Урсакий, епископ на Сингидунум, и Валент, епископ на Мурса

Златомира Герджикова

Резюме: Урасакий, епископ на Сингидунум, и Валент, епископ на Мурса, са двамата най-известни ариански епископи от Балканите от средата на IV в. В настоящата статия ще бъде представена дейността им като водачи на арианската партия и влиянието им върху ариано-никейския дебат от средата на IV в.

Ключови думи: Урсакий от Сингидунум, Валент от Мурса, арианство, Балкани

Урсакий, епископ на Сингидумум, и Валент, епископ на Мурса, са двамата най-влиятелни ариански епископи от Балканите, чиито действия са оказали директно въздействие върху религиозната политиката на императорите от средата на IV в. Още от началото на присъединяването им към ариано-никейския конфликт двамата епископи са неразделни. Повечето свидетелства говорят за тях заедно, като споменаванията им по отделно са твърде малко.

Основните извори за историята на Урсакий и Валент са Иларий Пиктавийски (Hilarius) – Liber adversus Valentem et Ursacium, Атанасий Александрийски – Apologia contra Arianos, Historia Arianorum ad monahos, De Synois, Epistula ad Afros, Epistula Festales, Сократ Схоластик – Historis Ecclesiastica, Созоман – Historia Ecclesiastica, Сулпиций Север – Chrinicle.

Урсакий може би е роден около 300 г., като вероятно през 335 г. е ръкоположен като епископ на Сингидунум от арианите. Между 325 и 335 г. бил презвитер на православен епископ, но заради арианските си уклони е отстранен от клира. Първото голямо събитие, където го срещаме е събора в Тир. За Велент не можем да направим подобни предположения.

През 335 г. двамата епископи от Балканите се появяват за първи път на политическата сцена на арианския конфликт, на свикания от император Константин I събор в град Тир. Съборът не е планиран предварително, тъй като епископите е трябвало да се съберат в Тир на път за Ерусалим, където да вземат участие в освещаването на новопостроения храм. Планът на императора бил след като се стигне до някакво примирение между двете страни освещаването на храма да завърши с постигане на единство на Църквата.

В Тир се събрат около 310 епископи, между които и Урсакий и Валент, на който трябвало да разгледат обвиненията срещу Атанасий, епископ на Александрия, за извършено насилие върху други епископи от Египет. Урсакий и Валент не са споменати сред дебатиращите действията на Атанасий, но са включени в група от шестима епископи (Теогнис, Марис, Теодор и Македоний), които трябвало да отидат на място в Мареотис, Египет, и да разследват повдигнатите срещу Атанасий обвинения.

Доколко включването им в разследващата група е важно за оценката им като епископи и до каква степен оказва влияние върху установяването им като едни от главните водачи на арианската общност на Балканите е въпрос на лична интерпретация. По всяка вероятност от значение е фактът, че двамата епископи са ученици на самия Арий от времето на първото му заточение в Илирик през 325 г., за което свидетелства самия Атанасий, епископ на Александрия (ad Episc. Aegypt. 7). Атанасий не пропуска да отбележи, че те са все още млади „физически и душевно“, което може да се тълкува като  свидетелство за нетипичната за възрастта им роля, която им е отредена.

Според свидетелството на Сократ Схоластик (Socr. HE I.27) Урсакий и Валент са участвали в подготовката на обвиненията срещу Атанасий на събора в Тир заедно с Евсевий, епископ на Никомедия, Теогнис, епископ на Никея, Марис, епископ на Халкедон, които включват кражба, светотатство и убийство.

Докато комисията от шестимата епископи провежда разследването си в Египет останалите членове на събора в Тир се отправят в Ерусалим за участие в освещаването на новата катедрала. На място е проведен малък събор на който присъстващите епископи приемат Арий в църковно общение. След освещаването на храма в Ерусалим епископите се връщат в Тир, за да довършат започнатото дело. Съборът взема решение за отлъчването на Атанасий от общение. Последното предизвикват епископа на Александрия, който веднага се отправя към Константинопол, за да се срещне с императора и лично да му изложи позицията си.

Към Константинопол се отправя пратеничество от шестима епископи, които трябва да представят пред Константин I решенията на събора в Тир за одобрение. Пратеничеството включва Евсевий, епископ на Никомедия, Теогнис, епископ на Никея, Патрофил, епископ на Скитополис, Евсевий, епископ на Кесарея, Урсакий и Валент (Athan. ap. cont. arian. 87.1). Когато епископите пристигат в новата столица на империята установяват, че след срещата си с Атанасий Константин вече е взел решени, което на практика отменя приетото на събора в Тир.

Евсевий Никомедийски и останалите пратеници, между които Урсакий и Валент, веднага отправят ново обвинение срещу Атанасий – заплаха за спиране на доставката на зърно от Египет за Константинопол. Константин свиква нов събор, този път в столицата (Socr. HE I.27).

