Култът към Сол в долнодунавските провинции през късноримската епоха

Резюме:  В статията са анализирани сведенията за култа към бога на слънцето Сол в Долнодунавските провинции през късноримската епоха. От провинция Малка Скития са известни две посвещения. По-ранното от тях е от провинциалната столица Томи и датира от периода 285–293 г. Вторият паметник е свързан с военния лагер Салсовия, разположен на брега на Дунав в Северна Добруджа. Издигнат е в последните години от управлението на Лициний и свидетелства за императорска заповед, постановяваща ежегодното почитане на бог Сол на 18 ноември.

Ключови думи: Сол, Долен Дунав, езичество

Култът към бога на слънцето е познат в Рим още от дълбока древност. Под името Sol Indiges той е засвидетелстван в най-ранните календари, където е поставен в ясна връзка с върховния римски бог Юпитер. Изображението му върху римските монети се появява за първи път в денарий от 132 г. пр. Хр. – Сол е представен в колесница, теглена от четири коня^[1]. Въпреки древността на култа към бога на слънцето той не се радва на особена популярност до III в. сл. Хр. Опитът на император Елагабал да въведе и наложи в Рим Сол Инвиктус^[2] Елагабал – главното божество на родния му град Емеса в Сирия – остава без трайни последствия. Култът изчезва от официалната римска религия след наложеното през 222 г. damnatio memoriae, а по заповед на император Александър Север черният метеоритен камък, символ на бога, е върнат в светилището му в Емеса^[3].

Повратен момент в историята на култа към бога на слънцето е управлението на император Аврелиан. В първите години от своето управление императорът търси легитимация на властта си чрез пропагандиране на идеята за божествена инвеститура директно от върховния римски бог Юпитер. За първи път в римското монетосечене толкова широко е използван мотивът на Юпитер, поднасящ на императора глобус като символ на върховната власт. Темата не е нова в имперската политика, но едва при Аврелиан става водещ мотив, възприет и широко използван и от следващите владетели^[4]. В последните две години от управлението му обаче, от лятото на 273 г., настъпва значителна промяна в религиозната пропаганда. На преден план е изведен Сол, като дори в три монетни типа именно той е този, който поднася глобус на Аврелиан^[5]. Извеждането на Сол на преден план не е само нумизматичен мотив. В столицата Рим е изграден нов голям храм, посветен на Сол Инвиктус. В негова чест периодично са организирани специални игри, agon Solis, а за поддържането на култа е създадена нова жреческа колегия, pontifices dei Solis^[6].

Обяснение на тази привързаност на Аврелиан към бога на слънцето е търсено още от неговите съвременници. В Historia Augusta е посочено, че майката на Аврелиан е била жрица на бог Сол в родното му село в Панония (HA, Vita Aureliani 4.2). Сведението е много несигурно и дискусионно, но според G.H. Halsberghe е възможно да допуснем достоверността му^[7]. В същия извор е посочено, че решителната битка между войските на Аврелиан и царицата на Палмира Зенобия става край Емеса в Сирия, а императорът приписва победата си на покровителството на главния бог на града – именно Сол Инвиктус Елагабал (HA, Vita Aureliani 25.4-6). Аврелиановият култ към Сол Инвиктус обаче не е възраждане на емесенския култ към Елагабал. Хипотезата, че в него трябва да бъде видян по-скоро слънчевият бог на Палмира също не е достатъчно добре аргументирана. Може би най-логично е мнението, че той е римски по характер и именно поради това запазва важното си място в официалния пантеон и през следващите десетилетия, а включването в жреческата му колегия е особено престижно и в IV в.^[8]

Култът към Сол Инвиктус запазва популярността си при управлението на наследилите Аврелиан владетели. По времето на Диоклециан на преден план в религиозната политика отново е изведен Юпитер, но богът на слънцето остава сред официалните покровители на империята, макар и изместен не само от върховния римски бог, но и от Херкулес и Марс. Свидетелство за това е сравнително малкият брой монети с неговия образ^[9]. По заповед на Диоклециан и Максимин обаче е построен храм на Сол в Комум (Комо, Италия)^[10]. В научната литература е изказано становището, че цезарят Констанций Хлор е поставен под закрилата на Непобедимото Слънце и дори при него е налице нещо като соларен монотеизъм, но аргументите в подкрепа на тази теория не са достатъчни^[11].

