Бани и къпане през Късната античност от територията на България

Софийски университет "Св. Климент Охридски"	DOI
Катедра "Археология"
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.	основна статия

  

Резюме:  Темата за баните и къпането от Късната античност, намиращи се на територията на България, не е била самостоятелно изследвана до сега. Това е част от голямата тема, разглеждаща съдбата/промяната/упадъка на античния град. Има редица пречки и фактори, които предопределят именно сега темата да бъде по-цялостно разгледана. С настоящата статия не се цели да се дадат готови отговори, а по-скоро да бъдат маркирани някои проблеми, зададени въпроси и предложени хипотези. Това означава, че настоящото изследване обобщава и надгражда вече известната информация, за да може в бъдеще да се пристъпи към още по-детайлни изследвания. С тази статия се прави опит да бъдат събрани всички известни бани от античността и да се съпоставят с тези от средновековието. Потърсена е връзка и с баните, строени след края на XIV век. Обърнато е внимание на терминологията, някои извори, транспортирането на вода до баните, архитектурни особености и паралели при някои сходни сгради.

Keywords: Късна античност, бани, България, развитие, периодизация

Въведение

Една от първите проучвани антични бани в България е термалният комплекс Aquae Calidae^[1] (Обр. 1). В хода на подготовка на тази статия излезе първото обобщаващо изследване за споменатия комплекс, разглеждащо резултатите от проучванията в периода 2008 – 2021 г^[2]. От 1910 г. насам има не малко публикации по темата, свързани с отделни аспекти на баните и къпането^[3], но нито една конкретна и специализирана обобщаваща монография, на нито един паметник^[4]. Монография за термите в Odesos е била подготвена  за отпечатване, но това така и не става факт^[5]. От архитект Красимира Вачева научаваме, че през 1996 г. във Варна, се е състояла Втората^[6] международна конференция за античните бани^[7], но материалите така и не са публикувани. Към 2003 година, от България^[8], има известни 117 антични бански постройки, като от тях: 43 са thermae, 14 минерални, 6 военни, 51 частни бани^[9]. Античните бани в България^[10], които са включени в настоящото изследване, са общо 93^[11] и са разделени в 3 групи: бани от градове и крепости; от вили; от минерални бани (Обр. 2). Тук трябва да бъдат внесени няколко уточнения за разликата в броя на посочените обекти: например от Durostorum действително има доста сгради, които биха могли да бъдат бани, но и самите проучватели се въздържат от сигурна интерпретации, поради спецификите на проучване^[12]. По повод на една предполагаема баня от Serdica II, за която ще стане въпрос по-нататък в текста, Венцислав Динчев пише, че интерпретирането на сгради като бани е една възможност, но далеч не и единствената, защото тя може да представлява „...трапезария (triclinium) към по-голям жилищен комплекс“^[13]. В книгата на К. Вачева има и такива бани, които се повтарят, а допълнителна индикация за това е и липсата на приложен план^[14].

Поради липсата на монография по темата с баните, за да може да бъдат открити тези от Късната античност^[15], беше нужно да бъдат идентифицирани всички антични бани. Тук са включени и известните бани от ранното и късно българско средновековие, като общият им брой е 17 (Обр. 2) (Appendix 3). Целта ни е да изградим някаква най-обща представа, до колкото това е възможно, за това дали има прекъсване в използването на този вид сгради между Античността и Средновековието. Поради разпокъсаността на статиите и липсата на монографии, възможно е да има пропуснати обекти^[16]. Подбраната литература представя основно последни и обобщаващи изследвания, от които бъдещите изследователи биха могли да открият по-ранните публикации, засягащи интересуващите ги обекти. Освен тези особености, важно е да бъде отбелязано, че обобщаващите публикации не винаги предлагат ревизия и конкретизиране на хронологията за баните^[17]. Например баня 2 в Durostorum^[18] (Обр. 2, синьо № 13) е с хронология II – IV в. Тук трябва да се подчертае, че показаната хронология на баните от България (Обр. 3) отразява състоянието на изследванията по проблематиката, както бе отбелязано с гореспоменатия обект. Точно заради тази условност и „широки“ хронологически граници, без яснота за периоди на функциониране, изготвената хронология е интересна, но е далеч от това да е сигурна^[19]. Доскорошен проблем, може би най-големият след липсата на публикувани обекти^[20], е невъзможността за достъп до литература, писана извън България^[21]. Наваксването или по-точно актуализирането на проблематиката с известните неща от останалата част от Империята са задължителни, за да може да бъдат правени по-нататъшни изследвания по темата^[22].

Thermae

Такова изследване, което в бъдеще ще трябва отново да преразгледа thermae^[23], засяга наличието на палестри и гимназиуми от България (Обр. 2). До неотдавна единствената сградата, за която е имало предположение, че не представлява thermae, а гимназион, е била сградата, проучвана от италианския археолог Антонио Фрова, в Oescus^[24] (Обр. 10). На мястото на thermae в Odesos, в които има палестра, е имало по-ранна баня, която може да е била гимназион^[25]. За наличието на палестри в новопроучени и отдава известни сгради става ясно, едва в наскоро отпечатани публикации, отнасящи се за легионерските бани в Novae^[26] (Обр. 11), thermae в Augusta Traiana^[27] (Обр. 12) и баня „А“ от Serdica^[28] (Обр. 4), по обозначението на В. Динчев^[29]. Съществуването на подобни сгради може да се свърже с важността на спорта, или с архитектурни предпочитания, но със сигурност с гръцката атлетическа традиция, пренесена и в римската архитектура^[30]. Комбинацията на баня с гимназиум (баня-гимназиум) позволява на това място да има обучение, спортни и хигиенни занимания^[31].

Трябва да бъде обърнато внимание и на самият термин thermae и каква е разликата с balneum^[32]. Обичайно се възприема, че разликата е в големината на сградата и собствеността. Balneum­ са малки и частни, а thermae са големите бани, собственост на държавата или града. Плиний е първият, който използва thermae, за да разграничи новата баня на Агрипа в Roma, заради нейния мащаб^[33]. Тяхното изчезване през Късната античност се свързва с големите разходи по поддръжка, но също и с това, че стават място за социални, религиозни и етнически конфликти^[34]. Един от големите проблеми, свързан с античните бани от България, е ограниченият брой епиграфски паметници (Appendix 2), които да помогнат при определянето на собствеността на обектите. Поради гореизложените факти по-конкретен момент за изчезването на thermae, освен най-общо в „Късната античност“, не може да бъде откроен.

За по-пълно разбиране на баните и къпането въобще, но и конкретно за Късната античност, представа може да се добие от състоянието на акведуктите. От наскоро отпечатаните книги по темата, засягащи Империята, но и в частност България в периода II – края на IV век (Обр. 13), става ясно, че водопреносната система функционира и през V – VI век^[35] (Обр. 14). Има няколко показателни примера: основният акведукт на Augusta Traiana е построен при Марк Аврелий, работи до втората половина на V в, след което е поправен и функционира до края на VI век^[36];  този в Odesos функционира от средата на II век, в края на IV – втората четвърт на V век е поправен, а функционирането му през VI век е тема на оживена дискусия^[37]; от Serdica е и най-късната информация за поправка на този тип съоръжения, случила се при Тиберий Константин (578 – 582)^[38]. За сравнение, основният водопровод, който захранва новата столица на Империята (Constantinopolis), не е построен за един ден, а в течение на столетия, през които е имало и много поправки. Акведуктът използва по-рано построена част, за да може от Валент  насетне да продължи да се удължава, свързано и с увеличените нужди на града^[39]. От територията на бившата Западна Империя става ясно, че водопреносната система продължава да функционира през Късната античност (Обр. 15). От V – VI в. почти няма новоизградени водопроводи^[40], но за сметка на това, старите се поправят – от Равена има тубули с името на Теодорих (474-526), също както от Верона и Парма има негови епиграфски данни за поправки по акведукти^[41]. Със сигурност намаленото водоподаване през епохата допринася за спрялото функциониране на много бани, но това не може да е основната причина за тяхното изчезване^[42]. Основание за това дават баните, които не се захранват само от акведукти, но и от кладенци, от които водата се носи на ръка. Един античен пример от България, който не е доказан, е този от Oescus^[43]. Методът е широко разпространен при баните от Средновековието. От друга страна – със сигурност, няма как да съществуват thermae без акведукти. Тогава дали има или не функциониращи водопроводи, от една страна, не касае малките бани, а от друга – липсата на функциониращи водопроводи не е причина, която да обясни по-малкият брой на баните, в сравнение с императорската епоха. Причината по-скоро трябва да се свърже с практичността и възможността за захранване, в този случай по-малките бани са по-лесни и по-евтини за поддръжка и използване. Също така през Късната античност се използват широко цистерни и е възможно да се допусне, че вода от тях е използвана включително и за къпане, каквито има не малко от Constantinopolis^[44].

