

    Преди да пристъпим към представянето и анализирането на отделните образци е необходимо да обърнем внимание на конструктивните особености на брадвата. Тя се състои от два основни компонента – метална част и дървена дръжка. Обяснимо до нас достига обикновено само металната част. Тя се състои от работна част – острие. Около отвора за дръжката често са изработвани разширения – т.нар. „уши“, служещи за по-доброто прикрепване на дръжката. Металната част завършва в задната си част с т.нар. „тил“, който при различните типове е оформен по различен начин.

      Част от брадвите се откриват в гробен контекст в комбинация с други елементи на въоръжението. Фактът, че някои образци са намерени в затворен археологически контекст в комбинация със саби, върхове на копия или с конска сбруя, навежда на мисълта, че погребаният вероятно ги е използвал основно в качеството им на „допълнително“ оръжие. Друга част от брадвите, които ще бъдат представени по-долу, макар и случайни находки, намират паралели според своята форма с образци от Северна, Централна и Източна Европа, и са определени от изследователите като бойни^[2].

     Също така, част от брадвите открити в българските земи намират своите аналогии и в някои художествени извори, където са представени като оръжия. Подобно изображение е миниатюрата от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, за която ще стане дума по-долу. Както вече отбелязахме, бойната брадва освен в ролята си на допълнително оръжие е изпълнявала и функциите на основно въоръжение за близък бой. Това се отнася с особена сила за традициите в северноевропейското военно дело, а както вече споменах, откриването на елементи на въоръжението със северноевропейски произход по Долен Дунав, не е рядкост. Имаме данни, че някои от средновековните степни номади от източноевропейските и руски територии също са използвали брадви в качеството им на „допълнителни“ оръжия за близък бой. Според Кирпичников, част от „леката“ степна конница е била въоръжена, освен с едноостри клинови оръжия, и със специфичен тип бойни брадви с дупка при острието, служеща са окачването им към седлото на коня^[3].

   Интерес представляват някои от споменатите по-долу образци, които едва ли са били „натоварени“ с бойни функции и биха могли да се отнесат към т.нар. „парадно въоръжение“. Те, подобно на някои саби, мечове и бойни ножове (кинжали), вероятно са служили като своеобразни инсигнии, отразяващи съответния социален и/или военен ранг на техния притежател. За съжаление, те представляват случайни находки, което затруднява датирането им.

    Ще започнем прегледа на брадви,  открити в гробен контекст. Именно такава е находката, намерена заедно със сабята от гроб № 27 в некропола при Нови Пазар (обр. 1)^[4]. Тя е открита, положена над дясното рамо на скелета (обр. 2)^[5]. Брадвата е с плосък тил. Острието ѝ е плоско и слабо, дъговидно извито. Налични са две разширения при отвора за дръжката –- отпред и отзад. Брадвата е силно корозирала. Според Йотов, този тип брадви са с тегло вариращо между 300 и 1000 грама. Според формата си би могла да се отнесе към т. нар. „тежки брадви“ от тип 8, вариант А по типологията на Йотов^[6]. Откриването на съответния образец в гробен контекст в комбинация със сабя, дава основание да се предположи, че вероятно брадвата е била използвана и като оръжие. Датирана във втората половина на VIII – началото на IX в.

   Аналогична находка е открита в гроб № 66 от некропола при местността „Сарелу“, западно от с. Кюлевча, общ. Каспичан (обр. 3)^[7]. Тя се датира в периода VIII–IX в. и също се отнася към т.нар. „тежки брадви“ от тип 8, вариант А по типологията на Йотов. Острието ѝ е плоско и извито под прав ъгъл. Част от него липсва. В отвора за дръжката е запазен дървен фрагмент, част от дръжката. Тилът (задната част на брадвата) е къс, с квадратно сечение. Некрополът при Кюлевча е биритуален, с преобладаваща инхумация. Скелетът в гроб № 66 е на мъжки индивид. Той е положен в правоъгълна яма, която от коленете надолу преминава в ниша. Мъртвецът е по гръб с ръце, изпънати до тялото. Ориентацията на скелета е Ю – С. От дясната страна на черепа е открита глинена кана. Брадвата е положена до дясната ръка на скелета. До нея е открито кремъчно огниво. В лявата ръка е намерен железен нож с обща дължина 14,5 см (вероятно с битови функции). Под лявата страна на таза има желязна халка. В нишата на ямата е регистриран животински скелет на едро животно (вероятно говедо) в свито положение. Черепът е открит върху ребрата на животното. В източната част на ямата са намерени долни крайници на елен. Гробният инвентар и регистрираната ориентация на скелета са характерни за гробовете от т. нар. „езически период“.

