Сгради за зрелища от територията на България, превърнати в църкви през Късната античност

Софийски университет "Св. Климент Охридски"	DOI
Катедра "Археология"
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.	основна статия

  

Резюмета:  Статията се фокусира върху онези сгради за зрелища, при които има изградени раннохристиянски църкви. От територията на съвременна България, която попада в границите както на Римската, така и на Източната римска империя, данните за подобна трансформация – са оскъдни и несигурни. Разгледана е наличната информация, дискутирана е хронологията и интерпретацията на сградите, потърсени са примери.

Ключови думи: Късна античност, сгради за зрелища, църкви, Marcianopolis

Съдбата на сградите за зрелища е част от темата за общественото пространство през Късната античност. Обществените сгради, свързани със забавлението на тълпата са едни от характерните за римската култура места. Не напълно изяснено остава дали и през Късната античност практиката се запазва, или има изменения. Важно е да се установи дали и кога точно зрелищата престават да бъдат организирани. Конкретната цел на настоящата статия е опит да се потърси връзка между сградите за зрелища и изграждането на раннохристиянски църкви в тях.

От територията на съвременна България, към настоящият момент, има известен само един^[1] пример за изграждането на църква в по-ранна сграда, свързана със зрелища (Обр. 1): това е амфитеатърът в античния Marcianopolis^[2] (Обр. 2 – 6), столица на късноантичната провинция Moesia Secunda. Изграден^[3] е към втората половина на II – началото на III в., а функционирането му се определя до края на IV в., въпреки липсата на стратиграфски наблюдения и публикуван материал (освен архитектурни детайли)^[4] (Обр. 2, 3). Градът е разрушен през 447 г., следствие на хунското нашествие на Атила, но крепостните му стени са възстановени при Юстиниан I^[5]. Авари превзели Marcianopolis през 586 г., а последното споменаване на града, с това си име, е от 596 г., при военния поход на стратега Петър. За времето след това се смята, че бележи края на функционирането на античния град, но данните сочат, че животът не е прекъснал. По времето на хан Омуртаг (814 – 831) е изградена крепост, намираща се частично върху амфитеатъра^[6] (Обр. 3). Установено е, че средновековните вкопани жилища, чийто стени са от камък, нарушават по-ранните културните пластове, а сред находките изпъква и предполагаем модел на юрта (номадско разглобяемо жилище, бел. автора)^[7].

Освен всички открити раннохристиянски църкви^[8] от Marcianopolis, трикорабната базилика, намираща се в амфитеатъра, се датира V – VI в. (Обр. 2, 3)^[9]. Последващата функция на помещенията, намиращи се под седалките на сградата за зрелища се интерпретират като синхронни на църквата, заради откритите материали в тях^[10]. За ранното християнство в града е известно, че е градът е бил седалище за епископ в периода 325 – 431 г., също са известни и няколко мъченици: Максим; Теодот; Асклепиодота; Мелитина; Александър, който произхожда от Потиол до Рим^[11].

При интерпретацията на обекта има недоизясненост между изказаните теории – от една страна, в амфитеатъра е била издигната въпросната базилика, а впоследствие е била построена ранносредновековна крепостна стена (Обр. 3). До кога и как функционира църквата, какво става с нея през средновековието – не е изяснено. Връзката между всички строителни периоди не е уточнена убедително, а по-късните строителни дейности допълнително са нарушили стратиграфията. От придобития материал, през годините са публикувани единствено надписите, архитектурните детайли и каменният модел на жилище^[12]. От изложените данни става ясно, че не е доказано по безспорен начин, че сградата в амфитеатъра, интерпретирана като „раннохристиянска базилика“, носи тези белези. За изясняването на ситуацията са нужни нови данни, публикуване на материал от проведените разкопки и след това да се пристъпи към по-генерални изводи.  Поради състоянието на информацията за Marcianopolis, възможността амфитеатърът да е превърнат не в църква, а да е бил използван за жилищни нужди и по-късно превърнат в крепост – не е за изключване.  Самият план на архитектурните останки трудно подкрепя такава интерпретация (Обр. 3 – 6). Предполага се, че Максим, Теодот и Асклепиодота са били измъчвани в местния театър (амфитеатър), а църквата е издигната, за да почете паметта им. Не е невъзможно амфитеатърът действително да е бил инкорпориран в по-късно фортификационно съоръжение, каквито примери от територията на Западната римска империя има много (Обр. 7), но хипотезата за наличие на християнска базилика, трябва да бъде ревизирана.

