Култът към Юпитер в долнодунавските провинции през късноримската епоха

Abstract:  В статията са анализирани сведенията за култа към Юпитер в римските провинции по Долен Дунав (Крайбрежна Дакия, Втора Мизия и Малка Скития). Върховният римски бог е засвидетелстван с общо шест паметника, което, както и в епохата на Принципата, го поставя на първо място по популярност сред римските култове в разглеждания регион. В началото на Късната античност обаче повечето посвещения са с частен характер. Там, където са запазени достатъчно сведения за посветителите, те са висши имперски служители – в два случая провинциални управители на Втора (Долна) Мизия и веднъж командир на военния контингент в Крайбрежна Дакия.

Keywords: Юпитер, Долен Дунав, езичество, Тетрархия

Водещата роля на Юпитер в римския пантеон никога не е била подлагана на съмнение. Въпреки това обаче ранната история на култа му е почти напълно неясна. Известна информация за първоначалните функции на божеството дава етимологията на името му. Съвременните изследователи са единодушни, че то е изведено от индоевропейски корен със значение „светъл, блестящ“^[1]. Това определя Юпитер като бог на ясното небе и на дневната светлина, на атмосферните явления, но без да е обвързан с конкретно небесно тяло^[2]. Ролята на Юпитер като господар на небето и дарител на дъжд се запазва и по-късно и предопределя наличието и на известни земеделски функции на култа му. В най-ранния римския календар като feriae Iovis са обозначени три празника, свързани с лозарството и винопроизводството. Това са Vinalia rustica (19 август), Meditrinalia (11 октомври) и Vinalia priora (23 април)^[3]. В случая обаче връзката на бога не е толкова с лозята и с плодородието, колкото с виното и то конкретно с виното, предназначено за жертвоприношения, със свещеното вино, докато за профанното се грижи Либер Патер^[4]. С жертвоприношения на Юпитер е свързано и началото или краят на различни дейности от селскостопанския живот. Почитането му като бог на плодородието се запазва през цялата история на култа, макар че никога не заема водещо място^[5].

Основната функция на Юпитер в римския пантеон е на върховен покровител на римската държава и общество. Именно на него са посветени и най-ранните храмове в Рим. Самият Ромул освещава храм на Юпитер Феретрий на Капитолийския хълм и обещава храм на Юпитер Статор. Повод и за двете светилища е намесата на бога в критични за новата римска държава моменти. С освещаването на Капитолийския храм в първата година на Републиката (509 г. пр. Хр.) на преден план е изведен култът на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ и на свързаните с него Юнона и Минерва. Двете богини обаче имат определено подчинено място в капитолийското светилище. От този момент насетне Юпитер Капитолийски остава върховен бог на римската държава до самия край на старата римска религия. След може би известно неглижиране в края на републиката и по време на Юлиево-Клавдиевата династия култът към Юпитер преживява нов разцвет от Флавиите чак до началото на Късната античност. Още от управлението на Август (27 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) Капитолийският бог става реципиент на ежегодните обети за добруването на владетеля и държавата, а тази практика е широко възприета и в римските провинции. При Хадриан (117–138) като мотив в римското монетосечене се появява темата за божествената инвеститура, за небесния произход на властта. Идеята за императора като наместник на Юпитер на земята съществува в римската поезия от времето на Август, но едва през II и III в. става важен елемент на имперската пропаганда. Значението ѝ нараства особено след средата на III в. По този начин владетелите търсят обосноваване на властта си извън армията и намаляване на ролята на последната в политическия живот на империята^[6].

По времето на Диоклециан (284–305) водещата роля на Юпитер в имперската пропаганда е подчертана както никога преди това. Самият император възприема името Iovius, с което обаче не се цели той да бъде идентифициран с върховния римски бог, а да бъде поставен под пряка негова закрила^[7]. Израз на това е и доминиращият в монетите на Диоклециан тип на Юпитер Консерватор.

Култът към Юпитер е добре засвидетелстван в долнодунавските римски провинции по времето на Принципата. Най-ранните паметници датират от управлението на Хардиан и са посветени за добруването на императора^[8]. Броят на известните посвещения значително нараства в следващите десетилетия, но отново спада през втората четвърт на III в. От управлението на Филип Араб (244–249) са двата най-късни точно датирани паметника от времето преди възкачването на Диоклециан на трона^[9]. През Принципата Юпитер е широко почитан от всички слоеве на населението в Долна и Горна Мизия. Сред посветителите най-добре са засвидетелствани военните и ветераните, но много добре са представени и цивилните общности. Посвещенията са както официални, за здравето и добруването на владетелите, така и с личен характер^[10]. Многобройните бронзови статуетки^[11] и геми^[12] с образа на Юпитер показват почитането му и като личен бог-покровител, а не само като върховно божество на римската държава.

