Сгради за зрелища през Късната античност от България

Софийски университет "Св. Климент Охридски"	DOI
Катедра "Археология"
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.	основна статия

  

Резюме:  Зрелищата са един от елементите на античната култура, която я характеризира. От територията на съвременна България са разкрити театри, амфитеатри и стадион. В повечето изследвания не се обръща достатъчно внимание на въпроса, до кога точно функционират сградите за зрелища. Възможно ли е да се открият конкретните причини за тяхното изчезване като варварски нашествия, императорски разпоредби или разрушения от християни?

Ключови думи: Късна античност, сгради за зрелища, България

 

Изворовата картина показва сигурен упадък на сградите за зрелища в Късна античност^[1] – известно е, че краят на екзекуциите в сложен през 325 г. с разпореждане на Константин Велики^[2]. В Roma, Хонорий ликвидира гладиаторските школи (399) и забранява гладиаторските представления (404), ала има данни, че последните гладиаторски игри, в Италия, са се състояли през 439 – 440 г.^[3] Последните ловни игри са се състояли за последно в Roma, през 523 г.^[4] Последният акробатичен номер, включващ и животни, отново е изпълнен в Roma,  през 537 г.^[5] Прокопий Кесарийски (около 500 – след 565) пише за Андрей, спортен треньор в Constantinopolis^[6] (около 530), по чието време на арената (хиподрума ?), насилствената смърт на осъдени, все още е била забавление за тълпата^[7].

От друга страна, археологическата картина не е толкова категорична^[8]. Сгради за зрелища, от територията на България, до момента са открити в градовете Marcianopolis, Diocletianopolis, Philippopolis, Serdica, Parthicopolis (Обр. 1, синьо). Конкретната ситуация, за всеки един обект през Късната античност, ще бъде проследена в следващите редове^[9].

В Marcianopolis е разкрит амфитеатър (Сгради за зрелища от територията на България, превърнати в църкви през Късната античност) (Обр. 1, синьо № 1). Построен към втората половина на II – началото на III в., а е използван до края на IV в. От литературата е известно, че: на арената е била построена раннохристиянска църква; част от помещенията под седалките на сградата са били използвани за жилища; върху част от архитектурата е била построена ранносредновековна крепост; възможно е сградата да е била използвана за добиване на строителен материал.

При проучването на Diocletianopolis^[10], е разкрит амфитеатър (Обр. 1, синьо № 2; Обр. 2 – 3). Построяването му се отнася към края на III – началото на IV в., когато селището се издига до ранг на град. Сградата функционира до готските нашествия от 376 – 378 г., когато се смята, че е била разрушена^[11]. Няма данни за последвалата съдба на сградата, след гореспоменатата дата. Открит е водопровод, който преминава ограждащата стена на арената и продължава под нея, а след това се отправя към близкопостроената баня. Тук не е изяснено дали този водопровод е синхронен или по-късен от амфитеатъра.

Във Philippopolis е открит театър (Сгради за зрелища от територията на България, превърнати в църкви през Късната античност) (Обр. 1, синьо № 3; Обр. 4 – 5). Поради това, че обектът не е публикуван пълноценно, не е сигурно установено, каква е съдбата на сградата след края на IV в., когато спира да се използва. Открито е едно погребение от Късната античност, а самата сграда е била използвана за добив на строителен материал. Наличието на раннохристиянска базилика в близост е спорно.

От Philippopolis^[12] е разкрита още една сграда за зрелища – стадион (Обр. 1, синьо № 4; Обр. 4; Обр. 6). От север, сградата е ограничена от крепостната стена на града, където е открит и некропол. Ориентировъчно, датата на построяване се поставя в периода 117 – 130 г. Функционира до края на IV в., като краят му се счита за следствие на пожар. Друга причина, поради която може стадионът да е бил затворен, е прекратяването на Олимпийските игри при Теодосий I^[13]. През V – VI в. има изграден водопровод и резервоар, които допълнително нанасят поражения върху сградата. Жилища са изградени през средновековието. Има и по-късни разрушения. Сградата е била използвана за добив на строителен материал. Има данни за втори строителен период, който е отнесен към втората половина на III в. На ул. „Княз Александър I“ и ул. „Отец Паисий“ е разкрит дъговиден зид, построен върху пистата, с ширина 1,00 м^[14]. За градежа са използвани както камъни, така и сполии от стадиона. Зидът не е датиран^[15].

Трябва да се отбележи, че: следи от предполагаемия пожар липсват; сградата е спомената от Анна Комнина през XI в. – векове след предполагаемото ѝ разрушаване; при последните проучвания са регистрирани жилища; бил и използван за кариера^[16].

Първоначално на мястото на амфитеатъра в Serdica^[17] е имало театър^[18], датиран края на II – средата на III в. В периода 294 – 320/322 г. е бил построен и амфитеатърът, който функционира до края на IV в. (Обр. 1, синьо № 5; Обр. 7 – 8). Има данни за три жилища, които са били разположени сред останките на сградата, след като строителният материал от нея е бил иззет, датирани в края на IV – V в. и втората половина на V – началото на VI в. Градежи от по-късни епохи също се откриват. Открити са 3 гроба от Късната античност. Въз основа на открития костен материал на обекта се предполага, че различни диви животни са били използвани в зрелищата. Отделно се смята, че там е функционирало ателие за обработка на кости, функционирало през VI в. Поради непълното публикуване на обекта не е ясно кои материали от къде произлизат. В случая с костите – как са разграничени тези, които се свързват със зрелищата сравнени с тези, произлизащи от предполагаемото ателие.

Театърът в Parthicopolis^[19] е построен в последната четвърт на I в. Функционира до края на IV – началото на V в. (Обр. 1, синьо № 6; Обр. 9 – 10). След затварянето му е бил използван като кариера за строителни материали. Като пример за това могат да бъдат посочени сполиите в раннохристиянската базилика № 1 от средата на IV в., както и открития цирков афиш в баптистерий от VI в. (Обр. 11)^[20] Като причина за затварянето на сградата се посочват налагането на християнството и имперски разпоредби. Друга възможна причина, за разрушаването на сградата, е земетресение.