Хронология

Вече беше отбелязано, че изготвената хронология на баните от България (Обр. 3) трябва да бъде разглеждана като „ориентировъчна“ обща хронология, без да има претенции да е напълно коректна. Тя е изградена основно от информацията, съдържаща се в първични съобщения. Въпреки това могат да бъдат изведени няколко констатации:

1. Въпреки че никога няма да може да бъде възстановена пълната и автентична картина на античното къпане от територията на България, не може да бъде пренебрегнат фактът, че поне настоящата хронология, дори със своята условност показва, че най-интензивно използване на бани има през целия IV век (Обр. 3). Разбира се, това наблюдение може бързо да се променени с натрупването на бъдещи проучвания, или ревизиране чрез публикуване на отдавна известни в литературата паметници, но непубликувани пълноценно;
2. Сравнени, баните в градовете и крепостите намалят право пропорционално с тези от вилите (Обр. 3). Към 1997 г., когато излиза книгата на проф. Динчев за вилите от България, няма достатъчно натрупана информация за края на функциониране на баните. Тъкмо тук е изключително важен следният пример: баня/сграда „И“ от вилния комплекс при Мадара (Мадара 1) (Обр. 16-17), е отнесена от проучвателя в шести строителен период – втората половина на V – първа четвърт на VI век^[45]. В. Динчев е прав, че представената периодизация „…не е подкрепена със стратиграфска информация и прецизна техническа документация“^[46], но от своя страна, така той не приема възможността банята да е била използвана в гореспоменатия диапазон, а в периода 70^-те години на IV– началото на V век^[47]. Точно заради изследването на вилите, горната граница на баните, няма как да преминава средата на V век^[48]. Действително, други подобни бани с такава датировка от вили от България няма. Няма как да не направи впечатление, че ако действително вилата при Мадара престава да функционира, то тогава какъв е смисълът от изграждане на баня върху руините ѝ? За самата форма на банята и нейните сходства с други, ще бъде обърнато внимание по-нататък в текста;
3. Античните бани, за които има данни, че функционират и в VII век са: Старозагорски минерални бани^[49], Acre^[50], Mesambria^[51] и Sozopolis^[52] (Обр. 2-3). Причина за функционирането на тези обекти от една страна е, че те са част от Източната римска империя^[53], а от друга, какъвто е случаят със Sozopolis – обектът е проучван съвсем скоро и не е толкова повлиян от наложилите се мнения в литературата. Информацията за Старозагорските минерални бани не е напълно коректна, защото в изследването не е написано изрично, че функционира през VII век, а че функционира „…през I век. Допускат, че е съществувала до XII век…“^[54]. Датировката не почива и на обнародван материал. Възможно е и Aquae Calidae да функционира през VII век, но все още да не може да бъде установено със сигурност^[55]. Ако тези обекти не бяха известни на науката^[56], тогава картината на хронологията щеше да показва, че има хиатус в използването на бани през VII век и че те започват да се строят отново от VIII век насетне (Appendix 3). След като има данни за бани от VII век, тогава не е възможно и да се установи хронологическа граница между античните и средновековни бани.

Линейни бани

В хода на работа стана ясно, че има няколко бани със сходно архитектурно решение. Формално, типът попада при „линеен / осов“^[57] (Обр. 18), заради последователното подреждане в линия на помещенията. Прави впечатление, че praefurnium, който често не е конструктивно свързан с останалата част от банята, се намира до caldarium, който е съставен от три ясно разграничими части: две от тях са exedrae, в които може би са се намирали басейните, а между тях и praefurnium има част с права стена. От античните градове в България има открити общо шест такива паметника: Durostorum^[58] (Обр. 19-20), Novae^[59] (Обр. 11, 21), Oescus^[60] (Обр. 10, 22), Kabyle^[61] (Обр. 23-25), Augusta Traiana^[62] (Обр. 12, 26-27). От извънградските вили са четири: Augusta Traiana^[63] (Обр. 12, 28), Мадара^[64] (Обр. 16-17), Монтана 3^[65] (Обр. 29), квартал Филиповци, София^[66] (Обр. 30). Около Serdica има още два паметника, които по архитектура са сходни с линейните бани, но интерпретирането и предназначението им е като мавзолеи: квартал Стефан Караджа^[67] (Обр. 31), квартал Лозенец^[68] (Обр. 32). От Империята има поне 8 бани със сходни параметри (Обр. 18): Зенобия (Халабийе), Сирия^[69]; Каср ал-Хаир ал-Шарки, Сирия^[70]; Кусеир 'Амра, Йордания^[71]; Барад, Сирия^[72]; Серджилла, Сирия^[73]; Антиохия (Антакя), Турция^[74]; Хамам Ас Сарах, Йордания^[75]; Лепцис Магна, Либия^[76]. Прави впечатление, че тези бани се откриват на зток, а развитието им се проследява от II до края на VI век (Обр. 33). Дали тогава не се касае за влияния или директно за архитекти, които са донесли типа на Балканите, е въпрос, на който няма как да бъде отговорено, поне към настоящия момент.

Броят на линейните баните от България, също както и несигурността на хронологията им, не позволява да бъдат правени категорични заключения, а поради оскъдната информация – малко може да бъде казано за тези обекти. На проф. Георги Атанасов първи му е направило впечатление, че банята от епископската резиденция в Durostorum има най-близък паралел с банята в епископския комплекс в Novae^[77]. Интересно е, че и при двете бани от Kabyle в близост има църкви. От извънградската вила край Augusta Traiana има данни за две църкви, функционирали една след друга, в рамките на Късната античност. Една хипотеза, която не цели да докаже, а да предложи тема за размисъл, е дали църкви се строят около бани, за да се ползват последните като баптистерии^[78]? В наскоро публикуваното изследване за баните и къпането от териториите на Западната римска империя, Sadi Maréchal обръща внимание как се е променяла планировката на градовете и какви обществени сгради са си „съжителствали“ през IV, V и VI век. Както бе посочено с примерите от България, прави впечатление близостта на тези бани с църкви. Подходящ въпрос, който може да бъде зададен е дали близостта на църкви с бани е търсена нарочно, при положение, че двата типа сгради, например от Novae, са част от единен комплекс? Интригуващ въпрос е дали бани са били използвани като баптистерии и ако това е така, то дали наличието им не бележи по-ранен етап в строителството на църкви (преди появата на баптистерия като сграда)? Материалът и начина на градеж на бани и баптистерии е сходен, тъй като и двете сгради имат басейни с вода^[79]. Данни за извършване на кръщения в обществени бани има от Йоан Никиуски и Анани Ширакси^[80].

При папа Адриан I (772 – 795) поправките на Aqua Traiana в Рим са завършени, за да довеждат вода до баня и баптистерий близо до св. Петър^[81]. От Notitia Urbis Constantinopolitanae узнаваме за наличието на 8 thermae и 153 balneum в новата столица^[82]. Интересна история на Константинополския епископ Сисиний разказва как той гордо обявил, че се къпе два пъти на ден, само защото не можел да се къпе три пъти^[83]. Църквата е толерирала къпането като хигиенна и лечебна дейност. Има случаи на бани в комбинация с баптистерии^[84]. И въпреки това има силна критика от раннохристиянските отци като св. Климент Александрийски, св. Йероним и св. Августин, срещу къпането^[85]. Обаче точно тези текстове трябва да бъдат възприемани не като противопоставяне на църквата срещу къпането, от страна на обикновения християнин, а като отстояване на принципите на ревностните християни, като аскети и девственици. Валент , Теодосий I и Юстиниан I  финансират / са меценати на изграждания и реконструкции на бани. В така представения контекст твърдението, че баните и къпането са в упадък, следствие на християнството, е становище, което трябва да бъде ревизирано.