   Друг образец, открит в гробен контекст, за който може да се предположи, че е изпълнявал бойни функции, е намерен в гроб № 7 от некропола при с. Красен, обл. Русе (обр. 4)^[8]. Некрополът е с инхумация и се датира в периода средата на VIII – края на IX в. В гроб № 7 е положен скелет на мъжки индивид, по гръб, с изпънати долни крайници и с ръце кръстосани върху гърдите (обр. 5)^[9]. Ориентацията на скелета е З – И. Брадвата е цялостно запазена. Намерена е в насипа на гроба. Тя е с пирамидално сечение. Налична е лека дъговидна извивка при основата на острието, което завършва със заострен връх. То е издължено и преминава през закръглени „уши“ (издатини, фланкиращи отвора за дръжката) в къс тил (задна част на брадвата). Според морфологичните си характеристики, брадвата се отнася към „тежките брадви“ от тип 7, вариант А по типологията на Йотов^[10]. Този тип брадви са с тегло, вариращо между 300 и 1000 грама. Според Йотов, те са използвани предимно като сечива, но е възможно в определени случаи да са придобивали функции и на оръжия.

   Към същия тип се отнася брадва, открита в крепостта „Кракра“ при Перник^[11](обр. 6)^[12]. При нея също е налична, характерната за типа, дъговидна извивка при основата на острието. То е издължено и преминава през триъгълни „уши“ в къс тил.

    Интерес представлява и друг образец, открит в разрушен гроб от некропола при с. Красен (обр. 7)^[13]. Съответната брадва се отнася към т.нар. „леки брадви“^[14] от тип 1, вариант А по типологията на Йотов. Гробът е разрушен вследсвие на изкопни дейности. Предполага се, че е принадлежал на конник поради открите в него находки (въоръжение и конска сбруя). Според работниците, всички предмети са намерени при долните крайници на скелета. В гроба, освен брадвата са открити чифт железни стремена с аркадовидна форма на корпуса и с правоъгълно стъпало. Пластината на „ухото“ за окачване на стремената е правоъгълна. На същото място са открити още желязна юзда и връх на копие. Брадвата е с трапецовидно и издължено острие. „Ушите“, фланкиращи отвора за дръжката, са закръглени. Отворът е с елипсовидна форма. Тилната част е скъсена и е с квадратно сечение, оформена като чук. Чисто морфологично, брадвата би могла да се определи като брадва-чук. Този тип образци се приемат за бойни поради размерите и теглото си. Брадвата от с. Красен е с тегло 178 грама, което я прави с около 200 грама по-лека от представителите на т.нар. „тежки брадви“”. Това по всяка вероятност се отразява на нейната утилитарност, като оръжие. Допълнителна „тежест“” в полза на предположението, че става дума за бойна брадва, придават и находките, с които е открит съответният образец. Наличието на връх на копие, елементи на конска сбруя и на брадва от този тип, дава основание да предполагаме, че погребаният е воин, вероятно конник, положен с личното си въоръжение. Йотов предполага, че този тип брадви са характерни за средноаварския период от края на VII в. и по-късно^[15]. Подобни образци се срещат както във воински гробове от кавказките територии, така и в Централна Европа. Общата им датировка е в периода VII–IX в.