До началото на четиридесетте години на IV в. нямаме сведения какво се случва с Урсакий, по всяка вероятност се връща в Илирик. За Валент знаем, че бил в Аквилея, където организирал народно възмущение срещу местния епископ.

През 342 г. и двамата епископи отново са в Константинопол, където помагат при ръкополагането на Македоний за епископ на града.

През 343 г. в Сердика се провежда поредния събор за разрешаване на ариано-никейския спор. Урсакий и Валент присъстват, доколкото може да се определи като участие в събора, физическото им пребиваване в Сердика. След оттеглянето на източните епископи, привърженици на арианската доктрина във Филипопол, между които са и двамата западни епископи Урсакий и Валент, последните се отлъчени от общение от събралите се в Сердика епископи. Въпреки оскъдните сведения за Урсакий и Велент не може да не забележим постепенното увеличаване на техния авторитет и влияние, което имат сред аринската общност.

През 346 г. когато Атанасий триумфално се връща в Александрия. 348 г. в Медиолан се провежда събор на западните епископи, които потвърждават Никейската догма и искали да отлъчват всички западни епископи, които по-рано са осъждани за общение с ариани и за клевета срещу Атанасий, между които са и Урзакий и Валент. Провидяли заплахата двамата епископи изпращат до събора либела, в която анатемосват Арий и всички негови последователи[1]. След това, за да си осигурят приемането им обратно в общение пристигат лично при епископа на Рим и пред него подписват писмо, в което признава като лъжа, всичко, което по-рано са казали за Атанасий. Писмото до Юлий включва молба за закрила в случай, че Атанасий и източните епископи решат да се разправят с тях. Юлий приема отричането на Урсакий и Валент и съборът ги приема обратно в общение.

Освен писмото до Юлий Урсакий и Валент пишат писмо и до Атанасий Александрийски, в което му се извиняват за преднамерените си действия срещу него. Писмото е доставено на Атанасий, тъй като го цитира в апологията си срещу арианите (apol. Cont. Arian. 58.1).

През следващите пет години ситуацията за Урсакий и Валент отново се променя. През 351 г. Констанций се изправя в решителна битка срещу узурпатора Магненций при Мурса, градът на който е епископ Валент. Епископът веднага се възползва от възможността, която му се отдава. Сулпиций Север ни разказва следното. По време на битката на при Мурса, септември 351 г., Констанций не намерил сили да се включи лично в сражението, а се установил в мартириума, разположен непосрествено до градските порти. Епископът на града Валент уредил чрез свои съгледвачи той да е първият, който да научи изходът от сражението. Целта му била да е първият, който ще му донесе добрите новини при победа, и ще му даде време за избяга, при новина за загуба. Така Валент имал възможността да е първият, който съобщава на императорската свита за отстъпващата армия на Максенций и когато Констанций поискал да види приносителят на добрата вест, еписокпът казал, че сам ангел му е донесъл новината. Така Констанций обявил, че победата е постигната със заслуга на Валент, а не от храбрата му армия.

Според свидетелството на Сулпиций Север (Chron. II.38) арианите са спечелили на своя страна императора, но нещо повече, „почети всички епископи от двете Панонии и много от източните епископи, както и всички от Азия, са се присъединили към лъжливата им вяра“. Сулпиций Север извежда като водачи на арианската партия на първо място Урсакий от Сингидунум, след него поставя Валент от Мурса, Теодорет от Хераклея и чак след тях изрежда Стефан от Антиохия, Акакий от Кесарея, Менофант от Ефес, Георги от Лаодикия и Нарцис от Нерополис. Това били епископите без чието съгласие императорът на предприемал никакви действия, свързани с църковните дела.

След победата си над Магненций Констанций провежда малък събор в Арл, на който присъстват включените вече в свитата на императора Урзакий, Валент и няколко други източни епископи, епископът на града Сатурнин. Представители на никейците били Паулин, епископ на Триер и легатите не епископа на Рим, Либерий.

През 355 г. Медиолан отново бил проведен събор, на който Урзакий и Валент за пореден път повдигнали обвинение сруги Атанасий, което били принудени да оттеглят, след като им било показано подписаното от тях писмо до папа Юлий. След този развой на събитията Констанций поел събора в свои ръце и успял да постигне осъждането на лидерите на никейската партия. За съжаление обаче императорът не получил задоволителен брой подписи под решенията на събора и изпратил чиновници да съберат повече подписи, като имали право да отлъчат всеки епископ, който откажел да подпише. Урсакий и Валент участвали в събирането на подписите и успели да постигнат търсения от императора брой подписи.

