Светилище на Асклепий при извора Глава Панега край село Златна Панега, област Ловеч

Иван Вълчев

Резюме: Светилището на Асклепий край извора Глава Панега е сред най-големите светилища в Тракия. Култовото средище възниква към средата на II в., но е възможно да има и по-дълга история. Асклепий е синкретизиран с Тракийския конник и носи местен тракийски епитет. Етническият и социалният произход на посветителите е много разнообразен. Най-късните монети са от времето на Констанций II и може би светилището престава да функционира около средата на IV в.

Ключови думи: светилище, Асклепий, езическа религия, Глава Панега

Светилището е разположено в живописна местност непосредствено до извора на река Златна Панега, Ловешко. Изворът образува малко езеро, на брега на което е разположен култовият обект[1].

Комплексът на светилището включва две неголеми сгради с правоъгълен план. Едната от тях, определена от проучвателя Вацлав Добруски като храм, е с ориентация изток–запад и има размери 5,70 х 7,70 м. Стените са градени от ломени камъни и хоросан. Пред входа, ориентиран по посока на езерото, е открит фрагмент от база за колона, но няма други сведения за архитектурната декорация на сградата. Непосредствено южно е разположена другата сграда, интерпретирана като лечебница[2].

Почитаният в светилището Асклепий носи локалните тракийски епитети Σαλδηνος (IGBulg II, 510, 511, 523, 539, 544, 566), Σαλδοκεληνος (IGBulg II, 531, 540, 543, 554), Σαλδοβυσηνος (IGBulg II, 512, 514, 516, 517, 521, 525, 526, 529, 530, 532, 536, 537, 551, 573, 577) или Saldecaputenus (ILBulg 203, 206, 207). Сред гръцките функционални епитети най-често е употребяван κύριος – 23 пъти (IGBulg II, 514, 517, 519, 521, 523, 529, 531–535, 538, 540–544, 547–548, 550, 552 – 553, 579). Веднъж епитетът е съчетан с ἐπήκοος (IGBulg II, 517) и веднъж с θεὸς (IGBulg II, 553). Епитетът θεός е употребен самостоятелно само един път (IGBulg II, 526) и още един път заедно с ἐπήκοος (IGBulg II, 530). Върху две оброчни плочки с изображения на Тракийския конник божеството е характеризирано като Ἥρως (IGBulg II, 554–555).

Изображенията на здравеносните божества Асклепий, Хигия и Телесфор се характеризират с конвенционалната си иконография, от която почти не се наблюдават отклонения[3]. Асклепий е представян сам[4], с Телесфор[5], с Хигия[6] или заедно с Хигия и Телесфор[7]. Повечето от откритите паметници изобразяват Тракийския конник (77 паметника от общо 126 публикувани от В. Добруски). Разнообразието в иконографските схеми е голямо, като са застъпени много от известните типове. Редом със здравеносните божества в светилището са почитани и Силван, Диана и Афродита.

Етническият произход на посветителите, както и в другите извънградски светилища в Тракия, е много разнообразен. Засвидетелствани са лица с тракийски имена (IGBulg II, 511, 523, 536, 538–539, 542, 555, 560). С тракийски произход са и част от римските граждани посетили светилището (IGBulg II, 532–534, 561). Добре представени са и лицата, носещи римски номен и когномен (IGBulg II, 518, 520, 531, 553, 558; ILBulg 199–200, 204, 208), докато тези с лично и бащино гръцко име са само трима (IGBulg II, 513, 516–517). Не е малък броят и на посветителите със смесени тракийски, гръцки и римски имена в различни комбинации.

Надписите съдържат значителни сведения за социалния произход на част от посветителите. Засвидетелствани са както представители на муниципалната аристокрация и администрация, така и военни лица. Двама от адептите са градски съветници, единият от тях е от Пауталия (IGBulg II, 511, 528), а други четирима са филарси (IGBulg II, 512, 516, 517, 544). Сред военните лица има обикновени войници (IGBulg II 518, 521, 541; ILBulg 199, 205 – 206), декурион (ILBulg 204), конник (ILBulg 200), тесерарий (ILBulg 208). Петима са бенефициарии (IGBulg II, 513?, 514, 515, 529, 553), един е ветеран (ILBulg 207).

Времето на възникване на светилището не е напълно ясно. Сред откритите монети има няколко от предримската епоха. Най-ранните римски монети са едва от времето на Антонин Пий. Според проучвателя В. Дoбруски елинистическите монети са открити в пласт от ІІ–IV в. и те не могат да бъдат използвани за датиране на ранна фаза от съществуването на светилището[8]. Според З. Гочева ландшафтът на местността дава основание да се очаква ранно култово място, което през римската епоха се развива благодарение на характерния за епохата синкретизъм[9].

Откритите монети от IV в. не са толкова многобройни както в другите големи светилища на Асклепий в Тракия като тези при Баткун, Сливница и Перник например. Представени са императорите Диоклециан, Максимиан, Лициний ІІ, Константин І, комеморативни на град Константинопол (2 монети), Констант (2 монети), Констанций ІІ (5 монети). Въз основа само на нумизматичния материал може да се допусне замиране на дейността на светилището към средата на IV в. и по-конкретно към времето на Констанций ІІ. В подкрепа на подобна хипотеза може да бъде използван и фактът, че значителен брой оброчни плочки са запазени изцяло, докато целите паметници са единични в светилищата, в които монетите достигат до самия край на IV и началото на V в.

[1] Добруски 1907, 3–4.

[2] Добруски 1907, 5–10.

[3] Колева 2018, 409–412.

[4] Добруски 1907, №№ 1–3, 6.

[5] Добруски 1907, № 4.

[6] Добруски 1907, №№ 16, 26.

[7] Добруски 1907, №№ 7–17, 20, 24.

[8] Добруски 1907, 32.

[9] Гочева 2002, 112.

Sources

IGBulg II = Mihailov, G. (1958) Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae II. Inscriptiones inter Danubium et Haemum repertae (Serdicae).

ILBulg = Gerov, B. (1989) Inscriptiones latinae in Bulgaria repertae. Inscriptiones inter Oescum et Iatrum repertae (Serdicae).

Secondory Sources

Гочева, З. (2002) „Светилището при Глава Панега и проблемът за романизацията на Долна Мизия,“ Jubilaeus V. Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева (София), 111–118 /(Gocheva, Z. (2002) “Svetilishteto pri Glava Panega i problemat za romanizatsiata na Dolna Mizia,” Jubilaeus V. Sbornik v chest na prof. Margarita Tacheva (Sofia), 111–118).

Добруски, В. (1907) „Тракийско светилище на Асклепия до Глава Панега,“ Археологически известия на Народния музей I, 3–86/ (Dobruski, V. (1907) “Trakiysko svetilishte na Asklepia do Glava Panega,” Arheologicheski izvestia na Narodnia muzei I, 3–86).

Колева, М. (2018) „Към въпроса за рецепцията на копирането на скулптурата,“ Stephanos archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov [Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. VI] (София), 407–414 /(Koleva, M. (2018) “Kam vaprosa za retseptsiata na kopiraneto na skulpturata,” Stephanos archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov [Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. VI] (Sofia), 407–414).