Светилище на Зевс и Хера при село Копиловци, Кюстендилско

Иван Вълчев

Резюме: Светилището на Зевс и Хера край Копиловци се намира в непосредствения хинтерланд на Пауталия и е обслужвало религиозните нужди предимно на градското население. Архитектурното оформление на комплекса с три самостоятелни храма няма паралели в тракийските земи. Възникването на светилището в средата или втората половина на I в. е дискусионно, но най-късно около средата на II в. е бил изграден поне един от храмовете. Култовият център функционира интензивно до самия край на IV в., когато е насилствено разрушен.

Ключови думи: светилище, Зевс, Хера, езическа религия

Светилището на Зевс и Хера е разположено в местността Мангърица, намираща се на около 1 км югоизточно от село Копиловци, Кюстендилско[1]. Култовият комплекс попада в непосредствения хинтерланд на Пауталия. Отстоянието му от града е около 5 – 6 км, а в близост вероятно е минавало трасето на пътя за Сердика. Самата местност е равна и открита и със сигурност трите монументални храма са били ясно видими от пътуващите между Пауталия и Сердика.

Следите от  светилището са локализирани при вадене на камъни през 1909 г., когато случайно са открити два бюста от монументални статуи на Зевс и Хера. Впоследствие са проведени и археологически разкопки.

По време на проучванията са разкрити три двуделни сгради с правоъгълен план и ориентация север – юг (обр. 1). Представената реконструкция на сграда В като храм в анти с четири колони на фасадата не е много убедителна[2]. По-вероятно е сгради А и В да са били простилни храмове с преддверие и наос и вероятно четири колони на фасадата. Основание за подобна реконструкция дава фактът, че преддверията им завършват в южна посока със стабилни цокли, съответно от гранитни и пясъчникови блокове, които вероятно са служили за стилобати на колоните, оформящи лицевите им фасади. Сградите са изградени от ломени камъни и тухли, споени с хоросан. Най-малка е източната сграда С (7,40 х 11,20 м). На 5 м западно от нея е разположена сграда В (16,50 х 10,20 м). Най-западната сграда А е с размери близки до размерите на сграда В (не са посочени в публикациите). Фрагменти от архитектурната декорация (стволове на колони и коринтски капители) са открити в насипа[3]. Въз основа на разликите в строителните материали В. Кацарова приема, че сградите са претърпели известни ремонти и преустройства, чиято хронология обаче не може да бъде изяснена[4].

Обр. 1. Светилището при Копиловци, план (по Кацаров 1914, 85, обр. 54)

Почитаните в светилището при Копиловци Зевс и Хера носят местния тракийски епитет Καριστορηνοι (IGBulg IV, 2150–2153, 2155–2157, 2160), употребяван винаги в множествено число, когато на релефа са представени и двете божества. Едно посвещение на латински език е направено на Iupiter Optimus Maximus Caristorenus[5]. Епитетът е формиран чрез суфикса -ηνος и вероятно, както предполага Г. Михаилов, произхожда от името на местността, в която се е намирало светилището или на близко разположено село (IGBulg IV, p. 163–164). В част от посвещенията божествата носят и гръцкия функционален епитет κύριοι, господари (IGBulg IV, 2158, 2161–2162, 2170).

В повечето от паметниците Зевс и Хера са представени в характерната си за римската епоха иконография. Зевс е прав, насреща, с дълга коса и брада, наметнат само с химатион, оставящ гърдите му голи. В спуснатата си дясна ръка държи фиала, а във вдигнатата лява – жезъл. Хера също е права, насреща, облечена в дълъг препасан хитон, понякога с було на главата, с патера и жезъл в ръце. Към тази иконографска схема вероятно са принадлежали и двете монументални статуи, от които са запазени само бюстовете на божествата и левите им ръце с част от жезлите[6]. Върху фрагмент от оброчна плочка се виждат изображенията на два коня без ездачи – вероятно Зевс и Хера са били представени на колесница[7].

Данните за етническия и социалния произход на посветителите са много непълни поради фрагментарно запазените паметници. Засвидетелствани са както лица с тракийски имена (IGBulg IV, 2151, 2153, 2177), така и с гръцки и римски такива (IGBulg IV, 2150, 2154, 2161, 2173, 2175–2176, 2178). За социалния произход на посветителите разполагаме със съвсем ограничени данни – един е булевт (IGBulg IV, 2181) и един е жрец или първожрец (IGBulg IV, 2152). Борис Геров приема, че голямата част от посветителите са жители на Пауталия[8], което е съвсем приемливо с оглед близостта на града и същевременно липсата на синхронни селища в околностите на светилището.

Изобилният нумизматичен материал, открит при проучванията на светилището, позволява да се определят с известна точност хронологическите рамки на съществуването му. Най-ранната открита монета е от император Клавдий, като към I в. се отнася и една монета на Веспасиан. Поставянето на долната хронологическа граница преди налагането на римската власт над Тракия или в годините непосредствено след това на базата само на тези две монети е рисковано. Значителният брой монети от началото на II в. свидетелства за интензивното функциониране на светилището през този период. Изграждането на монументалните култови сгради е поставено общо във ІІ в. Най-късната възможна дата е към времето на Марк Аврелий, откогато датират двата бюста от монументални статуи на Зевс и Хера[9] и явно най-малко едната сграда вече е функционирала.