Бани, църкви и мартириуми с кръстовидна форма

Още една тема бе дефинирана в хода на работа, отново заради сходствата в планировката, но този пъти паметниците не са само бани, а още църкви и мартириуми, с кръстовидна форма (Обр. 34). По-рано бе обърнато внимание, че една предполагаема баня от Serdica^[86] (Обр. 4, 35) по-скоро трябва да се възприема като част от жилище^[87]. Датировката на сградата е от последната четвърт на III – първата четвърт на IV век до първата половина на V век. При проучването не е установено наличието на никакви канали или водопровод. От Augusta Traiana^[88] има открита сграда с подобна планировка, но интерпретирана през първия си период като мартириум, а през втория – като църква (Обр. 12, 36). Като мартириум функционира във втората половина на IV век, а като църква – средата на V век^[89]. Още една сграда с подобна планировка, но за която има няколко интерпретации и няколко датировки, e кръстовидната сграда под Голямата базилика в Плиска^[90] (Обр. 37-38). Сградата е интерпретирана по различни начини – като църква, гробница, мартириум (на хан Тервел?), но със сигурност предхождаща Голямата базилика. Датировката варира от края на VIII  до средата на IX век, от 865 година до построяването на Голямата базилика или в първата половина на VIII век. В манастирския комплекс към Голямата базилика са открити две бани от втората половина на IX – началото на X век^[91] (Appendix 3, трети период). Интересно е, че при разкопките са открити и водопроводи^[92]. Без да може категорично да бъде внесена яснота в характера на сградата, към останалите предложени интерпретации и за целите на статията, ще бъдат добавени още две хипотези, стъпващи и на сходството със сградата от Serdica – банска постройка/част от жилище (triclinium). Тук няма да бъдат разглеждани случаите на превръщане на антични бани в църкви^[93], но е интересно, че легендата за основаването на църквата на Дева Мария (по-рано антична баня, а сега Календерхане джамия в Истанбул, Турция) разказва как мястото е избрано, след като човек е бил излекуван от очна болест на същото място^[94]. Друг подобен обект е църквата св. Димитър в Тесалоника (Солун, Гърция), която е построена на мястото на по-ранна баня. Ако случаят с по-ранната сграда под Голямата базилика в Плиска е сходен, то тогава и изграждането на църквата има своята връзка с по-ранната структура, а именно – водата. След построяването на Голямата базилика и невъзможността за ползване на точно тази евентуална баня, практиката на къпане на това място се е запазила, като за целта са били построени две нови бани. Ако се касае за някаква вила с triclinium, то за момента няма други синхронни структури или материали, освен откритие саркофази^[95].

Други късноантични сгради, с кръстовиден план, има от: Zikideva^[96] (Обр. 39); с. Ботево, Видинско^[97] (Обр. 40); с. Воден, Болярско^[98] (Обр. 41); с. Иваняне, Софийско^[99] (Обр. 42); с. Църквище (Клисе кьой, Златишко^[100] (Обр. 43); св. София в Serdica^[101] (Обр. 44). Сградите от Zikideva, Ботево и Воден са дискутирани в литературата нееднократно, заради съмненията дали не представляват мартириуми. За св. София също има съмнение дали първата сграда (църква), предхождаща всички останали, не е именно мартириум, развил се в църква, подобно на Augusta Traiana. Изброените примери на кръстовидни сгради, повдигат въпроса дали през Късната античност сгради с близък архитектурен план може да имат различни приложения, различни функции? След като близки по план сгради имат различно използване, то тогава една такава теория не е невъзможна, но има нужда от отделно изследване, каквото за момента не е възможно да бъде направено тук.

Заключение

Липсата на монографии и обобщаващи изследвания, които да надградят предварителните съобщения, свързани с темата за античните бани от България, пречи за по-нататъшното развиване на темата. Това затруднява както интерпретацията на обектите, така и тяхната периодизация. Thermae изчезват през Късната античност, но към момента не може да бъде установен точен момент, в който това се е случило. За нормалното функциониране на тези сгради е нужно акведуктите да бъдат поддържани, каквито данни има включително от V – VI век. От двете обособени групи (Линейни бани и  Бани, църкви и мартириуми с кръстовидна форма) като общо наблюдение може да се изведе, че въпреки и сградите да са интерпретирани с една функция, интересна е констатацията, че през Късната античност еднакви по план сгради може да са имали различно предназначение, което се отличава от времето на Ранната империя.

От Принципата има много бани, построени в Империята (Обр. 45), но познанието за тези от Домината не е достатъчно. Къпането от Рим е директно наследено във Византия, а през арабските и турските общества на Изтока, традицията остава жива. Смята се, че на Запад културата на къпане приключва през VII – VIII век^[102] (Обр. 46), но от територията на съвременна България има данни, че тя продължава през Средновековието (Обр. 3) (Appendix 3). При завоевателните походи на турците от Мала Азия към Балканите, те откриват малки обществени бани, които все още се използват в Constantinopolis, през XII – XIII век. От края на XIV век насетне също има частни и обществени бани, но за момента най-ранните сигурни примери са на местата, където има минерална вода и съответно стари антични бански комплекси (Appendix 4). Това отново показва, че не може да се установи ясно изразена граница при къпането в този период, а по-скоро отразява съвременните разбирания по проблема, които са пренесени към отминалата епоха. Всяка една хипотеза може да бъде потвърдена или развенчана, а чак след натрупването на нови данни за баните, от всяка една епоха, може да внесе яснота и към останалите периоди, защото те са свързани. Като цяло темата далеч не е разработена пълноценно и има нужда работата да продължи, а отдавна наложили се тези да бъдат проверени.

Appendix 1:

В Appendix 1 ще бъде включена информация, която попада извън хронологическата картина на I – VII в. сл. Хр., но има отношение с традицията на къпането по българските земи и средиземноморския свят. Причината, която обуславя такова добавяне, се крие в липсата на цялостни изследвания за баните и къпането от България. Малкото публикации, които разглеждат тези обекти и свързаните с тях проблеми, страдат от липсата на „по-голямата картина“. При всички бани, били те от Античността, Средновековието или Османския период, те често са разгледани в общия контекст на дадената епоха, но всички изводи са направени на базата на предварителни съобщения, без цялостни резултати за самото къпане, строителство на сградите или друго.

В тази връзка Тракия, като част от античния свят, не следва да се отличава от тенденциите в останалия средиземноморски ареал. Тези земи попадат под властта на империята на Александър Македонски. И тъкмо тук трябва да се отбележи, че до момента няма разкрита баня от територията на България, отнасяща се от преди Христа. В Aquae Calidae има разкрити по-ранни материали, но те не се обвързват със синхронни структури^[103]. Темата за гръцките бани е интересна и важна, защото това се явява и прототипа, от който впоследствие римските бани ще се развиват^[104].

Appendix 2:

[----] fontis aquarum calidarum [------]

[-----ing]ressis veterique areae [-]e[-]u[---]

[-------]erat teporatis usque lavac[ris---]

[---------]s et odere penitu[s-------]

[---------] olium venerari et[--------]                5

[-----------]serant Veter[--------]

[-------------]tiorem[---------]

Латински текст, открит в римските бани в Diocletianopolis и датиран в IV век^[105].

***

Αὔτε ἐλύω καμῖν

οἳ τῷ ἐλέῳ εὐχολοῦσιν

Старогръцки текст, открит при разкопки във Philippopolis и датиран IV или V век^[106].

***

Καλῶς ἐλούσω,          Bene lavasti,         You bathed well,               Добре си се изкъпал,

καλῶς σοι ἔστω.         bene tibi sit.          may it be well for you.      нека бъде добре за вас.

Текстът представлява латински поздрав, известен от мъченичеството на Сатур^[107]. Поздравът е използван преди и след баня, а след това се е превърнал в сарказъм. Същият поздрав се използва след вземане на баня и в българския език, a също ,и със саркастичен смисъл.

Appendix 3:

Баните в ранносредновековните български центрове са неразделна част от монументалната архитектура^[108]. Появата им се свързва с монументалното строителство в ханската резиденция в Плиска^[109]. През 60-те г. на XX в. има дискусия за характера и произхода на средновековните бани, а и не само. „Според защитниците на теорията за античната принадлежност на монументалната архитектура в българските ранносредновековни центрове баните с подово отопление (хипокауст) са ценно доказателство в тази насока (Ст. Михайлов, Д. Крънджалов). Привържениците на тезата за ранносредновековния български характер на тази архитектура, признавайки античния произход на хипокауста в баните, определено ги приемат за средновековни паметници (Ст. Ваклинов, Т. Иванов, Ст. Бояджиев)“^[110]. До 1971 г. са били известни 3 бани, а към 1982, броят им вече е 12 (Обр. 2-3). Такива има в Плиска, Преслав, Дръстър, аула на хан Омуртаг. Предпочитаното място за банските постройки се явяват ъглите на укрепленията и близостта до жилищна сграда от дворцов тип. Използвани са примери от добре запазени антични или средновековни бански строежи. За описване на средновековните български бани е възприета терминологията използвана за антични постройки по Витрувий. Датирани са на база относителна хронология (как се отнасят към околните строежи), керамика, или други предмети. Използвани са и исторически сведения за паралели.

