Укрепителната система на Августа Траяна през Късната античност

Резюме:  Августа Траяна е вторият по значимост град на провинция Тракия и важен укрепен център с усложнена фортификационна система, използваща нетрадиционни решения, в които са включени най-актуалните елементи на полиоркетиката от периода на Късната античност. В рамките на традиционните за региона строителни етапи се изгражда унифициран комплекс от двойна крепостна стена и различни по своята конструкция кули, възпрепятстващи масови вражески нападения.

Ключови думи: фортификация, Тракия, Августа Траяна

Най-сложна като проект и грандиозна по своя мащаб в провинция Тракия е фортификационната система на значителния градски център Августа Траяна. Градът е основан в началото на II в. върху по-старото тракийско селище Берое. В рамките на този първи период от съществуването си римският Августа Траяна остава неукрепен до края на третата четвърт на II в. По времето на император Марк Аврелий, вероятно в резултат набезите на маркоманите, е издигната първата крепостна стена^[1]. Това се случило около 172 г., когато са укрепени и останалите римски центрове в Тракия. В рамките на III и IV в. големите готски нападения от 251 г. и 375–376 г. се отразяват на града. Втората готска вълна причинява значителни разрушения в укрепителната система, което налага преизграждане на крепостната стена и промени в нея, съобразно развитието на полиоркетиката към момента (края на IV – началото на V в.). Третият строителен период за градската фортификация е от края на V – началото на VI в. Това е времето на възстановяване на укрепителната система в цяла Тракия след разрушителните хунски нашествия. Късноантичните стени се реставрират и използват през средновековния и османски периоди на вече преименуваната Стара Загора. Те били запазени във височина към края на XIX в., както личи от точно изготвения план на чеха Л. Байер от 1879 г., веднага след Освобождението^[2]. Точността на т.нар. план „Байер„ се потвърждава от всички проучвания, извършени през XX в. В съвременните изследвания той се използва като основа за възпроизвеждане планировката на античния град с няколко незначителни корекции, които търпи, вследствие резултатите от редицата спасителни археологически разкопки^[3].

Защитената площ на Августа Траяна, очертана още през римската епоха, остава непроменена векове наред. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, макар че е разположена в равнинна местност. Въпреки приблизителната ориентация по световните посоки, неправилните очертания на стената поставят въпроса за техническите основания, наложили това конструктивно решение. Причината може да се търси в необходимостта от максимална стабилност за основи на крепостта, което е затруднено от голяма жила подпочвена вода^[4]. Според друго мнение, трасето на стените е съобразено с коритата на две съвременни на строежa малки реки^[5].

Най-добре изследваните части са по южното и западното трасе на куртината. Последната е градена от ломени камъни със спойка от хоросан^[6]. В основното изследване върху римската укрепителна система авторът определя техниката на градежа на стената като Opus vittatum mixtum^[7].

В суперструкция стената е с ширина 2 м и е разположена върху външната част на цокъла. Отвътре са съоръжени конструктивни ниши, посредством поставянето на пиластри през известно разстояние. В отделните сектори разстоянието между тях е различно, като по южното трасе то достига до 8 м^[8]. Разкрити са две от портите на крепостта – на южната и западната стена. Те са с идентичен строеж и устройство. Приема се, че западната е главната градска порта. Разположението ѝ в югозападния ъгъл на крепостта буди съмнения по този въпрос^[9], макар че според някои изследователи откриването на т.нар. комплекс на форума в непосредствена близост до западната порта е достатъчно указание за първостепенното ѝ значение^[10]. Тя представлява порта с надвратна кула с двойно затваряне – външна и вътрешна катаракта, които оформят propugnaculum с размери 6.50 x 8.00 м^[11]. Изградена е в техниката opus quadratum. Регистрирани са две кули от римския период в крепостната стена. И двете са правоъгълни в план, вдадени навътре в крепостта с 1/3 от дължината си. Открити са съответно в западното и североизточното трасе на стената. Пред западната порта е разкрит и защи́тен ров с ширина 8 м. В други сектори ровът не е регистриран^[12].

През последната четвърт на IV в. се извършва реконструкция на укрепителната система, която на места само надстроява и променя сектори от стената, а другаде я изгражда наново. По цялото ѝ трасе разстоянието между пиластрите се запълва със смесена зидария. Така подсилената крепостна стена вече е широка между 3,30 и 3,65 м. Там, където е напълно разрушена, е преизградена наново с тази дебелина, а вътрешното и външното ѝ лица са облицовани в opus mixtum^[13]. Четириъгълната кула в североизточния край на крепостта е запълнена с блокаж в запазения си приземен етаж. В секторите, където се е наложило преизграждане на фортификацията от основи, банкетът е задигнат във височина. Използвани са множество сполии – преупотребени блокове и архитектурни детайли от руините на старите крепостна стена и сгради^[14].