Данни за сгради за зрелища, превърнати в църкви, от територията на цялата Римска империя, има поне от 27 обекта (Обр. 1): Tarraco (Испания)^[13], Salona (Хърватия)^[14], Cesarea (Израел)^[15], Thessaloniki 1 (Гърция)^[16], Thessaloniki 2 (Гърция)^[17], Gerasa (Йордания)^[18], Priene (Турция)^[19], Athína (Гърция)^[20], Nicaea (Турция)^[21], Dyrrachium (Албания)^[22], Constantinopolis (Турция)^[23], Aphrodisias (Турция)^[24], Manavgat (Турция)^[25], Ashkelon (Израел)^[26], Tomi (Румъния)^[27], Leptis Magna (Либия)^[28], Cartage (Тунис)^[29], Roma 1 (Италия)^[30], Roma 2 (Италия)^[31], Roma 3 (Италия)^[32], Spoleto (Италия)^[33], Arelate (Франция)^[34], Nemausus (Франция)^[35], Aezani (Турция)^[36], Mettis (Франция)^[37], Chersonesus Taurica (Украйна/Русия)^[38], Roma 4 (Италия). След обобщаващото изследване на Kim Bowes от 2014 година, интересът към темата и броят на примерите тепърва ще се увеличава. Важно е да се отбележи, че поради малкия брой на случаи на такава трансформация, незначителните различия в бройката, на съответните сгради за зрелища, вероятно ще се променя (Обр. 8). Към момента не може да се установи категоричен превес/, на някой определен тип сграда, която непременно да се трансформира в църква. Този факт, както и малкият брой примери като цяло, може лесно да се обясни с предположението че превръщането им в църкви далеч не е единствената възможност. Както по-рано беше отбелязано при случая с Marcianopolis – най-голям дял, при трансформацията на този тип сгради, не е свързана с религията, а с фортификацията, както сочат данните от територията на Западната римска империя (Обр. 7)^[39]. След това, тези сгради най-често се използват за жилищни нужди, или за кариери, от които да се добиват сполии. Чак след това идва ред и на тези, превърнати в църкви. От друга страна, периодизацията на сградите за зрелища, превърнати в църкви, не може да даде сигурна представа за момента на трансформация, освен общото наблюдение, че през VI в., бройката на преизползвани обекти се увеличава, сравнена с тези от IV в. (Обр. 9)^[40]. Тази периодизация трябва да бъде интерпретирана внимателно, защото качеството на публикации, респективно състоянието на публикуваност на обектите, са различни, а с натрупването на нови примери – картината може да се промени. Емблематичен пример, за състоянието на проучванията, е църквата при театъра на Дионис, намиращ се под акропола на Athína ^[41] (Обр. 1, синьо 8). Църквата е датирана в V – VI в., но без да са ясни основанията за това. Освен това, интересът към обекта е бил свързан с по-ранната структура на театъра, а църквата е била премахната. Друг важен пример е този от Gerasa (Обр. 1, синьо 6), където до извънградския хиподрум, върху пътя е построена църква в края на VI в.^[42] Въпреки, че в църквата са открити строителни елементи от стадиона, вероятно северната му половина е функционирала, след като е била преградена с овална стена и изпълняваща ролята на амфитеатър. От една страна се приема, че църквата е построена, за да събира поклонници, заради християните, загубили живота си на стадиона, а от друга – противоречи на логиката църквата и сградата за зрелища да функционират едновременно.  Ако за Gerasa само се предполага, че стадионът (превърнат в амфитеатър) и църквата са функционирали едновременно, то за този в Constantinopolis има писмени данни от „Книга за церемониите“, че на влизане на пистата, състезателите минават през параклиса „Св. Мария майка Господна“, който се намира на пропилеите^[43] (Сгради за зрелища в Constantinopolis).

За пълното разбиране на съдбата на общественото пространство през Късната античност, част от което са и сградите за зрелища, трябва да се вземат предвид не един или два белега, а да бъде потърсено комплексно обяснение. Douglas Underwood обръща внимание, че преизползването/трансформацията/упадъка на обществените сгради е следствие на промяна в обществени нужди^[44]. При сградите за зрелища, превърнати в църкви – има случаи, при които християнските сгради заемат само част от по-ранната архитектура. Не е невъзможно различните части на сградите за зрелища да са служели за различни нужди. Преизползването на този тип сграда за църкви не е най-разпространеният вариант – по-често те биват инкорпорирани в крепости, жилища, или са използвани за кариери за строителен материал. Може би това е и причината, поради която няма ясно доловима разлика в типологията, при сградите за зрелища, превърнати в църкви (Обр. 8) – нуждата диктува съдбата на съответната сграда. Като домино, причините и ефектът от тези действия е последван от необратими последствия, които в конкретния случай водят до изчезването на сградите за зрелища (Обр. 10): край на куриалната система; промяна на финансовата издръжка на сградите; недостиг на строителен материал, следствие на което е широко разпространено използването на сполии, което води до упадък при занаятите, свързани със строителството на сгради. Тези примери не целят да покажат, че християнството не е спомогнало за изчезването на тези сгради. Въпросът е, че монотеистичната религия не е основната движеща сила на тази промяна. Тя е започнала много преди равноправието и утвърждаването на новата религия, а последващата съдба на тези сгради, макар и със сходства в различни паметници от територията на Империята – трябва да се разглежда индивидуално и да не се генерализира.

Макар масовото изчезване на театри, стадиони и амфитеатри да се свързва с времето на Късната античност, провеждането на различни забавления за тълпата, дори без специално построена сграда, но без кръвопролития, изглежда се запазва, Въпреки, че обществените финанси подпомагат изграждането на църкви – някои сгради за зрелища продължават да функционират в периода IV – VI в. (Сгради за зрелища през Късната античност). От направения преглед става ясно, че превръщането на сградите за зрелища в църкви далече не е най-често срещаната практика. Единственият пример от тариторията на България - амфитеатъра в Marcianopolis – всъщност трябва да се преразгледа, поради несигурната идентификация на църква.

 

^[1] Данните за театър, намиращ до двете църкви и баптистерий, открит и разрушен при строителството на бившия Партиен дом в София, пред източната порта на Serdica, не са сигурни (Бобчев 1958, 212-213; Бобчев 1989, 40 № 34^а, 45 Обр. 1; Станчева 1964, 159-168; Бояджиев 1994, 5-11; Бояджиев 2002, 142-143; Иванов и др. 2006, 84). Сигурни данни за театър и амфитеатър има на изток от това място, без да е разкрита до момента раннохристиянска църква, въпреки и да са открити три погребения от Късната античност (Сгради за зрелища през Късната античност от България);