   Брадва от същия тип като находката от разрушения гроб при с. Красен, е открита в гроб № 10 от некропола при Ножарево, общ. Главиница^[16] (обр. 8)^[17]. Некрополът при Ножарево е биритуален, с отчетлива доминация на инхумацията. Скелетът в гроб № 10 е положен по гръб с изпънати крайници и с ориентация С/СИ – Ю/ЮЗ. Брадвата е с трапецовидно и издължено острие. „Ушите“, фланкиращи елипсовидния отвор за дръжката, са закръглени. Тилната част е скъсена и е с квадратно сечение. Тя е оформена като чук. Този образец също можем да определим като бойна брадва-чук.

  Ще продължим прегледа на част от брадвите с вероятни бойни функции в българските земи с образците, открити извън гробен контекст, и с тези, представляващи случайни находки.

  Интерес представлява брадвата, намерена в крепостта до с. Бозвелийско, обл. Варна^[18] (обр. 9)^[19]. Тя е с издължено надолу острие, с лека извивка. Наличен е отвор за дръжката, фланкиран от „овални уши“. Тилната част е оформена като чук и е с квадратно сечение. Поради размерите и теглото на този тип брадви, може да се приеме, че са се използвали и като оръжия. Брадвата от Бозвелийско се отнася към т.нар. „леки брадви“ от тип 2, вариант С по типологията на Йотов^[20]. Съответният образец е датиран в периода X–XI в.

    Към същия тип спада и брадва, открита в околностите на с. Дебрене^[21] (обр. 10)^[22]. Острието ѝ е със слаба дъговидна извивка. Удължено е повече в долната част. Формата му е трапецовидна с широко сечение при основата. „Ушите“ при отвора са леко заоблени. Брадвата е датирана в широки хронологически граници от втората половина на IX до средата на XI в.

    Отново към „леките брадви“ от тип 2, но вариант А, се отнася находката, намерена в средновековното селище до Одърци^[23] (обр. 11)^[24]. Датирана е в периода X–XI в. Острието ѝ е с трапецовидна форма и с кръгъл отвор за дръжката, фланкиран с триъгълни „уши“. То е с широко сечение при основата. Тилът е къс и е с квадратно сечение.

   Близък по морфологични характеристики до тези брадви е образец, открит в гроб № 1 от некропола Lasencetomaj-Piros, Унгария (обр. 12)^[25]. Брадвата също би могла да се отнесе към т.нар. „леки брадви“, но по-скоро формата ѝ наподобява тип 3, вариант С по типологията на Йотов^[26]. Острието ѝ е трапецовидно и слабо извито, удължено нагоре и надолу. То е с тясно, квадратно сечение при основата. „Ушите“, фланкиращи отвора за дръжката, са триъгълни. Тилната част е скъсена, с кръгло сечение. Тя завършва с квадратна ударна част, пригодена за чук. Некрополът Lasencetomaj-Piros е датиран най-общо в късноаварския период VIII–IX в. Оръжието е открито в двоен гроб с инхумация. Освен брадвата, в гроба са открити още и два железни ножа (с битови функции), метални гривни, и др. Някои изследователи, сред които Ruttkay и Kovacs, определят този тип брадви, като характерни за маджарите и ги датират в X в.

  Брадва, която несъмнено би могла да се определи като бойна, е открита в околностите на с. Средина, обл. Добрич^[27] (обр. 13)^[28]. Според формата си, тя се отнася към „леките брадви“ от тип 3, вариант В. Оръжието е датирано в периода IX–X в. Острието на брадвата е право, с трапецовидна форма. Регистрирани са „уши“ с триъгълна форма от двете страни на отвора за дръжката. Тилът е оформен като чук. Той е украсен с два пръстена и завършва с топчеста глава. Рамото на брадвата (между острието и тила) е осемстенно и украсено с две релефни линии. Изображение на този тип бойни брадви се открива в миниатюра от Мадриския ръкопис на Йоан Скилица. Там са изобразени три подобни образеца в ръцете на византийски воини, вероятно с по-различен военен ранг от останалата войска, която е въоръжена с копия, лъкове и стрели. Фигурите на тримата воини са представени ясно и отчетливо пред цялата останала войска. Миниатюрата представя сюжет, свързан с обсадата на град Самосата през 859-та година, в южната част на Турция. Кампанията е част от военните походи на император Михаил III срещу династията на Абасидите (обр. 14)^[29]. Брадви с подобна форма се срещат също в района на Кавказ, в Скандинавия, както и в Долнодунавския басейн. Някои изследователи, сред които Ruttkay и Kovacs ги определят като характерни за маджарите и ги датират в X в. Скандинавските изследователи датират този тип бойни брадви в периода X–XI в. и ги определят като импорт за северноевропейските територии. Те предполагат, че техния произход следва да се търси някъде в източноевропейските и руски степи^[30].

