Култът към Либер Патер и Дионис в долнодунавските провинции през късноримската епоха

Резюме: В статията са разгледани сведенията за култа към божествата Либер Патер и Дионис в долнодунавските римски провинции през късноримската епоха. Запазените до днес паметници показват, че боговете са почитани от примипилариите, цивилни лица, отговарящи за снабдяването на армията с провизии, след изпълнението на възложените им задачи.   

Ключови думи: езичество, Долен Дунав, Либер Патер, Дионис

Гръцкият бог Дионис и римският Либер Патер често са сближавани и дори идентифицирани през римската императорска епоха, но въпреки това двете божества имат различен произход, история и в известна степен различни функции. Дионис е почитан в цялото Средиземноморие и култът му има много аспекти. Той е бог на виното, веселието, покровител на земеделието и бог, даряващ плодородие. Има връзка с театъра и със света на мъртвите. Римският Либер Патер е с по-ограничени функции, свързани най-вече с покровителство на лозята и на виното, но само на профанното вино, докато предназначеното за религиозни нужни е под закрилата на Юпитер^[1]. Разграничаването на двете божества, ако изобщо имаме основания да правим такова, е възможно само при наличието на надпис. При оброчните плочки и статуетките това е почти невъзможно, защото Либер Патер заимства изцяло иконографията на Дионис^[2]. В Долна Мизия култът към Либер Патер е сравнително слабо разпространен. Засвидетелстван е основно в и край големите селищни центрове и военните лагери – Ескус, Нове, Тропеум Траяни, Ятрус. Известен брой паметници произхождат и от околностите на Павликени. Посветителите биват както цивилни лица, така и военни. Военните са римски граждани с италийски или западен произход и се явяват проводници на романизма в дунавските провинции^[3]. Сред цивилните лица има и такива с източен произход, както и романизирани местни жители^[4]. Подобна е картината на Балканите като цяло – носители на култа са римските войници, ветераните и романизираното местно население^[5]. Във вътрешността на Долна Мизия по-широко е застъпен култът към Дионис. Като средища се очертават районът на Западнопонтийските гръцки колонии, територията на Никополис ад Иструм и (с Велико Търново, Павликени, Бутово, Сухиндол), околностите на Враца и Монтана. Култът е по-ясно засвидетелстван в градска среда (10 от общо 15 надписа произхождат от градове)^[6].

През късноримската епоха Либер Патер не играе особено важна роля в официалната религиозна пропаганда на империята. С поемането на властта от страна на Диоклециан (284–305) и съуправителите му на преден план са изведени Юпитер и Херкулес, а също така Марс и Сол Инвиктус. Именно техните изображения доминират върху монетите на владетелите, докато популярния в началото на III в. Либер Патер не е представян. Популярността на бога в първите десетилетия на третото столетие се дължи на почитането му заедно с Херкулес като Dii patrii на родния град на император Септимий Север (193–211) – Лептис Магна в Северна Африка.

В научната литература е изказано мнението, че Галерий (293–311), наследник на Диоклециан, редом с главните божества-покровители на Тетрархията почита като свой патрон и Дионис. В подкрепа на тази теория са изложени следните факти. В двореца на Галерой в Тесалоника са открити фрагменти от мраморна арка, вероятно намираща се над трона на императора. Под софита на арката е изобразен бюст на Дионис сред лозови ластари. Дионис има място в декорацията на още два дворцови комплекса от епохата, пряко свързани с владетелите. Сцена от мита за Дионис и Ликург е представена върху една от мозайките на вилата в Пиаца Армерина в Сицилия, интерпретирана като резиденция на Максимиан Херкулий. На останалите мозайки в помещението са представени сцени, свързани с подвизите на Херакъл, патрон на Максимиан, но също така и на поразените от мълниите на Зевс/ Юпитер гиганти. Дионис възседнал леопард е изобразен и върху мозайките от двореца във Феликс Римулиана, личната резиденция на Галерий^[7]. Както отбелязва О. Nicholson изображенията на Дионис са обичайни за мозаечните подове от периода, но в случая с декорацията на дворците би трябвало да се търси връзка и с религиозната пропаганда на владетелите. Митът за завладяването на изтока от Дионис е много популярен в античността и вероятно именно победите на Галерий над персийския цар Нарзес са в основата на желанието на цезаря да бъде идентифициран именно с разглеждания божествен персонаж^[8].