В литературата се среща становището, че в близост до театъра на Philippopolis (Вагалински 1997, 26-35; Мартинова, Боспачиева 2002, 188-189; Vagalinski 2002, 281-283; Иванов и др. 2006, 81-82, 84, 86-89; Sear 2006, 423-424; Вагалински 2009, 76-79, 211 № 143; Мартинова-Кючтова 2009, 385-386; Мартинова-Кючтова 2010, 390-391; Топалилов 2012а, 131-137; Топалилов 2012b, 391-398; Topalilov 2012c, 296; Шаранков 2014, 276-292; Мартинова-Кютова, Шаранков 2017, 328-329; Martinova-Kytova, Sharankov 2018, 67-76; Minchev 2019, 210-213; Georgieva, P. - in print.), построен в края на I – началото на II в. (Martinova-Kyutova, Sharankov 2018, 67-71) е била изградена раннохристиянска църква (Топалилов 2012а, 136-137; Topalilov 2012b, 397-398; Динчев 2016, 316; Dintchev, V. 2018, 359). Твърдението е обосновано от проведените разкопки (Боспачиева 2001, 102-103; Кесякова и др. 2004, 289-290, 314 Обр. 40; Bospačieva 2005, 24, 29), както и от разкрития „раннохристиянски некропол“, намиращ се на запад от входа към театъра (Мартинова-Кютова 2009, 385). В действителност, в първоначалната публикация за разкопките на ул. „Княз Церетелев 10-10А“, няма изказано предположение, че разкритите зидове са част от църква, така нареченият „некропол“ представлява единичен гроб, покрит с тегули, а разстоянието между сградите е повече от 100 м по права линия. Тези данни са недостатъчни и по-скоро опровергават връзката между двете антични постройки (тълкувам публикуваната информацията по следния начин – църквата е построена, за да почете християните, загубили живота си на арената въпреки, че не е известно за такива), както и причината за разрушаването на театъра (Топалилов 2012а, 136-137; Topalilov 2012b, 397-398). Освен това, като причина за изоставянето на сградата за зрелище се посочва земетресение от края на IV в. (Topalilov 2012b, 397; Martinova-Kyutova 2018, 68), а не пожар, от същото време (Vagalinski 2002, 282; Кесякова 2006, 146; Вагалински 2009, 76; Топалилов 2012а, 136; Topalilov 2012b, 397). Предположен е и смесен вариант, за края на сградата, при който първо има опожаряване, последвано от земетресение, а накрая строителният материал е бил разграбен (Иванов и др. 2006, 89). Друга хипотеза предлага затварянето на театъра да е следствие на императорски разпоредби, засягащи цялата Империя, датиращи от 392 г. (Топалилов 2012а, 136). Липсата на обобщаващо изследване за театъра, публикуващо както общите теми, така и придобития материал от проучванията, води до натрупването на голямо количество разпокъсани публикации, което от своя страна затвърждава общото неразбиране и непознаване на обекта.

^[2] Геров 1952-1953, 315-318; Велков 1959, 84-85; Чичикова 1959, 151; Чичикова 1960, 77-78; Велков 1964, 383; ГИБИ VI, V.4-5, 21; Тончева 1967, 8-10; Тончева 1968, 233-234; Hoddinott 1975, 155-156; Рашев 1976, 39; Velkov 1977, 99-100; Tončeva 1981, 138-142; Овчаров 1982, 83, 131-132; Golvin 1988a, 139; Golvin 1988b, pl. XIV, 9; Ангелов 1999, 20, 26, 29; Чанева-Дечевска 1999, 184; Вагалински 2000а, 54-59; Ангелов 2002, 117-118; Георгиев, П. 2002, 94-100; Vagalinski 2002, 279-280, 286 Fig. 1; Иванов, Р. и др. 2006, 83; Димитров 2007, 93, 96-97, 388-390 (№ 82-84), 572; Вагалински 2009, 72-73, 157-158 № 23-24, 209 № 140; Dodge 2009, 30, 32-33, 36-37; Аладжов 2010: 29-30; Ivanov, M. 2012a, 216; Minchev 2012, 140-143; Dimitrov 2015, 494; Динчев 2016, 310, 312-313; Dintchev 2018, 358, 361, 365; Tenekedjiev 2019, 143 Fig. 21, 144, 149; Динчев 2020, 211-212; Dintchev 2021b, 241-242; Minchev 2021, 279, 281-282.

^[3] Предвид ограниченията в обема на статията, също както и многократното преповтаряне в литературата на общите данни, тук те няма да бъдат включвани.

^[4] Вагалински 2000а, 55-57; Vagalinski 2002, 279-280; Иванов и др. 2006, 83; Димитров 2007, 388-390 (№ 82-84); Вагалински 2009, 73. Върху една от седалките е запазен надпис, чиято палеография се отнася към III – IV в., което свидетелства за функционирането му през късноримската епоха (Tončeva 1981, 141; Вагалински 2000а, 55; Vagalinski 2002, 279;  Вагалински 2009, 73).

^[5] Велков 1959, 84-85; Ангелов 1999, 4, 9; Ангелов 2002, 108; Ivanov, M. 2012a, 215.

^[6] Рашев 1976: 39; Овчаров 1982: 83, 131-132; Ангелов 1999, 55-56; Ангелов 2002, 120; Георгиев, П. 2002, 95; Аладжов 2010, 29-30; Ivanov, M. 2012a, 217.

^[7] Тончева 1967, 16; Рашев 1976, 39-44; Георгиев, П. 2002, 95.

^[8] Ангелов 1999, 46-48; Ivanov, M. 2012a, 216; Tenekedjiev 2019, 129-156.

^[9] Чанева-Дечевска 1999, 184; Ivanov, M. 2012a, 216.

^[10] Чичикова 1960, 78.

^[11] Велков 1964, 383 = Velkov 1980, 140; ГИБИ VI, V.4-5, 21; Ангелов 1999, 45; Вагалински 2000а, 56; Ангелов 2002, 113; Vagalinski 2002, 279; Шаранков 2014, 281-283, 291; Martinova-Kytova, Sharankov 2018, 73.

^[12] IGBulg II, 797-826; Рашев 1976, 39; Димитров 2007, 93, 96-97, 388-390 (№ 82-84), 572.

^[13] Bowes 2014, 95; Underwood 2019, 237.

^[14] Bowes 2014, 95-98.

^[15] Ibid., 97-98

^[16] Ibid., 98-99.

^[17] Ibid., 100.

^[18] Ibid., 100-101.

^[19] Ibid., 102-104.

^[20] Ibid., 103-105.

