Укрепителната система на Диоклецианопол през Късната античност

Резюме:  Диоклецианопол е един от основните градове на късноантичната провинция Тракия и същевременно центърът с най-добре запазена укрепителна система от периода IV–VI в. в източната част на Балканския полуостров. Фортификацията на града се състои от всички основни елементи на крепостното строителство през епохата и представлява христоматиен пример за този тип структура в региона. Защитата на града се развива в няколко строителни периода, дефинирани от големите вълни вражески нашествия на външни за империята народи от север.

Ключови думи: фортификация, Тракия, Диоклецианопол

Диоклецианопол е третият по значимост град в провинция Тракия^[1]. Той е идентифициран с градския център, разположен под централната част на днешния град Хисаря. Намира се на 42 км северно от Филипопол (дн. Пловдив). Крепостта на Диоклецианопол е най-добре запазената крепост на късноантичната провинция Тракия и предоставя значителна възможност за анализ и коментар. Почти цялата фортификационна система на града е достигнала до наши дни. Върху нея е обърнато внимание в множество изследвания през XX в. Информацията, добита през годините на разкопки и наблюдения, е обобщена в т. I от посветеното на града археологическо изследване^[2]. Данните, отнасящи се до фортификацията на Диоклецианопол, са представени подробно и коректно, макар някои от изводите на автора да търпят известна критика^[3]. Сред спорните все още проблеми е и този за прецизирането на началната ѝ дата.

По времето на Принципата (I – III в.) селището около днешните Хисарски минерални извори не е било укрепено. Макар да е изказана теза за съществуването на защитни структури от времето на император Марк Аврелий^[4], няма данни за наличието на такива. Изграждането на крепостната стена следва да се отнесе към периода след готските нашествия и най-вероятно трябва да се свърже с управлението на император Диоклециан . В резултат именно на неговата строителна дейност селището е получило и името си, и градския си статут^[5]. Изградената тогава крепост на Диоклецианопол запазва структурата си при всички по-късни преправки. Тя огражда едно пространство с формата на неправилен четириъгълник, с няколко чупки по трасето на западната, южната и източната куртини. Общата дължина на стената е 2327 м и затваря площ от около 30 ха. В суперструкция стената има дебелина между 2,60 и 3,00 м. По цялото си протежение куртината е прекъсната от 44 кули и 4 порти – по една на всяка от ориентираните по световните посоки стени. Отделните сегменти на куртината имат дължина от 38 м до 62 м. Във височина тя е запазена до 13 м при западната порта, а в южния край на стената е разрушена до нивото на банкета. Изградена е в opus mixtum с до 11 двуредови, триредови и четириредови тухлени пояси^[6].

През първия строителен период Диоклецианопол е имал три главни градски порти, разположени на западната, източната и северната стени. Западната порта е най-добре запазената част от крепостта. Тя е висока 13,20 м, поради факта, че се намира в леко занижение на терена. Съоръжението представлява засводен проход, широк 4,20 м и висок 9,50 м. Цокълът на портата е изграден от преизползвани каменни блокове, между които два възпоменателни надписа от времето на император Александър Север , което може да се приеме за terminus post quem за изграждането на портата и фортификацията на Диоклецианопол в цялост^[7].

Освен четирите кули в ъглите на крепостта, стената на Диоклецианопол е разчленена от още 40 междинни кули с четириъгълен план. Правоъгълни в план са и двете западни ъглови кули. Североизточната ъглова кула на крепостта има план на октагон, стъпил върху кръгла основа. Югоизточната ъглова кула е с ветрилообразна форма. Всички те са се издавали изцяло пред куртините и са конструктивно свързани с тях. Кулите са градени в смесена зидария, с изключение на външните ъгли и входовете към крепостта, изпълнени само от тухли.

При първоначалното изграждане на стената по трасето ѝ са били оставени отвори за шест потерни – по две в южната, западната и северната куртини. Всички те имат много сходно устройство, белег за едновременност при иззиждането им^[8].

Достъпът до платформата на върха на крепостните стени е осигуряван чрез стълби, разположени в отделните сектори на крепостта. Те са еднораменни или двураменни, прилепени надлъжно до куртината, от вътрешната ѝ страна^[9].