В изследването са включени 12 бански постройки^[111], които са разпределени в 4 основни групи, според архитектурата и датировката:

1. Първа група е представен от 2 паметника в дворцовият комплекс на Плиска. Тези бани имат само по 2 помещения, като в по-големите са били разположени къпалните, снабдени с подово и стенно отопление и неголеми вани за миене с топла вода. В малките помещения са били пещите и котлите за загряване на водата. И при двете липсва съблекалня и помещения със студена вода. Тези бани са домашни, каквито имало и по римско време, „… но продължили да се използват и през средновековието в широк географски ареал“^[112];

• Двуделна баня, южно от големия басейн – тя е по-ранна от другата и е най-ранната средновековна баня от България. Отнася се към строежите на първия период в Плиска и изграждането ѝ се датира в първата половина на VIII в. При пожара и разрушенията в ханската резиденция през 811 г., банята изглежда, също е пострадала, но веднага след това е възстановена и преустроена. Над котелното помещение е имало второ банско помещение, което е интерпретирано като laconicum. Долепена е до сграда с нежилищно предназначение (?);
• В западната половина на Малкия дворец на Плиска се намира двуделна баня, която е допълнително устроена, случило се през втория строителен период и се датира в първата половина на IX в. (съчетание на жилищна сграда с баня);

2. Втората група^[113] е представен от 3 паметника, които са характерни с „редични“ (анфиладен) тип постройки, обичайно с 4 помещения. Само Кръглата баня не е като тях, а и се различава от всички други. Датират се от втората половина/края VIII и началото на IX в. Кръглата баня принадлежи към първия строителен период, а изградената над нейните останки сграда “F” е от втория строителен период и е издигната при възстановяването на ханската резиденция, станало след 811 г. Банята в аула на хан Омуртаг е построена скоро след това, по подобие на баня “F” от Плиска. Предполага се, че е изградена едновременно с останалите строежи в аула през 821/2 г. или малко по-късно;

• Само Кръглата баня не е като останалите бани от тази група, а се различава от всички други^[114]. Тя е най-голямата постройка, снабдена с повече разнообразни помещения. В кръглото помещение има басейн в средата, може би засводено с купол, по подобие на такива от римските бани. Определен е като tepidarium. Останалите помещения са подредени в ос (съблекалня, басейн с гореща вода, пещ с котелно отделение и сервизно помещение (praefurnium), зад тях. С уговорки, но е причислена към редичния тип бани. Допълнително до голямото помещение е било долепено още едно помещение, което е квадратно с отделна (самостоятелна) пещ. С тези помещения планът на банята се доближава до двуредния, блоков тип сгради;
• Сграда “F” в дворцовият комплекс в Плиска^[115] представлява обикновен редичен тип, като е с издължена правоъгълна форма, със съотношение дължина-ширина 3:1. Съответства на основната част на Кръглата баня. Различава се от Кръглата с това, че има вани за студена вода;
• Банята в аула на хан Омуртаг^[116] представлява обикновен редичен тип, като е с издължена правоъгълна форма, със съотношение дължина-ширина 3:1. Съответства на основната част на Кръглата баня. Различава се от Кръглата с това, че има вани за студена вода;

3. Третият период^[117] се отнася към втората половина на IX и началото на X век и представен от 3 паметника в Плиска. Всички са от типа на редични постройки, характерни за втория етап, но с редица особености (външно очертание – съставени са от 2 различно широки части. В по-тясната е вместено пещта с котелното, а в по-широкото – банската част). Първоначално са триделни постройки. В състава им влизат обичайните за средновековните бани съблекалня с вана за студена вода, топла къпалня и евентуално помещение за изпотяване над котелното. Сервизното помещение пред пещта е обикновено допълнително устроено. Пред първото банско помещение се изгражда портик, заслон или ново помещение, защото хипокауст е имало под всички помещения^[118]. Имат смесен блоково-тухлен градеж и особена кръстовидна форма на някои от помещенията в постройките при Голямата базилика. Баня 2 вероятно е било покрито с висок купол, както във византийските бани от това време;

• Сграда „К“ в дворцовият комплекс на Плиска;
• Манастирски комплекс при Голямата базилика в Плиска (1);
• Манастирски комплекс при Голямата базилика в Плиска (2);

4. Четвъртият период^[119] е представен от 4 постройки. Датират се във втората половина/края на IX до края на X. Те са към редичния (анфиладен) тип с 3 или 4 помещения, в зависимост дали имат сервизно помещение пред пещта. Характерното за тях е правоъгълната форма. Не се отличават баните от X век от тези, строени през VIII/IX век. Обаче се променят материалите и техниките на градеж. „Последните 2 от тях са изградени главно от ломени камъни, парчета тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Варовикови блокове, цели тухли и червен хоросан са използвани само на определени места“^[120]:

• Преслав (1)
• Преслав (2)
• Малката баня от дворцовия комплекс в Плиска
• Дръстър (най-късната баня – средата/втората половина на X век).

Интересни са следващите цитати:

„Хипокаустните колонки са най-често от преупотребени антични тухли, макар че в някои от баните се срещат такива със средновековен произход“^[121]. При Кръглата баня, баня №2 при базиликата и при Дръстър, хипокаустът е от монолитни стълбчета – характерно е за средновековните бани от Херсонес и Задкавказието, но го има и при античните сгради в България. Хипокауст с глинени тръби има в Плиска и Преслав (двуделната баня, южно от водохранилището и Вътрешния град).  Стенно отопление има при баните от Първи и Втори период и изчезва след средата на IX век. 

„Що се отнася до твърдението, че баните с хипокауст са типични само за античните градове и кастели, то беше преодоляно още в хода на проучванията. Откриването на бани от X-XI в. в Преслав и Дръстър ясно показва, че тяхното строителство е било познато и характерно за ранносредновековните български центрове за един сравнително продължителен период от време. За наличието на бани с отоплителна инсталация от типа на античния хипокауст през ранното средновековие,  свидетелстват и откритите в редица градове и крепости на Византия, Арабския халифат, Армения, Грузия, Киевска Рус и Западна Европа подобни постройки“^[122].

            Според Павел Георгиев, банското строителство при славяните било от типа на руската народна баня^[123]. Тя се отличава от славянското масово жилище, а именно землянка с дървените си стени и покрив. Подобно като тип, но от преупотребени антични материали, при развалините на античната Монтана има славянско селище и тези материали са използвани за направата на баня (там има езическо светилище, бел. автора)^[124].

Авторът предполага, че банята при прабългарите е била близка по характер до юртата^[125]. Прабългарите са се научили да строят монументална архитектура през VI-VII в. в северното причерноморие. Процесът по проникване на такава монументална архитектура, сред населението на салтово-маятската култура, става през VIII-IX в. „Общият упадък на живота в античните градове по северното Черноморие през VII в. е попречило също за усвояването на монументалното и в частност на банското строителство от прабългарите преди поселването им на юг от Дунав. Това обаче не означава, че трябва да се изключи напълно възможността тяхната аристокрация да е познавала класическия тип  баня от градовете на северното Причерноморие“^[126]. Разбирам цитираното до тук като: упадък на Византийската империя на Херсонес, което е довело до липса на бански постройки там – тогава не е сигурно дали от там са се научили как се строи такава архитектура. От друга страна, когато прабългарите са дошли на Дунав, също не е имала такава функционираща архитектура, но когато са се сблъскали с изоставена/рушаща се/съществуваща архитектура, било то за църкви, бани или др., те (българите) са се научили, при това чрез гледане, как се строи такава архитектура^[127]. Според друга по-нова теория, архитектурния стил на Първото българско царство лежи върху съвременно византийско влияние^[128].

