ХРИСТИЯНСКАТА БАЗИЛИКА НА ДЖЕНДЕМ ТЕПЕ

Иво Топалилов

Резюме: Представеният археологически обект е един от емблематичните за късноантичния Филипопол в частта му – езичество-ранно християнство, разположен extra moenia. Тук е бил разположен храмът на Аполон, патронът и закрилник на Филипопол, заместен впоследствие от християнски храм, който се разрастнал до манастирски комплекс. В настоящата статия се разглеждат основните проявления на този процес.

Ключови думи: християнство, Филипопол, Късна античност

Базиликата на Джендем тепе е проучена от Д. Цончев през 1936 г. Тя се е намирала на билото на тепето, югоизточно от най-високата точка, като това е единственото място, където заравнената площ е позволявала строителството на сграда с подобни размери; в останалата част, на тепето, чиято форма е конусовидна, се проследяват стръмни склонове. В този смисъл, при съществуването на по-ранен храм на Аполон на това място, за който черпим сведения от автономното монетосечене за Филипопол[1], неговото единствено възможно място би било именно в този сектор. На случайно, при разкопките са открити и находки, които посочват обитаване още от ранно-желязната епоха, впоследствие елинизъм и римската епоха. Скалистият терен и характера на археологическия паметник от римската и късноантичната епоха определят не само дебелината на културния пласт, достигащ до максимална височина до 1 м, но на места почти липсващ, но и неговия характер – силно премесен, без ярко изразени стратиграфски ситуации[2]. Това уточнение е нужно защото то е в основата на дискусията за датирането на изграждането на раннохристиянската базилика.

Раннохристиянската базилика е трикорабна, едноапсидна, с нартекс. Общата й  дължината достига до 35,2 м, а ширината – 17 40 м. Съответно външната дължина на наоса е 21,5 м и 27,1 м с апсидата. Съотношението между централния и страничните кораби е почти 1:3, съответно с ширини 9, 40/ 3, 30 м, а апсидата е широка 8,20 м и дълбока 4,1 м. Нартексът е едноделен с ширина 5,35 м. Базиликата е изградена от ломени камъни на „червен хоросан“, като обичайната дебелина на зидовете варира между 0,80/0,90 м. Единствено зидът на апсидата е по-дебел, поради факта, че той се явява и подпорен, което е довело и до допълнително му укрепване. По този начин основата му достига до 1,50 м. Зидовете са запазени на височина между 0,20 – 0,40 м, като на места в  тях се откриват и сполии, като например фрагмент от мраморен жертвеник, вероятно принадлежащи на храма на Аполон, но и сиенитни квадрови блокове, един от които профилиран[3].

Археологическите разкопки показват, че базиликата не е била самостоятелна сграда, а вероятно част от комплекс. Така, южно от нея, но в непосредствена близост е разкрито помещение с издължена правоъгълна форма, чието вътрешно пространство било разделено на по-малки помещения с почти квадратна форма. Подът е масивен, направен от чакъл, споен на червен хоросан. Северно от базиликата се е развивал масивен зид, чиято дебелина е идентична с тази на външните зидове и на помещенията от юг – 1,40 м. Възможно е те да са имали както укрепителна роля[4], така и да са изпълнявали функциите на подпорни зидове.

Впоследствие е констатирана реконструкция при южните помещения чрез продължение им в западна посока. При тази реконструкция се използвали отново ломени камъни, но споени на бял ронлив хоросан[5].

Резултатите от археологическите проучвания повдигат два основни въпроса: кога е била изградена базиликата и била ли е тя част от по-голям комплекс, като например манастирски?

  Базиликата е датирана от проучвателя й най-общо към V–VІ в.[6] Датировката е приета в литературата[7], но напоследък е подложена на преосмисляне като се предлага по-ранна дата на изграждане на базиликата. Така например, въз основа на „издължения наос и изграждането на базиликата извън укрепения град” М. Боспачиева изказва една подобна възможност[8]. По-конкретна е ранната датировка, предложена от Е. Кесякова, която е склонна да отнесе изграждането на сградата към втората половина на ІV в., като това я прави „най-ранната християнска църква“ във Филипопол[9].

