Светилище при село Крепост, община Димитровград

Иван Вълчев

Резюме: Светилището край село Крепост е един от примерите за приемственост в култовите практики за период от около едно хилядолетие. Извършването на обредни дейности започва през ранноелинистическата епоха и без прекъсване продължава и през цялата римска епоха. През II–III в. в светилището е почитан Тракийският конник, а към края на IV или в началото на V в. е изградена еднокорабна църква с нартекс, която след средата на V в. е разширена с добавянето на още един нартекс и на атриум в западна посока. Около църквата се развива малък християнски некропол. Животът на археологическия обект край село Крепост постепенно замира в течение на VI в.

Ключови думи: светилище, Тракийски конник, църква, некропол, Крепост  

Култовият обект е разположен на около 2 км източно от село Крепост, Димитровградско (обр. 1). Намира се на северния склон на невисок хълм, ограден от запад и изток с плитки дерета, в които днес има извори. Проучен е чрез спасителни археологически разкопки в периода между 2000 и 2011 г., но резултатите все още не са обнародвани.

Обр. 1. Светилището при Крепост, Димитровградско (по Ханджийска-Янкулова & Лозанов et al. 2011, 363, обр. 1)

Най-ранните регистрирани култови съоръжения са ями от ранноелинистическата епоха. Проучени са около 80 такива структури. Вкопаванията са с различна дълбочина и размери, а пълнежът им е от пръст, примесена с пепел и въглени, керамични фрагменти, фрагменти от култови огнища, мазилки и животински кости. В част от ямите са проучени животински скелети в анатомичен порядък. Като жертви са принасяни кон, куче, елен и свиня. Вкопани съоръжения със сигурна дата във ІІ–І в. пр. Хр. не са засвидетелствани. Към този период биха могли да принадлежат част от ямите с цели животински скелети, но без датиращи материали в пълнежа[1].

През І в. пр. Хр. в централната част на проученото пространство е натрупана малка надгробна могила, в основата на която са открити кремирани човешки кости. Скоро след извършването на погребението, възможно още през втората половина на І в. пр. Хр., около могилата са изкопани няколко рова с дъговидна форма, които не затварят пълен кръг около надгробното съоръжение. Рововете постепенно са били запълнени със сива пепелива пръст, наситена със значително количество фрагментирана керамика и животински кости. Открити са няколко много добре запазени бронзови фибули, както и монети. В южната част на рова, под наоса на по-късната църква, са разкрити три конски скелета в анатомичен порядък и скелет на куче непосредствено до тях[2]. Със сходни характеристики е проученото източно от могилата вкопаване (ров) със значителни размери и неправилна форма, в североизточната част на което е открит конски скелет в анатомичен порядък[3].

Центърът на култовите действия през по-късните етапи на римската епоха се измества в южната част на обекта. Проучените там ями са сравнително плитки, доста разнообразни като форма, а в пълнежа им е открито значително количество лакова керамика, както и монети от ІІ и ІІІ в. По време на разкопките са открити и няколко оброчни плочки. На почти всички паметници е представен Тракийският конник в спокоен ход надясно с права женска фигура пред коня и само веднъж конникът е представен ловуващ с копие в дясната си ръка. Оброчните плочки са с малки размери, релефът е нисък, изображенията са третирани доста обобщено и без подробности[4].

Материалите от късноримската епоха са концентрирани най-вече в площта под по-късната църква и вероятно именно там е изместен центърът на култовите дейности през този период. Самата църква е изградена към края на IV – началот на V в., когато е и краят на функционирането на езическото светилище. Християнският храм е еднокорабна църква с неразчленен нартекс и входове от юг и от север. По-късно, след средата на V в., сградата е разширена в западна посока с добавянето на втори нартекс и на малък атриум, а северно от първоначалния притвор е долепена малко правоъгълно помещение. Източно от църквата се развива некропол с трупополагане. Гробовете са съобразени с вече съществуващата сграда и следователно краят на IV или началото на V в. се явява сигурен terminus post quem за възникването му. Цървата е изоставена през VI в. и постепенно се е разрушила[5].

