Култът към Майката на боговете в долнодунавските провинции през късноримската епоха

Резюме:  В статията са разгледани сведенията за култа към Майката на боговете в долнодунавските римски провинции в началото на Късната античност. Двата известни към момента епиграфски паметници произхождат от пределите на провинция Малка Скития – съответно от Томи и Дионисопол. Разгледан е и случаят с предполагаемия храм на Майката на боговете в резиденцията на император Галерий Феликс Ромулиана (провинция Крайбрежна Дакия).

Ключови думи: езичество, Долен Дунав, Майката на боговете

Култът към фригийската Великата майка на боговете е официално въведен в Рим в края на Втората пуническа война. След допитване до Сибилинските книги през 204 г. пр. Хр. нейно култово изображение под формата на черен камък, може би метеорит, е пренесено в Рим от светилището ѝ в Песинунт във Фригия, Мала Азия. Още с пристигането си в града на Тибър богинята е настанена в рамките на помериума, на свещеното пространство, нещо необичайно за чуждите култове в този период. Една от причините за това може би е възприемането на Майката на боговете като традиционна римска богиня поради връзките ѝ с Троя – прародината на римляните. През 191 г. пр. Хр. е осветен храмът ѝ на Палатинския хълм, който запазва значението си за култа и през епохата на Принципата^[1].

През императорската епоха празниците на Великата майка са включени в официалния календар на Рим и стават особено популярни през IV в. В научната литература се е наложило мнението, че части от този празничен цикъл са въведени от Клавдий (41–54) и са реформирани при Антонин Пий (138–161). Сведенията в тази насока обаче не са категорични и това, което може да се каже е, че към края на II в. повечето от известните празници вече са установени^[2].

През IV в. култът към богинята запазва популярността си в Рим. През този период особено интензивно функционира светилището ѝ на Ватиканския хълм, т. нар. Phrygianum. Откритите през 1609 г. при строежа на новата фасада на базиликата Свети Петър олтари с надписи на латински език показват, че поне до 390 г. редовно са провеждани тавроболии (жертвоприношение на бикове) и криоболии (жертвоприношения на овни)^[3]. Част от посветителите са с много висок социален произход, което безспорно показва нарасналия престиж на култа към Майката на боговете^[4].

От края на IV в. е и описанието на езическо жертвоприношение на бик, оставено ни от късноримския поет Пруденций (348 – след 405). Макар че в текста то не е изрично свързано с тавроболиите в чест на Майката на боговете съвременните изследователи са почти единодушни в това отношение. Пруденций описва как жрецът слиза в изкопана в земята яма, над нея са поставяни дъски и жертвеният бик е убиван именно там, за да може кръвта му да окъпе стоящия под него човек. Така описаният ритуал е тълкуван като характерна за IV в. новост в култа към Майката на боговете. Напоследък обаче възниква основателен скептицизъм към сведенията на Пруденций и те вече не са възприемани толкова буквално както преди няколко десетилетия^[5].

Майката на боговете е добре позната в земите по Долен Дунав през епохата на Принципата^[6]. В гръцките колонии по брега на Черно море култът ѝ прониква още през класическата епоха и става особено популярен в началото на елинизма, когато е изграден неин храм в Дионисопол^[7], а през II в. пр. Хр. в Томи съществува култово сдружение за честване на нейния култ^[8]. Паметниците от началото на римската епоха са сравнително малобройни, но от II в. насетне култът на Великата майка е засвидетелстван както по крайбрежието, така и във вътрешността на Долна Мизия. Продължава да функционира ранноелинистическият храм в Дионисопол. Като най-голям център се издига Томи, където има храм на богинята, а в края на II – началото на III в. в града функционира и нейна култова колегия^[9]. Именно Томи е градът, който отсича най-много монети с изображения на Майката на боговете, а може би нейният образ е представен и върху псевдоавтономни монети от I в. сл. Хр.^[10]