Нужно е да бъде обърнато внимание и на два типа сгради, които често биват интерпретирана неправилно / бъркани една с друга – odeon и bouleuterion^[21]. Причината за това е в сходството на планировката им, а нуждата да бъдат включени се крие в това, че одеоните са част от сградите за зрелища. Допълнителен проблем представлява и липсата на публикации, свързани с обнародването на придобития материал при провежданите разкопки. Одеонът представлява сграда, в която се изпълняват музикални представления, пеене и поетични състезания, докато булевтерионът е мястото, на което заседава градската управа. До момента, подобни сгради от България (Обр. 1, жълто) има разкрити в Nicopolis ad Istrum^[22] (Обр. 1, жълто № 1; Обр. 14 – 15), Philippopolis^[23] (Обр. 1, жълто № 2; Обр. 4; Обр. 16) и Serdica^[24] (Обр. 1, жълто № 3; Обр. 7; Обр. 17) които представляват сградите на местната управа (bouleuterion). За тази в Nicopolis ad Istrum^[25] все още не е единодушно прието, каква  функция е имала^[26]. Сградата, в която се е намирала местната управа в Oescus^[27], която все още не е разкрита, вероятно е проектирана по италийски образец и се е наричала curia. Общото заключение е, че функционирането на площадите, а в частност и на булевтериони, които погрешно са интерпретирани като одеони, е до края на IV – първата половина на V в.^[28] Не е невъзможно булевтерионите да са били използвани и като одеони, но има нужда от неопровержими доказателства в тази насока, иначе подобни твърдения са спекулативни. Подобни сгради не се срещат в новопостроените / обявени градове през Късната античност, защото и самата форма на управление се променя. Като извод може да се посочи, че специална сградата, служеща самостоятелно като odeon, от територията на България, до сега не е откривана.

Както вече беше посочено, във всички антични градове е имало сгради за зрелища. Тези от територията на България не правят изключение, макар разкритите такива да са малко. Косвени данни за наличието на такива сгради има и за други градове:

• За театрални сгради, датиращи от преди Христа е известно, че е имало в Dionysopolis (Обр. 1, зелено № 1), Odessos (Обр. 1, зелено № 2), Messambria Pontica (Обр. 1, зелено № 3) и Apollonia Pontica^[29] (Обр. 1, зелено № 4).
• Данни за интереса към зрелищата могат да се добият от текстовете, теракотените статуетки, погребалните стели, глинени театрални маски, сувенири, играчки, монети и др.^[30]
• В литературата се среща твърдението, че на североизток от източната порта на Novae се е намирал театър / амфитеатър / хиподрум^[31], където сега се намира „Дом за стари хора” (Обр. 1, червено № 1). При направени сондажи през 2000 г. е установено, че няма следи от градежи, свързани с хиподрум (?), което се обяснява със строителството на дома, а блокове от тези градежи са използвани при направата му. При проведените сондажни проучвания през 2003 г. е установено, че се касае за нормално отложени геологически пластове, както и три частично унищожени антични пещи за лампи, без следи от сграда за зрелища.
• Във фонда на регионалния исторически музей в Силистра се съхранява двоен ъглов пиластър, за който се предполага, че е принадлежал на амфитеатър^[32] (Обр. 1, червено № 2). Амфитеатрите са неделима част от военните лагери, какъвто е и Durostorum. Построяването му се поставя в края на II – началото на III в., без да е ясно до кога е съществувала сградата.
• Въз основа на снимки и резултати от интердисциплинарни изследвания се предполага, че е известно местоположението на амфитеатъра на Deultum^[33] (Обр. 1, червено № 3).
• За пространството на югозападния площад на Augusta Traiana^[34] се смята, че е било използвано като място за провеждане на зрелища (Обр. 1, червено № 4).

От разгледаните примери от България, могат да бъдат направени следните изводи: има редица данни за провеждане на зрелища и за съществуването на сгради за целта през античността в градовете, но конкретни архитектурни паметници са разкрити само в пет (Обр. 19). Въпреки липсата на пълни монографии за обектите, общото заключение е, че те престават да функционират след средата на IV в. и по-конкретно към края на IV в. Към момента е трудно да бъде открита връзка между изчезването на тези сгради и различни варварски нападения, имперски разпоредби, разрушения от християни и други, от територията на България. Не е възможно да се открие отговор и на въпроса –има ли връзка изчезването на тези сгради със спрените субсидии и в каква степен? От друга страна, ако първоначалната функция на сградите за зрелища вече не е била поддържана / финансирана, то дали тогава, или в последствие, тези сгради масово са били използвани за добив на строителен материал^[35]? Освен това, дали тези сгради не са били допълнително  модифицирани, за да служат за жилища (или друго), докато са изпълнявали функцията на кариера (или друго) (Обр. 19)? Важно е да се повтори, че единственият пример за изградена църква в сграда за зрелища, а именно тази в амфитеатъра на Marcianopolis, не носи характеристиките на християнска култова постройка, въпреки агиографските сведения за мъченици. Това твърдение идва да потвърди извода, че историческата картина не винаги отговаря на археологическата. Като единствен пример за това, че е възможно да е имало и по-късно функциониране на сграда за зрелища с оригиналната си функция, е стадиона от Philippopolis и откритият там дъговидно извит зид. Това би означавало, че различните части на сградата, в един и същи момент, са били експлоатирани по различен начин, каквато възможност е допусната и за амфитеатъра на Marcianopolis. Голяма част от тези обекти са открити в съвременни градове и пълното им проучване не е било възможно. Точно поради тази причина и невъзможността за наблюдение на ситуацията върху цялата сграда, е възможно да бъдат пропуснати подобни изводи. Само бъдещи проучвания биха могли да потвърдят или отхвърлят една подобна интерпретация.

 

^[1] Динчев 2016, 310; Dintchev 2018, 357; Динчев 2021а, 273. „Късноримска епоха“ е термин, отнасящ се за периода 284-395 г., „Ранновизантийска епоха“ е за периода от 395 г. до 610 г., а двата термина се обединяват под общото значение на „Късна античност“.

^[2] Янев 2000, 71; Вагалински 2009, 68.

^[3] Вагалински 2009, 67.

^[4] Пак там, 68.

^[5] Пак там, 69.