Светилището при Крепост е един от малкото сигурни примери за приемственост в култовите практики от предримската и римската епоха, запълващ регистрирания почти повсеместно в тракийските земи „хиатус“ на прехода между двете епохи[6]. Налице са известни промени в организацията на светилището, настъпили около края на І в. пр. Хр. – появяват се нови съоръжения, депа за дарове и места за жертвоприношения, каквито са рововете, но продължава изкопаването и запълването и на ями с различна форма и размери. В общи линии се запазва и характерът на поднасяните дарове. Като жертвени животни както през елинистическата, така и през римската епоха са принасяни коне, елени и кучета, поставяни цели в ями и ровове. За римската епоха не е засвидетелствано поставяне на хромели, но са добре представени елементите на костюма и накитите – фибули, пръстени и др. След приемането на християнството животът в култовото средище при Крепост не замира. Малката църква е изградена в централната част на езическото светилище, точно върху един от запълнените с пепел ровове, което е принудило строителите да фундират основите на сградата на значителна дълбочина. В непосредствените околности няма регистрирани синхронни селища и явно комплексът е обслужвал религиозните нужди на околното население в продължение на хилядолетие.  

[1] Ханджийска & Лозанов et al. 2010, 406–407; Ханджийска-Янкулова & Лозанов et al. 2011, 365.

[2] Рабаджиев & Лозанов 2008, 495; Ханджийска-Янкулова & Лозанов et al. 2011, 365.

[3] Ханджийска & Лозанов et al. 2010, 407.

[4] Вълчев 2016, 287–293.

[5] Ханджийска-Янкулова & Лозанов et al. 2011, 366; Лозанов 2012, 357–359.

[6] Вълчев 2015, 158–165.

Цитирана литература

Вълчев, И. (2015) Извънградските светилища в римската провинция Тракия (I–IV век) (София)/ (Valchev, I. (2015) Izvangradskite svetilishta v rimskata provincia Trakia (I–IV vek) (Sofia). ⇒

Вълчев, И. (2016) „Оброчни плочки на Тракийския конник от светилището при с. Крепост, Димитровградско,“ Studia archaeologica universitatis Serdicensis 5 (София), 287–297 /Valchev, I. (2016) “Obrochni plochki na Trakiyskia konnik ot svetilishteto pri s. Krepost, Dimitrovgradsko,” Studia archaeologica universitatis Serdicensis 5 (Sofia), 287–297). ⇒

Лозанов, И. (2012) „Археологическо проучване и демонтиране на останките от раннохристиянска църква по трасето на АМ „Марица“, км. 42+180-42+300 при с. Крепост, общ. Димитровград,“ Археологически открития и разкопки през 2011 г. (София), 357–359/ (Lozanov, I. (2012) “Arheologichesko prouchvane i demontirane na ostankite ot rannohristianska tsarkva po traseto na AM “Maritsa”, km. 42+180-42+300 pri s. Krepost, obsht. Dimitrovgrad,” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2011 g. (Sofia), 357–359).

Рабаджиев, К. & Лозанов, И. (2008) „Археологически проучвания в м. „Жельова чешма“, с. Крепост, община Димитровград, АМ „Марица“, км. 42+020–42+300,“ Археологически открития и разкопки през 2007 г. (София), 493–498 /(Rabadzhiev, K. & Lozanov, I. (2008) “Arheologicheski prouchvania v m. “Zheliova cheshma”, s. Krepost, obshtina Dimitrovgrad, AM “Maritsa”, km. 42+020–42+300,” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2007 g. (Sofia), 493–498).

Ханджийска, В., Лозанов, И. et al. (2010) Ханджийска, В., Лозанов, И., Вълчев, И. „Археологически обект при с. Крепост, местността „Жельова чешма“, община Димитровград, АМ „Марица“ км 42+020–42+300,“ Археологицхески открития и разкопки през 2009 г. (София), 406–408 /(Handzhiyska, V., Lozanov, I. at al. (2010) Handzhiyska, V., Lozanov, I., Valchev, I. “Arheologicheski obekt pri s. Krepost, mestnostta “Zheliova cheshma”, obshtina Dimitrovgrad, AM “Maritsa” km 42+020–42+300,” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2009 g. (Sofia), 406–408).

Ханджийска-Янкулова, В., Лозанов, И. et. al. (2011) Ханджийска-Янкулова, В., Лозанов, И., Вълчев, И., Грозданов, Д. „Светилище от елинистическата и римската епохи и раннохристиянска църква при с. Крепост, община Димитровград,“ Археологически открития и разкопки през 2010 г. (София), 362–366 /(Handzhiyska-Yankulova, V., Lozanov, I. et al. (2011) Handzhiyska-Yankulova, V., Lozanov, I., Valchev, I., Grozdanov, D. “Svetilishte ot elinisticheskata i rimskata epohi i rannohristiyanska tsarkva pri s. Krepost, obshtina Dimitrovgrad,” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2010 g. (Sofia), 362–366).