След решенията на събора в Медиолан Иларий Пиктавийски, заставаначело на антиарианската група от западни епископи. Свиква събор в своя град през 355 г., който взема решение да отлъчи Урсакий, Валент и Сатурнин, епископ на Арл. В отговор на събора в Поатие Сатурнин организира събор през 356 г., който от своя страна осъжда Иларий и Родан, епископ на Тулуза. Бунтът на Иларий е неуспешен, въпреки че западните епископи на посмяват да го прогонят от катедрата му, Констанций го заточва на Изток. По същото време императорът погонва и Атанасий от Алекнадрия.

Урсакий и Валент използват поредното заточване на Атанасий, за да напарвят опит да наложат арианството в западните части на империята. През 357 г. в Сирмиум, в присъствието на императора Урзакий, Валент и Герминий, епископ на Сирмиум, предлагат т.нар. Втора Сирмиумски символ. Този символ е подготвен от Четвъртият събор в Сирмиум през същата година. Под тази формула откриваме подписите на Осий от Кордоба и папа Либерий.

Констанций решил, че е време да се стигне до единство на Църквата и под влиянието на Урсакий и Валент решил да свика паралелни събори в Аримини и Селевкия. В присъствието на императора тези събори приемат Четвъртата сирмиумска формула. С тази формула и императорски едикт Урсакий, Валент и Германий се отправили към Ариминит през 359 г. Едиктът на императора се разпореждал да се обсъжда единствно вярата и да не се вземат решения относон източните епископи. Събортъ в Аримини е открит през юли 359 г. Урсакий и Валент убеждавали привържениците на никейския символ да приемат символа от сирмиум, което довело до силно негодуване на западните епископи. Първо било взето решенше епископ Грациан да бъде осъден като homoioi, а няколко дни по-късно Урсакий и Валент са отлъчени като еретици, а съборът са разцепил на няколко фракции.

След смъртта на Констанций Германий, епископ на Сиримум, главния град на Илирик, се отказал от подкрепата си на арианствого. Урсакий и Валент веднага поискали писмено обяснение за новата му политика. Предвид случващото се Урсакий, Валент, Гай, епископ на Сабариса, и Паве, свикват събор в Сингидунум през 366 г. и отново поскали обянение от Германий.

През 369 г. в Рим е проведен събор, на който е осъден Авксенций, епископ на Медиолан. На същия този събр за пореден път са осъдени Урсакий, Валент и Гай и е отхвърлен арианския символ на вярата.

Урсакий – след 371 г. вече не откриваме сведения за него. По всяка вероятност е наследен като епископ то Сикундиан, който ще бъде осъден заедно с Паладий в Аквилея

Валент – последното свидетелство за него е от 369 г., събор в Рим, на койот е отлъчен. Вероятно умира преди 375 г.

Урсакий и Валент са двама от най-влиятелните епископи от Балканите. Те не само повеждат арианката партия на Запада, но и успяват да се превърнат в лични съветници на император Констанций II и от тази си позиция се опитват да наложат един символ на вярата, който е компромисен между ариани и никейци.  След успеха на последователите на никейската вяра те са заклеймени като еретици и са представяне като рушитеи на християнския свят. Въпреки този негатиен образ, който се налага от утвърдилата се като православа парти, не можем да отречем, че позицията и влиянието им оказват значително влияние върху хода на конфликта мажду ариани и никейци. Също така не може да пренебрегнем явните знания и умения, които са притежавали, за да могат да са в основата на символа на вярата от Сирмиум.

Извори

Athanasius of Alexandria, Epistula ad Episcopos Aegypti et Libyae, K. Metzler (ed.) Athanasius: Werke I.1 (Berlin, 1996–2000), 39–64.

Translated in A. Robertson (ed.) (1892) St. Athanasius: Select Works and Letters, Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers, Second Series, vol. 4, (Oxford), 222–235.

Philostorgius, Historia Ecclesiastica, J. Bidez (ed.) (1981) Philostorgius: Kirchengeschichte, GCS, 3rd edn, rev. by F. Winkelmann.

P. R. Amidon (tr.) Philostorgius: Church History (Atlanta, Georgia, 2007)

Sokrates Scholasticus, Historia ecclesiastica, Günther Christian Hansen (ed.), GCS N.F. 1 (Berlin, 1995).

Sozomenos, Historia ecclesiastica, Joseph Bidez and Günther Christian Hansen (eds), GCS 50 (Berlin, 1960);

Ernst Walford (tr.), The ecclesiastical history of Sozomen, comprising a history of the church form A.D. 324 to A.D. 440 (London, 1855).

Използвана литература

Henry Wace, William Pierce (eds.) (1911) A Dictionary of Christian Biography and Literature to the End of the Sixth Century A.D., with an Account of the Principal Sects and Heresies. (Little, Brown and Company, Boston).

Zeiller J. (1918), Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'Empire romain (Paris).