Християнство

Съборите в Аримини и Селевкия, 359 г.

Златомира Герджикова

 

Институт по балканистиска с Център по тракология DOI
Българска академия на науките 25 юни 2020
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. основна статия

 

Резюме: Статията разглежда паралелно проведените през 359 г. събора в Аримини и Селевкия. На събора в Аримини е приет символ на вярата, който ще послужи за основа на организирането на homoian ариани и разграничаването им от останалите еретични учения, производни на арианството.

Ключови думи: арианство, Аримини, Селевкия, църковен събор, ерес, Късна античност

През 358 г. император Констанций II свиква два събора, които се провеждат паралелно  – западните епископи се събират в Аримини, а източните в Селевкия. Целта на съборите била да се реши въпроса с учението на Аномеанитите (Soz. HE 3. 19, 4.16).

Въпреки, че съборите не са проведени на Балканите, решенията на събора в Аримини ще окажат трайно влияние върху хода на арианския конфликт.

Основни извори за събора в Аримини са: Иларий Пикатвийски (Chron 2.36-45); Атанасий Александрийски (Athan. de Synodis 8.1-8).

Атанасий пише основната част от текста си  в късната есен на 359 г., като по-късно (вероятно в края на 361 г.) добавя като приложение разменените между Констанций и събора писма и някои пасажи в самия текст, които цитират символа на събора в Константинопол, както и дискутира събора, проведен в Антиохия през пролетта на 360 г.[1]

Съборът на западните епископи се събира през юли 359 г., като присъстват между 300 и 400 епископи. Урсакий и Валент предлагат приемането на нов символ на вярата, който е разписан на проведения малко по-рано същата година събор в Сирмиум. Символът бил разработен от присъствалите в Сирмиум епископи, но не бил представен или гласуван на самия събор.

Нито Констанций, нито епископите около него предвиждали събор без разгорещени дебати. Вероятно заради това императорът изпраща специални пълномощници да наглеждат съборите отблизо и да оказват влияние върху решенията, които ще бъдат взети. От присъстващите в Аримини епископи се очаквало да съберат и да подпишат, представения им документ без да го обсъждат, а не да подготвят нов. Документът, който щял да бъде представен бил подготвен Марк от Аретуза и подкрепен от малка група от епископи, включваща Урсакий, Валент, Василий от Анкира, Герминий от Сирмиум, египетския епископ Георги от Александрия и Панкрат от Пелузиум, вероятно и Хипатиан от Хераклея. На 22 май 359 г. в присъствието на Констанций „католическия символ“ бил предаден и подписан (Athan. de Synodis 8.3-7).

Текстът на символа от Аримини има сходства с този от Антиохия, като това е първият символ, който включва слизането на Иисус с ада. Основната му цел била да се опита да посредничи и да представи формула, приемлива и за арианите, и за никейците[2]. Като терминология, вероятно заета от Акакий от Кесарея, включвала технически термини и излагали Homoean христология. Този компромис не удовлетворява никой[3].

Констанций изпраща писма до двата събора, като поставя конкретни цели. Източният събор бил инструктиран първо да разрешат доктриналните проблеми, след това да разгледат случаите на отделните епископи, като Кирил от Ерусалим, който не приема отлъчванията и заточенията и се оплаквал от епископи, които извършвали насилие в Египет. Западният събор, под строгия надзор на императорските пратеници, получил същото писмо. Констанций изпратил второ писмо, в което искал от събора в Аримини да се съсредоточи върху вярата и единството и да изпрати 10 пратеника, които да му съобщят за случващото се. Императорът им забранява да вземат решения относно делата на източните епископи.

С организирането на западния събор бил натоварен Флавий Таурус, преториански префект на Италия и Африка от 355 г. Той успях ла осигури значително присъствие на епископи. Изпратил пратеници в Италия, Африка, Испания и Галия с обещания за безплатен транспорт, провизии и покани. Дошли повече от 400 епископи (Athan, de Synod, 8.1; според Soz. HE IV.17.2 и Philost. HE IV.4.8 били само 300).