Най-големи разрушения в края на IV в. крепостта е понесла в участъците около портите. При възстановяването си обаче входовете запазват в общи линии предишния си вид и конструкция. През втория строителен период отново липсват фланкиращи кули. В тактическо отношение също са извършени промени. Изоставена е вътрешната катаракта. Извършени са преустройства във външната част на портата. На това място вече съществуват двукрила врата на нивото на външното лице на стената и катаракта, чиято конструкция се затваря от два правоъгълни пилона, изнесени навън от тази линия. Не са напълно уточнени промените, настъпили в конструкцията на западната порта през първите два строителни периода. Съществуват две различни тези за еволюцията на входния комплекс в рамките на техническите преустройства^[15]. Конструкцията на южната порта повтаря планово тази на западната^[16].

През втория строителен период по трасето на стената са издигнати множество кули, несъществуващи в римската крепост. В суперструкция те са свързани конструктивно с новопостроената стена. Всички те имат правоъгълна форма и са издадени изцяло пред куртините. Градежът им е в opus mixtum с 4 или 5 реда тухли, а при входовете – в opus testaceum. В цокъла им се наблюдават вторично използвани блокове, строителни надписи, arae, архитектурни елементи.

След хунските разрушения настъпва най-мащабният период на възстановяване фортификацията на Августа Траяна. Той се изразява в поправката на старата крепостна стена и в изграждането на нова, успоредна на нея, протейхизма по цялото ѝ продължение. Във всички изследвания върху крепостните стени на Августа Траяна се предполага цялостно дублиране трасето на старата крепостна стена от новоизградената протейхизма, въпреки че това не е доказано с изследвания по цялата дължина на куртината. Предположението получава частично потвърждение от проведените през 2005 г. разкопки по западното трасе на двете стени. В този сектор външната крепостна стена се издига непосредствено до началото на значителна падина, която би могла да служи за естествена защита. Това отхвърля съмнението, че протейхизмата е била изградена само пред някои сектори от вътрешната стена^[17]. Тя е изградена в техника opus mixtum с 4 и 5 реда тухли. Използвани са множество вторично употребени детайли и блокове. Дебелината на куртината е 2,50 – 2,60 м, а вероятната височина – 8 м^[18].

С изграждането на протейхизмата се образува пасаж между нея и вътрешната крепостна стена, с ширина между 3,50 и 8,00 м, който през интервали е преграден от масивните кули от предходните периоди, издаващи се пред вътрешната крепостна стена. Допълнително възможността за вражеско маневриране в рамките на пасажа е възпрепятствана и от новопристроените към външното лице на вътрешната стена триъгълни кули. По този начин единството на това пространство между двете крепостни стени е нарушено. Тази особеност следва да се отдаде на тактически съображения при изграждането на отбранителната система, целящи да прекъснат достъпа на потенциално успешна атака през протейхизмата до всички сектори на вътрешната крепостна стена. Същевременно преминаването в отделни части на пасажа за защитниците на крепостта е осигурено посредством потерни в някои кули и вътрешната крепостна стена. Функцията на протейхизма на външната крепостна стена е подложена на съмнение с предположението, че пасажът между двете стени е бил покрит и така получените галерии, с приблизителни размери 3,50 х 50 м, са използвани за казармени помещения^[19].

Регистрирани са няколко стълбища, долепени до вътрешното лице на протейхизмата. На външната крепостна стена са открити и общо четири потерни^[20].

След разрушаването на портите, в края на V – началото на VI в., те са били възстановени под формата на комплекс, който затваря цялото пространство между старата крепостна стена и протейхизмата. И двете порти запазват функционалните кули във височина, но в различен мащаб. Кулата над западната порта има дължина 18 м и ширина 9,50 м. Издигала се е вероятно един етаж над стената. Преминаването през съоръжението се извършва посредством 4 врати – 2 на външната стена и 2 на вътрешната. Между двете стени се оформя propugnaculum с правоъгълна форма и дължина 6 м^[21]. Според Ст. Бояджиев е възможно наличието на подвижен мост над крепостния ров. Като основа за това предположение се приема откритата зидария на отсрещната страна на рова, служила най-вероятно за стъпало на моста^[22]. Южната порта била преустроена по същия начин. Единствената разлика е в размерите на съоръжението. Размерите на отбранителното съоръжение е 11 х 8 м, а пропугнакулумът е с дължина 4 м^[23].

Към настоящия момент са проучени общо четири кули с триъгълен план. Изграждането на всичките се отнася към третия строителен период. Строежът им е свързан с преустройството на римската стена и с издигането на успоредната на нея протейхизма. Пристроени са към старата куртина като същевременно са подсигурени от външната крепостна стена^[24]. В устройството и градежа си отделните кули демонстрират някои различия.

Августа Траяна се очертава като единствения голям град във вътрешността на диоцеза Тракия изобщо, който не редуцира защитената си площ през V–VІ в^[25]. Укрепителната система на Августа Траяна се използва и през Ранното средновековие, според свидетелството на един строителен надпис на гръцки език, открит в реконструираното трасе на западната крепостна система. Надписът е от последната четвърт на VIII в. Той указва преправката на външната крепостна стена, чиито останки се откриват днес рухнали в падината, западно от крепостта. Разрушението се отнася към третата или четвъртата четвърт на VIII в^[26].