^[6] За сгради за зрелища в Constantinopolis (Сгради за зрелища в Constantinopolis). В града няма никакви данни за провеждане на гладиаторски игри. Тогава изчезването на munus (гладиаторска борба) в града няма нищо общо с християнството. Използването на гладиатори като телохранители на папа Дамас (367), или използването им при разрушаването на езически храм, по времето на Аркадий в Apamea, не показва „упадък“ на гладиатурата, а инкорпорирането ѝ в християнския свят (Вагалински 2009, 68-69). Възможно е гладиаторските битки да изчезват в средата на IV в. в Източната част на римската империя, а ловните игри като цяло да изчезват през IV в., но поради липсата на сигурни археологически данни и противоречащата информация от изворите, ситуацията по-скоро трябва да се тълкува внимателно и конкретно за всеки един обект. Подобно тълкуване е възможно, чак след пълното публикуване на обектите, каквото за момента липсва. Амфитеатрите, които са едно от местата, където се провеждат munus, в Източната римска империя се срещат и по-късно, намиращи се инкорпорирани в стадиони, които са допълнително преградени (Dodge 2009, 29-45; Сгради за зрелища през Късната античност). Промяната на вкусовете на тълпата, е по-вероятната причина, която довежда до своеобразен „упадък“ на гладиаторите. Освен това, забавлението на тълпата не е изчезнало като практика – конкретни данни могат да бъдат придобити от някои диптихи, направени от слонова кост, отразяващи различни мероприятия.

^[7] Вагалински 2009, 47, 69.

^[8] За общите тенденции (Сгради за зрелища през Късната античност).

^[9] Предвид ограниченията в обема на статията, също както и многократното преповтаряне в литературата на общите данни, тук те няма да бъдат включвани.

^[10] Маджаров 1993, 121-124; Vagalinski 2002, 280-281; Маджаров, М., Маджаров, К. 2002, 210; Иванов и др. 2006, 83-84; Вагалински 2009, 73-75, 203 № 116, 209-210 № 141; Dodge 2009, 29-42; Madzarov, K. 2012, 457; Madzarov, M. 2012, 101.

^[11] Маджаров 1993, 123-124; Vagalinski 2002, 281; Вагалински 2009, 74.

^[12] Матеев 1971, 135-151; Вагалински 1997, 26-35; Вагалински 2000б, 135-139; Мартинова 2001, 102; Мартинова, Боспачиева 2002, 189; Мартонова 2005а, 218-219; Иванов и др. 2006, 82-83, 85-86; Мартинова 2006, 235-237; Мартинова 2007, 336-338; Вагалински 2009, 9-13, 205-206 № 124-125; Мартинова-Кютова, Райчева 2011, 342-344; Топалилов 2012а, 120-125; Topalilov 2012b, 403-408; Topalilov 2012c, 296-297.

^[13] Топалилов 2012а, 125; Topalilov 2012b, 408.

^[14] Мартинова 2007, 337-338.

^[15] Едно възможно интерпретиране, което няма претенциите за правдивост е това, че подобни зидове, са изграждани през Късната античност и са служели за редуциране на площта на стадионите и трансформирането им в  амфитеатри. Относно по-ранните интерпретации на обекта като амфитеатър (Вагалински 2009, 9-11). Пример, при който площта е редуцирана, построена е допълнителна стена и стадионът е превърнат в амфитеатър, е този в Gerasa (Сгради за зрелища от територията на България, превърнати в църкви през Късната античност).

^[16] Топалилов 2012а, 125; Topalilov 2012b, 407-408.

^[17] Величков 2005, 211-213 № 142; Величков 2006, 187-191; Иванов и др. 2006, 90-91; Величков 2007, 254-256; Вагалински 2009, 75, 210-211; Величков 2009а, 51-62; Dodge 2009, 29-42; Velichkov 2009b, 119-125, plate 38-39; Величков 2010, 353-355; Величков 2011, 310-313; Kirova 2012, 233-237; Velichkov 2014, 249-260.

^[18] За предполагаемия театър в Serdica, намиращ се под бившия Партиен дом (Сгради за зрелища от територията на България, превърнати в църкви през Късната античност).

^[19] Петрова 2008, 382-383; Петрова 2009а, 373-375; Петрова 2009б, 375-377; Petrova, Petkov 2015, 399-410; Petrova 2016, 187-212; Minchev 2019, 218-220.

^[20] Petrova, Petkov 2015, 405, 409; Petrova 2016, 198-199, 201; Minchev 2019, 220. При проучвания в града са открити и част от седалките на театъра (Обр. 12) (Petrova 2016, 203, 207; Minchev 2019, 219). Друг наскоро открит цирков афиш е този във Philippopolis (Обр. 13) (Кесякова 2017, 323, Обр. 3).

^[21] Топалилов 2012а, 112, бел. № 479.

^[22] Дремсизова-Нелчинова 1987, 13-24; Вачева 1992, 32-38; Иванов, Т., Иванов, Р. 1994, 54-124, 142, 146-148, 154, 180 Приложение III; Слокоска и др. 2002, 90-92; Димитров 2007, № 11, 13, 48, 49, 199, 332, 394, 422; Вагалински 2009, 79-80; Динчев 2009б, 69-78; Ivanov, R. 2012c, 128-140; Ivanov, R. 2012g, 249-250; Владкова 2021, 183-196; Църов 2021, 661-664.

^[23] Мартинова, Боспачиева 2002, 188; Мартинова 2005б, 219; Иванов и др. 2006, 84; Динчев 2009б, 64-69; Топалилов 2012а, 112-117; Topalilov 2012b, 384-391; Topalilov 2012c, 296; Мартинова-Кютова 2018, 266-268; Мартинова-Кютова 2019, 295-296; Динчев 2020, 212-213; Мартинова-Кютова, Грудева-Здравчева 2021, 711-713; Dintchev 2021b, 242-244.

^[24] Иванов, Бобчев 1964, 9-58; Станчева 1989, 21; Бояджиев 2002, 135-140; Sear 2006, 424; Динчев 2010, 24-40; Динчев 2011, 61-75; Kirova 2012, 214-216; Динчев 2020, 209-210; Иванов, М. 2021, 185-204; Dintchev 2021b, 238-240.

^[25] Наскоро е открита мерителна маса, изобразяваща гладиаторски игри (Обр. 18) (по Църов 2021, 662, Обр. 2).

