Светилище на Асклепий при Баткун (квартал на село Паталеница, Пазарджишко)

Иван Вълчев

Резюме: Светилището на Асклепий при квартал Баткун на село Паталеница, Пазарджишко, е най-голямото известно към момента извънградско светилище в тракийските земи през римската епоха. Култовият център възниква към края на I или в самото начало на II в. и съществува интензивно до времето на Теодосий I, когато е насилствено разрушено и опожарено.  

Ключови думи: светилище, Асклепий, езическа религия, Баткун

Светилището на Асклепий в околностите на някогашното село Баткун, сега квартал на село Паталеница, е най-голямото известно към момента светилище в тракийските земи. Локализирано е още през ХІХ в.[1], а археологическите разкопки са проведени от Димитър Цончев през 1939 г.[2] Култовият обект се намира в местността Хайдушкото кладенче в северните поли на Родопите. В околностите има много извори, до един от които е било изградено и самото светилище.

Въпреки голямата си популярност светилището при Баткун не се отличава с особено монументална и представителна архитектура. По време на разкопките са проучени останките от квадратна сграда с размери 19,5 х 19,5 м (обр. 1). Градежът е от ломени камъни и хоросан с пояси от по три реда тухли във височина. Поради силния наклон на терена сградата не е ориентирана по световните посоки, а югозапад – североизток. Не е ясно от коя страна е бил входът. В източния ъгъл на самата сграда е извирал един студен извор, който е протичал през цялата площ на светилището[3]. За архитектурната декорация на комплекса няма достатъчно информация. По време на разкопките са открити отделни архитектурни фрагменти (бази, дорийски капители и един фрагмент от колона), но те са по-скоро с вотивна функция[4]. Поради значителните размери на сградата, както и заради дебелия слой опожарена дървесина непосредствено над пода, Д. Цончев предполага, че покритието е било дървено[5].

Обр. 1. Светилището при Баркун, план (по Tsontchev 1941, 14, fig. 2)

Почитаният в светилището Асклепий носи местния тракийски епитет Ζυλμυζδριηνος, изписван в различни варианти. Епитетът е образуван чрез суфикса за прилагателни имена, обозначаващи географска принадлежност ‑ηνος[6] и вероятно произхожда от името на местността, в която се е намирал комплексът или е изведен от наименованието на близкоразположено селище. Широко затъпени са и различни гръцки функционални епитети като κύριος, господар (IGBulg III, 1, 1115+1116[7], 1118, 1122, 1132, 1156–1157, 1171–1172, 1175, 1180–1181, 1184, 1188–1189, 1200, 1223, 1227, 1232–1233, 1240–1242, 1248, 1250, 1267, 1281) и θεός, бог (IGBulg III, 1, 1115–1117, 1179, 1260–1261). Среща се и съчетанието θεὸς ἐπήκοος, вслушващ се в молбите бог (IGBulg III, 1, 1119, 1128, 1278). Епитетът ἐπήκοος, вслушващ се в молбите, е използван и самостоятелно (IGBulg III, 1, 1120, 1158). Тези епитети са характерни за тракийските земи и не са специфични само за Асклепий. По-рядко е използвана формулата ἐπιφανέστατος θεός, най-явяващ се бог (IGBulg III, 1, 1126, 1134–1135(?), 1137–1138, 1140). Характерният за гръцкия свят епитет на Асклепий σωτήρ, спасител, е употребен само веднъж (IGBulg III, 1, 1174). Значителното разнообразие на употребяваните епитети до известна степен се дължи на разнородния етнически и социален произход на посветителите, на присъствието на лица от филипополската муниципална аристокрация, както и на военни и ветерани.