Отново с Томи е свързан един паметник, посветен на Великата майка на боговете за здравето и за сигурността на августите и на цезарите^[11]. Владетелите не са споменати поименно, но е прието, че това са августите Диоклециан и Максимиан и цезарите Констанций Хлор и Галерий, което датира посвещението в периода 293–305 г. Паметникът е посветен от дукса на Скития Аврелий Фирминиан. В по-старите изследвания е прието, че същото лице е направило и посвещение на Сол във връзка със строежа на крепостните стени на Томи^[12], но последното четене на въпросния надпис показва, че името на посветителя всъщност е Аврелий Домиций или Домициан, а не Аврелий Фирминиан^[13]. Любопитна подробност е, че олтарът е посветен при добри предзнаменования (bonis auspiciis), може би получени чрез птицегадание. Разгледаният паметник не дава достатъчно информация, за да се прецени дали в него трябва да виждаме продължение на популярния през епохата на Принципата култ към Майката на боговете в Томи или по-скоро тук е налице влияние на официалната имперска религия.

Споменатият по-горе храм на Майката на боговете в Дионисопол е продължил да съществува и в началото на Късната античност. Именно в него император Лициний възстановява сребърна статуя на богинята според информацията за нея в храмовите списъци. Посочено е и теглото на изображението – 7 либри и 8 унции или малко над 2,5 кг сребро. Този акт е извършен чрез провинциалния управител на Малка Скития Аврелий Сперациан. Издателят на паметника Н. Шаранков допуска, че ранната статуя е била открадната или унищожена по време на някое от варварските нашествия, а възстановяването ѝ е станало в началото на управлението на Лициний^[14].

В резиденцията на Галерий във Феликс Ромулиана са изградени два монументални храма. По-големият от тях е бил посветен на Юпитер. В него също така е бил честван и императорският култ и култът към Херкулес. Вторият храм, т. нар. малък храм, е идентифициран със светилище на Майката на боговете. Той е разположен между дворци D1 и D3 и е свързан по-скоро с последния. От архитектурна гледна точка представлява простилна сграда на висок подиум с четири колони на фасадата. Пред храма е изграден монументален жертвеник. Под пода на целата е оформена кръстообразна крипта, интерпретирана като fossa sanguinis и свързана с по-горе коментираното сведение на Пруденций. В подкрепа на това становище са привлечени паралели от Остия и Нойс (Neuss), Германия^[15]. Всъщност терминът fossa sanguinis не е употребяван във връзка с тавроболиите в чест на Майката на боговете. Освен това цитираните примери от Остия и Нойс са преосмислени и връзката им с култа към богинята е отречена^[16]. Всичко това прави идентифицирането на малкия храм във Феликс Ромулиана със светилище на Майката на боговете много съмнително.

Разгледаните по-горе два паметника, свързани с Майката на боговете, изчерпват сведенията за нейния култ в Долнодунавските провинции през късноримската епоха. В случая с Дионисопол определено е налице продължение на традициите още от ранноелинистическата епоха. Може би не е случайно, че вторият паметник произхожда именно от големия център на култа в епохата на Принципата, а именно провинциалната столица Томи. И в двата случая обаче виждаме активност на висши военни или цивилни лица, но не и на местните общности, поддържали култа в предходния период. 

^[1] Beard 2012, 326–327.

^[2] Beard 2012, 331–333.

^[3] CIL VI, 497–504.

^[4] McLynn 1996, 320–329.

^[5] McLynn 1996, 312–320; Beard 2012, 335–337.

^[6] Култът към Майката на боговете в Долна Мизия и Тракия е цялостно изследван от М. Тачева-Хитова в монографията ѝ за източните култове (1982, 117–253), преведена и на английски език (Tacheva-Hitova 1983, 71–161), поради което тук няма да се спирам подробно на култа в Източните Балкани.

^[7]  Стоянова 2013, 27; Stoyanova 2013, 27.

^[8] ISM II, 2.

^[9] ISM II, 83; Тачева-Хитова 1982, 228; Tacheva-Hitova 1983, 148.

^[10] Тачева-Хитова 1982, 225–226; Tacheva-Hitova 1983, 146–147.

^[11] Popescu 1976, no. 2 = ISM II, 144.