^[26] Сравни интерпретациите за театър / одеон / булевтерион: Вачева 1992, 32-37; Иванов, Т., Иванов, Р. 1994, 114; Слокоска и др. 2002, 92; Vagalinski 2002, 284; Иванов и др. 2006, 81; Вагалински 2009, 79-80; Динчев 2009б, 69-78; Ivanov, R. 2012c, 133-139; Ivanov, R. 2012g, 249-250; Владкова 2021, 183-196. Интересното е, че сградата, интерпретирана като bouleuterion на плана (Обр. 15), в някои издания се възприема като „малък театър – одеон“, а тази северно от нея, интерпретирана тук като templum, в други публикации се възприема като мястото на местната управа. Отделно има податки и за сграда с кръгла форма, намираща се на 100 м западно от града.

^[27] Динчев 2009а, 28, 33; Динчев 2009б, 63.

^[28] Динчев 2009а, 35; Динчев 2009б, 68-69, 78; Динчев 2010, 37; Динчев 2011, 75; Топалилов 2012а, 107, 118; Topalilov 2012b, 380, 391; Владкова 2021, 184; Динчев 2021а, 277; Иванов, М. 2021, 200-201.

^[29] Иванов и др. 2006, 80; Sear 2006, 422; Вагалински 2009, 14-16, 43-44; Ivanov, M. 2012b, 266-270; Ivanova 2012, 102-103; Karayotov 2012b, 220-223; Karayotov 2012c, 21-22; Minchev 2019, 178-180.

^[30] Иванов и др. 2006, 80; Вагалински 2009; Cholakov, I. D. 2015, 126-130; Nejkova 2015, 156-166; Minchev 2019, 177-221.

^[31] Сравни интерпретациите за театър / амфитеатър / хиподрум: Генчева 2001, 75; Vagalinski 2002, 284; Дичек 2004, 111; Иванов и др. 2006, 84; Dyczek 2005, 301-305; Derda et all 2008, 26; Dyczek et all 2008, 18 - footnote 19, 29; Вагалински 2009, 80; Ivanov, R. 2012f, 255-262; Сарновски 2014, 34; Харизанов 2019, 32, 166, 634.

^[32] Димитров 2007, 374-375 № 54; Димитров 2010, 327-339; Ivanov, R. 2012b, 59.

^[33] Vagalinski 2002, 284; Вагалински 2009, 80, 153 №15; Karayotov 2012a, 92-95.

^[34] Vagalinski 2002, 283-284, Иванов и др. 2006, 84, 91-92; Sear 2006, 424; Вагалински 2009, 79, 211 № 144; Ivanov, R. 2012e, 473-476, 480-483; Kamisheva 2012, 31.

^[35] Темата за сполиите в сградите през Късната античност, остава тема на бъдещи разработки.

 

Използвана литература

Бояджиев, С. (2002) „Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строителство, обществени, частни, култови и гробнични сгради през II – VI век“ Римски и ранновизантийски градове в България, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.). (София), 125-180 / Boyadziev, S. (2002) “Serdika (Serdica). Gradoustroistvo, krepostno stroitelstvo, obshtestevi, chastni, kultovi i grobnichni sgradi prez II – VI vek” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 125-180.

Вагалински, Л. (1997) „Къде във Филипопол са провеждани гладиаторски и ловни зрелища?“ Минало, 1, 26-35 / Vagalinski, L. (1997) “Kade vav Filippopol sa provejdani gladiatorski i lovni zrelishta?” Minalo, 1, 26-35.

Вагалински, Л. (2000б) „Още веднъж за стадиона на Филипопол“ Известия на националния исторически музей, XI, 135-141 / Vagalinski, L. (2000б) “Oshte vednaj za stadiona na Filipopol” Izvestia na nacionalnia istoricheski muzei, XI, 135-141.

Вагалински, Л. (2009) Кръв и зрелища. Спортни и гладиаторски игри в елинистическа и римска Тракия (София) / Vagalinski, L. (2009) Kruv i zrelishta. Sportni i gladiatorski igri v elinisticheska i rimska Trakia (Sofia). (https://www.academia.edu/42041549/Blood_and_Entertainments_Sports_and_Gladiatorial_Games_in_Hellenistic_and_Roman_Thrace) (17.08.2022).

Вачева, К. (1992) „По въпроса за булевтериона на Nicopolis ad Istrum” Археология, XXXIV, 2, 32-38 / Vacheva, K. (1992) “Po vaprosa za bulevteriona na Nicopolis ad Istrum” Archaeologia, XXXIV, 2, 32-38.

Величков, Ж. (2005) „Amphitheatrum Serdicense. Амфитеатърът на Сердика“ Археологически открития и разкопки през 2004 година, 211-213 / Velichkov, Zh. (2005) „Amphitheatrum Serdicense. Amphiteatarat na Serdika” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2004 godina, 211-213.

                    (2006) „Amphitheatrum Serdicense. Амфитеатърът на Сердика“ Археологически открития и разкопки през 2005 година, 187-191 / Velichkov, Zh. (2006) „Amphitheatrum Serdicense. Amphiteatarat na Serdika” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2005 godina, 187-191.

                   (2007) „Amphiteatrum Serdicense” Археологически открития и разкопки през 2006 година, 254-256 / Velichkov, Zh. (2007) “Amphiteatrum Serdicense” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2006 godina, 254-256.

                  (2009а) „Театърът и амфитеатърът на Сердика“ София 130 години столица на България. Сборник статии, посветени на София, Н. Дюлгеров (ред.). (София), 51-62 / Velichkov, Zh. (2009a) “Teatarat i amfiteatatat na Serdica” Sofia 130 godini stolica na Bulgaria. Sbornik statii, posveteni na Sofia. N. Dulgerov (ed.). (Sofia), 51-62.

                  (2010) „Спасителни археологически проучвания на „Amphitetrum Serdicaense” Археологически открития и разкопки през 2009 година, 353-355 / Velichkov, Zh. (2010) “Spasitelni archaeologicheski prouchvania na „Amphitetrum Serdicaense” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2009 godina, 353-355.

                  (2011) „Античният театър и амфитеатър на Сердика“ Археологически открития и разкопки през 2010 година, 310-313 / Velichkov, Zh. (2011) „Antichniat teatar i amphiteatar na Serika” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2010 godina, 310-313.