   Подобен образец на брадвата от Средина е открит в гроб № 1 от некропола Gambas в jud. Alba, Трансилвания^[31] (обр. 15)^[32]. Общата датировка на некропола е в средноаварския период (650–720 г. сл. Хр). Гробът е с инхумация. Скелетът е на мъжки индивид. Острието на брадвата е издължено и леко извито, с трапецовидна форма. Регистрирани са „уши“ с триъгълна форма от двете страни на отвора за дръжката^[33]. Тилът на образеца е оформен като чук, подобно на брадвата от Средина.

   Друга находка от българските земи, която с пълно основание може да се определи като бойна брадва е открита в местността „Ганкино копито“ до с. Нейково, обл. Сливен^[34] (обр. 16)^[35]. Тя се отнася към т.нар. „леки брадви“ и според формата си наподобява тип 5, вариант А по типологията на Йотов. Оръжието е изключително леко и тежи едва 144 грама. Образецът се датира в периода X–XI в. Острието на брадвата е с отчупени краища. То е симетрично удължено в двете посоки и има лека дъговидна извивка. Фланкиращите отвора „уши“ са с триъгълна форма. Тилната част е плоска, като към нея са оформени криловидни израстъци^[36]. При острието е регистриран малък отвор, вероянтно служещ за окачване на брадвата. Според Кирпичников, отворът е служил за пристягане на кожен калъф или за окачване на брадвата към седлото на коня, както бе споменато по-горе. Според него, брадвите, в чиито остриета са оформени отвори, би следвало да се считат за бойни^[37]. Вероятно Кирпичников обвързва този тип брадви с въоръжението на ранносредновековната степна конница. В такъв случай тези образци са „играли“ ролята, ако не на основно, то на допълнително оръжие. Някои изследователи предполагат, че този тип брадви са със скандинавски произход и със сигурност са изпълнявали функциите на оръжие. Според други, те са били част от маджарското въоръжение, като ги датират в X в.

   Според Сираков, публикувал образеца от с. Нейково, този тип малки бойни брадви се използват не само за нанасяне на удари отблизо, носъщо така и за поразяване на противника чрез хвърляне от разстояние^[38]. Най-вероятно подобни бойни брадви са били използвани именно от конници. Те са конструирани така, че дасе улесни замятането им. Възможно е тези оръжия да представляват вид „метателни брадви“

   В региона на Сливен е открит и скандинавски меч тип Н по типологията на северноевропейските мечове на Petersen. Предполага се, че тези находки са свързани с военното присъствие на варяги южно от Стара планина в периода X–XI в. Намерените глинени котли  с „вътрешни уши“ в близката крепост „Туида“ дават повод да се предполага, че съответните елементи на въоръжението биха могли да попаднат в региона и посредством печенегите. Една немалка част от въоръжението със северноевропейски произход, а и не само, би могло да е „пренесено„ в земите южно от Дунава именно от т.нар. „късни номади“.

