КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ В КЪСНАТА АНТИЧНОСТ: АЛЕКСАНДРИЯ

Резюме: Кратко представяне на Александрия, издигането ѝ като интелектуален и образователен център и фигурите и дейностите, развили се там през Късната античност

Ключови думи: Александрия, библиотека, граматика, философия, богословие, неоплатонизъм, монашество, Антоний, Арий

За разлика от Атина, чиято позавехнала интелектуална слава се възражда през Късната античност, Александрия никога не е спирала да блести с репутацията си на книжовен и научен център още от времето на елинизма. Традиционен център на заниманията с граматика (включващи четене и тълкуване на класически текстове от гръцкия литературен канон), градът продължава да се развива като такъв и през IV–V в. Един от видните представители на александрийската граматическа традиция през разглеждания период е например Дидим^[1], който очевидно произхожда от Александрия и получава образованието си там, но работи като преподавател в Антиохия и Константинопол и преподава поетите на младия Либаний^[2]. През Късната античност обаче градът е много повече от това. Тук е първият и основен център на разпространение на монашеството, чиито герои като Антоний и Пахомий – по същество коптски отшелници – стават популярни благодарение на произведения като „Житието на Антоний“ от Атанасий и „Сентенциите на пустинните отци“ (Apophthegmata patrum). Тук покрай последователите на Арий се зараждат първите големи Христологични спорове в християнското богословие, посред които изпъква личността на Атанасий Александрийски^[3]. Тук е и eдин от важните центрове на късноантичния неоплатонизъм, където още през III в. фигури като Плотин и Порфирий правят първите си стъпки във философията^[4]. През IV и началото на V в. тук работят математикът и философът неоплатоник Теон и дъщеря му Хипатия^[5], учител във философията на Синезий от Кирена^[6], убита от гневна тълпа християнски монаси през 415 г.^[7] 

Първоначално градът е известен най-вече с голямата Царска библиотека на Птолемеите и прилежащия ѝ Музей (Μουσεῖον), тоест светилище на Музите. Поредица от събития включваща пожара по време на Гражданската война между Цезар и Помпей през 48 г. пр.Хр. и унищожаването на целия квартал Брухейон в кампаниите на император Аврелиан срещу Зенобия (272 г. сл.Хр.) слагат край на Библиотеката и Музея. През Късната античност в подобно средище се превръща храмът на Сарапис, или Серапеумът (Σεραπεῖον), който по-рано през елинистическата епоха е бил смятан за втора или „дъщерна“ библиотека към Голямата^[8].

Александрия винаги е била територия на съжителство и обмен между различни етнокултурни общности: египтяни, гърци, евреи. Докато на други места интелектуалният климат е сравнително монолитен (например атинският софист Прохерезий е християнин, но това слабо го отличава по маниер на преподаване и поведение от колегите му езичници), в Александрия процесите са различни. Тук през втората половина на II в. и през III в. за пръв път се случва и синтез между гръцката и християнската мисъл, между метафизиката на неоплатонизма и християнското богословие в лицето на интелектуалци като Климент Александрийски и Ориген, и двамата от които оформят кръг ученици около себе си, а Ориген пръв съставя програма за систематично философско образование изцяло на християнски основи^[9]. В първите десетилетия на IV в. подобен кръг се опитва да събере със своите проповеди и презвитер Арий. Но неговите виждания, повлияни от логиката и теологията на неоплатонизма, поставят началото на най-драматичния Христологичен спор в дотогавашната история на Църквата. На Ариевия синтез от християнство и светска философия, отричащ божествената и единосъщна на Отца природа на Христос, неговият най-голям противник патриарх Атанасий противопоставя една нова фигура с голямо бъдеще в историята на християнството – тази на аскета, отшелника, монаха^[10]. В своето „Житие на Антоний“ в лицето на първия голям подвижник на Египетската пустиня александрийският патриарх описва истинския християнски философ. В произведението нееднократно се подчертава, че Антоний цял живот си остава неук (Athanas. Vita Ant. PG XXVI 841), но с думите си – както и с чудесата си – винаги оборва и поразява дори високо образованите (Athanas. Vita Ant. PG XXVI 956). На много места в богатото творчество на Атанасий понятията „философ“, „софист“, „ретор“ и „поет“ имат пейоративен оттенък – това са носителите на светска, езическа лъже-мъдрост, която бива посрамена при всеки досег с автентичната мъдрост на Писанията, аскезата и общението с Бога^[11]. Затова оттук нататък развитието на християнски философско-религиозен синтез, съчетаващ Божието Откровение с интелектуалните достижения на платонизма, например в творчеството на автори като Евагрий Понтийски към края на IV в., вече почти неизбежно ще минава през призмата на отшелничеството, молитвата и монашеската аскеза^[12].