Датирането на базиликата въз основа на формални характеристики не може да бъде прието без възражение. Допускането, че тя принадлежи към групата с издължен (удължен) наос, т. е. съотношението между вътрешната ширина и дължина на наоса е най-малко 2:3[10], не може да се възприеме като основен датиращ аргумент, защото част от базиликите, известни ни от българските земи и Тракия, отнасящи се към тази група, се датират в края на ІV – първата половина на V в. Така например, една от базиликите, разположена в близост до Филипопол от тази група е базилика № 5 в Диоклецианопол, датирана в началото на V в.[11] Подобна е и ситуацията с базиликата в Бухово (края на ІV-началото на V в., Бизоне (средата на V в.) и др.[12] Примери са многобройни, като при отделните сгради се забелязва константното използване на ранните строителни практики, които се допълвали със стила на съвременните базилики. Базиликата край с. Абрит е характерен пример за това, използвайки удължен наос с петстенна апсида, подобен е и случаят с Бухово и др. Ето защо, предложената по-горе аргументация не може да бъде приета безрезервно[13], още повече, че с размерите на наоса, базиликата от Джендем тепе може да се отнесе по-скоро към групата на базиликите с нормален наос[14].

Тази група е най-многобройна и нейното разпространение се отнася най-общо към ІV–VІ в.

Като изключително близки паралели по план и размери може да се посочат поне две базилики, едната от които разкрита в близост до Пловдив. По-ранната от тях е тази, разкрита до с. Долни Воден, Асеновградско, чието изграждане е отнесено през втората половина на ІV в.[15], докато втората е т. нар. базилика № 1 в Сердика, чието изграждане се датира в края на ІV в., т. е. след Готските войни от 376–378 г.[16] или началото на V в.[17] В случая с първата базилика остава неясно дали има наличието на атриум, като размерите на двете базилики са съответно: 25,60/17 м (наос 21/17 м) и  31,80/17,45 м.

Други аналогии, които могат да се преведат са например базилика № 1 (23, 50/15, 1) при гара Хан Крум, Шуменско[18], базилика № 7 и базилика № 8 в Хисаря[19] и базилика № 1 в Сердика, extra muros.

            Констатираните прилики между тези базилики и техните характерни особености, както и особеностите на базиликата на Джемдем тепе, като например голямата полукръгла апсида, откриваща се почти по цялата си ширина към средния кораб, прост олтар, едноделен нартекс и пропорциите на наосното пространство, включително и по-широките странични кораби в сравнение с по-голямата част от останалите базилики, датирани в ІV в., ми дават основание да отнеса изграждането на базиликата най-рано към края на ІV в. и по-специално след Готските войни, т. е. по времето на Теодосий І. Ако все пак датировката е по-ранна, то тя не би могла да бъде по-ранна от времето на Валент.

            Вторият проблем, който бих желал да дискутирам следващите параграфи не е бил поставят до момента в литературата, като единствено Д. Цончев е предположил, че тези помещения биха могли да бъда използвани за жилища на прислугата или дори на духовните лица, тъй като базиликата се намирала далеч извън града, докато зидовете могат да бъдат интерпретирани и като укрепителни за да бъда запазена при нападение[20].

            Базиликата на Джендем тепе не е единствената, която е открита с периболос или крепостна стена в Тракия.[21] Други подобни са открити в района на Пирдоп, като една е разкрита край с. Каменица, Пирдопско, вероятно изградена в V в.[22], а другата е Еленската базилика край Пирдоп от края на V в., която е била разположена в крепост с ъглови кули. Съществува и варианта стените да са били използвани за заграждане на дворното пространство във връзка с ритуалите като например базилика № 2 в Сандански и др.