^[21] Ibid., 105.

^[22] Ibid., 105-107.

^[23] Golvin, Faquet 2007, 209-210, 213; Bowes 2014, 107.

^[24] Bowes 2014, 106-108.

^[25] Ibid., 108-109.

^[26] Boehm and all. 2016, 315.

^[27] Rădulescu 1991, 35-36; Buzoianu, Bărbulescu 2012, 176.

^[28] Underwood 2019, 234.

^[29] Ibid., 239.

^[30] Ibid., 239.

^[31] Ibid., 240.

^[32] Ibid., 240.

^[33] Ibid., 241.

^[34] Bowes 2014, 102; Underwood 2019, 241.

^[35] Bowes 2014, 102; Underwood 2019, 241.

^[36] Bowes 2014, 101-102.

^[37] Ibid., 102.

^[38] Розпендовски 2016, 311-346; Газда 2016, 347-366.

^[39] Underwood 2019, 164-165.

^[40] Ibid., 165. Общата тенденция към преизползване на сградите за зрелища през VI в. се дължи на факта, че от една страна някои от тях функционират и през VI в. докато други, стоящи напълно неизползваеми, вероятно са били защитени от градската управа/закона, което показва все още някакъв контрол над тези сгради.

^[41] Bowes 2014, 94, 103-105.

^[42] Ibid., 100.

^[43] Golvin, Fauquet 2007, 209-210, 213.

^[44] Underwood 2019, 191-194.

 

Използвана литература

Аладжов, А. (2010) „Византийският град и българите VII – IX век (по археологически данни)“ Дисертации, IV. Л. Вагалински (ред.) (София) / Alajov, A. (2010) “Vizantiiskiat grad I bulgarite VII – IX vek (po archaeologicheski danni)” Disertacii, IV. L. Vagalinski (ed.) (Sofia).

Ангелов, А. (1999) Марцианопол. История и археология (Варна) / Angelov, A. (1999) Marcianopol. Istoria i Archaeologia (Varna).

                    (2002) „Марцианопол (Marcianopolis)” Римски и ранновизантийски градове в България, 1. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.), (София), 105-122 / Angelov, A. (2002) “Marcianopol (Marcianopolis)” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, 1. Stidies in memory of prof. Teofil Ivanv. R. Ivanov (ed.), (Sofia), 105-122.

Бобчев, С. (1958) „Итоги археологической кампании в Софии в 1952 – 1956 гг.“ Советская археология, 3, 211-217 / Bobchev, S. (1958) “Itogi archaeologicheskoi kampanii v Sofii v 1952 – 1956 gg.” Sovetskaia archaeologia, 3, 211-217.

                 (1989) „Преглед на останките от Сердика, открити в течение на петдесет години“ Сердика. Археологически материали и проучвания, 2. В. Велков, Т. Иванов, М. Станчева (ред.). (София), 37-58 / Bobchev, S. (1989) “Pregled na ostankite ot Serdika, otkriti v techenie na petdeset godini” Serdika. Archaeologicheski materiali i prouchvania, 2. V. Velkov, T. Ivanov, M. Stancheva (ed.). (Sofia), 37-58.

Боспачиева, М. (2001) „Спасителни проучвания на обект „Княз Церетелев № 10 / 10 А“ в Пловдив през 1999 година“ Археологически открития и разкопки през 1999-2000 година, 102-103 / Bospachieva, M. (2001) “Spasitelni prouchvania na obekt “Kniaz Ceretelev № 10 / 10 A” v Plovdiv prez 1999 godina” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 1999-2000 godina, 102-103.

Бояджиев, С. (1994) „Християнската гробнична архитектура в Сердика през II – VI век“ Българско архитектурно наследство, 1. Н. Тулешков, Л. Петков (ред.). (София), 3-27 / Boyadziev, S. (1994) “Hristianskata grobnichna architektura v Serdika prez II – VI vek” Bulgarsko architekturno nasledstvo. 1. N. Tuleshkov, L. Petkov (ed.). (Sofia), 3-27.

Бояджиев, С. (2002) „Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строителство, обществени, частни, култови и гробнични сгради през II – VI век“ Римски и ранновизантийски градове в България, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.). (София), 125-180 / Boyadziev, S. (2002) “Serdika (Serdica). Gradoustroistvo, krepostno stroitelstvo, obshtestevi, chastni, kultovi i grobnichni sgradi prez II – VI vek” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 125-180.

Вагалински, Л. (1997) „Къде във Филипопол са провеждани гладиаторски и ловни зрелища?“ Минало, 1, 26-35 / Vagalinski, L. (1997) “Kade vav Filippopol sa provejdani gladiatorski i lovni zrelishta?” Minalo, 1, 26-35.

                        (2000а) „Амфитеатърът на Марцианопол“ Jubilaeus III. Сборник в памет на проф. Борис Геров. М. Тачева, Д. Бояджиев (ред.), (София), 54-59 / Vagalinski, L. (2000) “Amfiteatarat na Marcianopol” Jubilaeus III. Sbornik v pamet na prof. Boris Gerov. M. Tacheva, D. Boyadjiev (ed.), (Sofia), 54-59.

                       (2009) Кръв и зрелища. Спортни и гладиаторски игри в елинистическа и римска Тракия (София) / Vagalinski, L. (2009) Kruv i zrelishta. Sportni i gladiatorski igri v elinisticheska i rimska Trakia (Sofia). (https://www.academia.edu/42041549/Blood_and_Entertainments_Sports_and_Gladiatorial_Games_in_Hellenistic_and_Roman_Thrace) (17.08.2022).

Велков, В. (1959) Градът в Тракия и Дакия през Късната античност (София) / Velkov, V. (1959) Gradat v Trakia i Dakia prez Kasnata antichnost (Sofia).