От времето на Тетрархията са известни само шест посвещения на Юпитер от земите по Долен Дунав^[13]. Със сигурна дата в управлението на Диоклециан е само един фрагментарно запазен фронтон от Тропеум Траяни. Паметникът е открит вторично преупотребен в крепостната стена на града, изградена в съвместното управление на Лициний и Константин, но е напълно възможно архитектурният детайл да е бил вграден и при по-късни ремонтни дейности. Сградата от която произхожда фрагментът, храм или едикула, е била посветена на Юпитер Олбиополитан за здравето и сигурността на августите Диоклециан и Максимиан и на цезарите Констанций Хлор и Галерий^[14]. Епитетът на Юпитер може да бъде изведен от името на град Олбия – стара гръцка колония на Северозападния бряг на Черно море. През Принципата градът е част от провинция Долна Мизия и в него е бил настанен римски гарнизон. Именно с военно лице от изтегления най-късно в началото на Тетрархията гарнизон може да бъде обяснена и употребата на епитета Олбиополитан^[15]. За съжаление длъжността на посветителя Невий Палма Теотимиан е била изписана в липсващата дясна част на паметника.

Вероятно по времето на Диоклециан за добруването на августите и на цезарите са издигнати статуи на Юпитер и Фортуна в Новиодунум^[16]. Паметникът обаче е много фраментиран и извличането на повече информация от него е невъзможно.

Една група от три посвещения на Юпитер не съдържат достатъчно податки за точното им датиране. Въпреки това те със сигурност могат да бъдат отнесени към началото на Късната античност, може би по времето на Диоклециан или наследниците му.

Два от паметниците са открити в Дуросторум, вторично преупотребени в сграда от средата на IV в. Като съдържание те са много близки, което насочва и към датирането им в кратък хронологически отрязък. Първият паметник представлява олтар или база за статуя. Посветен е на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ Салутарис, Юнона Царица и на всички безсмъртни богове. Посветител е Силвий Силван, провинциален управител на Долна Мизия^[17]. Вторият надпис е изписан върху база за статуя. За съжаление изображението на Юпитер не е запазено. Този път е почетен само върховният римски бог. Посветителят Аврелий Дизо също е провинциален управител^[18]. И двата паметника са поставени за здравето на посветителите и на техните семейства.

Посветителите на паметниците от Дуросторум носят титлата vir perfestissimus, която показва принадлежността им към конническото съсловие. Този факт, съчетан с обозначаването им като praeses, а не legatus Augusti pro praetore, насочва към датиране на двата паметника най-рано към началото на управлението на Диоклециан или непосредствено преди това. Всички изследователи отнасят посвещенията на Юпитер именно към времето на Диоклециан, но според мен не е невъзможно и да са малко по-късни поне до края на първата четвърт на IV в.

Третият паметник е открит в землището на село Дреновец, Ломско. Олтарът е посветен на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ Консерватор. Посветителят Аврелий Приск е командващ гарнизона на провинция Крайбрежна Дакия^[19]. Въз основата на съдържащата се в текста информация и този паметник може най-общо да бъде отнесен към началото на Късната античност. Провинция Крайбрежна Дакия преминава под властта на Константин (306–337) през 317 г., но не може да бъде категорично твърдяно, че това е най-късната възможна дата на разглеждания паметник.

Най-късният паметник, посветен на Юпитер от Долнодунавските земи, е един малък олтар от Хистрия. За разлика от разгледаните до тук примери посвещението е на Юпитер Всеблаг и Всемогъщ и на Марк Консерватор за добруването на императорите. Частта с имената на владетелите е доста повредена, но е ясно, че става дума за двама императори. Предложената от В. Първан идея, че това са Константин и Лициний (308–324) е приета от по-късните изследователи на паметника^[20]. Не е ясен посветителят, но е напълно възможно той да е заемал висока позиция в цивилната или военната администрация на Малка Скития.