^[1] Бояджиев, 2000а, 105.

^[2] Kaltschev, 1998, 88.

^[3] Kaltschev, 1998, Abb.1, Abb.2.

^[4] Бояджиев, 2000а, 105.

^[5] Kaltschev, 1998, 104.

^[6] Янков Д., М. Камишева, 2006а, 276.

^[7] Kaltschev, 1998, 90.

^[8] Kaltschev, 1998, 88; Бояджиев, 2000а, 105.

^[9] Калчев, 1992, 50.

^[10] Бояджиев, 2000а, 108.

^[11] Бояджиев, 2000a, 108–109.

^[12] Kaltschev, 1998, 98.

^[13] Янков Д., М. Камишева, 2006b, 279.

^[14] Kaltschev, 1998, 88–93.

^[15] Kaltschev, 1998, 93, Abb. 4; Бояджиев, 2000а, 108.

^[16] Kaltschev, 1998, 93–97; Бояджиев, 2000а, 108.

^[17] Янков Д., Камишева М., 2006а, 277.

^[18] Kaltschev, 1998, 88–93; Калчев, 2004b, 140; Янков Д., Камишева М., 2006b, 280.

^[19] Бояджиев, 2000b, 125–126.

^[20] Kaltschev, 1998, 92–100.

^[21] Kaltschev, 1998, 95.

^[22] Бояджиев, 2000b, 127.

^[23] Kaltschev, 1998, 95.

^[24] Kaltschev, 1998, Abb.8.

^[25] Динчев, 2001, 235–237.

^[26] Янков Д., Камишева М., 2006a, 278.

Използвана литература:

Бояджиев Ст. (2000а) Балкански крепости на Римската империя. – В: Крепостно строителство по българските земи, София, 51–112/ Boyadjiev St. (2000a) Balkanski kreposti na Rimskata imperia, Krepostno stroitelstvo po balgarskite zemi, Sofia, 51–112

                    (2000b) Ранновизантийско крепостно строителство. – В: Крепостно строителство по българските земи, София, 113–134/ Boyadjiev St. (2000b) Rannovizantijsko krepostno stroitelstvo, Krepostno stroitelstvo po balgarskite zemi, Sofia, 113–134

Динчев В. (2001) Класификация на късноантичните градове на Thracia и Dacia – модел и интерпретация, Годишник на Археологическия институт с музей, I, 223-252/ Dinchev V. (2001) Klasifikaciya na kasnoantichnite gradove na Thracia I Dacia – model I interpretaciya, Godishnik na Arheologicheskiya institute s muzei I, 223-252

Калчев Кр. (1992) Археологическият резерват “Августа Траяна – Берое”. Проучвания и проблеми, Сборник материали, посветени на 85-годишнината на Историческия музей в Стара Загора (Стара Загора) 49–69/ Kalchev Kr. (1992) Arheologicheskiat rezervat “Avgusta Traiana – Beroe”. Prouchvaniya I problemi, Sbornik materiali, posveteni na 85-godishninata na Istoricheskiya muzej v Stara Zagora (Stara Zagora) 49–69

Янков Д., М. Камишева (2006a) Проучвания на обект УПИ II-3333-3334, кв.68, ул. „С. Силов” №81-83 от регулационния план на Стара Загора – „Крепостни стени” в АР „Августа Траяна – Берое – Стара Загора”, Археологически открития и разкопки през 2005 г. (София) 275–278/ Yankov D., M. Kamisheva (2006a) Prouchvaniq na obekt UPI II-3333-3334, kv. 68, ul. “S. Silov” №81-83 ot regulacionnia plan na Stara Zagora – “Krepostni steni” v AR “Avgusta Traiana – Beroe – Stara Zagora”, Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2005 g. (Sofia) 275–278

                (2006b) Проучвания на обект УПИ VII-3154, кв.69а, ул. „Х. Д. Асенов/”Ген. Столетов” от регулационния план на Стара Загора – „Крепостна стена с правоъгълна кула” в АР „Августа Траяна – Берое – Стара Загора”, Археологически открития и разкопки през 2005 г. (София) 278–280/ Yankov D., M. Kamisheva (2006b) Prouchvaniq na obekt UPI VII-3154, kv. 69а, ul. “H.D.Asenov”/”Gen. Stoletov” ot regulacionnia plan na Stara Zagora – “Krepostna stena s pravoagalna kula” v AR “Avgusta Traiana – Beroe – Stara Zagora”, Arheologicheski otkritia i razkopki prez 2005 g. (Sofia) 278–280

Kaltschev Kr. (1998) Das Befestigungssystem von Augusta Traiana – Beroe (heute Stara Zagora) im 2.–6. Sh.u.z. - Archaeologica Bulgarica II, 3, 88–107