Светилище на Зевс и Хера на връх Бабяшка чука, Западни Родопи

Иван Вълчев

Резюме: Светилището на връх Бабяшка чука в Западните Родопи е с хилядолетна история. Най-ранните следи от култови дейности датират от къснобронзовата епоха. Разцветът му е в рамките на късножелязната епоха. През римската епоха на върха е изграден малък храм, в който са били поставени култови статуи на Зевс и Хера. Светилището функционира интензивно през целия IV в. и е разрушено в самия му край или в началото на V в.

Ключови думи: светилище, Зевс, Хера, езическа религия, връх Бабяшка чука

Връх Бабяшка чука (1653 мнв) е разположен в северозападната част на Родопите и има добра видимост към цялата Разложка котловина. Следите от тракийско светилище там са регистрирани през 50-те години на ХХ в., но първите проучвания са направени през 1983 г. Към този момент на върха вече е била изградена телевизионна кула, при строежа на която сериозно са пострадали културните пластове и най-вече тези от римската и късноримската епоха. Билото на върха има две ясно изразени кулминации, свързани с малка седловина, където са отложени най-значителните културни напластявания. Площта, на която се откриват археологически материали, е около 12 дка, но параметрите на свещеното пространство варират във времето. Така например ритуалните действия от ранножелязната епоха са съсредоточени на Малкото възвишение, през късножелязната епоха е усвоена цялата площ на светилището, докато във вековете след Христа култовата активност е основно на Голямата кулминация, където има данни за съществуване на храмова постройка със статуи на почитаните божества[1].

Най-добре проучената част от светилището е Малкото възвишение, където са регистрирани материали от къснобронзовата, ранно- и късножелязната епоха, римската епоха и Късната античност. През I хил пр. Хр. свещеното пространство (теменос) е оградено с лека каменна стена. Първото такова ограждение датира от ранножелязната епоха, но функционирането му е краткотрайно. Вероятно двете кулминации са оградени с каменна стена отново едва в периода III–II в. пр. Хр. Още през ранножелязната епоха се появяват основните съоръжения за поставяне на дарове, характерни и за късножелязната епоха – олтари от глина с различни форми и размери, каменни струпвания, в които са поставяни даровете и вкопани структури (ями)[2].

Светилището от римската епоха е със значително по-малка площ. Следи от култови дейности са регистрирани предимно върху Голямата кулминация. Частично проучени са деструкции от сграда, вероятно храм, свързана с нея жертвена площадка и каменен олтар[3]. В най-високата част на върха и в непосредствена близост до храма е проучена негативна структура с размери 2 х 3 м и дълбочина около 0,60 м. Вкопаването е запълнено с тъмна пръст с много въглени, керамични фрагменти, накити, монети, над 40 черепа на рогати животни, предимно крави и бикове, но и няколко черепа на овни с много масивни рога. Откритите две бронзови монети от Констанций ІІ и Грациан позволяват датиране на съоръжението в рамките на късноримската епоха[4]. Животинските кости свидетелстват за продължаването на кървавите жертвоприношения в това светилище поне до последната четвърт на IV в. – факт, който към момента не е толкова категорично засвидетелстван в останалите езически светилища от периода.

В пласта от римската епоха са открити фрагменти от мраморни статуи – торсо от статуя на богиня и крак от статуя на мъжко божество в естествен ръст[5]. Това, както и данните за наличие на храмова сграда, показва настъпването на значителни промени в устроиството на светилището през римската епоха, породени от навлизането на нетракийски религиозни практики.

Даровете, поставяни около глинените олтари или в каменните струпвания през ранножелязната епоха, са предимно фрагменти от керамични съдове. Основна характеристика на керамичния материал, както и на този от късножелязната епоха, е изключителната му фрагментираност. Депонирането на цели съдове или счупването на съдове на място е по-скоро изключение[6]. През късножелязната епоха се наблюдава промяна във вида и количеството на даровете. Отново най-масови са фрагментираните керамични съдове, но също така са депонирани накити, оръжия, занаятчийски и земеделски инструменти, монети, различни предмети от глина, камък, стъкло, кост[7].

В пласта от римската епоха са открити фибули, накити, керамика, метални сечива и тежести за стан, които са неоспоримо доказателство за приемственост в обредните практики с тези от късножелязната епоха. Разнообразието и количеството на дарове обаче рязко намалява. За сметка на това обичайни вотиви стават оброчните плочки с изображения на Зевс и Хера. Боговете са представяни прави, насреща, Зевс е наметнат само с химатион, а Хера е в дълъг хитон и с було на главата. В десните си ръце държат патери, а в левите – жезли[8]. На една оброчна плочка е запазено посвещение на Зевс, носещ епитета κύριος, и на Хера (IGBulg V, 5873bis).

Откритите монети от IV – началото на V в. показват интензивното функциониране на светилището в началото на Късната античност[9]. Най-късната монета е на Анастасий, но тя е изолирана от останалия нумизматичен материал[10] и не трябва да се използва за доказване на приемственост в култовите практики чак до началото на VI в. Най-приемливата горна дата за функциониране на култовия комплекс е края на IV – евентуално началото на V в., когато са унищожени голяма част от останалите извънградски светилища в Тракия.

Светилището при Бабяк е най-добрият проучен пример за приемственост в култовите практики за един дълъг период от къснобронзоата епоха до края на IV в. сл. Хр. Във функционирането му се наблюдават известни периоди на затихване, но запазването на обредните практики е доказателство и за известна приемственост в почитания култ.

[1] Тонкова 2008b, 32–33.

[2] Тонкова 2008b, 34–37; Гоцев & Димитрова 2011, 182.

[3] Тонкова & Гоцев 2009, 190.

