Храмове

Светилище на Асклепий до Перник

Светилище на Асклепий до Перник

Иван Вълчев

 

Софийски университет "Св. Климент Охридски"                        DOI                                                          
Катедра "Археология" 20 юни 2020
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. основна статия

 

Резюме: Светилището на Асклепий край Перник е разположено непосредствено до синхронна селищна структура. В планово отношение се състои от оградено със стена свещено пространство (темено), малък храм в дъното на двора и монументален жертвеник пред него. Комплексът възниква в края на II в. и просъществува до края на IV в.

Ключови думи: светилище, Асклепий, езическа религия, Перник

Светилището на Асклепий край Перник се намира в местността Мангър, близо до левия бряг на река Рударщица, недалеч от вливането ѝ в река Струма[1]. В непосредствена близост на югоизток има следи от значително селище от римската епоха, а източно от него е регистриран и некрополът му[2]. Така светилището се превръща в един от редките примери на значително култово средище, намиращо се в пряка връзка със синхронна селищна структура.

Комплексът е изцяло проучен чрез спасителни разкопки, а разкритите структури са много близки до класическите планови схеми на светилищата в гръцкия и римския свят. В архитектурния план на светилището се различават три основни части (обр. 1). Това са свещено пространство (теменос), храм и монументален олтар. Теменосът е с неправилна четириъгълна форма с размери 23,7 х 28 м. Входът е от изток, а пред него посредством две колони е оформена малка едикула. Теменосът е обграден от четирите си страни със стени високи около 2,8 м. От вътрешната страна са образувани навеси, поддържани чрез дървени колони[3]. Храмът е разположен в западната част на теменоса с лице на изток. Той е с правоъгълен план и размери 7,5 х 6,8 м и обособени преддверие и цела. Фасадата е оформена чрез четири варовикови колони с йонийски капители (обр. 2)[4]. В задната част на двора вероятно е имало по-дълбок двоен портик, оформящ абатон[5]. Пред входа на храма е изграден монументален каменен жертвеник[6].

Pernik Obr 1 Pernik Obr 2

Обр. 1. Светилището при Перник (по Любенова 1980, 20, обр. 3)

Обр. 2. Графична възстановка на храма в Перник (по Любенова 1980, 25, обр. 8)

 

От извънградските култови средища в пределите на Долна Мизия и Тракия едиствено светилището край Телериг в Южна Добруджа е близко по архитектура и устроиство до това от Перник. Култовият комплекс се състои от обширно правоъгълно пространство (60,40 х 39,77 м), оградено със зид. Покрай западната, северната и източната стена са оформени портици. В северната част на ограденото пространство се намира храмът, имащ правоъгълен план (7,70 х 5,00 м)[7]. Паралели от градските центрове предлагат храмове в Сердика[8] и Ескус[9].

По своята архитектура и оформление светилищата при Перник и Телериг, както и примерите от Сердика и Ескус, наподобяват характерните за римската епоха храмови комплекси, състоящи се от ограден с портици двор и храм в дъното на двора. Типът е определен като италийски по своя произход. Подобни архитектурни съоръжения са често срещани в градовете на западните римски провинции, но намират място и в светилищата в Мала Азия и Сирия от ІІ в. насетне[10]

Мнозинството от посвещенията в светилището са направени на Асклепий, носещ местния епитет Κειλαδεηνος, изписан в множество различни варианти (IGBulg V, 5786–5803, 5823, 5838, 5850). Според В. Герасимова-Томова епитетът трябва да бъде тълкуван като „Светлоизворен“ или като „Бог на извора“[11]. Г. Михаилов обаче показва, че втората съставка на епитета всъщност е думата δαυα, δευα, dava и варианти, която е характерна за селищни имена в Тракия и се среща при много топоними[12].

В посвещенията Асклепий носи и гръцкия епитет κύριος, господар (IGBulg V, 5785–5786, 5788, 5793, 5795–5796, 5800–5801, 5803, 5806–5808, 5810, 5813, 5821, 5837–5839, 5841–5843, 5853).  Веднъж богът-лечител е наречен θεός, бог (IGBulg V, 5815) и веднъж здравеносните божества са определени като θεοὶ ἐπήκοοι, вслушващи се в молбите  богове (IGBulg V, 5814).

Оброчните плочки и статуетки от светилището са силно фрагментирани и възстановяването на цялостните иконографски схеми е възможно за съвсем ограничен брой паметници. Преобладават изображенията на Тракийския конник, докато Асклепий, Хигия и Телесфор са представени само върху няколко паметника.

Изцяло или само отчасти са запазени имената на 49 посветители. Както и в другите Асклепиеви светилища в Тракия и в Перник са застъпени тракийски, гръцки и римски имена в различни комбинации. За социалния произход на посветителите разполагаме със сравнително ограничени сведения. От шест посвещения е известен сердикийският булевт Аврелий Хераген, син на Херан (IGBulg V, 5785, 5790, 5792, 5803, 5814, 5815). Запазено е още едно посвещение на булевт, Херан, вероятно баща на Аврелий Хераген и също е от Сердика (IGBulg V, 5816). Останалите посветители, за чиито занятия има сведения, са свързани с армията – един центурион (IGBulg V, 5794), един знаменосец (IGBulg V, 5786), двама преторианци (IGBulg V, 5797, 5819), един кавалерист (IGBulg V, 5820), двама войници (IGBulg V, 5819, 5856) и един ветеран (IGBulg V, 5798).