Крепостта е имала още един важен елемент. Пред цялата южна и източна стена, както и пред източната половина на северната стена е регистриран ров. Той е бил разположен на 10 – 15 м от куртината и е имал ширина между 15 и 20 м. Дълбочината му е достигала до 4 м под нивото на терена^[10].

По аналогия с останалите укрепени центрове в Тракия, следващият строителен период за фортификацията на Диоклецианопол се датира след готските нашествия в последната четвърт на IV в.^[11] Строителната дейност от това време се изчерпва с поправката на няколкото разрушени сектора от стената, както и с ремонтните дейности по срутената източна порта, а също и с изграждането на напълно новата южна порта, днес широко известна с мащаба си и екзотичната форма на разрушената арковидна горна част. Всички останали елементи на укрепителната система са възстановени в първоначалния си вид, или са останали непокътнати след нападенията.

Приблизително в средата на южната крепостна стена, върху основите на напълно разрушената куртина, е издигната конструкцията на южната порта. Местоположението ѝ е съобразено със срещуположната северна порта, разположена в една ос с нея. Тя има подобно на останалите градски порти устройство, но с някои значително по-сложни детайли. Проходът ѝ е надлъжно засводен. Предната част на съоръжението, в пространството между двете издаващи се напред кули, съшо е било покрито от свод, поддържан от две уширения на стените на кулите, специално изградени с тази цел^[12]. Една по-малка арка, запазена над засводения вход, свидетелства за съществуването на трета отбранителна кула в състава на портата, разположена над прохода. Вероятната ѝ височина е 3,50 м. В горната си част тя също завършвала с бойна платформа^[13]. Декоративното оформление на тази порта се изпълнява от хоризонтален тухлен корниз, минаващ по фасадата над арката от вътрешната страна на портата. Той е поддържал триъгълен фронтон, чиито рамена са изградени от четири реда тухли. Тази пластична украса е напълно обезличена с изронването на тухлите в лицето ѝ^[14].

В края на IV – началото на V в. са издигнати и няколко казармени постройки, долепени до вътрешната страна на южната и източната стени.

Третият строителен период в укрепителната система следва да се отнесе към времето след опустошенията, нанесени от хунските нашествия в средата на V в. Регистрирани са разрушения на северната и източната порта, които непосредствено след това са възстановени в стария си вид и структура^[15].

Към същото време се отнася и изоставянето на някои от казармите – например тази при западния край на южната стена, върху останките на която е изградена християнска базилика.

Към строежите от V в. трябва да се отнесе и изградената пред северната крепостна стена протейхизма. Тя има дължина 500 м и в по-голямата си част е запазена до 2 м височина. Тя е права по цялата си дължина, с ширина на зида от 3,00 м. Височината при изграждането ѝ се изчислява на 6 м. Отстоянието ѝ от градската куртина се равнява на 10,50 м. Главното входно съоръжение в протейхизмата е разположено точно срещу северната порта на крепостта, а по продължение на трасето си тя е била снабдена със седем потерни.

Протейхизмата трябва да бъде датирана към или след средата на V в. К. Маджаров я отнася към отделен строителен период преди преправките в северната и източна порти, които той извежда в отделен, четвърти строителен период. Същевременно градежът на протейхизмата е поставен най-общо във времето на император Теодосий II , по аналогия със синхронната протейхизма в Константинопол. Аргументите на Маджаров са неубедителни, както и аналогиите с подобни структури от днешните български земи – всички по-късни^[16]. Трябва да се вземе предвид фактът, че протейхизмата и по-конкретно – портата ѝ, не носят следи от разрушения и преправки. Това, в светлината на срутената от хуните северна порта на Диоклецианопол, идва да покаже, че предположението за по-ранното ѝ изграждане е неоснователно. Нещо повече, времето на изграждането ѝ вероятно се отнася към по-късен момент. По този начин може да бъде осмислена употребата в градежа ѝ на материал, неизползван дотогава от строителите на града, дори и при преправката на портите и куртината, пострадали от хунските набези. Такова мнение застъпва и Д. Овчаров, който отнася протейхизмата най-рано към средата на V в.^[17]

През VI в. са извършени някои дребни ремонти и изменения по укрепителната система. В югозападния ъгъл на крепостта са регистрирани няколко кърпежа на куртината и зида на югозападната ъглова кула, нарушаващи симетричните тухлени пояси. По същото време е извършено и блокирането на някои от потерните^[18].