   Представителен образец, сходен по форма с брадвата от с. Нейково, е открит в крепостта „Стана“, обл. Шумен^[39] (обр. 17)^[40]. Брадвата е случайна находка. Общото ѝ тегло е 313 грама. Тя би могла да се отнесе към тип 5, вариант В по типологията на Йотов^[41]. Няма да бъде пресилено, ако я опишем като „произведение на изкуството”. Тя е датирана в периода X–XI в. Повърхността ѝ е покрита със сребърни инкрустации и апликации. Острието е дъговидно извито. Отворът за дръжката е фланкиран с овални „уши“. Тилът завършва във формата на пресечен конус с двупирамидален остър връх. Налична е симетрична декорация от двете лица на брадвата. Острието и „ушите“ са декорирани с флорални мотиви. В средата на острието е оформена декорирана палмета, от двете страни на която има по четири медальона. В тях е изобразена трилистна палмета с едно издължено листо. Тези орнаменти са гравирани в негатив в метала и запълнени със сребърни нишки. Отново върху острието са изобразени стилизирани кръгове, в които са представени двойка птици. Тилът е разделен на две части от един релефен пръстен. Върху „ушите“ са гравирани двойка животински глави, а върху двойнопирамидалния връх – кръст. Най-вероятно тази брадва е използвана с парадни функции, а не за бойни цели. Тя, вероятно, е била символ (инсигния) на високия социален и/или военен статус на притежателя си. Предполага се, че находката от крепостта Стана е със северноевропейски (скандинавски) произход^[42].

    Още една представителна брадва е открита в българските земи. Тя е случайна находка – намерена в местността „Турек“ до с. Бързина, обл. Враца^[43] (обр. 18) ^[44]. Според формата ѝ, бихме могли да я отнесем към „леките брадви“ от тип 4, вариант С по типологията на Йотов. Датирана е подобно на брадвата от крепостта Стана, в периода X–XI в. За разлика от представителния образец от Стана, брадвата от с. Бързина е два пъти по-лека, с тегло от 140 грама. Цялата повърхност на образеца е покрита с гравирани изображения. Всяко едно е оградено в рамка^[45]. Предполага се, че тези гравюри са били запълнени със сребърна тел, но вследствие на корозията и почистването на предмета, голяма част от инкрустацията е унищожена.

   От едната страна на тилната част е гравирана човешка фигура в цял ръст, във фас. Тялото е издължено, с отпуснати до него ръце, а очите, носът и устата са маркирани с точки и линии. Краката на фигурата са несъразмерно къси и леко свити в колената. При външната линия на левия крак е запазена част от сребърната инкрустация, а в левия ъгъл на рамката се забелязва медна нишка. При отвора за дръжката също е запазена част от сребърната инкрустация. Лявата половина на острието е орнаментирана с растителни мотиви. Подобна, вероятно, е била орнаментацията и на дясната половина, но за съжаление тя е силно пострадала от корозията. От другата страна на предмета, върху тилната част по дължина, е гравирана фигура на змей или дракон с отворена уста. При отвора за дръжката има изображение на кон със запазени части от медни нишки. Отдолу, върху острието, се регистрира вертикална начупена линия в рамка. Също така, там са гравирани фигури на две змии една срещу друга с отворени усти. Всяка от тях е в рамка с правоъгълна форма.

   По форма брадвата от с. Бързина наподобява т. нар. „Т-образни“ брадви, разпространени в степната и гористо-степната зона на Източна Европа, датирани в широките хронологически граници между VIII и XII в. Подобни по форма брадви са откривани и в Централна Европа, в гробни комплекси от териториите на днешна Унгария и Словакия, датирани са VIII–X в.

   Богатата декорация на обазеца от с. Бързина предполага възможността тя да е била използвана със символично предназначение, а не като оръжие. Същото се отнася и за находката от крепостта Стана. Тези две представителни брадви представляват прекрасни примери за инсигнии, подчертаващи ранга на техния притежател в обществото. За съжаление, липсата на археологическа среда при тези образци не позволява да се правят по-конкретни заключения.

  

^[1] Йотов 2004.