Владкова, П. (2021) „Nicopolis ad Istrum: за функциите на някои сгради и помещения, разположени на форума на града“ Известия на националния археологически институт XLVIII (София), 183-196 / Vladkova, P. (2021) „Nicopolis ad Istrum: za funkciite na niakoi sgradi i pomeshtenia, razpolozheni na foruma na grada” Izvestia na nacionalnia arheologicheski institute XLVIII (Sofia), 183-196.

Генчева, Е. (2001) „Теренни обходи в хинтерланда на римския военен лагер и ранновизантийски град Нове през 2000 г.“ Археологически открития и разкопки през 1999-2000 година, XL (София), 75-76 / Gencheva, E. (2001) “Tereni obhodi v hinterlanda navoenen lager i rannovizantiiski grad Nove prez 2000 godina” Arheologicheski otkritia i razkopki prez 1999-2000 godina, XL (Sofia), 75-76.

Димитров, З. (2007) „Архитектурна декорация в провинция Долна Мизия (I – III век)“ Дисертации, II. Л. Вагалински (ред). (София) / Dimitrov, Z. (2007) “Architecturna dekoracia v provincial Dolna Mizia (I – III vek)” Disertacii, II. L. Vagalinski (ed.). (Sofia).

                      (2010) „Амфитеатър в Дурусторум (?)“Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum V, Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova. Л. Гетов (ред.). (София), 327-340 / Dimitrov, Z. (2010). “Amfiteatur v Durustorum (?)”Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum V, Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova. L. Getov (ed.). (Sofia), 327-340.

Динчев, В. (2009а) „Античните градски площадни комплекси и тяхната съдба през Късната античност: Oescus” Археология, L, 3-4, 28-37 / Dintchev, V. (2009) “Antichnite gradski ploshtadni kompleksi i tiahnata sadba prez Kasnata antichnost: Oescus” Archaeologia, L, 3-4, 28-37. (https://www.academia.edu/5736743/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8_%D0%B8_%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_Oescus_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_L_2009_3_4_28_37) (04.09.2022).

                   (2009б) „Античните градски площадни комплекси и тяхната съдба през Късната античност. Част 1. Philippopolis и Nicopolis ad Istrum” Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, I. Б. Петрунова, А. Аладжов, Е. Василева (ред.). (София), 63-81 / Dintchev, V. (2009) “Antichnite gradski ploshtadni kompleksi i tiahnata sadba prez Kasnata antichnost. Chast 1. Philippopolis и Nicopolis ad Istrum” Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, I. B. Petrunova, A. Aladjov, E. Vasileva (ed.). (Sofia), 63-81. (https://www.academia.edu/5736734/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8_%D0%B8_%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_1_Philippopolis_%D0%B8_Nicopolis_ad_Istrum_%D0%92_LAUREA_In_honorem_Margaritae_Vaklinova_%D0%9A%D0%BD_%D0%86_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_2009_63_81) (26.08.2022).

                    (2010) „Античните градски площадни комплекси и тяхната съдба през Късната античност: Serdica“ Археология, LI, 3-4, 24-40 / Dintchev, V. (2010) “Antichnite gradski ploshtadni kompleksi i tiahnata sadba prez Kasnata antichnost: Serdica” Archaeologia, LI, 3-4, 24-40. (https://www.academia.edu/5736905/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8_%D0%B8_%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_Serdica_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_L%D0%86_2010_3_4_24_40) (26.08.2022).

                  (2011) „Към характеристиката на градоустройството на Serdica” Археология, LII, 1, 61-77 / Dintchev, V. (2011) “Kam harakteristikata na gradoustroistvoto na Serdica” Archaeologia, LII, 1, 61-77. (https://www.academia.edu/5736970/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%9A%D1%8A%D0%BC_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_Serdica_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_LII_1_2011_61_77) (27.08.2022).

                 (2016) „Градът и църквата през Късната античност. Архитектурни и градоустройствени измерения“ Проф. д-р Борис Борисов. Ученици и приятели. Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология, II. Б. Борисов, Ж. Гюлева, П. Дойчев, В. Мартинова (ред.). (Велико Търново), 309-324 / Dintchev, V. (2016) “Gradat i carkvata prez Kasnata antichnost. Architekturni i gradoustroistveni izmerenia” Prof. d-r Boris Borisov. Uchenici i priateli. Velikotarnovskiat universitet “Sv. sv. Kiril i Metodiy” i bulgarskata archaeologia, II. B. Borisov, Zh. Güleva, P. Doychev, V. Martinova (ed.). (Veliko Tarnovo), 309-324.Динчев, В. (2020) „Провинциалните столици на късноантичните диоцези Thracia и Dacia” Сердика – Средец – София, VIII. 90 години музеят на София. А. Станев, Ц. Йотов (ред.). (София), 206-231 / Dintchev, V. (2020) “Provincialnite stolici na kasnoantichnite diocezi Thracia i Dacia” Serdica – Sredec – Sofia, VIII. 90 godini muzeiat na Sofia. A. Stanev, Tz. Yotov (ed.). (Sofia), 206-231. (https://www.academia.edu/36093687/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%B8_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%92_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84_%D0%B4_%D1%80_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%94_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%A1%D0%B2_%D1%81%D0%B2_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_2_%D0%92_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_2016_309_324) (19.08.2022).

                (2021а) „Днешната българска територия през Късната античност“ Известия на националния археологически институт, XLVIII. In memoriam Theophili Ivanov. По случай 100-годишнината от рождението му. К. Панайотова (ред.). (София), 273-316 / Dintchev, V. (2021) “Dneshnite bulgarska teritoria prez Kusnata antichnost” Izvestia na nacionalnia archaeologicheski institut, XLVIII. In memriam Theophili Ivanov. Po sluchai 100-godishninata ot rojdenieto mu. K. Panajotova (ed.). (Sofia), 273-316. (https://www.academia.edu/65929591/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%98_XLVII_2021_273_316) (13.07.2022).

Дичек, П. (2004) „Теренни обхождания и сондажни проучвания на т. нар. театър в околността на Нове“ Археологически открития и разкопки през 2003 година, XLIII (София), 111-112 / Dichek, P. (2004) “Tereni obhozhdania i sondazhni prouchvania na taka narechenia teatar v okolnosta na Nove” Arheologicheski otkritia I razkopki prez 2003 godina, XLIII (Sofia), 111-112.

