Светилище на Асклепий край град Сливница

Иван Вълчев

Резюме: Светилището на Асклепий край Сливница е разположено на възвишение над Алдомировското блато. Комплексът се състои от малък храм с олтар пред него и скален венец с изсечени ниши. Светилището възниква около средата или през втората половина на II в. Най-късните монети са от времето на Теодосий II, но не е сигурно, че култовият център е функционирал и в първата половина на V в.

Ключови думи: светилище, Асклепий, езическа религия, Сливница

Светилището на Асклепий се намира на около 7 км северозападно от Сливница, Софийска област, в карстов въртоп на височината Мека цръв край Алдомировското блато[1]. В непосредствените околности на култовия обект няма локализирани синхронни селищни структури и то, подобно на Асклепиона при Баткун, се явява самостоятелен елемент на селищната мрежа.

При разкопките са разкрити основите на правоъгълен храм с външни размери 7,10 х 6,60 м (обр. 1). Входът е на северозападната страна, обърнат към скален венец, в който са оформени ниши за поставяне на оброчни плочки. Градежът е от дялани камъни и тухли, споени с хоросан. От декорацията на храма са запазени отделни фрагменти – база, колона, капител, но те не дават достатъчно данни за оформлението на фасадата. Пред входа вероятно е бил изграден монументален жертвеник, за което свидетелстват намерените големи каменни блокове с гнезда за закрепване с метални скоби[2].

Обр. 1. Светилището при Сливница, план (по Ботева 1985)

Всички посвещения, открити в светилището, са направени на Асклепий, носещ тракийския епитет Λιμηνος (IGBulg V, 5700–5701, 5703–5705, 5708–5715). Освен това богът-лечител е определен и като θεός, бог (IGBulg V, 5700, 5703, 5704, 5719), θεὸς ἐπήκοος, вслушващ се в молбите бог (IGBulg V, 5700) и κύριος, господар (IGBulg V, 5701, 5702, 5722–5726, 5729). Подобно на другите извънградски светилища на Асклепий и в Сливница характерният за Гърция епитет σωτήρ, спасител, е употребен само веднъж (IGBulg V, 5708)[3].

Оброчните паметници от светилището са много фрагментирани. Въпреки това е ясно, че преобладават тези, на които е представен Тракийският конник пред тези с изображения на здравеносните божества. В иконографските схеми не се наблюдават някакви локални специфики.

Запазените имена на посветители са много разнообразни, като добре представени са както тракийските, така и гръцките и римски имена. Сведенията за социалния произход на адептите на Асклепий Лименос са ограничени. Засвидетелствани са един булевт (IGBulg V, 5700), един филарх (IGBulg V, 5701) и един топарх (IGBulg. V, 5706). Наред с тях има данни и за лица с военна кариера: един или двама войници (IGBulg V, 5704, 5745?), двама или трима бенефициарии (IGBulg V, 5717, 5729?, 5740) и един препозит (IGBulg V, 5703). Част от имената на посветителите може би насочват към лица с военна кариера, вероятно ветерани, но възможно и потомци на ветерани.

Останките от светилището са пострадали от съвременни намеси. Поради това стратиграфията е много нарушена и прецизни наблюдения по време на разкопките са били невъзможни. В първичната публикация строежът на храма е отнесен към ІІ в., към времето на Антонин Пий, откогато датират най-ранните монети[4], но е допусната и по-късна дата за възникване на обекта[5]. В началото на IV в. светилището е било ремонтирано или преустроено – документираният последен строителен период е датиран с монета на Максимиан[6].

По време на разкопките са открити и 599 медни и сребърни монети, 59,5% от които (около 357 екземпляра) се отнасят към IV в.[7] Това значително количество монети безспорно свидетелства, че светилището е продължило да функционира през цялото четвърто столетие. Трябва да бъде отбелязано, че количеството на монетите от периода 364–376 г. е най-голямо. Значителен е и броят на находките от времето на Теодосий І, Аркадий, Хонорий и дори Теодосий ІІ (общо 53 екземпляра). Проучвателите допускат, че светилището е насилствено разрушено през или скоро след 391 г., когато с императорски едикт са забранени всички жертвоприношения[8], но ми се струва възможно култовото средище да е просъществувало и до първите десетилетия на V в. Самото светилище е разположено е близост до Диагоналния път, но е встрани от него и без пряка визуална връзка, което може би е спомогнало за по-дъллгия му живот. Естествено, не може да бъде изключена и възможността най-късните монети да са оставени върху руините от тайни привърженици на старата религия.

[1] Ботева 1985, 23; Тачева 1999, 152.

[2] Ботева 1985, 25–26.

[3] Тачева 1999, 153–154.

[4] Ботева 1985, 28.

[5] Boteva 2011, 93, note 48.

[6] Гетов & Рабаджиев 1985, 143.   

[7] Колев 1985, 93, 169.

[8] Ботева 1985, 29.

Извори

IGBulg V = Mihailov, G. (1997) Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. V. Inscriptiones novae, addenda et corrigenda (Serdicae).

Цитирана литература

Ботева, Д. (1985) „Тракийското светилище на Асклепий Лименос край Сливница,“ Историко-археологически и етнографски изследвания в Софийски окръг. І. Студентски проучвания VII-1 (София), 23–36/ (Boteva, D. (1985) Trakiyskoto svetilishte na Asklepiy Limenos kray Slivnitsa,” Istoriko-arheologicheski i etnografski izsledvania v Sofiyski okrag. I. Studentski prouchvania VII-1 (Sofia), 23–36).

Гетов, Л & Рабаджиев, К. (1985) „Археологическо проучване на тракийското светилище в м. „Гърлин въртоп” край Сливница,“ Археологически открития и разкопки през 1984 г. (Сливен), 143/ (Getov, L. & Rabadzhiev, K. (1985) “Arheologichesko prouchvane na trakiyskoto svetilishte v m. “Garlin Vartop” kray Slivnitsa,” Arheologicheski otkritiya i razkopki prez 1984 g. (Sliven), 143).

Колев, В. (1985) „Монетите от светилището,“ Историко-археологически и етнографски изследвания в Софийски окръг. І. Студентски проучвания VII-1 (София), 93–185/ (Kolev, V. (1985) “Monetite ot svetilishteto,“ Istoriko-arheologicheski i etnografski izsledvania v Sofiyski okrag. I. Studentski prouchvania VII-1 (Sofia), 93–185).

Тачева, М. (1999) „Тракийското светилище на Асклепий Лименос край град Сливница (територията на Сердика) и неговият епиграфски архив,“ Thracia antiqua 10. In memoriam prof. Georgi Mihailov (Sofia), 152–169/ (Tacheva, M. (1999) “Trakiyskoto svetilishte na Asklepiy Limenos kray grad Slivnitsa (teritoriata na Serdika) i negoviat epigrafski arhiv,” Thracia antiqua 10. In memoriam prof. Georgi Mihailov (Sofia), 152–169).

Boteva, D. (2011) “The “Thracian Horseman” Reconsidered,” I. P. Haynes (ed.) Early Roman Thrace. New Evidence from Bulgaria [Journal of Roman Archeology. Supplementary Serries 82] (Portsmouth), 84–105. ⇒