                 (1964) „Агиографски данни за историята на Тракия от IV век (Passio SS Maximi, Theodoti et Asclepiodotae)” Известия на института за история, 14-15, 381-389 / Velkov, V. (1964) “Agiografski danni za istoriata na Trakia ot IV vek (Passio SS Maximi, Theodoti et Asclepiodotae)” Izvestia na instituta za istoria, 14-15, 381-389.

Газда, М. (2016) „Музеефикация объектов археологии в Херсонесе Таврическом: проект реконструкции античного театра“ Том III. Квартал 55 с пятиапсидньiм храмом (IV/III в. до н. э. – XIV в. н. э.) в Херсонесе Таврическом. А. Б. Бернацки, Е. Ю. Кленина (ред.). (Poznań), 347-366 / Gazda, M. (2016) “Muzeefikacia obektov archaeologi v Chersones Tavricheskom: proekt rekonstrukcii antichnogo teatra” Topografia i architectura Chersonesa Tavricheskogo. Vollume III. Kvartal 55 s piatiapsidnim hramom (IV/III v. do n. e. – XIV v. n. e.) v Chersones Tavricheskom. A. B. Biernacki, E. Yu. Klenina (ed.). (Poznań), 347-366. (https://www.academia.edu/24595745/%D0%90_%D0%91_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%95_%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%92%D0%90%D0%A0%D0%A2%D0%90%D0%9B_55_%D0%A1_%D0%9F%D0%AF%D0%A2%D0%98%D0%90%D0%9F%D0%A1%D0%98%D0%94%D0%9D%D0%AB%D0%9C_%D0%A5%D0%A0%D0%90%D0%9C%D0%9E%D0%9C_IV_III_%D0%92_%D0%94%D0%9E_%D0%9D_%D0%AD_XIV_%D0%92_%D0%9D_%D0%AD_%D0%92_%D0%A5%D0%95%D0%A0%D0%A1%D0%9E%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%95_%D0%A2%D0%90%D0%92%D0%A0%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E%D0%9C_T_III_%D0%9F%D0%9E%D0%92%D0%A1%D0%95%D0%94%D0%9D%D0%95%D0%92%D0%9D%D0%90%D0%AF_%D0%96%D0%98%D0%97%D0%9D%D0%AC_A_B_Biernacki_E_Klenina_The_Ouarter_55_with_a_Five_Apse_Church_4th_3rd_C_BC_14th_C_AD_in_Tauric_Chersonesos_Vol_III_Everyday_Life_Pozna%C5%84_2016_pp_406_eng_sum) (16.08.2022).

Георгиев, Па. (2002) „За Марцианопол през ранното средновековие“ Jubilaeus V. Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева. К. Бошнаков, Д. Ботева (ред.), (София), 94-100 / Georgiev, Pa. (2002) “Za Marcianopol prez rannoto srednovekovie” Jubilaeus V. Sbornik v chest na prof. Margarita Tacheva. K. Boshnakov, D. Boteva (ed.), (Sofia), 94-100.

Геров, Б. (1952-1953) „Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики. Продължение“ Годишник на Софийски университет, Филологически факултет, XLVIII, 307-409 / Gerov, B. (1952-1953) “Romanizmat mejdu Dunava I Balkana ot Hadrian do Konstantin Veliki. Prodaljenie” Godishnik na Sofiiski universitet, Filologicheski fakultet, XLVIII, 307-409.

Димитров, З. (2007) „Архитектурна декорация в провинция Долна Мизия (I – III век)“ Дисертации, II. Л. Вагалински (ред). (София) / Dimitrov, Z. (2007) “Architecturna dekoracia v provincial Dolna Mizia (I – III vek)” Disertacii, II. L. Vagalinski (ed.). (Sofia).

Динчев, В. (2016) „Градът и църквата през Късната античност. Архитектурни и градоустройствени измерения“ Проф. д-р Борис Борисов. Ученици и приятели. Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология, II. Б. Борисов, Ж. Гюлева, П. Дойчев, В. Мартинова (ред.). (Велико Търново), 309-324 / Dintchev, V. (2016) “Gradat i carkvata prez Kasnata antichnost. Architekturni i gradoustroistveni izmerenia” Prof. d-r Boris Borisov. Uchenici i priateli. Velikotarnovskiat universitet “Sv. sv. Kiril i Metodiy” i bulgarskata archaeologia, II. B. Borisov, Zh. Güleva, P. Doychev, V. Martinova (ed.). (Veliko Tarnovo), 309-324. (https://www.academia.edu/36093687/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%92_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84_%D0%B4_%D1%80_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%94_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%A1%D0%B2_%D1%81%D0%B2_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_2_%D0%92_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_2016_309_324) (19.08.2022).

Динчев, В. (2020) „Провинциалните столици на късноантичните диоцези Thracia и Dacia” Сердика – Средец – София, VIII. 90 години музеят на София. А. Станев, Ц. Йотов (ред.). (София), 206-231 / Dintchev, V. (2020) “Provincialnite stolici na kasnoantichnite diocezi Thracia i Dacia” Serdica – Sredec – Sofia, VIII. 90 godini muzeiat na Sofia. A. Stanev, Tz. Yotov (ed.). (Sofia), 206-231. (https://www.academia.edu/65926781/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B7%D0%B8_Thracia_%D0%B8_Dacia_in_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%86_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%A2_8_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_2020_206_231) (19.08.2022).

                 (2021а) „Днешната българска територия през Късната античност“ Известия на националния археологически институт, XLVIII. In memoriam Theophili Ivanov. По случай 100-годишнината от рождението му. К. Панайотова (ред.). (София), 273-316 / Dintchev, V. (2021) “Dneshnite bulgarska teritoria prez Kusnata antichnost” Izvestia na nacionalnia archaeologicheski institut, XLVIII. In memriam Theophili Ivanov. Po sluchai 100-godishninata ot rojdenieto mu. K. Panajotova (ed.). (Sofia), 273-316. (https://www.academia.edu/65929591/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%98_XLVII_2021_273_316) (13.07.2022).