^[12] Popescu 1976, no. 3 = ISM II, 155.

^[13] Zahariade 2017, 433–449.

^[14] Шаранков 2013, 54–55; Sharankov 2013, 53–54.

^[15] Среjовић, Лаловић at al. 1981, 66–70; Čanak-Medić & Stojković-Pavelka 2011, 77–78.

^[16] Beard 2012, 336.

Извори:

CIL = Corpus Inscriptionum Latinarum (Berolini), 1863-.

ISM II = Stoian, I. (1987) Inscriptiones Scythiae Minoris graecae et latinae. Vol. II. Tomis et territorium (Bucureşti).    

Използвана литуратура:

Среjовић, Лаловић et. al. (1981) Среjовић, Д., Лаловић, А., Jанковић, Ђ. „Гамзиград,“ Старинар 31 (1980), 65–80/ (Srejovich, Lalovich et al. (1981) Srejovich, D., Lalovich, A., Jankovich, J. “Gamzigrad,” Starinar 31 (1980), 65–80).

Стоянова, Д. (2013) „Хронология и паралели,“ Лазаренко, И., Мирчева, Е., Енчева, Р., Стоянова, Д., Шаранков, Н. Храмът на Понтийската майка на боговете в Дионисополис (Варна), 22–28/ (Stoyanova, D. (2013) “Hronologia I paraleli,” Lazarenko, I., Mircheva, E., Encheva, R., Stoianova, D., Sharankov, N. Hramat na Pontiyskata mayka na bogovete v Dionisopolis (Varna), 22–28). 

Тачева-Хитова, M. (1982) История на източните култове в Долна Мизия и Тракия (V в. пр. н.е.  – IV в. от н.е.) (София)/ (Tacheva-Hitova, M. (1982) Istoria na iztochnite kultove v Dolna Mizia i Trakia (V v. pr. n. e. – IV v. ot n. e.) (Sofia).

Шаранков, Н. (2013) „Надписи,“ Лазаренко, И., Мирчева, Е., Енчева, Р., Стоянова, Д., Шаранков, Н. Храмът на Понтийската майка на боговете в Дионисополис (Варна), 47–64/ (Sharankov, N. (2013) “Nadpisi,” Lazarenko, I., Mircheva, E., Encheva, R., Stoianova, D., Sharankov, N. Hramat na Pontiyskata mayka na bogovete v Dionisopolis (Varna), 47–64).

Beard, M. (2012) “The Cult of the “Great Mother” in Imperial Rome,” Brandt, J. R., Iddeng, J. W. (eds) Greek and Roman Festivals. Content, Meaning, and Practice (Oxford), 323–362.

Čanak-Medić, М. & Stojković-Pavelka, B. (2011) “Architecture and spatial structure of the imperial palace,” Popović, I. (ed.) Felix Romuliana – Gamzigrad (Archaeological Institute Monographs 49) (Belgrade), 49–106.

Gavrilović Vitas, N. (2021) Ex Asia et Syria. Oriental Religions in the Roman Central Balkans (Oxford).

McLynn, N. (1996) “The Forth-Century ‘taurobolium”,” Phoenix 50.3/4, 312–330.

Popescu, E. (1976) Inscripţiile greceşti şi latine din secolele IV-XIII descoperite în România (Bucureşti).

Sharankov, N. (2013) “Inscriptions,” Lazarenko, I., Mircheva, E., Encheva, R., Stoyanova, D., Sharankov, N. The Temple of the Pontic Mother of Gods in Dionysopolis (Varna), 47–64.

Stoyanova, D. (2013) “Chronology and parallels,” Lazarenko, I., Mircheva, E., Encheva, R., Stoyanova, D., Sharankov, N. The Temple of the Pontic Mother of Gods in Dionysopolis (Varna), 22–28.

Tacheva-Hitova, M. (1983) Eastern cults in Moesia Inferior and Thracia (5^th century BC – 4^th century AD) (EPRO 95) (Leiden).

Zahariade, M. (2017) “CIL III 14450 = IGLR 3 = ISM II 155. A revision and reassessment,” Pontica 50, 433–449.