Дремсизова-Нелчинова, Ц. (1987) „Театърът на Никополис ад Иструм“ Годишник на националния институт за паметници на културата, IV. Опазване на паметниците на културата. С. Йорданова (ред.). (София), 13-24 / Dremsizova-Nelchinova, Tz. (1987) “Teatarat na Nikopolis ad Istrum” Godishnik na natzionalnia institute za pametnici na kulturata, IV. Opazvane na pametnicite na kulturata. S. Iordanova (ed.). (Sofia), 13-24.

Кесякова, Е. (2017) „Спасително археологическо проучване на улица „Доктор Цанков“ № 13, град Пловдив“ Археологически открития и разкопки през 2016 година, 320-323 / Kesiakova, E. (2017) “Spasitelno archaeologichesko prouchvane na ulica “Doktor Tzankov” № 13, grad Plovdiv” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2016 godina, 320-323.

Иванов, М. (2021) „Булевтерионът на Сердика“ Българско е-списание за археология 11.2, 185-204 / Ivanov, M. (2021) “Bulevterionat na Serdica” Bulgarsko e-spisanie za arheologia 11.2, 185-204. (https://be-ja.org/index.php/journal/article/view/254) (09.03.2022).

Иванов, Р., Мартинова-Кютова, М., Коларова, В., Величков, Ж, Калчев, К. (2006) „Сгради и съоръжения за културни прояви и зрелища през II – IV век“ Археология на българските земи, II. Р. Иванов (ред.). (София), 80-96 / Ivanov, R., Martinova-Kiutova, M., Kolarova, V., Velichkov, Zh., Kalchev, K. (2006) “Sgradi i suorazhenia za kulturni proiavi i zrelishta prez II – IV vek” Arheologia na bulgarskite zemi, II. R. Ivanov (ed). (Sofia), 80-96.

Иванов, Т., Бобчев, С. (1964) „Разкопки върху площта на хотел „Балкан‘ в центъра на София през 1952 – 1953 година“ Сердика. Археологически материали и проучвания, 1. Т. Герасимов (ред.). (София), 9-58, Табла I – XXVII / Ivanov, T., Bobchev, S. (1964) “Razkopki varhu ploshta na hotel “Balkan” v centara na Sofia prez 1952 – 1953 godina” Serdika. Archaeologicheski materiali i prouchvania, 1. T. Gerasimov (ed.). (Sofia), 9-58.

Иванов, Т., Иванов, Р. (1994) Никополис ад Иструм, I (София) / Ivanov, T., Ivanov, R. (1994) Nicopolis ad Istrum (Sofia).

Маджаров, М., Маджаров, К. (2002) „Диоклецианопол (Diocletianopolis)” Римски и ранновизантийски градове в България, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.). (София), 199-217 / Madzarov, M., Madzarov, K. (2002) “Diokletianopolis (Diocletianopolis)” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 199-217.

Мартинова, М. (2001) „Спасителни археологически разкопки на обект „Княз Александър I” №22 в Пловдив през 1999 година“ – Археологически открития и разкопки през 1999-2000 година, 102 / Martinova, M. (2001) “Spasitelni arheologicheski razkopki na obekt “Kniaz Alexander I” №22 v Plovdiv prez 1999 godina” – Arheologicheski otkritia I razkopki prez 1999-2000 godina, 102.

                         (2005а) „Спасителни археологически разкопки на обект „Княз Александър I“ №24 – Пловдив.“ – Археологически открития и разкопки през 2004 година, 218-219 / Martinova, M. (2005a) “Spasitelni arheologicheski razkopki na obekt “Kniaz Alexander I” №24 – Plovdiv.” – Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2004 godina, 218-219.

                        (2005б) „Археологически разкопки на обект „Форум – север“ в Пловдив през 2004 година.“ – Археологически открития и разкопки през 2004 година, 219 / Martinova, M. (2005b) “Arheologicheski razkopki na obekt “Forum – sewer” v Plovdiv prez 2004 godina.” – Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2004 godina, 219. (http://naim.bg/issuesFiles/AOR_2004.pdf) (11.03.2022)

                        (2006) „Спасителни археологически разкопки на ул. „Княз Александър I” и ул. „Отец Паисий – търговски център в Пловдив.“ – Археологически открития и разкопки през 2005 година, 235-237 / Martinova, M. (2006) “Spasitelni arheologicheski razkopki na ul. “Kniaz Alexander I) i ul. “Otetc Paisii” – targovski center v Plovdiv.” – Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2005 godina, 235-237.

                      (2007) „Спасителни археологически проучвания на обект на ул. Княз Александър I и ул. Отец Паисий (търговски център Стари галери) в. гр. Пловдив.“ – Археологически открития и разкопки през 2006 година, 336-338 / Martinova, M. (2007) “Spasitelni arheologicheski prouchvania na ul. Kniaz Alexander I i ul. Otec Paisii (turgovski centar Stari galeri) v gr. Plovdiv“ – Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2006 godina, 336-338.

Мартинова-Кютова, М. (2018) „Археологически проучвания на обект „Одеон (булевтерион) при агората на Филипопол“, град Пловдив.“ – Археологически открития и разкопки през 2017 година, 266-268 / Martinova-Kiutova, M. (2018) “Arheologicheski prouchvania na obekt “Odeon (bulevterion) pri agorata na Filipopol”, grad Plovdiv.” – Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2017 godina, 266-268. (https://series.naim.bg/index.php/ADE/issue/view/Archaeological%20Discoveries%20and%20Excavations%20for%202017) (11.03.2022)

                               (2019) Спасително археологическо проучване на одеон (булевтерион) при агората на Филипопол. – Археологически открития и разкопки през 2018 година, 295-296 / Martinova-Kiutova, M. (2019) Spasitelno arheologichesko prouchvane na odeon (bulevterion) pri agorata na Filipopol. – Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2018 godina, 295-296. (https://series.naim.bg/index.php/ADE/issue/view/17) (11.03.2022).