Дворецът на Галерий във Феликс Ромулиана предоставя и други аргументи в подкрепа на връзката на владетеля с Дионис/ Либер Патер. Част от архитектурната декорация на сградите от комплекса (конзоли, пиласти и др.) са украсени с изображения на лози, комбинирани с кантароси, кратери и Силени. С глави на Силени са украсени и част от капителите. Тази декорация е несъмнено свързана с Дионис. Връзка с божеството показва и откритият мраморен релеф с изображения на спящата Ариадна. При археологическите проучвания на комплекса са открити и няколко скулптирани от порфир житни класа, който са интерпретирани като част от статуарно изображение на Либер или Либера. Включването в декорацията на дворците на божества като Дионис, Херакъл и Асклепий носи и смисъла на апотеоз. Майките на трите божества, както и на Галерий, са смъртни жени, докато техният баща е върховният бог Зевс/ Юпитер. След извършването на подвизи на земята те са включени сред боговете^[9].

От долнодунавските провинции са известни три посвещения на Либер Патер и две на Дионис с дата в IV в. Общото между тях е, че всичките са посветени от примипиларии след завършване на служебните им ангажименти по изхранването на армията. Паметниците са открити в Ескус и Нове, където в периода лагеруват съответно V Македонски и I Италийски легион.

От Ескус произхожда само едно посвещение, изписано върху варовиков олтар или по-скоро по аналогия с паметниците от Нове база за статуя (вис. 1,20 м, шир. 0,48 м, деб. 0,68 м). От едната страна има латиноезичен надпис в чест на Диоклециан от 285 г., издигнат от преторианските префекти Афраний Ханибалиан (Afranius Hannibalianus) и Юлий Асклепиодот (Iulius Asclepiodotus)^[10]. Най-вероятно това е по-ранният надпис, а паметникът е вторично преупотребен за посвещението на Либер Патер. Във втория надпис богът е наречен пазител, спасител (conservator) на двама августи. Посветител е примипиларият Флавий Зосим, родом от град Ефес в провинция Азия^[11]. Текстът на посвещението на Либер Патер не дава възможност за по-тясна датировка, поради което и предложенията на отделните изследователи се разминават. Б. Геров датира паметника в началото на IV в. Отчитайки обаче, че посветителят носи името Флавий, придобило отново популярност при Константин Велики и синовете му, е по-правдоподобна идеята за отнасянето на надписа към по-късен период – възможно в годините  337–350 г.^[12] или дори и след това^[13]. От Ескус произхождат още два латиноезични надписа на примипиларии^[14]. При първият от тях липсва началото и е възможно и тук да е имало посвещение на божество, което обаче не е запазено. П. Лунгарова допуска, че разглежданият паметник на Либер Патер е бил поставен в светилището на знамената в принципията на легиона и че е свидетелство за официалния характер на култа към Либер Патер^[15]. Издигането на олтара/ статуята в принципията е напълно допустимо както показват примерите от Нове.

От Нове, лагер на Първи Италийски легион, произхождат две посвещения на Либер Патер и две на Дионис. Най-ранният паметник, подобно на вече разгледаният надпис от Ескус, е посветен на Либер Патер. Представлява вторично преупотребена база за статуя от варовик (вис. около 2 м). И в разглеждания текст божеството е наречено Conservator (пазител, спасител), но освен това носи и епитетите Deus (бог) и Sanctus (свещен). За разлика от посвещението от Ескус тук Либер Патер е пазител не само августите и на цезарите, но и на целия Първи Италийски легион. Статуята на бога е посветена от Аврелий Порфирий от провинция Финикия. Частта от надписа, в която е била изписана заеманата от него длъжност, е повредена, но с голяма сигурност може да се допусне, че той е бил примипиларий. И тук липсват податки за по точно датиране на паметника. Тъй като богът е пазiтел на двама августи и на двама цезари издателят на надписа Т. Сарновски предполага, че той датира от периода 293–311 г.^[16]

Второто посвещение на Либер Патер от Нове не е публикувано. Знае се, че е посветен от лице с името Valerius Chaereas, родом от Финикия. Подобно на разгледаните до тук три примера и той е заемал длъжността примипиларий^[17]. Дали Либер Патер носи отново епитета conservator не е ясно.