^[2] Бих искал да напаравя уточнението, че сред някои от представените по-долу типове брадви, открити в българските земи, са налични по повече от един или два образеца от всеки тип. Повечето от тях са включени в изследването на Валери Йотов, свързано с ранноседновековното въоръжение и снаряжение от българските територии. Целта на настоящата публикация не е да представи всички тези брадви, а по-скоро да отличи тези, които биха могли да изпълняват конкретно ролята на оръжия и да презентира по един-два представителя от всеки от тези типове. Вж. Йотов 2004,

^[3] Кирпичников 1966, 29.

^[4] Станчев 1958, 11, табл. IX, табл. XXXII; Йотов 2004.

^[5] Станчев 1958, табл. IX.

^[6] Йотов 2004, 100–101.

^[7] Въжарова 1976, с.122, обр,73; Йотов 2004, кат. № 614; Рашев 2008, с. 554, табл.C I, 4.

^[8] Станчев 1986, с.31, табл. I, III - 1, IV - 3; Йотов 2004, кат. № 596; Рашев 2008, с. 554, табл.C I, 3.

^[9] Станчев 1986, с.31, табл. III – 1.

^[10] Йотов 2004, 100.

^[11] Съхранява се в РИМ–Перник с инв.№ П 3517.

^[12] Йотов 2004; сн. Самуил Камбуров.

^[13] Dimova 1978, p. 382-386, fig.5; Йотов 2004, кат.№ 548; Рашев 2008, с. 554, табл.C I, 1, табл. XCVII.

^[14] С тегло около 170 грама.

^[15] Йотов 2004, 88–89.

^[16] Съхранява се в Исторически музей – Силистра с инв. № III-2633.

^[17] Йотов 2004, кат.№ 549; Рашев 2008, с. 554, табл.C I, 2.

^[18] Съхранява се в Археологически музей – Варна с инв. № IV 2410.

^[19] Йотов 2004, кат. № 561; Златков 2014.

^[20] Йотов 2004, 91–92.

^[21] Съхранява се в РИМ–Враца с инв. № А 459.

^[22] Йотов 2004;  сн. Самуил Камбуров.

^[23] Съхранява се в РИМ–Добрич с инв. № 3693.

^[24] Дончева-Петкова 1999, кат. № 750; Йотов 2004, кат. № 556; Златков 2014.

^[25] Müller  1992.

^[26] Според Йотов, този тип брадви са с тегло между 140 и 300 грама. Вж: Йотов 2004, 92.

^[27] Съхранява се в РИМ – Добрич с инв. №. 2150.

^[28] Йотов 2004, кат. № 569; Златков 2014.

^[29]BNE MSS Graecus Vitr. 26-2 Codex Græcus Matritensis Ioannis Skyllitzes, folio 072r  <https://manuscriptminiatures.com/4203/13375#image> (22.01.2021).

^[30] Йотов 2004, 96–97.

^[31] Съхранява се в Музея в Alba с инв. № 5160.

^[32] Bodrogi 1913; Horedt 1958, 95–100; Cosma 2017, 116.

^[33] Заедно с брадвата в съответния гроб са открити две стремена, три върха на копия, глинено гърне и двусъставен зъбалец.

^[34] Съхранява се в РИМ–Сливен с инв. № 450.

^[35] Йотов 2004; Златков 2014; Сираков 2018.

^[36] Сираков 2018, 144.

^[37] Кирпичников 1966, 29.

^[38] Сираков 2018, 145.

^[39] Съхранява се в РИМ – Шумен с инв. № 23230.

^[40] Бонев 1983; Йотов 2004, кат. № 587; Инкова 2013, 257–263.; Златков 2014.

^[41] Йотов 2004, 99, обр.54.

^[42] Йотов 2004, 99.

^[43] Съхранява се в РИМ–Враца с инв.№ Г 291.

^[44] Иванов 1994, 65–69, обр.1, Йотов 2004, кат.№ 583; сн. Самуил Камбуров.

^[45] Йотов 2004, 97–98.

 

Използвана литература

Бонев 1983. Бонев, С., Художествената резба върху кост – връзки и влияния с другите приложни техники през IX в. – Преслав, 3, 1983, 149-159.                                                                                           

Въжарова 1976. Въжарова, Ж.,  Славяни и прабългари (по данни от некрополите VI–XI век от територията на България), София, 1976.