Водещата роля на Юпитер в имперската пропаганда по времето на Диоклециан и на наследилите го Галерий (293–311) и Лициний не остава без отражения в Долнодунавските римски провинции. За разлика от времето на Принципата обаче в началото на Късната античност редом с Юпитер Всеблаг и Всемогъщ като реципиенти на обети за добруването на владетеля се явяват и Майката на боговете^[21], Сол^[22] и локалният Юпитер Олбиополитан^[23] – и четирите божества само с по един паметник. Половината от известните посвещения на върховния римски бог са по-скоро с частен характер, а две от тях са направени конкретно за здравето на посветителите и техните семейства.

Интензивните варварски нашествия от средата и третата четвърт на III в. са нанесли сериозни щети на разположените извън укрепените селища светилища на Юпитер. Такъв е случаят със засвидетелстваните по епиграфски път средища на култа в околностите на Хистрия, Улметум и Капидава – буквално десетки олтари са вградени в крепостните им стени, изграждането на които е датирано от различните изследователи по времето на Диоклециан или на Константин^[24]. Много в възможно монументалният Капитолиум на Ескус, състоящ се от три отделни храма, да е функционирал интензивно поне до времето на Константин, а дори и до по-късно^[25]. Въпреки това известните ни паметници с по-обща дата едва ли могат да бъдат отнесени много след 324 г.

^[1] Wissowa 1912, 113; Pokorny 1959, 183–185; de Vaan 2008, 315–316.

^[2] Wissowa 1912, 113; Fears 1981, 17.

^[3] Fears 1981, 29; de Casanove 1988, 248.

^[4] de Casanove 1988, 264–265.

^[5] Wissowa 1912, 120.

^[6] Ролята на Юпитер в римската имперска идеология е подробно анализирана във все още напълно актуалната студия на J. R. Fears (1981, passim) (с цитираната там изобилна литература).

^[7] Liebeschuetz 1979, 238, 242; Kolb 1987, 88, 92.

^[8] ISM V, 154; Александров 2013, 282, № 14 = Tomas 2016, 179, no. E89.

^[9] ISM I, 349; ISM V, 124.

^[10] За култа към Юпитер в Долна Мизия през II и III в. у Александров 2010, 42–60; Лунгарова 2012, 51–100.

^[11] Ognenova-Marinova 1975, nos 52, 60, 64, 69–71.

^[12] Димитрова-Милчева 1980, 31–34, №№ 3–4, 8,11, 13.

^[13] За култа към Юпитер в Долнодунавските провинции по времето на Тетрархията: Вълчев 2021b.

^[14] CIL III, 12464 = Popescu 1976, no. 169 = ISM IV, 22.

^[15] Карышковский 1968, 167–179.

^[16] ISM V, 274.

^[17] Доневски 1976, 61, № 2 = Velkov 1977, 422, no. 1 = ISM IV, 96.

^[18] Доневски 1976, 61, № 1 = Velkov 1977, 422, no. 2 = ISM IV, 97.

^[19] Лука 2011, 533, обр. 2; AE 2011, 1108.

^[20] Pârvan 1916, 693–695, no. 57 = Popescu 1976, no. 109 = ISM I, 132

^[21] ISM II 144.

^[22] ISM II, 155 = Zahariade 2017, 433–449.

^[23] ISM IV, 22.

^[24] Торбатов 2002, 107–108, 179, 294–296 с цитираната там литература.

^[25] Вълчев 2021a, 50–53 с цитираната там литература.

Извори:

AE = L’Année épigraphique. Revue des publications epigraphiques relatives a l’antiquité romaine (Paris), 1888-.

CIL = Corpus Inscriptionum Latinarum (Berolini), 1863-.

ISM I = Pippidi, D. M. (1983) Inscripţiile din Scythia Minor greceşti şi latine. Vol. I. Histria şi îm­prejurimile (Bucureşti).

ISM II = Stoian, I. (1987) Inscriptiones Scythiae Minoris graecae et latinae. Vol. II. Tomis et territorium (Bucureşti).    

ISM IV = Popescu, E. (2015) Inscriptions de Scythie Mineure. Vol. IV. Tropaeum – Durostorum – Axiopolis (Paris).

ISM V = Doruţiu-Boilă, E. (1980) Inscriptiones Scythiae Minoris graecae et latinae. Vol. V. Capidava, Troesmis, Noviodunum (Bucureşti).

Използвана литература:

Александров, О. (2010) Религията в римската армия в провинция Долна Мизия (I–IV в.) (Велико Търново)/ (Aleksandrov, O. (2010). Religiata v rimskata armia v provincia Dolna Mizia (I–IV v.) (Veliko Tarnovo).

                            (2013) Етнически и социален състав на римската армия (Велико Търново)/ (2013) Etnicheski i socialen sastav na rimskata armia (Veliko Tarnovo).