Здравеносните божества Асклепий, Хигия и Телесфор са изобразявани в характерната им за римската епоха иконография. Богът-лечител е представян като възрастен мъж с дълга коса и брада, прав, насреща. Обичайният му атрибут е тояга, около която се увива змия. В няколко случая Асклепий е изобразен седнал на трон (IGBulg III, 1, 1166)[8], а веднъж като конник[9]. Хигия във всички случаи е в една много стандартизирана иконография – права, насреща, облечена в дълъг препасан хитон, в лявата си ръка държи патера, а около дясната е увита змия. Телесфор е представян с типичния си ямурлук с качулка. Оброчните паметници с изображения на Тракийския конник са много фрагментирани, но е виднно, че са представени почти всички известни иконографски типове на божеството.

Засвидетелстваните в светилището посветители са с много разнообразен социален и етнически произход. Добре представени са лицата с тракийски имена и много вероятен тракийски произход (IGBulg III, 1, 1116, 1118, 1166, 1187–1188, 1190, 1197, 1199, 1201, 1204, 1210). Широко застъпени са и гръцките и римските имена, често в комбинация с тракийски (IGBulg III, 1, 117, 1122, 1126, 1129,1145–1146, 1167–1168,  1189, 1211–1212, 1216 и други).

Най-ранният засвидетелстван посветител е стратег (IGBulg III, 1, 1115+1116)[10]. Представители на муниципалната аристокрация, вероятно на Филипопол, са четирима булевти, единият от които е същевременно и герусиаст (IGBulg III, 1, 1123, 1133, 1143, 1150+1151[11]). Двама от адептите са заемали длъжността тракарх (IGBulg III, 1, 1183[12]). Първият от тях е и дуценарий и неокор на провинция Тракия. Останалите лица, за които има данни, са с военна кариера. Двама са центуриони (IGBulg III, 1, 1126–1127), един е преторианец (IGBulg III, 1, 1220), двама са бенефициарии (IGBulg III, 1, 1129, 1152), един е войник на действителна служба (IGBulg III, 1, 1206), един е ветеран (IGBulg III, 1, 1214).

Хронологията на светилището е един от не напълно ясните въпроси. Проучвателят на комплекса Д. Цончев поставя възникването му във втората половина на І в. сл. Хр., а унищожаването му – в края на IV в.[13] По-късно е допусната възможността за съществуването на комплекса и в предримската епоха[14], но конкретни доказателства за това към момента няма[15]. Най-ранният паметник е посвещение на Асклепий, направено от стратега Дизала, син на Котис, и хората около брат му Роймос, датирано по времето на някое от консулствата на император Траян (IGBulg III, 1, 1116+1115) – т. е. през 100, 101, 103 или 112 г. Напълно приемлива е идеята на Н. Шаранков, че въпросният паметник е свързан със самото основаване на светилището[16].

За установяване на времето на загиване на комплекса с особена важност са откритите по време на разкопките монети. Те са сравнително малко на фона на тези от останалите тракийски светилища – само двадесет и една, четливи са едва половината от тях. Най-ранната монета е от времето на Антонин Пий (открита преди проучванията), а следващата като хронология е едва от император Тацит. Всички останали са от IV в. – по една на Максимиан Херкулий и на Константин І, четири на Констанций ІІ и отново по една на Констанций Гал и на Теодосий І[17]. Най-късната монета, тази на Теодосий I, вероятно бележи разрушаването на комплекса. Това е станало насилствено и е съпроводено с опожаряване, за което говори дебелият от 0,20 до 0,50 м горял пласт, лежащ непосредствено над пода[18]. Оброчните паметници са умишлено начупени, разбити на дребни парчета и разхвърлени из комплекса, което насочва към целенасочена антиезическа кампания, целяща радикално заличаване на един от най-популярните култове в Тракия.

С края на IV в. прекъсва и почитането на чествания в Баткун култ. Няма запазени археологически материали от ранновизантийската епоха или от Средновековието, който да покажат запазването на старата езическа традиция или преосмислянето ѝ от християнска гледна точка.

 [1] Dumont 1892, 218–219, 323–324, nos 5–7, 329, nos 24–24a; Добруски 1896, 427–428; Захариев 1975, 59–60.

[2] Tsontchev 1941, 14.

