Култура

КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ В КЪСНАТА АНТИЧНОСТ: ПЕРГАМ

Софийски университет "Св. Климент Охридски"                                                             DOI                                                 
Катедра "Класическа филология"

приета 10.09.2022; публикувана 13.10.2022

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. основна статия

 

Резюме: Кратко представяне на Пергам, издигането му като интелектуален и образователен център и фигурите и дейностите, развили се там през Късната античност

Ключови думи: Пергам библиотека философия Асклепий теургия Приск Максим Хризантий

 

Пергам e старо средище на езическата философия и ученост. През елинистическия период градът е център на династията на Аталидите, покровители на книжовността и науките, съперници на Птолемаидите в Египет. На Акропола на Пергам около 189 г. пр. Хр. те изграждат една от най-важните библиотеки в елинистическия свят, процъфтявала като втората най-голяма след Александрийската поне до времето на Късната римска република. Тогава, според разказа на Плутарх, Марк Антоний подарява на египетската царица Клеопатра нейните 200 000 свитъка – вероятно като компенсация за опожаряването на Голямата библиотека в Александрия от Юлий Цезар[1]. Според една разпространена легенда, съобщена от Плиний Стари, тъкмо в Пергам е изобретен писменият материал, носещ името на града и предопределен да доминира заедно с формата на книжния кодекс в Средновековието – пергаментът (лат. pergamenum)[2]. След началото на нашата ера изворите също споменават библиотеки в Пергам, макар  и очевидно не толкова бляскави и престижни. През II в. подобна библиотека, заедно със статуя на император Хадриан в близост до нея, е основана от една видна жителка на града, Флавия Мелитина, съпруга и майка на градски съветници[3]. Както сочат археологическите и епиграфските данни, тази по-късна библиотека е в рамките на светилището на Асклепий Спасителя (Ἀσκληπιὸς Σωτήρ), едно от най-важните култови средища на здравеносни божества в античния свят. Тук божествено откровение от Акслепий в ролята не само на лечител, но и на личен спасител и небесен покровител, получава софистът от II в. Елий Аристид[4]. Затова не е изненадващо, че градът бива избран за седалище от езическия философ Едесий от Кападокия. Роден към края на III в. в не много заможно семейство, той е изпратен от баща си в Елада (вероятно в Атина) да получи перспективно образование, от което да забогатее, но се връща оттам като студент по философия и по-късно последовател на неоплатоника Ямблих[5]. Евнапий вероятно с леко преувеличение описва как след установяването на Едесий в Пергам при него започват да се стичат гърци и всякакви съседни народи[6]. Той създава там школа и семейство и сред най-видните му ученици са Максим от Ефес, Хризантий и Приск. Евнапий, който лично познава учениците на Едесий и е слушал лекциите на неколцина от тях, разказва, че според техните описания учителят им бил изключително любезен човек, способен да се спре на градските улици и да разговаря на ежедневни теми с продавачката на зеленчуци, тъкача и ковача – нещо, което никак не се удава на други възвишени адепти на Ямблиховия неоплатонизъм като мрачния и мълчалив Приск[7]. Последният, заедно със съученика си от школата на Едесий Максим Ефески, става част от обкръжението на Юлиан по време на краткото му управление. Но, въпреки суровия си характер – или пък тъкмо заради него – Приск запазва философска въздържаност дори като част от императорския двор, съответно и не търпи никакви реваншистки наказания от наследниците на Юлиан след смъртта му[8].

За разлика от него другият популярен пергамски философ, Максим, е доста по-забележима и противоречива фигура. В двора на Юлиан той се държи надменно и разточително[9]. Успял е да впечатли бъдещия владетел още в младежките му години, когато той обикаля просветните центрове на Мала Азия и пристига в Пергам. Според биографа Евнапий Юлиан слуша в Пергам най-напред друг от учениците на Едесий, Евсевий, представен като поддръжник на това течение в неоплатонизма, което се осланя на по-традиционни логико-реторически подходи към знанието. Максим обаче е от другия тип неоплатоници, навлезли по стъпките на Ямблих в т.нар. „теургия“ – общуване с божествения свят посредством специални ритуали. Евсевий разказва на младия Юлиан за такъв ритуал, на който присъствал като свидетел: в светилището на Хеката Максим не само накарал богинята да се усмихва на заклинанията му, но направил факлите в ръцете ѝ да пламнат. Повече не било нужно на бъдещия цезар, за да последва чудотвореца и да му стане слушател[10]. Внушителен като външен вид, реч и присъствие[11], популярен в цяла Мала Азия подобно на учителя си Едесий[12], Максим е описан от Евнапий и като особено самонадеян в теургичните си ритуали, почти до степен на светотатство. Когато Юлиан кани старите си учители от Пергам Хризантий и Максим в двореца си в Константинопол, те получават неблагоприятни поличби от боговете и Хризантий се вслушва в тях, но според Максим волята на боговете трябва да бъде изпитвана до получаването на благоприятни знамения от тях за това, което човек реши да прави[13]. Това е може би най-безпардонното отношение към божественото, засвидетелствано в изворите от страна на привърженик на традиционната религия през Късната античност.

 

[1] Plut. Ant. 58. Evans, R. (2012), A History of Pergamum: Beyond Hellnistic Kingship, New York, 79–80.

[2] Plin. NH XIII.21.

[3] IvP 6, IvP 38. Вж. и Pearcy, L.T. (1985), “Galen’s Pergamum”, Archaeology 38 (6), 36.

[4] Ael. Arist. Orat. Sacr. 292-293, вж. и превода в Behr, C. A. (1967), Aelius Aristides and the Sacred Tales, 224-225, където посещението в Пергам се датира през лятото на 145 г.

[5] Eunap. Vitae Soph. VI.1, PLRE I Aedesius 2.

[6] Eunap. Vitae Soph. VI.4. В любопитния израз, използван от биографа, (Ἕλληνές τε... καὶ πρόσχωροι), „елини“ евентуално би могло да означава „езичници“, но съчетаването му с πρόσχωροι „съседи“ по-скоро предполага използването на думата като етноним. В такъв случай „съседите“ биха могли да са хора от негръцки произход (местни малоазийци? перси? евреи?), които също се описват като привлечени от славата на гръцкия мъдрец.

[7] Eunap. Vit.Soph. VIII.1. 

[8] Eunap. Vit.Soph. VII.4.

[9] Ibid.

[10]  Eunap., Ibid.; PLRE I Maximus of Ephesus 21, 583.

[11] Eunap. Vit.Soph. VII.1.

[12] Ibid. VII.3.

[13] Ibid. VII.3-4.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Aelii Aristidis Smyrnaei Quae supersunt omnia. Vol. II. Ed. Bruno Keil. Berolini, 1898.

C. Plini Secundi Naturalis Historiae libri XXXVII. Vol II: libri VII-XV, ed. C. Mayhoff, Lipsiae, 1875.

Eunapio. Vite di filosofi e sofisti. Testo Greco a fronte. Introduzione, traduzione, note e apparati di Maurizio Civiletti. Milano, 2007.

Plutarch. Lives, Volume IX: Demetrius and Antony. Pyrrhus and Gaius Marius. Ed. and transl. by B. Perrin. Cambridge, Mass, 1920.


Печат  

This page is part of the project LABedia: Еncyclopedia of Late Antique Balkans, 4th-5th c.,
financed by the National Science Fund, contract КП-06-Н30/6, 13.12.2018