Анализът и съпоставките с баните от останалия средиземноморски свят, направени от Павел Георгиев са в противоречие с останалите му заключения,  цитирани по-горе:

„Анализът на данните от нашите паметници и съпоставката им с обилен сравнителен материал показват, че ранносредновековното банско строителство у нас възниква под влияние на жива антична традиция^[129]. Центровете на тази традиция не могат да се търсят върху територията на Арабския халифат, Закавказието или Средна Азия и Волжка България. Раннобългарското банско строителство възниква на територията на бившата римска провинция Долна Мизия (Мизия II), където строежът на подобни бани има вековна практика. Сравнението на най-ранните от нашите бани с късноантичните и ранновизантийски бански постройки тук, ни убеждава в голямото сходство между тях. Особено ясно се откроява близостта им по отношение устройството и начина на изграждане на отоплителната инсталация, водоснабдяването и канализацията. По отношение на завареното антично банско строителство раннобългарското изглежда като един по-късен етап в неговото развитие (все още жив античен, бел. автор). Прекъсването на традицията на банското строителство по българските земи след средата на VI в. обаче изключва възможността тя да е играела самостоятелна роля при появата на раннобългарските бани близо два века по-късно^[130]. При това положение най-вероятната област, откъдето е можел да бъде почерпен технически опит и знания за този вид строителство се явява съседна Византия, която безпрепятствено наследява и развива античните принципи в изграждането на бани от класически тип. За съжаление обаче характерът на византийското банско строителство в периода VII-X в. остава непроучен и ние не разполагаме с конкретни данни, за да проследим връзката му с раннобългарското. Това затруднява определянето точния произход на нашите бани. Не е изключено, като се имат предвид архаичните белези на някои от тях, непосредственият им източник или прототип да произлиза от някой стар културен център, в който античната традиция в това строителство не била прекъсната напълно и била съживена от Византия през VIII в. Такива културни центрове биха могли да се очакват по южното черноморско крайбрежие и в Източна Тракия, където изворите отбелязват известна строителна активност около средата на VIII в. С тези области българската държава и културна влязла отрано в близък досег и несъмнено е изпитала благотворното им влияние в усвояването на античното наследство“^[131].

В допълнение, функционирането и строителството на бански сгради продължава и през следващите векове. Например – проучена, консервирана и експонирана средновековна баня има в Тесалоника (Солун)^[132], функционираща от втора половина на XII / първите десетилетия на XIII в. Бани след X в. има и в България – на Калиакра, Търновград, Шумен, Червен, които се датират XIV в., също както и в манастира „Св. Йоан Подром“ от XII – XIV в.^[133]. За Калиакра трябва да се добави, че  банята там вероятно е била изградена още през XIV в, но е продължила да функционира и през XV в., което за момента, може би е единичен случай.

От Западна Европа има миниатюри^[134], които изобразяват бани и къпане от XIII-XV век (Обр. 47-48).

Appendix 4:

Като пример изразяващ общоприетото схващане по темата за къпането през Късната античност може да се посочи следния цитат: „От хигиенен навик, къпането постепенно се превърнало в лукс, без който не било трудно да се живее. Изглежда, че до голяма степен това е и причината, поради която поне на Балканите, къде под влияние на наложилите се вече християнски норми на живот, къде като реакция срещу поведението на новите завоеватели – османските турци, които като мюсюлмани имали култ към водата, местните жители занемарили естествените хигиенни нужди. В България например, чак до началото на XX век на ходенето на баня се гледало като на събитие и то често било придружено с особена ритуалност. Според публикувани спомени, в град като Търново например, за редките ходения на баня понякога се събирали неколцина приятели, приготвяли си храна и пиене, поръчвали си музика и така отивали да се изкъпят. При излизането от банята, оркестърът ги посрещал с тържествена музика, а те радостни и доволни се упътвали към някоя дебела сянка, където започвали да гуляят до вечерта“^[135]. Въпреки че настоящият текст да излиза от времевата картина на Късната античност, както бе посочено – нужно е да бъдат направени няколко бележки, които са от съществена важност за настоящата статия:

• Цитираната статия предлага изследване, разглеждащо къпането по време на Късната античност. Когато се взима под внимание само един фактор, в този случай – писмените сведения, изглежда че след IV век, под въздействието на християнството, хората са спрели да се къпят. Археологическата картина при баните от България (Обр. 2-3), макар и с малко публикации, все пак предлага примери, които красноречиво потвърждават, че такива сгради е имало през Римската епоха, Късната античност, ранното и късното средновековие. Не може да става въпрос за прекъсване на практиката на къпане, било то заради упадък, верски причини или разрушения. Основната причина за недоброто познаване на тези паметници се дължи на факта, че няма нито една баня, която да е била напълно проучена и публикувана, без значение от коя епоха е тя;
• През късното средновековие/османски период има данни както за обществено, така и за частно къпане^[136]. В големите градове (София, Пловдив, Варна, Берковица, Кюстендил, Мелник, Сандански, Велико Търново, Ихтиман, Шумен, Разград, Оряхово, Монтана, Ловеч, Разлог, Гоце Делчев, Каварна, Хасково, Несебър и др.) има обществени бани (хамами). Те представляват единен комплекс с джамиите и кервансараите^[137]. В къщите, баните се разполагат между собата (спалнята) и в‘къщи (многофункционално помещение / всекидневна с огнище), на гърба на чиято стената е поместено огнището, нужно за затоплянето на водата;
• За София има данни за 4-5 бани за периода XVII – 1870 г.^[138]. Евлия Челеби говори за пет бани: женска, християнска, гръцко-латинска, еврейска и още една. Френският художник Жан-Аугуст-Доминик Ингрес завършва своята прочута картина „Турската баня“ (Обр. 49) в периода 1852-1862 година, повлиян от писмата на съпругата на британския консул в Истанбул – лейди Мери Уортли Монтегю (1689 – 1762), от 1716 г.^[139] Нейните текстове съобщават за преживяванията ѝ в минералната баня в София^[140]. През 1870 г., д-р Хохщетер съобщава за четири бани: мъжка; женска баня за туркини; женска баня за българки; еврейска. По всяка вероятност, около Фешкия Баня Баши джамия (тур. fiskia/fiskiya = резервоар, водоскок, фонтан, шадраван, бел. автора) са били повечето бани, видени от пътешествениците^[141] (Обр. 6-7, 9). По-интересното е, че на това място е разкритият античен каптаж, част от късноантичната баня „Б“^[142] (Обр. 4-5). Любопитно е, че на едно и също място има бани от Късната античност, османския период, а от 1913 г. в съседство е построена и Централна баня^[143] (Обр. 8). Причината за това е наличието на минерална вода, която е била каптирана многократно. Църквата св. Георги (Гюл джамия) представлява баня от Късната античност^[144] (Обр. 50-51). От източната страна имало гроб на турчин, турско училище и чешма „…от която българите черпели вода за здраве“^[145]. „Св. вмчк Георги“ представлява митрополитска катедрала от XV в. и съхранява мощите на крал Стефан Милутин^[146]. В нея са изложени мощите на св. Йоан Рилски за поклонение (1469) на път за Рилския манастир. При султан Селим I (1512-1520) е превърната в Гюл джамия, а стенописите са замазани. През 1915 г. минарето е съборено и стенописите са изчистени. Разкрити са 4 пласта стенописи. През 1893 г. в нея са положени тленните останки на княз Александър I Батенберг до завършването на мавзолея през 1898 г.;
• Къпането в Ески Зара (Стара Загора), според Евлия Челеби от средата на XVII в. се осъществява в 5 обществени хамама (от хами – топло на арабски; хамами с минерална вода се наричат лъджи, бел. автора), отделно има 200 частни (домашни) бани^[147]. Д-р Пойе съобщава за 5 хамама в града в средата на XIX в. В близост до града се намират и Старозагорски минерални бани, които представляват бански комплекс от римската епоха. За поправка им е съобщено в надпис от 1748 г.^[148]. Баните са били използвани и преди да бъдат поправени^[149];
• Във Варна е имало 4 хамама^[150]: Пири паша, съобщено от Евлия Челеби в средата на XVII век; Ески хамам (началото на XIX век); за Шукрю бей хамам, братя Шкорпил съобщават, че строежът е започнат през 1871 г., а в периода 1912 – 1914 г., наследниците на Шукрю бей построяват на същото място нова баня; Гръцката баня била построена през 60-те години на XIX в.

Не може да не направи впечатление как антични бани с минерална вода са продължили да бъдат използвани и през османския период. Причината е именно в наличието на минералната вода, която е в основата на функционирането на лъджи.

 

^[1] Бояджиев 2006, 37.

^[2] Филов 1910, 217; Филов 1911, 283; Момчилов, Класнаков 2021б, 7.