Мартинова-Кютова, М., Груева-Здравчева, Б. (2021) „Спасително археологическо проучване на обект „Форум – север с одеон, част от агората на Филипопол“ в Пловдив. – Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 711-713 / Martinova-Kiutova, M., Grueva-Zdravcheva, B. (2021) Spasitelno arheologichesko prouchvane na obekt “Forum – sever s odeon, chast ot agorata na Filipopol” v Plovdiv. – Arheologicheski otkritia I razkopki prez 2020 godina, kniga II, 711-713. (https://series.naim.bg/index.php/ADE/issue/view/36) (11.03.2022).

Мартинова-Кютова, М., Райчева, М. (2011) „Сондажни археологически проучвания на обект „Античен стадион на Филипопол“ – площад Джумая, град Пловдив“ Археологически открития и разкопки през 2010 година, 342-344 / Martinova-Kiutova, M., Raycheva, M. (2011) “Sondajni archaeologicheski prouchvania na obekt “Antichen stadion na Filipopol” – ploshtad Djumaia, grad Plovdiv” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2010 godina, 342-344.

Петрова, С. (2008) „Археологически проучвания в град Сандански, улица „Македония“ № 39“ Археологически открития и разкопки през 2007 година, 382-383 / Petrova, S. (2008) “Archaeologicheski prouchvania v grad Sandanski, ulica “Makedonia” № 39” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2007 godina, 382-383.

                  (2009а) „Сандански археологическо проучване на обект „Улица Македония № 39““ Археологически открития и разкопки през 2008 година, 373-375 / Petrova, S. (2009a) “Sandanski archaeologichesko prouchvane na obekt “Ulica Makedonia № 39”” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2008 godina, 373-375.

                (2009б) „Сандански. Археологически проучвания на обект улица „Македония“ № 41“ Археологически открития и разкопки през 2008 година, 375-377 / Petrova, S. (2009b) “Sandanski. Archaeologicheski prouchvania na obekt ulica “Makedonia” № 41” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2008 godina, 375-377.

Сарновски, Т. (2014) Нове (Novae). Археологически пътеводител (София, Варшава) / Sarnovski, T. (2014) Nove (Novae). Arheologicheski patevoditel (Sofia, Varshava).

Слокоска, Л., Владкова, П., Църов, И., Бояджиев, С., Иванов, Р. (2002) „Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum)” Римски и ранновизантийски градове в България, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.). (София), 83-104 / Slokoska, L., Vladkova, P., Tzarov, I., Boyadjiev, S., Ivanov, R. (2002) “Nicopolis ad istrum (Nicopolis ad Istrum)” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 83-104.

Станчева, М. (1989) „Археологическото наследство на София. Формиране, състояние, проблеми“ Сердика. Археологически материали и проучвания, 2. В. Велков, Т. Иванов, М. Станчева (ред.). (София), 6-36 / Stancheva, M. (1989) “Archaeologicheskoto nasledstvo na Sofia. Formirane, sastoianie, problem” Serdika. Archaeologicheski materiali i prouchvania, 2. V. Velkov, T. Ivanov, M. Stancheva (ed.). (Sofia), 6-36.

Топалилов, И. (2012а) Римският Филипопол, 1. Топография, градоустройство и архитектура (Велико Търново) / Topalilov, I. (2012a) Rimskiat Filippopolis, 1. Topografia, gradoustroistvo  i arhitektura (Veliko Turnovo). (https://www.academia.edu/2331988/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_%D1%82%D0%BE%D0%BC_1_%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_Das_Roemische_Philippopolis_Band_1_Topografie_staedtebau_und_architektur_Roman_Philippopolis_vol_1_Topography_urbanization_and_architecture) (14.07.2022).

Харизанов, А. (2019) „Пещи за керамика в днешните български земи през I – VI век“ Дисертации, XV (София) / Harizanov, A. (2019) “Peshti za keramika ot dneshnite bulgarski zemi prez I – VI vek” Disertacii, XV (Sofia). (https://series.naim.bg/index.php/Dissertations/article/view/93) (11.03.2022).

Църов, И. (2021) „Никополис ад Иструм. Сектор „Югозападен ъгъл на форумния комплекс“ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 661-664 / Tzarov, I. (2021) “Nikopolis ad Istrum. Sektor “Jugozapaden agal na forumnia kompleks” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, kniga II, 661-664.

Янев, Н. (2000) Гладиаторските игри в древен Рим (София) / Yanev, N. (2000) Gladiatorskite igri v driven Rim (Sofia).

Cholakov, I. D. (2015) “Handcraft production in Heraclea Sintica (on archaeological data)” Heraclea Sintica. From Hellenistic polis to Roman civitas (4^th c. BC – 6^th c. AD). Proceedings of a conference at Petrich, Bulgaria, September 19-21, 2013. L. Vagalinski, E. Nankov (ed.). Papers of the American research center in Sofia, II (Sofia), 126-143. (https://www.academia.edu/30192804/HANDCRAFT_PRODUCTION_IN_HERACLEA_SINTICA_ON_ARCHAEOLOGICAL_DATA_%D0%97%D0%90%D0%9D%D0%90%D0%AF%D0%A2%D0%A7%D0%98%D0%99%D0%A1%D0%9A%D0%9E_%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%98%D0%97%D0%92%D0%9E%D0%94%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%9E_%D0%92_%D0%90%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%A5%D0%95%D0%A0%D0%90%D0%9A%D0%9B%D0%95%D0%AF_%D0%A1%D0%98%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%9A%D0%90_%D0%9F%D0%9E_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%95%D0%9E%D0%9B%D0%9E%D0%93%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%94%D0%90%D0%9D%D0%9D%D0%98_) (05.09.2022).

Derda, T., Dyczek, P., Kolendo, J. (2008) Novae. Legionary fortress and Late Antique town, I. A companion to study of Novae. History of research; Novae in ancient sources; Historical studies; Geography topography, and cartography; Bibliography 1726-2008. (Warsaw).

Dintchev, V. (2018) “Town and church in Late Antiquity. Architectural and urbanistic dimensions” Bulletin of the national archaeological institute, XLIV. Proceedings of the first international Roman and Late Antique Thrace Conference. Cities, territories and identities (Plovdiv, 3^rd – 7^th October 2016). L. Vagalinski, M. Raycheva, D. Boteva, N. Sharankov (ed.). (Sofia), 357-370. (https://www.academia.edu/37706539/Town_and_Church_in_Late_Antiquity_Architectural_and_Urbanistic_Dimensions_In_Proceedings_of_the_Ist_Intern_Roman_and_Late_Antique_Thrace_Conference_Plovdiv_3rd_7th_October_2016_Sofia_2018_357_370) (04.09.2022).