В литературата е изказано мнението, че светилището е пострадало по време на предполагаема антиезическата кампания в диоцеза Дакия през 330–331 г. Единствен аргумент в подкрепа на тази идея е фактът, че в комплекса е открита само една монета на Юлиан, при когото светилището би трябвало да функционира активно и следователно е налице една сериозна разправа с комплекса преди 361 г.[10] В същото време обаче съвсем без коментар са оставени монетите на Константин І, Константин ІІ, Констанс и Констанций ІІ – общо 24 на брой[11]. Освен това начупените оброчни паметници са открити сред руините на храмовете. При едно унищожаване на светилището преди 361 г. и възстановяването му при Юлиан разбитият оброчен материал би бил прибран и депониран, ритуално погребан, каквато е обичайната практика[12], засвидетелствана в тракийските земи в светилищата на Аполон при Крън[13] и на Ἥρως Ἥφαιστος при Телериг[14].

Най-късните монети, открити при проучването на светилището, са от времето на Теодосий I (3 броя) и на Аркадий (2 броя)[15]. По аналогия с други светилища в Тракия може да се приеме, че и това е разрушено към края на IV в. вероятно във връзка с антиезическите мерки на Теодосий I. Известно съмнение в толкова късна горна дата предизвиква фактът, че за разлика от останалите примери от тракийските земи, разположени предимно в отдалечени от градовете места, то светилището при Копиловци е в непосредствена близост до Пауталия и до главния път в района, водещ за столицата на провинция Вътрешна Дакия Сердика.

[1] Към ден днешен няма запазени следи от светилището, а приблизително на мястото му е изграден съвременен манастир.

[2] Кацаров 1914, 85, обр. 54.

[3] Кацаров 1914, 86–88.

[4] Кацарова 2005, 165.

[5] Кацаров 1914, 98, № 28.

[6] Кацаров 1914, 103, обр. 71–72.

[7] Кацаров 1914, 105, № 8.

[8] Геров 1961, 169, бел. 13.

[9] Колева 2010, 99–101

[10] Стойчева 2007, 333.

[11] Кацаров 1914, 89. 

[12] Anghel 2007, 353–358.

[13] Табакова 1959, 97.

[14] Торбатов 2005, 85.

[15] Кацаров 1914, 89. Броят на монетите на двамата императори вероятно е по-голяма, защото в публикацията са посочени и 250 неопределени монети от IV в.

Извори

IGBulg IV = Mihailov, G. (1966) Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae. Vol. IV. Inscriptiones in territorio Serdicensi et in vallibus Strymonis Nestique repertae (Serdicae).

Цитирана литература

Геров, Б. (1961) „Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. I,“ Годишник на Софийския университет, Филологически факултет 54, 3, 153–407/ (Gerov, B. (1961) “Prouchvania varhu zapadnotrakiyskite zemi prez rimsko vreme. I,” Godishnik na Sofiyskia universitet, Filologicheski fakultet 54, 3, 153–407).

Кацаров, Г. (1914) „Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско),“ Известия на Българското археологическо дружество 4, 80–112/ (Katsarov, G. (1914) “Svetilishte na Zevsa i Hera pri Kopilovtsi (Kyustendilsko),” Izvestia na Balgarskoto arheologichesko druzhestvo 4, 80–112).

Кацарова, В. (2005) Пауталия и нейната територия през І–VI век (Велико Търново)/ (Katsarova, V. (2005) Pautalia i neinata teritoria prez I–VI vek (Veliko Tarnovo).

Колева, М. (2010) „Статуите на Зевс и Хера от светилището при с. Копиловци, Кюстендилска област. Иконография, стил и датиране,“ Известия на Исторически музей – Кюстендил 15, 99–104/ (Koleva, M. (2010) “Statuite na Zevs i Hera ot svetilishteto pri s. Kopilovtsi, Kyustendilska oblast. Ikonografia, stil i datirane,” Izvestia na Istoricheski muzey – Kyustendil 15, 99–104).

Стойчева 2007  (2007) „За основаването на епископската катедра в Пауталия през IV в.,“ Известия на Исторически музей – Кюстендил 13, 331–344/ (2007) “Za osnovavaneto na episkopskata katedra v Pautalia prez IV v.,” Izvestia na Istoricheski muzey – Kyustendil 13, 331–344).

Табакова, Г. (1959) „Светилището на Аполон Зерденски при с. Крън, Старозагорско,“ Известия на Археологическия институт XXII, 97–110/ (Tabakova, G. (1959) “Svetilishteto na Apolon Zerdenski pri s. Kran, Starozagorsko,” Izvestia na Arheologicheskia institut XXII, 97–110).

Торбатов, С. (2005) „Ἥρως Ἥφαιστος (предварителни данни за античния култов център край Телериг, Южна Добруджа),“ Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova (Велико Търново), 80–91/ (Torbatov, S. (2005) “Ἥρως Ἥφαιστος (predvaritelni danni za antichnia kultov centar kray Telerig, Yuzhna Dobrudzha),” Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova (Veliko Tarnovo), 80–91). ⇒

Anghel, S. (2007) “Hiding and Protecting Statuary: A Late Antique Practice,” The Lower Danube in Antiquity (VI c BC – VI c AD) (Sofia), 353–360.