            В случая с базиликата на Джендем тепе, дебелината на зидовете, която достига на места до 1,90 м, а иначе е 1,40 м поставя базиликата към групата с крепостни стени. Укрепването на базилика, намираща се в близост до основен градски център, какъвто е бил Филипопол, в който е бил настанен гарнизон, подсказва наличието на голяма военна заплаха. А такава през ІV в., която засегнала частично и града и по-скоро кварталите и структурите, extra muros, са без съмнение Готските войни от 376–378 г. Следователно, те могат да бъдат и terminus port quem на изграждането на базиликата тъй като крепостните стени и сградата са били изградени едновременно.

            Възможно е първоначално периболосът да се е състоял основно от двете помещения, разположени южно от базиликата. В една по-късна епоха обаче, вероятно VІ в., датировка, допусната предвид ронливостта на хоросана, според мен, коренно се променя предназначението на комплекса. Допълнителното изграждане на помещения в южната част като продължение на вече съществуващите, ако всъщност не се касае за реконструкция на съществуващи по рано, създава впечатлението за наличието на верижно разположени помещения покрай стените, нещо, което е характерно за манастирските комплекси в Тракия. Комплексът край Брацигово, който е разположен най-близко от познатите до момента подобни комплекси, както и манастира suburbana, разкрит на ул. Александър Пушкин № 4 в Пловдив, ни дават механизмът на изграждането на един подобен комплекс чрез разрастването му и допълнителното му организирането. Така например, при първия комплекс първоначално е била изградена еднокорабната църква с нартекс и малък параклис долепен до нея. По това време, ако не и синхронно, са били изградени три помещения, които били в редица, долепени от север към нартекса, най-близкото от които е било използвано за баптистерий. Следващото помещение, според проучвателя, е било използвано за жилищни цели, въпреки, че откритите в него долиум, желязно длето и палешник говорят по-скоро за стопански функции. Пак по това време е била изградена и стената на комплекса, проучена частично в северна и южна посока. Тези първоначални строителни инициативи се отнасят към средата, а вероятно и третата четвърт на V в. Впоследствие, покрай южната стена на комплекса от вътрешна и външна страна са били допълнително построени помещения, вероятно със стопански функции, ако съдим по откритите в тях материали, изградени от ломени камъни на калов разтвор. Подобна пристройка е открита и южна от църквата, като и в двете изобилства битовия материал и керамиката. Тези по-късни преустройства и градежи са датирани най-общо към VІ в.[23] или пък в началото на века[24].

            Сходна е и ситуацията с манастира subrubana, открита на ул. Ал. Пушкин № 4 в Пловдив. При него след изграждането на базиликата, тя се разширява поне на два етап, като първоначално се строи до нея помещение, в което се откри гробница на почитан като светец християнин, а впоследствие и помещения, едно от които със сигурност има неправилна форма, докато друго е украсено с подова мозайка. Първоначалното разширение може да се отнесе към първата половина на V в., докато второто, когато вероятно е оформен и самия комплекс – към втората половина на V в.[25]

            Както можем да проследим, и в двата случая първо е била построена църквата, около която впоследствие се развили и комплексите.[26] Изглежда при базиликата на Джендем тепе ситуацията е идентична, поради което съм склонен да допусна, че най-късно през VІ в., ако не и по-рано, съществуващият комплекс е бил превърнат окончателно в манастир. Предвид характера на терена, вероятно той е бил с малки размери и се доближава до типа от комплекси, разкрити в Пирдопския край, но допълнен с няколко помещения, свързани с нуждите му.

[1] Вж. за храма Герасимов 1958; Burrell 2004.

[2] вж. Цончев 1938, 22.

[3] Цончев 1938, 26–31.

[4] Цончев 1938, 31.

[5] Цончев 1938, 31.

[6] Цончев 1938, 32.

[7] Ботушарова & Танкова 1982, 59.

[8] Мартинова & Боспачиева 2002, 194; Bospačieva 2005, 30. В труда на Чанева-Дечевска базиликата от Джендем тепе е объркана с вероятната базилика от Джамбаз тепе – вж. Чанева – Дечевска 1999, 254.