Вълчев, И. (2021a) „Градските храмове в двете Дакии през късноримската епоха,“ Делев, П., Ботева-Боянова, Д., Грозданова, Л. Jubilaeus VIII. Завръщане към изворите (София), 49–62/ (Valchev, I. (2021a) “Gradskite hramove v dvete Dakii prez kasnorimskata epoha,” Delev, P., Boteva-Boyanova, D., Grozdanova, L. Jubilaeus VIII. Zavrashtane kam izvorite (Sofia), 49–62). https://unipress.bg/image/catalog/1pdf/009210_compressed.pdf

                    (2021b) „Култът към Юпитер в долнодунавските провинции по времето на Тетрархията,“ Българско е-Списание за Археология 11.1, 103–120/ (2021b) “Kultat kam Iupiter v dolnodunavskite provincii po vremeto na Tetrarhiata,” Bulgarsko e-Spisanie za Arheologia 11.1, 103–120). http://be-ja.org

Димитрова-Милчева, А. (1980) Антични геми и камеи от Националния археологически музей в София (София)/ Dimitrova-Milcheva, A. (1980) Antichni gemi i kamei ot Natsionalnia arheologicheski muzey v Sofia (Sofia).  

Доневски, П. (1976) „Латински надписи от Дуросторум,“ Археология 18.4, 61–64/ (Donevski, P. (1976) „Latinski nadpisi ot Durostorum,” Arheologia 18.4, 61–64).

Карышковский, П. О. (1968) „Из истории поздней Ольвии,“ Вестник древней истории 1, 167–179/ (Karyshkovskiy, P. O. (1968) “Iz istorii pozdnei Olvii,” Vestnik drevnei istorii 1, 167–179).

Лука, К. (2011) „Издирване на археологически обекти на територията на община Димово и община Белоградчик, област Видин,“ Археологически открития и разкопки през 2010 г. (София), 531–533/ (Luka, K. (2011) “Izdirvane na arheologicheski obekti na teritoriata na obshtina Dimovo i obshtina Belogradchik, oblast Vidin,” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2010 g. (Sofia), 531–533).

Лунгарова, П (2012) Римските култове в провинция Долна Мизия (Велико Търново)/ (Lungarova, P. (2012) Rimskite kultove v provincia Dolna Mizia (Veliko Tarnovo). 

Торбатов, С. (2002) Укрепителната система на провинция Скития (края на III–VII в.) (Велико Търново)/ (Torbatov, S. (2012) Ukrepitelnata sistema na provincia Skitia (kraya na III-VII v.) (Veliko Tarnovo).

de Casanove, O. (1988) “Jupiter, Liber et le vin latin,” Revue de l’histoire des religions 205.3, 245–265.

Fears, J. R. (1981) “The Cult of Jupiter and Roman Imperial Ideology,” Aufstieg und Niedergang der römischen Welt II.17.1, 3­–141.

Kolb, F. (1987) Diocletian und die Erste Tetrarchie (Untersuchungen zur antiken Literatur und Geschichte 27) (Berlin – New York).

Liebeschuetz, J.H.W.G. (1979) Continuity and Change in Roman Religion (Oxford). 

Ognenova-Marinova, L. (1975) Statuettes en bronze du Musée national archéologique à Sofia (statuettes de culte) (Sofia).

Pârvan, V. (1916) “Histria IV. Inscripţii găsite in 1914 şi 1915,” Analele Academiei Române, Seria II, tom. 38. Memoriile Secţiunii Istorice, 533–732.

Pokorny, J. (1959) Indogermanisches etymologisches Wörterbuch. Bd. I. (Bern – München).

Popescu, E. (1976) Inscripţiile greceşti şi latine din secolele IV-XIII descoperite în România (Bucureşti).

Tomas, A. (2016) Inter Moesos et Thraces: The Rural Hinterland of Novae in Lower Moesia (1^st – 6^th Centuries AD) (Roman Archaeology, 14) (Oxford).

 de Vaan, M. (2008) Etymological Dictionary of Latin and the other Italic languages (Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series 7) (Leiden – Boston).

Velkov, V. (1977) “Die Reihenfolge der Untermösischen Statthalter (270–300),” Archeološki Vestnik (=Acta Archaeologica) 28, 421–424. 

Wissowa, G. (1912) Religion und Kultus der Römer (München). 

Zahariade, M. (2017) “CIL III 14450 = IGLR 3 = ISM II 155. A revision and reassessment,” Pontica 50, 433–449.