[3] Zontschew 1940, 82–84; Tsontchev 1941, 11–16. При посещението ми на мястото през март 2017 г. изворът беше пресъхнал.

[4] Tsontchev 1941, 67–68.

[5] Tsontchev 1941, 16.

[6] Гълъбов 1964, 35.

[7] Шаранков 2015, 71–72.

[8] Tsontchev 1941, 32–35, nos 1–12.

[9] Tsontchev 1941, 42, no. 1.

[10] Шаранков 2015, 71–72.

[11] Шаранков 1999, 84–85.

[12] Sharankov 2005, 68.

[13] Tsontchev 1941, 75.

[14] Дончева 2007, 194.

[15] Вълчев 2015, 163.

[16] Шаранков 2015, 71–73.

[17] Добруски 1907, 89; Tsontchev, 1941, 72–75.

[18] Tsontchev 1941, 16.

Извори

IGBulg III, 1 = Mihailov, G. (1961) Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. III, 1. Territorium Philippopolis (Serdicae).

Цитирана литература

Вълчев, И. (2015) Извънградските светилища в римската провинция Тракия (I–IV век) (София)/ Valchev, I. (2015) Izvangradskite svetilishta v rimskata provincia Trakia (I–IV vek) (Sofia). ⇒

Гълъбов, И. (1964) „Тракийските имена на -ηνος, -ανος и техните проблеми,“ Известия на Института за български език 10, 3–64/ (Galabov, I. (1964) “Trakiyskite imena na -ηνος, -ανος i tehnite problemi,” Izvestia na Instituta za balgarski ezik 10, 3–64).

Добруски, В. (1896) „Материали по археологията на България,“ Сборник за народни умотворения, наука и книжнина 13, 398–442/ (Dobruski, V. (1896) “Materiali po arheologiata na Bulgaria,” Sbornik za narodni umotvorenia, nauka i knizhnina 13, 398–442).

Добруски, В. (1907) „Други паметници по култа на Асклепия в Тракия,“ Археологически известия на Народния музей І, 87–98/ (Dobruski, V. (1907) “Drugi pametnici po kulta na Asklepiya v Trakia,” Arheologicheski izvestia na Narodnia muzey I, 87–98).  

Дончева, И. (2007) „Тракийското светилище при Баткун,“ Societas classica. Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока ІІ, 167–215/ (Doncheva, I. (2007) “Trakiyskoto svetilishte pri Batkun,” Societas classica. Kulturi i religii na Balkanite, v Sredizemnomorieto i Iztoka II, 167–215).

Захариев, С. (1975) Географико-историко-статистическо описание на Татар-пазарджишката кааза (София)/ (Zahariev, S. (1975) Geografiko-istoriko-statistichesko opisanie na Tatar-pazardzhishka kaaza (Sofia).  

Шаранков, Н. (1999) „Два надписа с името на Аврелий Асклепиодот (IGBulg V, №5463 и IGBulg III, 1, №1150+№1151),“ Археология XL, 3–4, 84–85/ (Sharankov, N. (1999) “Dva nadpisa s imeto na Avreliy Asklepiodot (IGBulg V, №5463 i IGBulg III, 1, №1150+№1151),” Arheologia XL, 3–4, 84–85). ⇒

Шаранков, Н. (2015) „Нови данни за тракийските стратези,“ Археология LVI, 1–2, 62–78/ (Sharankov, N. (2015) “Novi danni za trakiyskite stratezi,” Arheologia LVI, 1–2, 62–78). ⇒

Dumont, A. (1892) Mélanges d’archéologie et d’épigraphie, réunis par Th. Homolle (Paris).

Sharankov, N. (2005) “Statue-bases with Honorific Inscriptions from Philippopolis,” Archaeologia Bulgarica IX, 2, 55–71. ⇒

Tsontchev, D. (1941) Le sanctuaire thrace près du village de Batkoun (Sofia).

Zontschew, D. (1940) “Das thrakische Heiligtum von Batkun,” Wiener Jahreshefte 32, 82–106.