[9] Кесякова 2006, 147–148.

[10] Чанева-Дечевска 1999, 59.

[11] Чанева-Дечевска 1999, 270.

[12] Чанева-Дечевска 1999, 170–171.

[13] Тук няма да коментирам аргументът, че базиликата била разположена извън града, което не може да се отнесе към случая.

[14] За тях – вж. Чанева-Дечевска 1999, 60.

[15] Морева 1983, 13–19.

[16] Бояджиев 2002, 163.

[17] Станчева 1964, 158–168.

[18] вж. Чанева-Дечевска 1999, 186–188.

[19] Вж. Маджаров 1993.

[20] Цончев 1938, 31.

[21] Н. Чанева-Дечевска допуска към тази група и базилика Б край гр. Берковица (Чанева-Дечевска 1999, 222–226; 302), но в този случай става въпрос за крепост, в която е била построена и базиликата.

[22] Чанева-Дечевска 1999, 302.

[23] Джамбов 1956, 190.

[24] Чанева-Дечевска 1999, 262.

[25] Вж. Topalilov 2007.

[26] Подобен е и случаят например със Студитския манастир в Константинопол – вж. анализа в Topalilov 2020.

Secandary Sources

Ботушарова, Л. & Танкова, В. (1982) „Материали за археологическата карта на Пловдив“, Известия на музеите в Южна България 8, 1982, 45–67.

Бояджиев, С. (2002) „Сердика. Градоустройство, крепостно строител-ство, обществени, частни, култови и гробищни сгради през ІІ–VІ в.“, in: Р. Иванов (ред) Римски и ранновизантийски градове в България, том 1 (София), 125–180.

Герасимов, Т. (1958) „Бележки върху Питийските, Александрийските и Кендризийските игри във Филипопол“, – in: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев по случай 80-годишнината му (София), 289–304.

Джамбов, Х. (1956) „Раннохристиянска църква при с. Исперихово, Пещерска околия“, Годишник на музеите в Пловдивски окръг 2, 175–192.

Кесякова, Е. (2006) „За раннохристиянската архитектура на Филипопол“, in: А. Димитрова-Милчева & В. Кацарова (съст) Spartacus II. 2075 години от въстанието на Спартак, Трако-римско наследство, 2000 години християнство (Велико Търново), 146–156.

Маджаров, К. (1993) Диоклецианополис, Том 1 (София).

Мартинова, М. & Боспачиева, M. (2002) „Филипопол“, in: Р. Иванов(ред) Римски и ранновизантийски градове в България, том 1 (София), 181–198.

Морева, Р. (1983) „Старохристиянска базилика и средновековна църква при с. Долни Воден, Пловдивски окръг“, Археология 4, 13–17. 

Станчева, М. (1964) „Раннохристиянски култови сгради край източната крепостна стена на Сердика“, In: Сердика 1 (София), 158–168.

Цончев, Д. (1938) Приноси към старата история на Пловдив (София).

Чанева-Дечевска, Н. (1999) Раннохристиянската архитектура в България ІV–VІ в. (София).

Bospačieva, M. (2005) “Spätantike (frühchristliche) denkmäler in Philippopolis (Plovdiv, Bulgarien),” Mitteilungen zur Christlichen Archäologie 11, 2005, 24–55.

Burrell, B. (2004) Neokoroi Greek cities and Roman emperors [Cincinnati Classical Studies, New series, IX] (Leiden & Boston: Brill).

Topalilov, I. (2007) “Neue archäologische Forschungen in Philippopolis (Plovdiv, Bulgarien): Ein spätantikes (frühchristliches) Gebäude in der Alexander Puschkin-Straße,” Mitteilungen zur Christlichen Archäologie 13, 37–62.

“The Early Christian basilicae in Philippopolis and Herakleia – two pieces of work of an unknown metropolitan mosaic workshop” (in Print)