Юпитер е основен божествен крепител на създадената от Диоклециан система на Тетрархията. Именно затова Максенций и Константин, и двамата противопоставили се на установения ред, умишлено се дистанцират от върховния римски бог. Върху монетите на Максенций бог Марс е този, който поднася глобус на владетеля^[12], докато в случая с Константин това е Сол^[13]. Изображенията на Сол върху монетите на Константин са съпроводени с изключително разнообразни легенди, изтъкващи на първо място близостта между бога и владетеля. Такива са например Comiti Augustorum и Soli Comiti Augustorum, Soli Invicto Comiti Domini Nostri, Soli Invicto Aeterno Augusto и други^[14]. От 317 г. обаче изображенията на слънчевия бог върху монетите стават все по-редки^[15]. След победата над Лициний и установяването на еднолична власт над цялата империя изображенията на Сол изчезват завинаги от монетосеченето – последната емисия е отсечена в края на 324 или началото на 325 г. от монетарницата на Антиохия^[16].

Култът към Сол Инвиктус не е непознат в земите по Долен Дунав през императорската епоха. Изображенията му се срещат често във второстепенните пана на релефите на Митра, където често е представяна сцена на инвеститура, ритуален банкет, възкачване на небето в колесница, теглена от четири коня и други. През III в. Митра все по-често е наричан в надписите Sol Invictus Mithra^[17].

От Долна Мизия повече посвещения са известни от Нове, където може би е издигнат и негов храм по времето на Елагабал^[18]. Югозападно от военния лагер е проучено светилище, което според проучвателката му В. Найденова има два строителни периода. През първия строителен период в него е почитан Митра, а след възстановяване и преустройство във втората половина на III в. – Sol Augustus. Вторият строителен период е свързан с управлението на Аврелиан. Светилището вероятно просъществува до налагането на християнството като единствена официална религия^[19]. Сведенията за разгледаното светилище бяха наскоро критично преразгледани от A. Tomas и M. Lemke. Съгласно тяхната интерпретация олтарът с посвещение на Sol Augustus трябва да се датира в първата третина на III в. и не е във връзка с религиозната политика на Аврелиан и пропагандирането на култа към бога на слънцето. Освен това данните за функционирането на комплекса към това време са много несигурни и трудно би могло да се отстоява идеята за съществуването му и през IV в. и загиване във връзка с налагане на християнството^[20]. Сол Инвиктус вероятно е бил представен и върху един фрагментиран релеф със запазен образ на Луна от Нове^[21]. В Тропеум Траяни е открит един паметник на Непобедимото Слънце, посветен от центурион от лагеруващия в Нове Първи Италийски легион^[22].

От късноримската епоха датират две посвещения на бог Сол. Първото от тях е свързано с възстановяването на крепостните стени на град Томи^[23], столица на провинция Малка Скития, създадена в резултат на реформите на Диоклециан и обхващаща източната част на по-ранната провинция Долна Мизия. Посвещението към бога на слънцето е изписано върху варовиков блок с размери 0,75 х 0,72 х 0,49 м^[24]. Текстът е доста фрагментиран и не всички моменти от него са ясни. В началото е направено посвещение на бог Сол за добруването (pro salute) на императорите Диоклециан и Максимиан. М. Захариаде предполага, че богът е бил обозначен с обичайния за епохата епитет Invictus. След това е посочено, че по заповед на владетелите е възстановена портата (или портите) на града и това е станало под грижата на Гай Аврелий, от чийто когномен е частично запазена само първата буква. В по-ранните четения на текста името е възстановено като Гай Аврелий Фирминиан^[25] и лицето е идентифицирано с дукс на Малка Скития, известен от посвещение на Майката на боговете за добруването на августите и цезарите от Първата тетрархия (293–305)^[26]. В последната предложена реконструкция на надписа, тази на М. Захариаде, е аргументирано разчитането на когномена като Домиций или Домициан, а не Фирминиан, а също така и идеята, че въпросното лице е дукс, както всъщност е допуснато и в по-ранните издания въз основа на грешното допълване на името. Паметникът е датиран във времето между 285 г., когато Максимиан получава трибунска власт за първи път, и 1 март 293 г., когато към властта са привлечени двамата цезари Констанций Хлор и Галерий.