Съборът започнал през юли и когато символът бил прочетен веднага се разделили на два лагера. По-голямата част от епископите не приемали за необходимо приемането на нова символ след Никея. Като резултат те потвърдили Никейския символ, обявили че нищо не трябва да се добавя или да бъде премахвано от него и продължили с подготовката на формално осъждане на Арий и еретичните му възгледи (Нещо повече те осъдили Урасакий, Валент, Герминий и Гай (друг епископ от Илрик) за създаване на безредици в църквите и опит да променят никейския символ. Решенията били изпратени на Констанций в писмо и с искането да бъде разрешено на участниците в събора да се приберат в градовете си. Таурус бил инструктиран да не разрешава на никой да напуска града преди да са взети решения, които да удовлетворяват императора (Sulpucius Severus, Chron, II.41.1, 43.3)[4].

Урсакий, Валент и Германий също пристигнали в Аримини. Заедно със западните си привърженици и вероятно няколко дузини епископи от Илирик, те формирали прилично малцинство от почети 80 души. След като видяла на къде вървят нещата те се оттеглили от главната църква, където се провеждал събора в по-малка такава в близост  и предприели действия да възпрепятстват решенията на мнозинството. Написали прочувствено писмо до Констанций с искане да се върнат по градовете си[5].

Констанций напуска Сирмиум през юни и отива в Константинопол, където планира да прекара зимата на 359/360 г. Не е ясно кога двете делегации от Аримини се срещат с него, но отношението към тях било различно. Констанций приветствал делегацията на малцинството, но отказал аудиенция на другите.  Констанций напуснал столицата и заповядал на делегатите да го изчакат да се върне от Адрианопол.

Забавянето и заплахите дали резултат. На 10 октомври в Нике, Тракия, Рестимий от Каратаген оттегля отлъчването на Урсакий, Валент, Герминий и Гай и подписва символа, който другата делегация (на малцинството) донесла от Аримини. Символът, който подписали бил ревизия на символа от 22 май, написан от илирийските епископи пропускал фразата „във всичко“ след „подобно на Отец“ и забранявал използването на фразата „един ипостас“ както и “one ousia”[6]. Мястото на подписване на символа е специално подбрано, тъй като новият символ щял да звучи като Никейския символ и можел да заблуди някои епископи (Socr. HE II.37.96, Soz. HE IV.19.8)[7].

Епископът на Анкира, Василий, успява да убеди Констанций, че е необходимо свикването на нов събора, който е най-удачно да се проведе в Никомедия. През есента на 358 г. обаче градът е покосен от земетресение. Умира и епископът на града, Церкопий. (Soz. HE IV.16.1-13, Philost. HE IV.8-11). След продължителни обсъждания, а вероятно и интриги, Констанций решава да проведе паралелно два събора – един на изток и един на запад. Барнс предполага, че някой от приближените му епископи – Урсакий, Валент и Герминий, са предположили, че разделянето на епископите ще благоприятства вземането на правилните решения[8].

Първоначалният избор на Констанций за събиране на източните епископи е Никомедия, но градът е поразен от земетресение, поради което съборът започва през септември 359 г. в Селевкия, след като Евдоксий отхвърля като предложение Тарс, а Василий – Никея. Събират се около 160 епископа.

Докато мястото за събиране на западните епископи е определено веднага, мястото и датата за събиране на източните епископи е променян многократно – през есента на 358 г. се очаквало да се съберат в Анкира, след това епископите са повикани в Никея през ранното лято на 359 г., но съборът е преместен в Тарс и най-накрая е открит в Селевкия на 27 септември 359 г. (Hilar. de Synod. 8; Soc. HE II.39.1-7; Soz. HE IV.16.14-22). Няколко епископи, които се страхували, че ще бъдат отлъчени, Василий от Анкира, Македоний от Константинопол и Патрофил, забавили нарочно пристигането си. Кирил, епископ на Ерусалим и Евстатий, на Себаста, също очаквали са се решат натрупани от преди обвинения.