^[3] Кожухаров 1964, 1-6; Буюклиев 1991, 128-129; Вачева 1994, 1-8; Иванов 1995, 19-27; Бояджиев 2006, 37-79; Калчев 2009, 89-91, 100; Динчев 2011, 101-124; Камишева 2014, мозайка в термите на Augusta Traiana; Лозанов и др. 2014, 679-682; Марков 2017, 341-345; Appendix 1.

^[4] Легионерските бани в Novae са публикувани цялостно, но предвид факта, че проучванията там са международни, книгата е издадена в чужбина и статиите са основно на поляци, този обект не може да се възприема за плод на български научни усилия (Biernacki 2016).

^[5] Вачева 2008, 340. Действително, за термите на Odesos има отпечатана малка книжка, която по-скоро трябва да се нарече „диплянка“ (Георгиев, Пе. 2006).

^[6] Първата международна конференция за римски бани и къпане, се състои през 1992 г. в Бат (Англия), а материалите са събрани в два тома на поредицата Journal of Roman archaeology, supplementary series (DeLaine 1999).

^[7] Watscheva 2010, 8. Странно е защо книга на арх. Вачева, която съдържа кратка информация и плановете на известните бани от България до 2003 г., е написана основно на немски.

^[8] Територията на България се поделя между три диоцеза – Illyricum, Thracia и Macedonia, които съдържат следните провинции: Dacia ripensis, Dacia mediterranea, Moesia secunda, Scythia, Thracia, Rhodopa, Haemimontus и Macedonia secunda (Динчев 2021, 274).

^[9] Watscheva 2010, 21-22.

^[10] Филов 1910, 217; Филов 1911, 283; Иширков 1912, 33-34; Иванова 1939, 318-319; Цончев 1940, 85-107; Златев 1955, 63-74; Димитров и др. 1965, 144, 177-178; Döhle 1979, 63-71; Gomolka 1979, 43-45; Николов 1980, 5-73; Николов и др. 1980, 84-86; Георгиев, Па. 1982; Николов и др. 1983, 68-69; Дремсизова-Нелчинова 1984, 74-124; Йосифова 1985, 149-159; Николов и др. 1985, 120-121; Николов, Калчев 1985, 31-48; Николов, Калчев 1986, 39-66; Чимбулева 1988, 577-584; Буюклиев и др. 1990, 94-96; Буюклиев и др. 1991, 126-128; Буюклиев 1991, 128-129; Маджаров 1993; Динчев 1997; Буюклиев, Калчев 1999, 335-343; Genčeva 1999, 95-98 ; Балабанов, Петрова 2002, 237-25; Калчев 2002, 31-33; Маджаров, Маджаров 2002, 199-217; Прешленов 2002, 59-80; Торбатов 2002, 161-167; Iossifova 2002, 255-259; Атанасов 2005а, 100-112; Atanasov 2005b, 275-287; Бояджиев 2006, 37-79; Георгиев, Пе. 2006; Иванов и др. 2006; Йосифова 2008, 136-161; Рашев 2008, 125-126; Watscheva 2010; Динчев 2011, 101-124; Ciołek, Dyczek 2011, 11-43; Атанасов 2012, 28-45; Миков 2012, 213-259; Топалилов 2012а; Ivanov, R. 2012a, 1-43; Ivanov, R. 2012b, 45-108; Ivanov, R. 2012c, 109-153; Ivanov, R. 2012d, 155-197; Ivanov, R. 2012e, 467-491; Katsarova 2012, 261-287; Kirova 2012, 199-260; Madzarov 2012, 439-466; Petrova 2012, 289-361; Preshlenov 2012, 493-536; Topalilov 2012b, 363-437; Дражева, Недев 2013: 468-470; Атанaсов, Михайлов 2014, 213-245; Дражева, Недев 2014, 252-255; Стоилова и др. 2014; Вълчев 2015, 234-235; Дерменджиев 2015, 218-227; Atanasov 2015, 493-587; Dinchev 2015, 173-196; Karayotov 2015, 117-172; Petrova, Petkov 2015, 341-492; Димитров и др. 2016, 530-533; Иванов, Ноева 2016, 546-549; Николова 2016, 299-313; Стоилова и др. 2016; Biernacki 2016; Pillinger und alles 2016a; Pillinger und alles 2016b; Димитрова 2017, 23; Николов, Гюрджийска 2017, 429-431; Popova 2017, 57-96; Богданова и др. 2018, 162-164; Кабакчиева 2018, 467-478; Марваков, Господинов 2018, 337-339; Стюърт 2018; Щерева 2018, 117-125; Ivanov, M. 2018, 102-129; Баралис и др. 2019, 334-335; Димитров и др. 2019, 380-382; Русева-Слокоска, Кацарова 2019, 135-156; Богданова и др. 2020.2, 626-629; Иванов, М. 2020, 120-124; Йотов, Минчев 2020, 855-857; Камишева 2020а, 986-990; Камишева 2020б, 1007-1011; Кацарова 2020, 271-284; Кацарова, Петкова 2020, 993-997; Александров, Станчев 2021, 775-779; Димитров и др. 2021, 595-598; Динчев 2021, 273-316; Кабакчиева 2021, 606-611; Костова, Харбалиева 2021, 756-759; Минчев 2021; Минчев и др. 2021, 642-644; Момчилов, Класнаков 2021а, 804-807; Момчилов, Класнаков 2021б, 9-210; Найденова 2021, 1042-1047; Христева, Станев 2021, 713-718; Katsarova 2021, 157-178.

^[11] Предвид големият брой бани и ограниченията във формата на статията, тук ще бъдат разгледани отделни проблеми, докато други ще останат тема на следващи разработки.

^[12] Иванов и др. 2006, 186-225.

^[13] Динчев 2011, 120.

^[14] Watscheva 2010, 47-48 №75-79, 106-108 Abb. 60-63.

^[15] Следният цитат нагледно показва какво е общото схващане за състоянието на къпането през Късната античност в България: „Постепенното утвърждаване на християнските норми на живот през вековете, последвали установяването на църковния мир, довели до промяна на отношението на късноантичното общество и към къпането. Стремежът към постигане на духовно спасение бил обвързан с идеята за телесно умъртвяване и нравствена чистота. Поради това жителите на пространната Римска империя, за които в предходните езически векове къпането и баните били част от тяхната цивилизация, малко по-малко започнали да се въздържат от тях. Главна роля за промяната на отношението към това естетическо хигиенно действие изиграли проповедите на някои от ранните християнски отци и широко разпространените описания на живота на пустиножителите и монасите, които се превърнали в пример за подражание“ (Марков 2017, 341). Смисълът на настоящата статия е да покаже, че въпреки писанията на раннохристиянските отци срещу къпането – не само, че то не е забранено и е продължило да се развива, ами и самата църква изгражда, притежава и ремонтира бани (Yegül 1992, 314-323; Yegül 2010, 199-206; Yegül 2014, 322; Maréchal 2020, 208-210).

^[16] До 2022 година има антични градове от България, в които няма открити антични бани като Марцианопол (Ангелов 2002, 105-122), макар да има открит акведукт (Църов 2017, 101-102), или Залдапа (Moreau and all 2020, 43-44), където има открит извор с цистерна.

^[17] Ivanov, R. 2012a, 1-43; Ivanov, R. 2012b, 45-108.

^[18] Иванов и др. 2006, 211-212, 371; Watscheva 2010, 34 №24, 84 Abb. 19.

^[19] Интригуващ археологически обект представляват античните баните и свързаните с тях проблеми. Често, но не само, изборът на място за изграждане на по-ранни и по-късни бани, се повтаря. Ако има по-ранни и по-късни бани, на едно и също място, по-ранните няма как да бъдат проучени, заради присъстващата архитектура. От друга страна, точно заради напластяването и стратиграфски по-високата позиция на по-късните обекти – те са застрашени, в следствие от съвременни градежи. Като пример може да бъде даден обекта Фешкия Баня Баши джамия в София (Обр. 4-9), на чието място през хилядолетията е имало: предположено е наличието на военна баня; баня „Б“ по обозначението на В. Динчев, функционирала през Късната античност; бани от османския период и след 1878 г.; Централна баня, построена през 1913 г., която понастоящем представлява музей (Бояджиев 2006, 37-38; Динчев 2011, 113-115; Стоилова и др. 2014, 88-89; Иванов, Ноева 2016, 546-549; Иванов, М. 2020, 107-114; Appendix 4). Всички тези бани са построени на едно и също място, през различни епохи, заради една единствена причина – наличието на минерална вода. Ще отбележа, че не е известно на това място да е имало баня през Средновековието, но там се е намирала църквата св. Иван Рилски от XII в., при която не е невъзможно да е имало банска част (Иширков 1912, 27). От друга страна, при наличие на минерална вода, нуждата от сграда за баня – не е задължителна. Не е ясно и какво е било състоянието на останките от по-ранните градежи. Също така, като следствие от земетресения – изворът може да е пресъхвал, или да е избликвал на друго място.