Последните два паметника от Нове са посветени на Дионис. И в двата случая става дума за бази за статуи на божеството. Първата от тях представлява преизползвана варовикова плоча (вис. 1,23 м, шир. 0,455 м, деб. 0,26 м). Името на почетеното божество не е запазено, но идентификацията му с Дионис не буди съмнение поради употребените епитети син на Семела, увенчан с бръшлян, два пъти роден. За издигането на статуята са се погрижили примипилариите Теодор и Паладий от провинция Хелеспонт. Паметникът е посветен след приключване на задълженията им по изхранване на армията за победите на двама императори. Като датировъчен елемент в надписа е споменат индиктионът, през който двамата са изпълнявали службата на примипиларии. Въз основа на това, както и поради споменаването на двама августи и в същото време липсата на консулска дата, паметникът е отнесен към годините 348/349 или 363–364 г.^[18] Последният паметник, отново статуя на Дионис, е издигната от примипиларий от споменатата вече провинция Хелеспонт – Флавий [- - -]ан^[19]. Както и в предходния надпис богът е определен като даряващ победи, но също така и плодове^[20].

В периода на принципата примипилариите са бившите първи центуриони на даден легион. През Късната античност обаче техният характер се променя значително. Най-късно от управлението на Диоклециан и колегите му примипилариите вече са цивилни лица, натоварени със задачата да снабдяват армията с хранителни продукти. Те организират и осъществят превоза на вече събраната annona от съответната провинция до границите на Империята^[21]. В случая с Ескус и Нове снабдяването на армията е ставало основно от вътрешни провинции като Азия, Хелеспонт и Финикия, откъдето произхождат всички познати ни примипиларии. Коментираните в текста надписи са посветени след изпълнението на възложените им задачи, а именно изхранване на войската. Изборът на божество, в чест на което да бъдат издигнати статуите, не е случаен. Както вече беше посочено Дионис/ Либер Патер е бог на виното, но в случая най-вече на плодородието, особено важно за изпълнение на възложените на посветителите задачи^[22]. Поради тези причини в почитането на Дионис и Либер Патер през целия IV в. не би трябвало да търсим влияние на официалната религиозна пропаганда на империята и в частност на император Галерий. Почти всички надписи датират от времето след смъртта на последния, когато богът няма място в имперската политика. Поне една от издигнатите от примипилариите статуи на Дионис/ Либер Патер може би е останала на мястото си в двора на принципията на Нове до началото на 30-те години на V в. ако приемем тълкуването от страна на Т. Сарновски на израза in vultu Dionysi в смисъл на „срещу статуята на Либер Патер“^[23].

^[1] Tomas 2015, 267 с лит.; Шопова 2017, 117–120.

^[2] Александров 2010, 104; Лунгарова 2012, 212; Tomas 2015, 267.

^[3] Александров 2010, 105.

^[4] Лунгарова 2012, 217.

^[5] Tomas 2015, 267.

^[6] Шопова 2017, 115.

^[7] За мозайката Živić 2011, 133, fig. 99.

^[8] Nicholson 1984, 257-275.

^[9] Živić 2011 109, 111, 116–117, 123.

^[10] ILBulg 8a.

^[11] ILBulg 8b.

^[12] Иванов 1999, 130.

^[13] Bresson, Drew-Bear et al. 1995, 141.

^[14] ILBulg 9–10.

^[15] Лунгарова 2012, 208.

^[16] Sarnowski 2013, 135–141.

^[17] Łajtar 2015, 283.