Още първия ден съборът се разцепил относно това с какво да започнат работа – да разрешат проблемите с описаните по-горе епископи и да оставят богословските дела за след това, или да започнат с религиозните спорове. Георги от Лаодикия, Софроний от Помпеиополис и Елевсий от Кизик печелят първото гласуване за поставяне началото на събора с разрешаване на богословските спорове.

На втория ден бил гласувам повторно символът, приет на събора в Антиохия през 341 г. Водените от Василий епископи, блокират достъпа на групата на Акакий и прегласуват символа от Антиохия. Последващите дни част от епископите, водени от Василий, не вземат участие в събора, в резултат от което Акакий предлага нов символ, в който Синът е подобен на Отец. Аномоенизма е осъден.

В крайна сметка съборът се разделил и не излязъл с единно становище нито по отношение на богословските спорове, нито относно обвиненията срещу някои от епископите.

Междувременно съборът в Селевкия се развил още по-бурно. На събора се събрали 160 епископи (Soc. HE II.29.5, Athan. de Synod. 12.1; според Theod. HE II.26.9 епископите били 150). Светските лица, които надзиравали събора били комес Леонас и Василидис Лаурициус, дукс на провинция Исаврия. Съборът започнал на 27 септември 359 г. с представяне на догматичните виждания на епископите, което предизвикало диспут. Първо, било поскано да бъдат изчакани забавилите се пископи и след това да се пристъпва към обсъждане. Сред забавените били Всилий от Анкира, Македоний от Константинопол и Патрофил от Скитополис. Последните двама обявили, че са болни, като по всяка вероятност се страхували, че ще бъдат повдигнати обвинения срещу тях. Леонтий отказва заседанията да бъдат отложени, някои от епископите да обсъждат каквото и да е докато обвиненията срещу някои от епископите, като Кирил от Ерусалим и Евстатий от Себастия, не бъдат разрешени. Други били на мнение, че доктриналните въпроси трябва да бъдат обсъждани първо.

Още с началото на събора епископите се разделили на две фракции. Акакий от Кесарея водел едната, заедно с Георги от Александрия, Ураний от Тир, Евдоксий от Антиохия и още 40 епископи

В резултат от това през 360 г. Констанций се принудил са свика събор в Константинопол, на който да бъде обсъдено решението от Аримини ида бъде решено разделянето в Селевкия. Мнозинството било водено от Георги от Лаодикия, Софроний от Помпеополис в Пафлагония и Елевсий от Кизик. Малцинствената група искала да приеме Никейския символ с колкото се може по-малко корекции, ако е възможно единствено с премахването на термина homoousios, докато по-голямата предложила написването на нов символ, който да замени Никейския[9].  След дебатите партията на Акакий се оттеглила и мнозинството представило символа от 341 г., прочели го и гласували. На следващия ден се срещнали в главната църква в Селевксия, при затворени врати, и подписали символа.

Акакий и последователите му обжалвали случилото се, под предлог, че процедурата не е правомерна, след като се е провела при закрити врати. Акакий има приготвен собствен вариант на символ, който прочел на Леон и Лавриций. На 29 септември Леонас се опитал да събере събора отново. Македоний и Василий този път пристигнали, но партията на Акакий отказала да седне с тях с аргумента, че двата епископи вече били отлъчени и в момента са обвиняеми и трябва да бъдат изключени от обсъждането. Последните се съгласили и след оттеглянето им Леонас обявил, че има декларация от Акакий. Оказало се, че това е символ на вярата (пълният текст е запазен в Epiph. Pan. 73.2515, частични са цитирани от Athan. de Synod. 29.2-9, Soc. HE II.40.8-17). Тъй като термините  homoousios и  homoiousios притеснявали много, докато термина anomoios  бил представен от съвсем скоро те отхвърлили термините  homoousios и homoiousios  като противоречащи на св. Писание и анатемосали  anomoios. Вместо това признали, че Синът е подобен на Отец и представят символ почети идентичен с този, написан в Сирмиум през май, и отлъчили всички, които не били съгласни с него. Акакий и последователите му подписали символа, но Софроний протестирал и така приключил третия ден – без вземането на конкретно решение.