Дуйчев, И., Йончев, Л., Тивчев, П., Тъпкова-Заимова, В., Цанкова-Петкова, Г. (1965) Гръцки извори за българската история, VI (= ГИБИ) (София) / Duichev, I., Yonchev, L., Tivchev, P., Tapkova-Zaimova, V., Tzankova-Petkova, G. (1965) Gracki izvori za bulgarskata istoria, VI (=GIBI) (Sofia).

Кесякова, Е. (2006) „За раннохристиянската архитектура на Филипопол“ Spartacus, II. 2075 години от въстанието на Спартак. Трако-римско наследство. 2000 години християнство. Международен симпозиум 1 – 4 октомври 2002 година, Сандански. А. Димитрова-Милчева, В. Кацарова (ред.). (Велико Търново), 146-156 / Kesiakova, E. (2006) “Za rannochristianskata architectura na Filippopol” Spartacus, II. 2075 godini ot vastanieto na Spartak. Trako-rimsko nasledstvo. 2000 godini christianstvo. Mejdunaroden simpozium 1 – 4 oktomvei 2002 godina, Sandanski. A. Dimitrova-Milcheva, V. Katsarova, V. (ed.). (Veliko Tarnovo), 146-156.

Кесякова, Е., Танкова, Ж., Топалилов, И. (2004) „Спасителни разкопки в Пловдив (1997 – 2003)“ Годишник на археологическия музей – Пловдив, IX/2, 277-318 / Kesiakova, E., Tankova, Zh., Topalilov, I. (2004) “Spasitelni razkopki v Plovdiv (1997 – 2003)” Godishnik na archaeologicheskia muzei – Plovdiv, IX/2, 277-318.

Иванов, Р., Мартинова-Кютова, М., Коларова, В., Величков, Ж, Калчев, К. (2006) „Сгради и съоръжения за културни прояви и зрелища през II – IV век“ Археология на българските земи, II. Р. Иванов (ред.). (София), 80-96 / Ivanov, R., Martinova-Kiutova, M., Kolarova, V., Velichkov, Zh., Kalchev, K. (2006) “Sgradi i suorazhenia za kulturni proiavi i zrelishta prez II – IV vek” Arheologia na bulgarskite zemi, II. R. Ivanov (ed). (Sofia), 80-96.

Мартинова-Кютова, М. (2009) „Пловдив. Археологически проучвания на обект „Античен театър – северен вход““ Археологически открития и разкопки през 2008 година, 385-386 / Martinova-Kytova, M. (2009) “Plovdiv. Archaeologicheski prouchvania na obekt “Antichen teatar”” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2008 godina, 385-386.

Мартинова-Кючтова, М. (2010) „Археологически проучвания на обект „Античен театър – северен вход““ Археологически открития и разкопки през 2009 година, 390-391 / Martinova-Kiutova, M. (2010) “ Archaeologicheski prouchvania na obekt “Antichen teatar – severen vhod” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2010 godina, 390-391.

Мартинова, М., Боспачиева, М. (2002) „Филипопол (Philippopolis)” Римски и ранновизантийски градове в България, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.). (София), 181-198 / Martinova, M., Bospachieva, M. (2002) “Philipopol (Philippopolis)” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 181-198.

Мартинова-Кютова, М., Шаранков, Н. (2017) „Редовно археологическо проучване на обект „Античен театър“ в град Пловдив“ Археологически открития и разкопки през 2016 година, 328-329 / Martinova-Kiutova, M., Sharankov, N. (2017) “Redovno archaeologichesko prouchvane na obekt “Antichen teatar” v grad Plovdiv” Arcaeologicheski otrkitia i razkopki prez 2016 godina, 328-329.

Овчаров, Д. (1982) Византийски и български крепости V – X век (София) / Ovcharov, D. (1982) Vizantiiski I bulgarski kreposti V – X vek (Sofia).

Петров, Т. (1967) „Амфитеатърът на римския град Марцианополис“ Музеи и паметници на културата, VII, 1, 7-9 / Petrov, T. (1967) “Amphiteatarat na rimskia grad Martianopolis” Muzei i pametnici na kulturata, VII, 1, 7-9.

Рашев, Р. (1976) „Модел на юрта от Девня“ Археология, XVIII, 1, 39-46 / Rashev, R. (1976) “Model na yurta ot Devnia” Archaeologia, XVIII, 1, 39-46.

Розпендовски, Е. (2016) „Античньiй театр в Херсонесе Таврическом“ Топография и архитектура Херсонеса Таврического. Том III. Квартал 55 с пятиапсидньiм храмом (IV/III в. до н. э. – XIV в. н. э.) в Херсонесе Таврическом. А. Б. Бернацки, Е. Ю. Кленина (ред.). (Poznań), 311-346 / Rozpendovski, E. (2016) “Antichnii teatr v Hersones Tavricheskom” Topografia i architectura Chersonesa Tavricheskogo. Vollume III. Kvartal 55 s piatiapsidnim hramom (IV/III v. do n. e. – XIV v. n. e.) v Chersones Tavricheskom. A. B. Biernacki, E. Yu. Klenina (ed.). (Poznań), 311-346. (https://www.academia.edu/24595745/%D0%90_%D0%91_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%95_%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%92%D0%90%D0%A0%D0%A2%D0%90%D0%9B_55_%D0%A1_%D0%9F%D0%AF%D0%A2%D0%98%D0%90%D0%9F%D0%A1%D0%98%D0%94%D0%9D%D0%AB%D0%9C_%D0%A5%D0%A0%D0%90%D0%9C%D0%9E%D0%9C_IV_III_%D0%92_%D0%94%D0%9E_%D0%9D_%D0%AD_XIV_%D0%92_%D0%9D_%D0%AD_%D0%92_%D0%A5%D0%95%D0%A0%D0%A1%D0%9E%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%95_%D0%A2%D0%90%D0%92%D0%A0%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E%D0%9C_T_III_%D0%9F%D0%9E%D0%92%D0%A1%D0%95%D0%94%D0%9D%D0%95%D0%92%D0%9D%D0%90%D0%AF_%D0%96%D0%98%D0%97%D0%9D%D0%AC_A_B_Biernacki_E_Klenina_The_Ouarter_55_with_a_Five_Apse_Church_4th_3rd_C_BC_14th_C_AD_in_Tauric_Chersonesos_Vol_III_Everyday_Life_Pozna%C5%84_2016_pp_406_eng_sum) (16.08.2022).