^[20] Освен в книгата на арх. Вачева, поради вече изложените обстоятелства, никъде няма дори самостоятелен план на банята от Abritus (Watscheva 2010, 28 №1, 75 Abb. 1).

^[21] Yegül 1992; Fagan 1999; Crow and all 2008; Yegül 2010; Yegül 2014, 299-323; Hanson 2016, 161, 164; Underwood 2019; Zytka 2019; Maréchal 2020; Lavan 2021a, 508.

^[22] Използвам случая да благодаря на няколко специалисти по темата, без чиято помощ настоящата статия не би могла да се осъществи: доц. д-р Златомира Герджикова (Институт по балканистика с Център по тракология към БАН); Елена Николова, докторант към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с тема: Римските бани в Мизия и Тракия I – IV век; Мария Аврамова, докторант към Варшавски университет „Изследователски център за античността в югоизточна Европа“ с тема: Термализмът в римска Тракия (I – IV век); гл. ас. д-р Николай Шаранков (Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

^[23] Бояджиев 2006, 37-79.

^[24] Кабакчиева 2000, 13.

^[25] Прешленов 2002, 69.

^[26] Biernacki 2016, 20-21.

^[27] Popova 2017, 57-96.

^[28] Katsarova 2021, 157-178.

^[29] Динчев 2011, 101-113.

^[30] Maréchal 2020, 20, 457.

^[31] Yegül 2014, 316.

^[32] Yegül 1992, 43; Fagan 1999, 14-19; Yegül 2010, 48-51; Yegül 2014, 300-301; Underwood 2019, 32-38; Maréchal 2020, 4-6.

^[33] Kontokosta 2019, 50, 69.

^[34] Pickett 2021, 375-407.

^[35] Hanson 2016, 164; Църов 2017, 13-14; Lavan 2021a, 508 ; Lavan 2021b, 371.

^[36] Църов 2017, 149.

^[37] Църов 2017, 103-119; Кузов 2019, 72-93.

^[38] Църов 2017, 124; Ivanov, A. – in print.

^[39] Crow and all 2008, 167.

^[40] Underwood 2019, 81.

^[41] Ibid., 72.

^[42] Ibid., 87-88.

^[43] Кабакчиева 2021, 607.

^[44] Crow and all 2008, 125-155, 211-219.

^[45] Дремсизова-Нелчинова 1984, 102-103, 113, 116.

^[46] Динчев 1997, 78.

^[47] Пак там, 78-79.

^[48] Пак там, 20.

^[49] Димитрова 2017, 23.

^[50] Iossifova  2002, 255-259; Йосифова 2008, 154.

^[51] Чимбулева 1988, 582-583; Watscheva 2010: 41 №56, 95 Abb. 42; Preshlenov 2012, 518-520.

^[52] Богданова и др. 2020.2, 626-629.

^[53] Грозданова 2018, 164.

^[54] Димитрова 2017, 23.

^[55] Виж бел. № 17.

^[56] Ivanov, A. – in print.

^[57] Zytka 2019, 52. Първи тип.

^[58] Ivanov, R. 2012b, 59, 66; Watscheva 2010, 34 №24, 83 Abb. 17; Иванов 2006, 213-219, 342-349, 367-368.

^[59] Watscheva 2010: 45-46 № 71, 100-101 Abb. 54-55; Biernacki 2013, 735-754

^[60] Watscheva 2010, 48 №79, 108 Abb. 63; Кабакчиева 2018, 476.

^[61] Лозанов 2006, 145-176; Watscheva 2010, 37-38 №44-44, 90 Abb. 31-32; Лозанов и др. 2014, 679-682; Николова 2015, 299-313.

^[62] Николов и др. 1980, 84-86; Николов и др. 1983, 68-69; Николов и др. 1985, 120-121; Николов Калчев 1985, 39-44; Николов, Калчев 1986, 48-50; Калчев 1992, 54-55, 65-66; Калчев 2009, 80-84; Watscheva 2010, 29 №6, 77 Abb. 5; Ivanov, R. 2012e, 485; Камишева 2014, мозайка на ул. “Граф Игнатиев”; Pillinger und alles 2016a, 135-138; Pillinger und alles 2016b, Abb. 237-24.

^[63] Буюклиев и др. 1990, 94-96; Буюклиев 1991, 128-129; Буюклиев и др. 1991, 126-128; Калчев 1992, 53; Буюклиев и др. 1999, 335-343; Калчев 2002, 31-33; Калчев 2009, 86-89; Ivanov, R. 2012e, 485-486; Камишева 2014, перистилна сграда extra muros; Pillinger und alles 2016a, 160-163; Pillinger und alles 2016b, Tafel 108-110.

^[64] Дремсизова-Нелчинова 1984, 102-103, 113, 116; Динчев 1997, 74-79, Watscheva 2010, 40 №53, 94 Abb. 40.

^[65] Динчев 1997, 37-40; Watscheva 2010: 42-43 №62, 96 Abb. 47.

^[66] Kirova 2012, 247-249.

^[67] Ibid., 250-251.

^[68] Ibid., 252-254.

^[69] Maréchal 2020, 178-179.

^[70] Yegül 1992, 339-349; Maréchal 2020, 178-180.

^[71] Yegül 1992, 339-349; Maréchal 2020, 179-181.

^[72] Yegül 1992, 329-339; Yegül 2010, 192-198; Maréchal 2020, 187.

^[73] Yegül 1992, 329-339; Yegül 2010, 192-198; Maréchal 2020, 187-188.

^[74] Yegül 1992, 339-349.

^[75] Ibid., 339-349.

^[76] Ibid., 242-243.

^[77] Атанасов 2005а, 100-109; Atanasov 2005b, 275-281.

^[78] Maréchal 2020, 140-174.

^[79] Yegül 2014, 322; Maréchal 2020, 208.

^[80] Maréchal 2020, 208.

^[81] Yegül 1992, 319.

^[82] Ibid., 324, n. 73

^[83] Ibid., 314.

^[84] Maréchal 2020, 209.

^[85] Yegül 1992: 314; Марков 2017: 341, 343; Maréchal 2020, 208.

^[86] Динчев 2011, 119-120; Kirova 2012, 233-234.

^[87] За целите на статията, сградата ще бъде възприемана като баня, но без да се изключва възможността да е част от къща.

^[88] Чанева-Дечевска 1999, 248.

^[89] Калчев 2002, 31.

^[90] Тотев 1984, 169; Георгиев, Па. 1993, 41-75; Михалов 1993, 22-32; Милчев 1995, 52-53; Михайлов 1995, 47-48; Георгиев, Витлянов 2001, 12-14; Попконстантинов 2005, 24-32; Бояджиев 2008, 106-120.

^[91] Георгиев, Па. 1982, 5-7.

^[92] Милчев 1995, 52.

^[93] Kullberg 2016, 145-159; Ivanov, A. – in print.

^[94] Kullberg 2016, 157-158.

^[95] Милчев 1995, 52.

^[96] Чанева-Дечевска 1999, 200.

^[97] Пак там, 226.

^[98] Пак там, 240.

^[99] Пак там, 300.

^[100] Пак там, 302.

^[101] Пак там, 290.

^[102] Maréchal 2020, 209-222.

^[103] Филов 1910, 217; Филов 1911, 283.

^[104] Yegül 1992, 24-29; Yegül 2010, 40-45; Lucore 2016, 328-339; Maréchal 2020, 10-11.

^[105] IGBulg III,1 1477 b; CLEThr 9; Sharankov 2016, 327, №1477 b. Благодаря на гл. ас. д-р Н. Шаранков, че ми обърна внимание за наличието на този надпис.

^[106] Tsontchev 1960, 119-124; SIBulg 216; Sharankov 2016, 322. Благодаря на гл. ас. д-р Н. Шаранков, че ми обърна внимание за наличието на този надпис.

^[107] Dickey 2012, 129, 10u; Недељковић 2017, 560, 566. Благодаря на гл. ас. д-р Н. Шаранков, че ми обърна внимание за наличието на този надпис.