^[18] Łajtar 2021, 122–124.

^[19] Гочева 2013, 196–197.  

^[20] Łajtar 2015, 282.

^[21] Łajtar 2013, 105–106.

^[22] Łajtar 2015, 284.

^[23] Sarnowski 2013, 144.

Извори:

ILBulg = Gerov, B. (1989) Inscriptiones Latinae in Bulgaria repertae. Inscriptiones inter Oescum et Iatrum Repertae (Sofia).

Литература:

Александров, О. (2010) Религията в римската армия в провинция Долна Мизия (I–IV в.) (Велико Търново)/ (Aleksandrov, O. (2010). Religiata v rimskata armia v provincia Dolna Mizia (I–IV v.) (Veliko Tarnovo).

Гочева, З. (2013) „Постамент с два надписа: на латински и гръцки език от сектор Х в Нове,“ Birnacki, A. B., Czerner, R. (eds) Biskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV–VI w. Historia – architektura – życie codzienne. T. I. Historia i architektura (Poznań), 193–200/ (Gocheva, Z. (2013) “Postament s dva nadpisa: na latinski i gratski ezik ot sector X v Nove,” Birnacki, A. B., Czerner, R.  (eds) Biskupstwo w Novae (Moesia Secunda) IV–VI w. Historia – architektura – życie codzienne. T. I. Historia i architektura (Poznań), 193–200).

Иванов, Р. (1999) Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий (София)/ (Ivanov, R. (1999) Dolnodunavskata otbranitelna Sistema mezhdu Dorticum i Durostorum ot Avgust do Macrikiy (Sofia).

Лунгарова, П. (2012) Римските култове в провинция Долна Мизия (Велико Търново)/ (Lungarova, P. (2012) Rimskite kultove v provincia Dolna Mizia (Veliko Tarnovo).

Шопова, И. (2017). Култът на Дионис в Долна Мизия и Тракия по епиграфски данни (I–III век) (Пловдив)/ (Shopova, I. (2017) Kultat na Dionis v Dolna Mizia i Trakia po epigrafski danni (I–III vek) (Plovdiv).  

Bresson, A., Drew-Bear, T. et al. (1995) Bresson, A., Drew-Bear, T., Zuckerman, C. “Une dédicace de primipilaires a Novae pour la Victoire impériale,” Antiquité Tardive 3, 139–146.

Łajtar, A. (2013) “A newly discovered Greek inscription at Novae (Moesia Inferior) associated with pastus militum,” Tyche 28, 97–111.

              (2015) “Another Greek Inscription from Novae (Lower Moesia) Associated with pastus militum,” Tomas, A. (ed.) Ad fines imperii Romani. Studia Thaddaeo Sarnowski septuagenario ab amicis, collegis discipulisque dedicate (Warszawa), 277–288.

              (2021) “Two Greek Dedications by primipilarii Recently Discovered in Novae,” Mitthof, F., Cenati, C., Zerbini, L. (eds) Ad ripam Fluminis Danuvii. Papers of the 3^rd International Conference on the Roman Danubian Provinces Vienna, 11^th-14^th November 2015 (Tyche, Suppl. 11) (Wien), 121–129.

Nicholson, O. (1984) “The Wild man of the Tetrarchy: A divine companion for the Emperor Galerius,” Byzantion 54.1, 253–275.

Sarnowski, T. (2013) “Accepta pariatoria und pastus militum. Eine neue Statuenbasis mit zwei Inschriften aus Novae,” Tyche 28, 135–146.

Tomas, A. (2015) “Liber Pater or Dionysus? The Evidence of the Bacchic Cult at Novae (castra et canabae legionis) and in its Hinterland,” Tomas, A. (ed.) Ad fines imperii Romani. Studia Thaddaeo Sarnowski septuagenario ab amicis, collegis discipulisque dedicate (Warszawa), 257–276).

Živić, M. (2011) “Artistic achievements in the imperial palace,” Popović, I. (ed.) Felix Romuliana – Gamzigrad (Archaeological Institute Monographs 49) (Belgrade), 107–139.