Според проучвателката на светилището В. Любенова то е изградено в края на ­­­­­ІІ в., а разрушаването му е поставено във втората половина на IV в.[13] Най-ранните монети са от Марк Аврелий и Фаустина Млада и датировката в края на ІІ в. изглежда съвсем приемлива. Най-късните монети са от периода 383–395 г. – общо 159 екземпляра. Въз основа на тях С. Филипова предполага, че светилището е разрушено в самия край на IV в.[14] В. Любенова не приема толкова късна горна дата на съществуване на комплекса поради противоречие с историческите сведения. Авторката интерпретира тези късни монети като хвърлени от адепти на Асклепий след разрушаването на светилището[15]. Предложената от Филипова дата в края на IV в. изглежда по-приемлива поради факта, че е подкрепена с конкретен материал, а освен това е и в съзвучие с информацията от останалите култови обекти от западните части на тракийските земи.

 

[1] Светилището е експонирано в покрайнините на град Перник между двете платна на пътя от София за Кюстендил.

[2] Любенова 1980а, 15–19.

[3] Любенова 1980а, 20–21.

[4] Любенова 1980а, 22–23.

[5] Szubert 1990, 411.

[6] Любенова 1980а, 23–24.

[7] Торбатов 2005, 83–84.

[8] Станчева & Фърков 1977, 250–258, 271.

[9] Иванов 2005, 91–232.

[10] Lewis 1966, 70; Lyttelton 1987, 47; Mierse 1999, 15–16.

[11] Герасимова-Томова 1980, 83.

[12] Mihailov 1975, 50.

[13] Любенова 1980b, 138–139.

[14] Филипова 2010, 115.

[15] Любенова 1980b, 138–139.

Извори

IGBulg V = Mihailov, G. (1997) Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. V. Inscriptiones novae, addenda et corrigenda (Serdicae).

Цитирана литература

Герасимова-Томова, В. (1980) „Надписите от светилището на Асклепий Кейлайден,“ Тракийски паметници. ІІ. Тракийски светилища (София), 48–94/ (Gerasimova-Tomova, V. (1980) “Nadpisite ot svetilishteto na Asklepiy Keylayden,” Trakiyski pametnici. II. Trakiyski svetilishta (Sofia), 48–94).

Иванов, Т. (2005) Улпия Ескус. Римски, късноримски и ранновизантийски град. Т. II. Гражданска базилика и храм на Фортуна [Разкопки и проучвания 34] (София)/ (Ivanov, T. (2005). Ulpia Eskus. Rimski, kasnorimski i rannovizantiyski grad. T. II. Grazhdanska bazilika i hram na Fortuna [Razkopki i prouchvania 34] (Sofia).

Любенова, В. (1980а) „Местоположение и устройство на светилището,“ Тракийски паметници. ІІ. Тракийски светилища (София), 15–27/ (Luybenova, V. (1980a) “Mestopolozhenie i ustroystvo na svetilishteto,” Trakiyski pametnici. II. Trakiyski svetilishta (Sofia), 15–27).

 (1980b) „Заключение,“ Тракийски паметници. ІІ. Тракийски светилища (София), 138–140/ (1980b) “Zakluychenie,” Trakiyski pametnici. II. Trakiyski svetilishta (Sofia), 138–140).

Станчева, M. & Фърков, Ю. (1977) „Новооткрит езически храм в Сердика,“ Известия на Българското историческо дружество 30, 249–277/ (Stancheva, M. & Farkov, Y. (1977) “Novootkrit ezicheski hram v Serdika,” Izvestia na Balgarskoto istorichesko druzhestvo 30, 249–277).

Торбатов, С. (2005) „Ἥρως Ἥφαιστος (предварителни данни за античния култов център край Телериг, Южна Добруджа),“ Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova (Велико Търново), 80–91/ (Torbatov, S. (2005) “Ἥρως Ἥφαιστος (predvaritelni danni za antichnia kultov centar kray Telerig, Yuzhna Dobrudzha),” Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova (Veliko Tarnovo), 80–91). 

Филипова, С. (2010) „Монети от светилището в квартал „Даскалово“ (Църква) в Перник,“ От регионалното към националното. Юбилеен сборник в чест на ст. н. с. д-р Христо Харитонов. І част (Велико Търново), 104–118/ (Filipova, S. (2010) “Moneti ot svetilishteto v kvartal “Daskalovo” (Tsarkva) v Pernik,” Ot regionalnoto kam natsionalnoto. Yubileen sbornik v chest na st.n.s. d-r Hristo Haritonov. I chast (Veliko Tarnovo), 104–118). ⇒

Lewis, M.J.T. (1966) Temples in Roman Britain (Cambridge).

Lyttelton, M. (1987) “The Design and Planning of Temples and Sanctuaries in Asia Minor in the Roman Imperial Period,” S. Macready, F.H. Thompson (eds.) Roman Architecture in the Greek World (London), 38–49.

Mierse, W. (1999) Temples and Towns in Roman Iberia (Berkeley & Los Angeles).

Mihailov, G. (1975) “Epigraphica Thracica V,” Epigraphica 37, 25–67.

Szubert, W. (1990) “Remarks on the Thracian-Roman Asclepieions,” Études et travaux XV, 409–415.


Печат  

This page is part of the project LABedia: Еncyclopedia of Late Antique Balkans, 4th-5th c.,
financed by the National Science Fund, contract КП-06-Н30/6, 13.12.2018