Отделните строителни периоди в укрепителната система на Диоклецианопол в рамките на Късната античност са ясно доловими. Подобно на Августа Траяна и тук не се наблюдава изоставяне на късноримските укрепления и редуциране на защитената площ. Едновременно с това може да се отбележи фактът, че фортификацията на града в Късната античност не надгражда структури от римския период. Така в началото на ІV в. градът е разполагал с една отлична новопостроена укрепителна система, съответстваща на неговия мащаб и значение. Трябва да се отбележи и важната роля на южната крепостна стена, която тя придобила в началото на ранновизантийската епоха с изграждането на главната представителна порта на града и големия брой казармени постройки в този участък на селището.

Литература:

Бояджиев Ст. (1967) Нови данни за Хисарските стени, Известия на Археологическия Институт, XXX, 101-112/ Boyadzhiev St. (1967) Novi danni za Hisarskite steni, Izvestiya na Arheologicheskiya Institut XXX, 101-112

Бояджиев Ст. (1972) Нови проучвания върху портите на римския град при Хисар, Известия на Секцията по Теория и История на Градоустройството и Архитектурата, XXIV, 165-191 / Boyadzhiev St. (1972) Izvestiya na Sectsiyata po Teoria i Istoria na Gradoustroystvoto I Arhitekturata XXIV, 165-191

Маджаров К. (1993) Диоклецианопол, т. I, София / Madzharov K (1993) Dioklecianopol, vol. I. Sofia

Овчаров Д. (1973) Протейхизмата в системата на ранновизатийските укрепления по нашите земи, Археология, 4, 11-23 / Ovcharov D. (1973) Proteyhizmata v sistemata na rannovizantiyskite ukrepleniya po nashite zemi, Arheologia 4, 11-23

^[1] Велков, 1959, 106.

^[2] Маджаров К., 1993.

^[3] Бояджиев, 1996, 43-44.

^[4] Бояджиев, 1967, 109; Бояджиев, 1972, 189–191; Бояджиев, 2000а, 103.

^[5] Маджаров, 1993, 61.

^[6] Маджаров, 1993, 24–30.

^[7] Маджаров, 1993, 42–43, 61.

^[8] Маджаров, 1993, 49–52.

^[9] Маджаров, 1993, 30–33.

^[10] Маджаров, 1993, 58.

^[11] Маджаров, 1993, 61–62.

^[12] Маджаров, 1993, 43–45.

^[13] Бояджиев, 1972, 172–176.

^[14] Маджаров, 1993, 46.

^[15] Маджаров, 1993, 48–49.

^[16] Маджаров, 1993, 55, 62.

^[17] Овчаров, 1973, 17.

^[18] Маджаров, 1993, 50–51.

Използвана литература:

Бояджиев Ст. (1967) Нови данни за Хисарските стени, Известия на Археологическия Институт, XXX, 101-112/ Boyadzhiev St. (1967) Novi danni za Hisarskite steni, Izvestiya na Arheologicheskiya Institut XXX, 101-112

                      (1972) Нови проучвания върху портите на римския град при Хисар, Известия на Секцията по Теория и История на Градоустройството и Архитектурата, XXIV, 165-191 / Boyadzhiev St. (1972) Izvestiya na Sectsiyata po Teoria i Istoria na Gradoustroystvoto I Arhitekturata XXIV, 165-191

Маджаров К. (1993) Диоклецианопол, т. I, София / Madzharov K (1993) Dioklecianopol, vol. I. Sofia

Овчаров Д. (1973) Протейхизмата в системата на ранновизатийските укрепления по нашите земи, Археология, 4, 11-23 / Ovcharov D. (1973) Proteyhizmata v sistemata na rannovizantiyskite ukrepleniya po nashite zemi, Arheologia 4, 11-23