[4] Тонкова & Василева 2011, 179–180.

[5] Тонкова & Гоцев 2008, 66–71.

[6] Гоцев & Божинова 2008, 73–75.

[7] Тонкова 2008a, 95–96.

[8] Огненова 1959, 88–89, №№ 1–2, обр. 7–8; Рибарова 1972, 5–6.

[9] Монетите са както следва: Диоклециан, Максимиан (2 монети), Лициний (2 монети), Лициний II, Константин Велики (5 монети), Констанс (2 монети), Констанций II (18 монети), Констанций Гал, Юлиан, Прокопий, Валентиниан I (6 монети), Валент (2 монети), Грациан (5 монети), Валентиниан II (3 монети), Теодосий I (4 монети), Елия Флацила, Аркадий (2 монети), Хонорий.  

[10] Филипова & Прокопов 2008, 166–168.

Извори

IGBulg V = Mihailov, G. (1997) Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae V. Inscriptiones novae, addenda et corrigenda (Sofia).

Цитирана литература

Гоцев, А. & Божинова, Е. (2008) „Керамичният комплекс от ранножелязната епоха от тракийското светилище при с. Бабяк,“ М. Тонкова, А. Гоцев (ред.) Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда (София), 73–94 /(Gotsev, A. & Bozhinova, E. (2008) “Keramichniat kompleks ot rannozhelyaznata epoha ot trakiyskoto svetilishte pri s. Babyak,” M. Tonkova, A. Gotsev (red.) Trakiyskoto svetilishte pri Babyak i negovata arheologicheska sreda (Sofia), 73–94). ⇒

Гоцев, А. & Димитрова, Я. (2011) „Разкопки на Бабяк, сектор „Малкото възвишение,“ Археологически открития и разкопки през 2010 г. (София), 181–184 /(Gotsev, A. & Dimitrova, Y. (2011) “Razkopki na Babyak, sector “Malkoto vazvishenie,” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2010 g. (Sofia), 181–184).

Огненова, Л. (1959) „Някои аспекти на Бендида върху паметници от Тракия,“ Известия на Археологическия институт XXII, 81–95 /(Ognenova, L. (1959) “Nyakoi aspekti na Bendida varhu pametnitsi ot Trakiya,” Izvestiya na Arheologicheskia institut XXII, 81–95).  

Рибарова, Ц. (1972) „Оброчна плочка от светилището на връх Бабек,“ Музеи и паметници на културата XII, 2, 5–6 /(Ribarova, Ts. (1972) “Obrochna plochka ot svetilishteto na vrah Babek,” Muzei i pametnici na kulturata XII, 2, 5–6).  

Тонкова, М. (2008a) „Даровете от късножелязната епоха от светилището при Бабяк, Западни Родопи,“ М. Тонкова, А. Гоцев (ред.) Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда (София), 95–119 /(Tonkova, M. (2008a) “Darovete ot kasnozhelyaznata epoha v svetilishteto pri Babyak, Zapadni Rodopi,” M. Tonkova, A. Gotsev (red.) Trakiyskoto svetilishte pri Babyak i negovata arheologicheska sreda (Sofia), 95–119). ⇒

Тонкова, М. (2008b) „Светилището при Бабяк: обща характеристика, проучвания на Малкото възвишение (сектор Север),“ М. Тонкова, А. Гоцев (ред.) Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда (София), 30–44 /Tonkova, M. (2008b) “Svetilishteto pri Babyak: obshta harakteristika, prouchvania na Malkoto vazvishenie (sector Sever),” M. Tonkova, A. Gotsev (red.) Trakiyskoto svetilishte pri Babyak i negovata arheologicheska sreda (Sofia), 30–44).  

Тонкова, М. & Василева, М. (2011) „Археологическо проучване на тракийското светилище при с. Бабяк, Западни Родопи (община Белица, Благоевградска област) през 2010 г.: Сектор Топ,“ Археологически открития и разкопки през 2010 г. (София), 179–181 /(Tonkova, M. & Vasileva, M. (2011) “Arheologichesko prouchvane na trakiyskoto svetilishte pri s. Babyak, Zapadni Rodopi (obshtina Belitsa, Blagoevgradska oblast) prez 2010 g.: Sektor Top,” Arheologièski otkritia i razkopki prez 2010 g. (Sofia), 179–181).

Тонкова, М. & Гоцев, А. (2008) „Светилището при Бабяк: проучвания в сектор „Топ“ и сектор „Юг,“ М. Тонкова, А. Гоцев (ред.) Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда (София), 65–72 /(Tonkova, M. & Gotsev, A. (2008) “Svetilishteto pri Babyak: prouchvania v sektor “Top” i sektor “Yug,” M. Tonkova, A. Gotsev (red.) Trakiyskoto svetilishte pri Babyak i negovata arheologicheska sreda (Sofia), 65–72).

Тонкова, М. & Гоцев, А. (2009) „Археологически проучвания на тракийското светилище при с. Бабяк, община Белица, Благоевградски окръг,“ Археологически открития и разкопки през 2008 г. (София), 189–191 / Tonkova, M. & Gotsev, A. (2009) „Arheologicheski prouchvania na trakiyskoto svetilishte pri s. Babyak, obshtina Belitsa, Blagoevgradski okrag,” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2008 g. (Sofia), 189–191).

Филипова, С. & Прокопов, И. (2008) „Монети от светилището при Бабяк,“ М. Тонкова, А. Гоцев (ред.) Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда (София), 165–178/ (Filipova, S. & Prokopov, I. (2008) “Moneti ot svetilishteto pri Babyak,” M. Tonkova, A. Gotsev (red.) Trakiyskoto svetilishte pri Babyak i negovata arheologicheska sreda (Sofia), 165–178).