Дончева-Петкова 1999. Дончева-Петкова, Л., Одърци. Селище от Първото българско царство, т.1, София, 1999.

Златков 2014а. Златков, М., Брадва от Средина. – In: Цар Самуил (†1014) в битка за България. Ред. Л. Вагалински. Национален Археологически институт с музей, София, 2014.

              2014б. Златков, М., Брадва от Одърци. – In: Цар Самуил (†1014) в битка за България. Ред. Л. Вагалински. Национален Археологически институт с музей, София, 2014.

              2014в. Златков, М., Брадва от Стан. – In: Цар Самуил (†1014) в битка за България. Ред. Л. Вагалински. Национален Археологически институт с музей, София, 2014.

               2014г. Златков, М., Брадва от Бозвелийско. – In: Цар Самуил (†1014) в битка за България. Ред. Л. Вагалински. Национален Археологически институт с музей, София, 2014.

               2014д. Златков, М., Брадва от Нейково. – In: Цар Самуил (†1014) в битка за България. Ред. Л. Вагалински. Национален Археологически институт с музей, София, 2014.

Иванов 1994. Иванов, П., Средновековни бойни брадви от Врачанско, Известия на музеите в Северозападна България, 22, 1994, 65-79. 

Инкова 2013. Инкова, М., Средновековна сабя и ножче от експозицията на Националния исторически музей – София. – В: Добруджа, 24-25, 2013, 253-274.

Йотов 2004. Йотов, В., Въоръжението и снаряжението от българското Средновековие (VII–XI век), изд. „Зограф“, С., 2004.

Кирпичников 1966. Кирпичников, А., Н., Древнерусское оружие I, Мечи и сабли, Археология СССР Е1-36, Москва-Ленинград 1966

Михайлов 1955. Михайлов, Ст., Един старинен некропол при Нови пазар, Известия на Археологическия институт, XX, 1955.

Рабовянов 2019. Рабовянов, Д., Ранносредновековните български саби от езическия период (VII–IX в.) – В: Преслав, т.8, В. Търново, 2019, 140-176.

Рашев 2008. Рашев, Р.,  Българската езическа култура VII–IX век, София, 2008.

Сираков 2018. Сираков, Н., Меч и бойна брадва – скандинавско оръжие от фонда на музея в Сливен. – In: Acta Musei Varnensis, Х-2, Военни експедиции, въоръжение и снаряжение (античност и средновековие), Варна, 2018, 143-146.

Станчев 1958. Станчев, С., Некрополът при Нови Пазар, София, 1958.

               1986. Станчев, Д., Ранносредновековен некропол до село Красен, Годишник на музеите в Северна България, XII, 1986.

Bodrogi 1913. Bodrogi, J., Alsófehérvármegyei honfoglaláskori leletek, Az Erdélyi Múzeum-Egyesület hetedik vándorgyűlésének emlékkönyve, Kolozsvár, 1913, 16–29.

Cosma 2017. Cosma, C., Războinici avari în Transilvania: Avar warriors in Transylvania, Cluj-Napoca, 2017

Dimova 1978. Dimova, V., Früh mittelalterliches bulgarisches Pferdegeschirr und Waffen in einem Grabfund bei Krasen, in: Studia in honorem V. Besevliev. Sofia 1978, 382-386.

Horedt 1958. Horedt, K.,  Contribuþii la istoria Transilvaniei. Sec. IV – XIII, Bucureşti, 1958.

Müller 1992. Müller, R., Neue archäologische Funde der Keszthely-Kultur. In: F. Daim (Hrsg.), Awarenforschungen. Studien zur Archäologie der Awaren 4, Wien, 1992, 251–307.

Електронни ресурси:

BNE MSS Graecus Vitr. 26-2 Codex Græcus Matritensis Ioannis Skyllitzes, folio 072r.

<https://manuscriptminiatures.com/420