Дебатите продължили и през четвъртия ден. Елевсий от Кизик повтаря, че символът от 341 г. е достатъчен и Акакий бил принуден да уточни как Синът е подобен на Отец. Когато заявява, че това е само по воля не по същност става ясно, че мнозинството не е съгласно. С времето дискусията става все по-напрегната и Леонас прекратява сесията. На следващия ден той отказва да се присъедини към епископите, което било прието добре от Акакий, за разлика от мнозинството епископи. Те започнали да обсъждат случая на Кирил Ерусалимски, както им нареждал императорът с писмото си. Кирил бил в Селевкия и очаквал да бъде изслушан. Мнозинството поканило Акакий, като епископа, председателстващ събора, койот отлъчил Кирил, както и привърженици на епископа от Кесареа, което включвало хора, обвинени небогословски прегрешения. Когато не се явили, въпреки многократните покани, епископите отлъчили Акакий, Георги от Александрия, Уран от Тир, Теодул от Керетапа във Фригия, Теодосий от Филаделфия в Либия, Евагрий от Мителина, Леонтий от Триполи, Евдоский от Антиохия и Патрофил от Скитополис, като отстранили още 9 епископи от общение докато не представят информация, за да бъдат оправдани по повдигнатите срещу тях обвинения. (Athan. de Synod, 12.5, Socr. HE II.40.43-45). След това номинирали Аниан като заместник на Евдоксий в Антиохия. Последователите на Акакий отмъстили като го предали на Леонас и Лаврикий, които го отлъчили. След като убедили представителите на императора да подпишат отлъчването на Аниан, те най-накрая изпратили пратеници до Константинопол (Soz. HE IV.23.1).

Делегацията на Акакий пристига първа при императора. Констанций бил раздразнен от отказа на източните епископи да приемат Homoean  символ и отменил опрощаването на куриалните задължения и друга гражданска повинност, на която някои от епископите се радвали (Socr. HE II.41.1-4, Soz. HE IV.23.1).  Отказът на императора е мотивиран от предстоящата, според него, капитулация на западните епископи в Аримини. Пратениците от Аримини скоро след подписването на символа от Nike се върнали обратно, но Таурус и епископите Урсакий и Валент приложили постоянен натиск и скоро принудили и последните съпротивляващи се епископи да подпишат новия символ. Втора делегация била изпратена до императора до го информира, че западните епископи вече били единни в приемането на новия символ. Те пристигат в Константинопол към края на годината (Sulpicius Severus, Chron. II.44.1 проследява, че окончателната капитулация става не по-рано от януари 360 г.).

Натискът върху пратениците от Селевкия имал подобен резултат. Представили възможността, че само приемането на Homoean символ ще осигури преграда срещу очевидната ерес на Аеций (Sulpicius Severus, Chron. 2.45.1, Theod. HE II.27.7-12, Soz. HE IV.23.1-7). Когато пратеничеството пристига в Аримини, последователите на Акакий се представили като опора на събора в Селевския и предупредили западняците каква опасност представлява Аеций.

На 31 декември 359 г. и двата събора подписали символа, който поставил началото на ново  Homoean православие (Soz. HE IV.23.8).