През втората половина на същото столетие александрийският неоплатонизъм има и своя чисто езически, дори радикално езически клон, съсредоточен около Серапеума и свързан с математически, музикални и астрономически изследвания като тези на Теон и злощастната му дъщеря Хипатия. Първоначално Теоновата школа е изключително съсредоточена върху проблемите на математиката, геометрията и астрономията (от която астрологията в тази епоха е неделима част). Върху тази основа се надгражда и изучаването на Платон и други автори в неговата традиция, както и на Аристотел – особено след поемането на школата от дъщеря му, което се случва към края на 80-те години  на IV в.^[13] Вероятно в късните години на нейната преподавателска кариера – и на живота ѝ – Хипатия осъществява още по-пълноценно завръщане към началата на платоническата и неоплатоническата космогония и метафизика през изследването и преподаването на точните науки^[14]. Ако приемем наличието на две тенденции След унищожаването на Серапеума от гневна тълпа християнски монаси през 391 г.^[15] Атина постепенно измества Александрия като процъфтяващ философски център през V в. Един от най-влиятелните неоплатоници на това столетие, Прокъл Диадох, се установява в Атина, след като още като обучаващ се младеж установява, че Александрия вече не е в състояние да предава учението на Платон в чист и неподправен вид^[16].

^[1] PLRE I Didymus 1

^[2] Kaster 1988: 269–270.

^[3] Вж. Robertson 2007: 139 n.3, където прегледът на научната литература по темата води автора до заключението, че ключовите съчинения „Срещу езичниците“ (Contra gentiles) и „За въплъщението“ (De incarnatione) най-вероятно са написани от Атанасий в Александрия непосредствено преди първото му изгнание от града. 

^[4] Вж. Smith 2004: 7 (Плотин); 62 (Порфирий).

^[5] Watts 2017: 36–46.

^[6] Димитров 2005: 96–105.

^[7] Watts 2006: 198-202. В анализа си на оставените от езичници и християни сведения за Хипатия и нейната школа Уотс и Димитров са единодушни, че преподаваният в нейната школа неоплатонизъм (въпреки драматичните религиозни конфликти в Александрия по това време) е далеч от радикалния паганизъм и традиционализъм на Ямблиховото течение и е доста по-отворен към последователи християни. Всъщност, парадоксално, може би точно това кара патриарх Кирил и водачите на александрийското християнство да виждат в нея заплаха за позициите си в града.

^[8] Watts 2006: 145–150.

^[9] Вж. монографията на Trigg 1998, особено 16–35.

^[10] Watts 2006: 174–177.

^[11] Вж. напр. In caec. PG XXVIII 1020; Contra gentes 19; De inc. verbi 47.5 и др.

^[12] За аскетическия живот на Евагрий вж. Palladius Laus. 38 и Casiday 2013: 9–27.

^[13] Watts 2006: 193.

^[14] Watts 2017: 36–46.

^[15] За най-новите интерпретации на това историческо събитие вж.  Rohmann 2022.

^[16] Watts 2006:92.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 Извори

Athanasius. Contra gentes and De incarnatione, ed. and transl. by R.W. Thomson, Oxford, 1971.

The Lausiac History of Palladius, voll. I-II, ed. by E.C. Butler, Cambridge, 1898.

S. P. N. Athanasii archiepiscopi Alexandrini Opera omnia quae exstant. Patrologiae cursus completus. Series graeca, Acc. J.-P. Migne, Vol. XXVIII, Parisiis, 1887.

Литература

Casiday 2013: Casiday, A. (2013), Reconstructing the Theology of Evagrius Ponticus (Cambridge).

Kaster 1988: Kaster, R.A. (1988), Guardians of Language: The Grammarian and Society in Late Antiquity (Berkeley).

Robertson 2007: Robertson, J. (2007), Christ as Mediator. A Study of the Theologies of Eusebius of Caesarea, Marcellus of Ancyra and Athanasius of Alexandria, Oxford.

Rohmann 2022: Rohmann, D. (2022), "The Destruction of the Serapeum of Alexandria, Its Library, and the Immediate Reactions", Klio 104(1), 334–362.

Smith 2004: Smith, A. (2004), Philosophy in Late Antiquity (London).

Trigg 1998: Trigg, J.W. (1998), Origen (London). 

Watts 2006: Watts, E.J. (2006), City and School in Late Antique Athens and Alexandria  (Berkeley).

Димитров 2005: Димитров, Д. (2005), Философия, култура и политика в Късната античност. Случат на Синезий от Кирена (Велико Търново).