Второто посвещение на Сол е изписано върху мраморен блок^[27], открит през 1865 г. в околностите на Махмудия, Северна Добруджа, в руините на укрепление. Текстът е вторично изписан върху задната страна на по-ранен надгробен паметник от II–III в. В него се съобщава, че е осветена статуя на бог Сол на 14-тия ден преди декемврийските календи, т.е. 18 ноември. Слънчевият бог носи епитетите Deus (бог) и Sanctus (свещен), но не и Invictus (непобедим). По заповед на император Лициний и неговия син цезаря Лициний статуята трябва да бъде почитана ежегодно на тази дата от командирите и войниците от гарнизона в Салсовия. Предвидени са и конкретните действия, които трябва да бъдат ежегодно извършвани – кадене с тамян, палене на свещи и извършване на възлияния. Заповедта на двамата владетели е отправена към дукса на Малка Скития Валерий Ромул, който от своя страна е разпоредил тя да бъде приложена и надлежно изписана върху камък. За прецизиране на датировката спомага фактът, че заповедта е издадена само от името на източния император Лициний и неговият син Лициний II, но не са споменати Константин и синовете му. Отчитайки това паметникът е отнесен към годините 322–323, когато разривът между двамата августи вече е налице. Датата на посвещаване на статуята, 18 декември, вероятно не е избрана случайно и съвпада с началото на новата година по сирийския календар^[28].

Военният лагер Салсовия е локализиран на около 2 км западно от Махмудия, Румъния, на брега на най-южния ръкав на Дунавската делта (ръкав Свети Георги). Не е ясен гарнизонът на крепостта към 322–323 г., а по-късно там лагерува военната част milites quinti Constantiani^[29]. Заповедта на император Лициний и неговият син едва ли е била отправена конкретно до контингентът в Салсовия и вероятно е имала най-малкото общопровинциален обхват. Опитът да се укрепят позициите на Лициний в последните години и месеци преди поредният директен сблъсък с Константин включва и активна религиозна пропаганда, целяща привличане дори на персоналния божествен покровител на Константин на страната на източния император. След победата над Лициний обаче Константин окончателно се отказва от закрилата на Непобедимото Слънце за сметка на Христос.

^[1] Halsberghe 1972, 27. За монетата: Crawford 1974, 280, no. 250/1.

^[2] Епитетът Invictus означава непобедим – т.е. Непобедимото Слънце. В текста съм предпочел транслитериране на латинското име на бога, вместо превод на името на български.  

^[3] Halsberghe 1972, 138.

^[4] Fears 1977, 281-283; Watson 1999, 186–187.

^[5] Watson 1999, 189; RIC V, I, nos 282, 312, 353, 367.

^[6] Halsberghe 1972, 142–148; Watson 1999, 191–192.

^[7] Halsberghe 1972, 130.

^[8] Halsberghe 1972, 155–158.   

^[9] Halsberghe 1972, 166.

^[10] АЕ 1914, 249.

^[11] По-подробно в статията Езическата религия в Долнодунавските провинции през късноримската епоха.

^[12] RIC VI, 402, no. 12.

^[13] RIC VII, 375, no. 108, 397, no. 35, 468, no. 8, 500, no. 8.

^[14] Halsberghe 1972, 168.

^[15] В българската историография проблемът е разгледан по-подробно у Lozanova-Stancheva 2020, 119–121 с цитираната там богата литература.

^[16] RIC VII, 685, no. 49.

^[17] Александров 2010, 145–146 с цит. там литература и примери.

^[18] Bunsch, Kolendo et al. 2004, 44–50, no. 1, fig. 1.

^[19]Najdenova 2000, 311–312, nos 1–3 за надписите, за датировката на втория период към времето на Аврелиан – 317–318.

^[20] Tomas, Lemke 2015, 238–242.

^[21] IGLN 44.

^[22] ISM IV, 33.

^[23] За крепостните стени на Томи и тяхната хронология: Торбатов 2002, 188–193.