Атанасий пише своя текст за съборите веднага, след като научава какво се е случило в Селевкия, но преди да разбере за реакцията на Констанций. Епископът пише писмото си с чисто практична цел – да намери съюзници в лицето на homoeousians от Мала Азия. Едва ли трудът му е получил незабавен отзвук, но важното в случая е, че Атанасий се обръща за съюз към епископите, които през 351 г. го отлъчват и които той малко преди това denouncing че са ариани и използват зловещ  език[10].

 

[1] Barnes 1993, 133.

[2] Kelly, 1972, 290.

[3] Barnes, 1993, 144.

[4] Barnes, 1993, 145.

[5] Barnes, 1993, 145.

[6] Kelly, 1972, 291.

[7] Barnes, 1993, 146.

[8] Barnes, 1993, 140.

[9] Barnes, 1993, 146.

[10] Barnes, 1993, 133.

 

Извори

Athanasius of Alexandria

Athanasius, De synodis Arimini et Seleuciae. H. G. Opitz (ed.) (1935–41) Athanasius: Werke II.1, Berlin, 231–78.

A. Robertson (ed.), St. Athanasius: Select Works and Letters, Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers, Second Series, vol. 4, (Oxford, 1892) 451–80.

Epiphanius, Panariaon Epiphanius, GCS, 3 vols, rev. by J. Dummer, C.-F. Collatz and M. Bergermann.

       Frank Williams (tr.) The Panariaon of Epiphanius of Salamis, Books II and III (Sects 47-80, De Fide) (Brill, 1994).

Hilarius Pictaviensis, Tractatus mysteriorum, Collectanea antiariana, Ad Constantium imperatorem, Hymni, Fragmenta. Pseudo-Hilarius, Epistula ad Abram filiam, Hymni – ed. A. Feder 1916, CSEL 65 Hilary of Poitiers, De Synodis (On the Councils) J.-P. Migne (ed.) (1845) Sancti Hilarii Pictaviensis Episcopi Opera Omnia: Tomus II, Patrologia Latina 10, Paris, 479–546.

Philostorgius, Historia Ecclesiastica, J. Bidez (ed.) (1981) Philostorgius: Kirchengeschichte, GCS, 3rd edn, rev. by F. Winkelmann.

P. R. Amidon (tr.) Philostorgius: Church History (Atlanta, Georgia, 2007)

Sokrates Scholasticus, Historia ecclesiastica, Günther Christian Hansen (ed.), GCS N.F. 1 (Berlin, 1995).

Sozomenos, Historia ecclesiastica, Joseph Bidez and Günther Christian Hansen (eds), GCS 50 (Berlin, 1960);

Ernst Walford (tr.), The ecclesiastical history of Sozomen, comprising a history of the church form A.D. 324 to A.D. 440 (London, 1855).

Sulpicius Severus, Chronica. G. de Senneville-Grave (ed.) (1999)

P. Schaff and H. Wace (edd.) (Sulpitius Severus, Vincent of Lerins, John Cassian, Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers, Second Series, vol. 11, (Oxford, 1894), 71–122.

Theodoret, Historia ecclesiastica, Léon Parmentier and Günther Christian Hansen (eds), Theodoret Kirchengeschichte, GCS N. F. 5, (3rd edn, Berlin, 1998);

Blomfield Jackson (tr.), ‘The Ecclesiastical history, dialogues, and letters of Theodoret’, in Henry Wace and Philip Schaff (eds), Theodoret, Jerome, Gennadius, Rufinus: Historical Writings, NPNF 3 (Oxford 1892, repr. 1995), 33–160.

Използвана литература

Barnes, T.D. (1993) Athanasius and Constantius: Theology and Politics in the Constantinian Empire (Cambridge, MA and London: Harvard University Press).

Kelly, J.N.D. (1972) Early Christian Creeds (London: Longman)


Печат  

This page is part of the project LABedia: Еncyclopedia of Late Antique Balkans, 4th-5th c.,
financed by the National Science Fund, contract КП-06-Н30/6, 13.12.2018