                  (2021b) “The provincial capitals of the Late Antique dioceses of Thracia and Dacia” Sonderschriften Band 61. Roman Provincial Capitals under Transition. Proceedings of the International Conference Held in Plovdiv 04 – 07 November 2019. M. Raycheva, M. Steskal (ed.), (Wien), 233-254. (https://www.academia.edu/69152913/The_Provincial_Capitals_of_the_Late_Antique_Dioceses_of_Thracia_and_Dacia_In_M_Raycheva_M_Steskal_eds_Roman_Provincial_Capitals_Under_Transition_Proceedings_of_the_International_Conference_Held_in_Plovdiv_04_07_November_2019_Sonderschriften_Band_61_Holzhausen_Wien_2021_233_254) (19.08.2022).

Dodge, H. (2009) “Amphitheatres in the Roman East” Roman amphitheatres and spectacula: a 21^st – Century perspective. Papers form an international conference held at Chester, 16^th – 18^th February, 2007. T. Wilmott (ed.). BAR International series 1946 (Oxford), 29-45, plate 11-13.

Dyczek, P. (2005) A new pottery manufacturing center at Novae. – Rei cretariae Romanae favtorum acta, 39, 301-306.

Dyczek, P., Kolendo, J., Sarnowski, T. (2008) „Novae” Римски и ранновизантийски селища в България. Р. Иванов (ред.). (София), 24-49 / Dyczek, P., Kolendo, J., Sarnowski, T. (2008) „Novae” Rimksi  i ranovizantiski selishta v Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 24-49. (https://www.academia.edu/41950897/Novae) (26.08.2022).

Ivanov, M. (2012b) “Odessos, Odessus” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 266-270.

Ivanov, R. (2012b) “Durostorum – castra, canabae, municipium, vici” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 45-108.

                (2012c) “Nicopolis ad Haemum / Nicopolis ad Istrum” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 109-153.

               (2012e) “Augusta Traiana / Beroe” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 467-491.

               (2012f) “Novae” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 255-262.

              (2012g) “Nicopolis ad Istrum” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 244-252.       

              (2012) “Dionysopolis” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 102-103.

Kamisheva, M. (2012) “Augusta Traiana” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 29-32.

Karayotov, I. (2012a) “Deultum, Colonia Flavia Pacis Deultensium” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 92-95.

                    (2012b) “Mesambria, Mesembria” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 220-223.

                   (2012c) “Apollonia Pontica, Sozopolis” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 21-22.

Kirova, N. (2012) “Serdica / Serdika” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 199-260.

Madzarov, K. (2012) “Diocletianopolis” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 439-466.

Madzarov, M. (2012) “Diocletianopolis” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 98-102.

Minchev, A. (2019) “Ancient Theatres and Theatre Art of the Bulgarian Black Sea Coast and Thracian Hinterland” Ancient Theatre and Performance Culture Around the Black Sea. D. Braund, E. Hall, R. Wyles (ed.). (Cambridge), 177-221. (https://www.academia.edu/44593671/ANCIENT_THEATER_IN_BULGARIA_MINCHEV) (16.08.2022).

Neykova, S. (2015) “Scientific and ethical approaches to the restoration of terracotta finds from Heraclea Sintica” Heraclea Sintica. From Hellenistic polis to Roman civitas (4^th c. BC – 6^th c. AD). Proceedings of a conference at Petrich, Bulgaria, September 19-21, 2013. L. Vagalinski, E. Nankov (ed.). Papers of the American research center in Sofia, II (Sofia), 156-167.

Petrova, S. (2016) The Roman theatre in Paroicopolis/Parthicopolis and its historical fortune. – Niš and Byzantium, XIV. Fourteenth International symposium Niš, 3-5 June 2015 The Collection Of Scientific Works. M. Rakocija (ed.). (Niš), 187-212. (https://www.academia.edu/30465169/THE_ROMAN_THEATRE_IN_PAROICOPOLIS_PARTHICOPOLIS_AND_ITS_HISTORICAL_FORTUNE) (26.08.2022).

Petrova, S., Petkov, V. (2015) “ΠΑΡΟΙΚΟΠΟΛΙΣ/ΠΑΡΘΙΚΟΠΟΛΙΣ (Paroicopolis/Parthicopolis – Ancient and Early Byzantine City)” Thracian, Greek, Roman and Medieval cities, residences and fortresses in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 341-492. (https://www.academia.edu/35176764/Petrova_S_V_Petkov_%CE%A0%CE%B1%CF%81%CE%BF%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82_%CE%A0%CE%B1%CF%81%CE%B8%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82_Thracian_Greek_Roman_and_Medieval_Cities_Residences_and_Fortresses_Sofia_2015_ISBN_978_619_90503_0_9_341_492) (26.08.2022).

Sear, F. (2006) Roman theatres. An architectural study (Oxford).

Topalilov, I. (2012b) “Philippopolis. The city from the 1^st to the beginning of the 7^th c.” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 363-437. (https://www.academia.edu/5373164/Philippopolis_Thrace_I_VII_c_Roman_cities_in_Bulgaria_vol_1_Sofia_2012_363_437) (14.07.2022).

                 (2012c) “Philippopolis” Tabula imperii Romani K 35 / 2 Philippopolis. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 293-299. (https://www.academia.edu/1649554/TIR_K_35_2_Philippopolis) (12.09.2022).

Vagalinski, L. (2002) “Arenas of the Roman Thrace” The Roman and Late Roman city. The international conference (Veliko Turnovo 26-30 July 2000). L. Slokoska, R. Ivanov, V. Dintchev (ред.). (Sofia), 279-289.

Velichkov, Z. (2009b) “The amphitheatre of Serdica (city of Sofia, Bulgaria)” BAR International series 1946. Roman amphitheatres and spectacula: a 21^st – Century perspective. Papers form an international conference held at Chester, 16^th – 18^th February, 2007. T. Wilmott (ed.). (Oxford), 119-125.

                    (2014) “The antique theatre and the amphitheatre of Serdica” Serdica edict (311 AD). Concepts and realizations of the idea of religious toleration. V. Vachkova, D. Dimitrov (ed.). (Sofia), 249-260.