^[24] CIL III 14450 = Popescu 1976, no. 3 = ISM II, 155 = Zahariade 2017, 433–449. Приетото тук четене е съгласно корекциите и допълненията на М. Захариаде.

^[25] CIL III 14450, Popescu 1976, no. 3.

^[26] Popescu 1976, no. 2.

^[27] Размери 0,63 х 0,50 х 0,075 м.

^[28] Popescu 1976, no. 271 = ISM V, 290.

^[29] Торбатов 2002, 157–158.

Извори:

AE = L’Année épigraphique. Revue des publications epigraphiques relatives a l’antiquité romaine (Paris), 1888-.

CIL = Corpus Inscriptionum Latinarum (Berolini), 1863-.

IGLN = Kolendo, J. & Božilova, V. (1997) Inscriptions grecques et latines de Novae (Mésie inférieure) (Bordeaux).

ISM II = Stoian, I. (1987) Inscriptiones Scythiae Minoris graecae et latinae. Vol. II. Tomis et territorium (Bucureşti).    

ISM IV = Popescu, E. (2015) Inscriptions de Scythie Mineure. Vol. IV. Tropaeum – Durostorum – Axiopolis (Paris).

ISM V = Doruţiu-Boilă, E. (1980) Inscriptiones Scythiae Minoris graecae et latinae. Vol. V. Capidava, Troesmis, Noviodunum (Bucureşti).   

RIC V, I = Webb, P. H. (1968) The Roman Imperial Coinage. Vol. V, part 1: Valerian I to Florian (London). 

RIC VI = Sutherland, C. H. V. (1967) The Roman Imperial Coinage. Vol. VI. From Diocletian’s reform (A.D. 294) to the death of Maximinus (A.D. 313) (London).

RIC VII = Brunn, P. M. (1966) The Roman Imperial Coinage. Vol. VII. Constantine and Licinius, A.D. 313–337 (London).

Използвана литература:

Александров, О. (2010) Религията в римската армия в провинция Долна Мизия (I–IV в.) (Велико Търново)/ (Aleksandrov, O. (2010). Religiata v rimskata armia v provincia Dolna Mizia (I–IV v.) (Veliko Tarnovo).

Торбатов, С. (2002) Укрепителната система на провинция Скития (края на III–VII в.) (Велико Търново)/ (Torbatov, S. (2012) Ukrepitelnata sistema na provincia Skitia (kraya na III-VII v.) (Veliko Tarnovo).

Bunsch, E., Kolendo, J. et al. (2004) Bunsch, E., Kolendo, J., Zelazowski, J. “Inscriptions découvertes entre 1998 et 2002 dans les ruines du valetudinarium a Novae,” Archeologia LIV [2003], 43–64.

Crawford, M. H. (1974) Roman Republican Coins. Vol. I (Cambridge).

Fears, J. R. (1977) Princeps a diis electus: The Divine election of the Emperor as a political concept at Rome (Papers and Monographs of the American Academy in Rome 26) (Rome).

Halsberghe, G. H. (1972) The Cult of Sol Invictus (EPRO 23) (Leiden).

Lozanova-Stancheva, V. (2020) “Emperor Constantine I the Great between Byzantion and Constantinople,” Papers of BAS, Humanities and Social Sciences 7.2, 117–129.

Najdenova, V. (2000) “Nouvelles observations sur le culte de Sol Augustus a Novae (Mésie Inférieure),” Fol, A., Gočeva, Z., Jordanov, K., Porozhanov, K. (eds) Studia in memoriam Velizari Velkov. Thracia 13 (Serdicae), 311–318.

Popescu, E. (1976) Inscripţiile greceşti şi latine din secolele IV-XIII descoperite în România (Bucureşti).

Tomas, A. & Lemke, M. (2015) “The Mithraeum in Novae Revisited,” Tomas, A. (ed.) Ad fines imperii Romani. Studia Thaddaeo Sarnowski septuagenario ab amicis, collegis discipulisque dedicate (Warszawa), 227–247.

Watson, A. (2003) [first published 1999] Aurelian and the Third Century (London and New York).

Zahariade, M. (2017) “CIL III 14450 = IGLR 3 = ISM II 155. A revision and reassessment,” Pontica 50, 433–449.