Станчева, М. (1964) „Раннохристиянски култови сгради край източната крепостна стена на Сердика“ Сердика. Археологически материали и проучвания, 1. Т. Герасимов (ред.). (София), 159-168 / Stancheva, M. (1964) “Rannochristianski kultovi sgradi krai iztochnata krepostna stena na Serdika” Serdika. Archeologicheski materiali i prouchvania, 1. T. Gerasimov (ed.). (Sofia), 159-168.

Тончева, Г. (1967) Марцианопол. Marcianopolis (София) / Toncheva, G. (1967) Marcianopolis. Marcianopolis (Sofia).

                   (1968) „Одесос и Маркианополь в свете новьiх археологических исследований“ Советская археология, 1968, 1, 230-235 / Toncheva, G. (1968) “Odesos I Markianopol v svete novih arheologicheskih isledovani” Sovetskaia archaeologia, 1968, 1, 230-235.

Топалилов, И. (2012а) Римският Филипопол, 1. Топография, градоустройство и архитектура (Велико Търново) / Topalilov, I. (2012a) Rimskiat Filippopolis, 1. Topografia, gradoustroistvo  i arhitektura (Veliko Turnovo). (https://www.academia.edu/2331988/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_%D1%82%D0%BE%D0%BC_1_%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_Das_Roemische_Philippopolis_Band_1_Topografie_staedtebau_und_architektur_Roman_Philippopolis_vol_1_Topography_urbanization_and_architecture) (14.07.2022).

Чичикова, М. (1959) „Отчетна конференция на археологическия институт и музей при БАН за 1958 година“ Археология, I, 1-2, 149-152 Čičikova, M. (1959) “Otchetna konferencia na archaeologicheskia institute i muzei pri BAS za 1958 godina” Archaeologia, I, 1-2, 149-152.

                       (1960) „Отчетна конференция за постиженията на българската археология през 1959 година“ Археология, II, 2, 76-78 / Čičikova, M. (1960) “Otchetna konferencia za postijeniata na bulgarskata Archaeologia prez 1959 godina” Archaeologia, II, 2, 76-78.

Шаранков, Н. (2014) „Надпис за реконструкция на филипополския театър“ Годишник на регионалния археологически музей – Пловдив, XII, (Пловдив), 276-292 / Sharankov, N. (2014) “Nadpisi za rekonstrukcia na filipopolskia teatar” Godihsnik na regionalnia arheologicheski muzeii – Plovdiv, XII, (Plovdiv), 276-292. (https://www.academia.edu/27595513/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_Inscription_for_a_reconstruction_of_the_theatre_in_Philippopolis_%D0%93%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2_12_2014) (23.08.2022).

Boehm, R., Master, D., Le Blanc, R. (2016) The basilica, bouleuterion, and civic center of Ashkelon. – American journal of archaeology, 120, 2, 271-324. (https://www.ajaonline.org/field-report/2595) (08.03.2022).

Bospačieva, M. (2005) “Spätantike (frühchristiliche) denkmäler in Philippopolis (Plovdiv, Bulgarien)” Mitteilungen zur christlichen archäologie, 11, 24-55.

Bowes, K. (2014) Christians in the amphitheater? The “Christianization” of spectacle buildings and martyrial memory. – In: Mélanges de l’École française de Rome -  oyen Âge, 126-1/ 2014. Le culte de sainte Agnès à place Navone entre Antiquité et Moyen Âge - Le monopole de l’alun pontifical à la fin du Moyen Âge - Varia – Regards croisés (Pennsylvania), 93-114. (https://www.academia.edu/38212268/Christians_in_the_amphitheater_Christianization_of_spectacle_buildings_and_martyrial_memory) (09.03.2022).

Buzoianu, L., Bărbulescu, M. (2012) Tomis. Comentariu istoric şi arheologic. – În: Biblioteheca Tomitana, IX. (Constanţa). (https://www.minac.ro/assets/bt9-tomis-comentariu-istoric-si-arheologic.pdf) (09.03.2022).

Dimitrov, Z. (2015) “The construction of Marcianopolis: local and imported stone production andthe relationship with the West Pontic colonies during the Principate” The Danubian Lands between the Black, Aegean and Adriatic Seas (7th Century BC-10th Century AD). G. R. Tsetskhladze, A. Avram, J. Hargrave (ed.). (Oxford), 491-494.

Dintchev, V. (2018) “Town and church in Late Antiquity. Architectural and urbanistic dimensions” Bulletin of the national archaeological institute, XLIV. Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference “Cities, Territories and Identities” (Plovdiv, 3rd – 7th October 2016). L. Vagalinski, M. Raycheva, D. Boteva, N. Sharankov (ed.). (Sofia), 357-370. (https://www.academia.edu/37706539/Town_and_Church_in_Late_Antiquity_Architectural_and_Urbanistic_Dimensions_In_Proceedings_of_the_Ist_Intern_Roman_and_Late_Antique_Thrace_Conference_Plovdiv_3rd_7th_October_2016_Sofia_2018_357_370) (19.08.2022).

                   (2021b) “The provincial capitals of the Late Antique dioceses of Thracia and Dacia” Sonderschriften Band 61. Roman Provincial Capitals under Transition. Proceedings of the International Conference Held in Plovdiv 04 – 07 November 2019. M. Raycheva, M. Steskal (ed.), (Wien), 233-254. (https://www.academia.edu/69152913/The_Provincial_Capitals_of_the_Late_Antique_Dioceses_of_Thracia_and_Dacia_In_M_Raycheva_M_Steskal_eds_Roman_Provincial_Capitals_Under_Transition_Proceedings_of_the_International_Conference_Held_in_Plovdiv_04_07_November_2019_Sonderschriften_Band_61_Holzhausen_Wien_2021_233_254) (19.08.2022).

Dodge, H. (2009) “Amphitheatres in the Roman East” Roman amphitheatres and spectacula: a 21^st – Century perspective. Papers form an international conference held at Chester, 16^th – 18^th February, 2007. T. Wilmott (ed.). BAR International series 1946 (Oxford), 29-45, plate 11-13.

Georgieva, P. Decorative elements of the scaenae frons of the Roman theatre in Philippopolis – in print.

Golvin, J.-Cl. (1988a) L'amphithéâtre romain. Essai sur la théorisation de sa forme et de ses fonctions. I - Texte (Paris).

                    (1988b) L'amphithéâtre romain. Essai sur la théorisation de sa forme et de ses fonctions. II – Planches (Paris).

Golvin, J.-C., Faquet, F. (2007) “L’hippodrome de Constantinople. Essai de restitution architecturale du dernier état du monument,” Antiquité Tardive, XV – Jeux et spectacles dans L’Antiquité Tardive. N. Duval, J.-P. Caillet, K.-M. Carrié (ed.). (Paris), 181-214.

Hoddinott, R., F. (1975) Bulgaria in Antiquity. An archaeological introdugtion (London).

Ivanov, M. (2012b) “Marcianopolis” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 213-217.

Mihailov, G. (1964). Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae (IGBulg). Volumen II. Inscriptiones inter Danubium et Haemum repertae. (Serdicae).

Martinova-Kyutova, M., Sharankov, N. (2018) The Ancient theatre of Philippopolis (Plovdiv, Bulgaria). – In: Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference “Cities, Territories and Identities” (Plovdiv, 3rd – 7th October 2016). Bulletin of the National Archaeological Institute, XLIV (Sofia), 67-76. (https://www.academia.edu/76037640/The_Ancient_Theatre_of_Philippopolis_Plovdiv_Bulgaria_) (23.08.2022).

Minchev, A. (2012) “Gladiatorial games in Odessos and Marcianopolis: A special impact of Pax Romana on the public life of two cities in Moesia Inferior” Pax Romana: Kulturaustausch und Wirtschaftsbeziehungen in den Donauprovinzen des römischen Kaiserreichs Akten der Tagung in Varna und Tulcea 1.-7. September 2008. D. Boteva-Boyanova, L. Mihailescu-Bîrliba, O. Bounegru (ed.), (Kaiserslautern), 133-154).

Minchev, A. (2021) “Marcianopolis in the 2^nd– 6^th centuries ad. From a roman city to a late antique capital” Sonderschriften Band 61. Roman Provincial Capitals under Transition. Proceedings of the International Conference Held in Plovdiv 04 – 07 November 2019. M. Raycheva, M. Steskal (ed.), (Wien), 255-286. (https://www.academia.edu/72510851/Roman_Provincial_Capitals_under_Transition) (16.08.2022).

Rădulescu, A. (1991) “Recherches archéologiques réchntes dans le périmètre de la cité de Tomis” Études Byzantines et post-Byzantines, II. E. Popescu, O. Iliescu, T. Teoteoi (ed.), (Bucarest), 23-45. (https://biblioteca-digitala.ro/?articol=83519-statut-de-la-societe-roumaine-des-etudes-byzantines--etudes-byzantines-et-post-byzantines-institutul-de-studii-sud-est-europene-societatea-romana-de-studii-bizantine--ii-1991) (16.08.2022).

Sear, F. (2006) Roman theatres. An architectural study (Oxford).

Tenekedjiev, V. (2019) “Another look at the large basilica in Marcianopolis: the problems of its construction and dating” Niš and Byzantium. Seventeen international symposium Niš, 3 – 5 June 2018. The collection of scientific works XVII. The Days of St. Emperor Constantine and Helena. (Niš), 129-156. (https://www.academia.edu/40571808/Another_Look_at_the_Large_Basilica_in_Marcianopolis_the_Problems_of_its_Construction_and_Dating_2019_) (19.08.2022).

Tončeva, G. (1981) “L’amphitheatre de Marcianoppolis” Spartacus. Symposium rebus Spartaci gestis dedicatum 2050 a, Blagoevgrad, 20 – 24. 09. 1971. K. Danov, A. Fol (ed.). (Sofia), 138-142.

Topalilov, I. (2012b) “Philippopolis. The city from the 1^st to the beginning of the 7^th c.” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 363-437. (https://www.academia.edu/5373164/Philippopolis_Thrace_I_VII_c_Roman_cities_in_Bulgaria_vol_1_Sofia_2012_363_437) (14.07.2022).

                  (2012c) “Philippopolis” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 293-299. (https://www.academia.edu/1649554/TIR_K_35_2_Philippopolis) (12.09.2022).

Underwood, D. (2019) “(Re) using ruins. Public building in the cities of the Late Antique West, A.D. 300-600,” Late Antique archaeology (supplementary series), III. L. Lavan, M. Mulryan (ed.) (Leiden/Boston).

Vagalinski, L. (2002) “Arenas of the Roman Thrace” The Roman and Late Roman city. The international conference (Veliko Turnovo 26-30 July 2000). L. Slokoska, R. Ivanov, V. Dintchev (ред.). (Sofia), 279-289.

Velkov, V. (1977) “Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Studies and materials” Publications of the Henri Frankfort foundation, III. J. G. P. Best (ed.). (Amsterdam).

                 (1980) “Hagiographic data on the history of Thrace in the IV c. (Passio SS Maximi, Theodoti et Asclepiodotae)” Roman cities in Bulgaria. Collected studies by V. Velkov. (Amsterdam), 137-14