^[108] Георгиев, Па. 1982, 1.

^[109] Пак там, 19.

^[110] Георгиев, Па. 1982, 1-2; Рашев 2008, 125-126.

^[111] Георгиев, Па. 1982, 5-8.

^[112] Георгиев, Па. 1982, 5; Бояджиев 2008, 102-106; Аладжов 2010, 120.

^[113] Георгиев, Па. 1982, 5-7; Аладжов 2010, 131-132.

^[114] Георгиев, Па. 1982, 6; Бояджиев 2008, 99-102.

^[115] Георгиев, Па. 1982, 5-6.

^[116] Пак там, 6.

^[117] Пак там, 7.

^[118] Пак там, 7.

^[119] Георгиев, Па. 1982, 7-8; Бояджиев 2008, 298-309; Аладжов 2010, 127, 134; Атанасов 2012, 37-39; Атанасов, Михайлов 2014, 229; Atanasov 2015, 541-548, 563.

^[120] Георгиев, Па. 1982, 8.

^[121] Пак там, 10.

^[122] Пак там, 15. Целият абзац е абсолютно различен като стил на изказване, все едно е добавен от друг човек, който е проверявал и правил редакция на пасажи в автореферата .

^[123] Пак там, 16.

^[124] Георгиев, Па. 1982, 16; Бояджиев 2008, 312-313.

^[125] Георгиев, Па. 1982, 16.

^[126] Пак там, 16-17.

^[127] Относно различните теории за произхода на ранносредновековното монументално строителство в България (Аладжов 2010, 139-147).

^[128] Пак там, 146-147, 160.

^[129] Георгиев, Па. 1982, 18.

^[130] Има поне четири функциониращи бани през VII в. – при Старозагорски минерални бани, Acre, Mesambria и Sozopolis (вж. в основната част на статията Хронология, № 3).

^[131] Георгиев, П. 1982, 18-19.

^[132] Ρεβυθιάδου, Ράπτης 2014, 13.

^[133] Йосифова 1985, 149-156; Дерменджиев 2015, 218-223.

^[134] Yegül 2010, 205, 215-217.

^[135] Марков 2017, 345.

^[136] Златев 1955, 63-74; Димитров и др. 1965, 144, 177-178; Миков 2012, 213-259; Найденова 2021, 1042-1047.

^[137] Има поне два обекта с минерална вода/лъджи, където има запазени джамии – Фешкия Баня Баши джамия в София и Старозагорски минерални бани (Иширков 1912, 22-23; Димитрова 2017, 25, 32). Вероятно и Aquae Calidae е имало, но не е оцеляла. За Старозагорски минерални бани данните са от средата на XVIII в, но е възможно тук, както и на останалите места, хората да са се къпели, без да е имало нужда от функционираща сграда. При наличието на минерална вода, нуждата от сграда/нейната липса е само указание, но не непременно белег за неизползване. Естествено прекъсване на използването на такива обекти може да се търси следствие от земетресение, което да е запушило каптажа.

^[138] Иширков 1912, 33-34, 71; Стоилова и др. 2014, 4-5.

^[139] Yegül 2010, 226.

^[140] Димитрова 2017, 43.

^[141] Иширков 1912, 22-23; Стоилова и др. 2014, 97.

^[142] Бояджиев 2006, 37-38; Динчев 2011, 113-115; Иванов, Ноева 2016, 548.

^[143] Стоилова и др. 2014, 88.

^[144] Динчев 2011, 115, 117; Ivanov, A., под печат.

^[145] Иширков 1912, 20-21.

^[146] Стоилова 2016 и др., 10.

^[147] Димитрова 2017, 32.

^[148] Пак там, 34.

^[149] Пак там, 36-37.

^[150] Щерева 2018, 117-125.

 

Използвана литература

Аладжов, А. (2010) „Византийският град и българите VII – IX век (по археологически данни)“ Дисертации, IV. Л. Вагалински (ред.) (София) / Alajov, A. (2010) “Vizantiiskiat grad I bulgarite VII – IX vek (po archaeologicheski danni)” Disertacii, IV. L. Vagalinski (ed.) (Sofia).

Александров, О., Станчев, С. (2021) „Археологически проучвания на късноантична крепост „Ковачевско кале“ край Попово“ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 775-779 / Alexandrov, O., Stanchev, S. (2021) “Archaeologicheski prouchvania na kasnoantichna krepost “Kovachevsko kale” krai Popovo” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, kniga II, 775-779.

Ангелов, А. (2002) „Марцианопол (Marcianopolis)” Римски и ранновизантийски градове в България, 1. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.), (София), 105-122 / Angelov, A. (2002) “Marcianopol (Marcianopolis)” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, 1. Stidies in memory of prof. Teofil Ivanv. R. Ivanov (ed.), (Sofia), 105-122.

Атанасов, Г. (2005а) „Дворецът на доростолските епископи от V – VI век“ Известия на регионален исторически музей Русе, IX. Юбилейна научна конференция по археология и история на тема градът. По повод 100 години Русенски музей, 100-112 / Atanasov, G. (2005) “Dvorecat na dorostolskite episkopi ot V – VI vek” Izvestia na regionalen istoricheski muzei Ruse, IX. Jubileina nauchna konferencia po archaeologia i istoria na tema gradat. Po povod 100 godini Rusenski muzei, 100-112.

                     (2012) „Дръстър (Силистра) и дунавската резиденция на българските ханове през първата половина на IX век“ Археология, LIII, 28-45 / Atanasov, G. (2012) “Drastar (Silistra) i dunavskata rezidencia na bulgarskite hanove prez purvata polovina na IX vek” Archaeology, LIII, 28-45. (https://www.academia.edu/8787720/%D0%94%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0_%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%86%D0%A5_%D0%B2_Drastar_Silistra_and_the_Danube_residence_of_the_Bulgarian_khans_during_the_first_half_of_the_9th_c_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_1_2012_c_28_45) (18.07.2022).

Атанaсов, Г., Михайлов, К. (2014) „Нови данни за двореца на хан Омуртаг в Дръстър (Силистра) (=ΥΠΕΡΦΥΜΟΝ ŸΚΟΝ ΙΣ ΤΟΝ ΔΑΝΟΥΒΗΝ)“ Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 гodina, София. Секция „История и Археология“. Подсекция „Археология и Стара история“. Т. Попнеделев (ред.). София, 213-245 / Atanasov, G., Mihaylov, K. (2014) “Novi danni za dvoreca nah an Omurtag v Drastar (Silistra) (=ΥΠΕΡΦΥΜΟΝ ŸΚΟΝ ΙΣ ΤΟΝ ΔΑΝΟΥΒΗΝ)“ Treti mevjunaroden kongres po bulgaristika, 23-26 mai 2013 godina, Sofia. Sekcia “Istoria i Archaeologia”. Podsekcia “Archaeologia i Stara istoria”. T. Popnedelev (ed.). Sofia, 213-245. (https://www.academia.edu/31983133/NEW_DATA_ABOUT_THE_PALACE_OF_CHAN_OMURTAG_IN_DRASTAR_SILISTRA_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3_%D0%B2_%D0%94%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0_%CF%8D%CF%80%CE%AD%CF%81%CF%86%CF%85%CE%BC%CE%BF%CE%BD_%CE%B0%CE%BA%CE%BF%CE%BD_%CE%AF%CF%82_%CF%84%CF%8C%CE%BD_%CE%94%CE%B1%CE%BD%CE%BF%CF%8D%CE%B2%CE%B7%CE%BD_) (18.07.2022).

Балабанов, П., Петрова, С. (2002) „Довлт – Деултум – Девелт“ Римски и ранновизантийски градове в България, I. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.). (София), 237-250 / Balabanov, P., Petrova, S. (2002) “Dovlt – Deultum – Develt” Rimski I rannovizantiiski gradove v Bulgaria, I. Studies in momory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed,). (Sofia), 237-250.

Баралис, А., Панайотова, К., Недев, Д. (2019) По стъпките на археолозите. Аполония Понтика. Колекции на Лувър и български музеи (София) / Baralis, A., Patayotova, K., Nedev, D. (2019) Po stapkite na archaeolozite. Apolonia Pontica. Kolekcii na Luve i bulgarski muzei (Sofia). (https://www.academia.edu/42319358/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9F%D0%BE_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D1%83%D0%B2%D1%8A%D1%80_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B8) (30.07.2022).

Богданова, Т., Недев, Д., Баралис, А. (2020) „Структури от  VI – IV в. пр. Хр. на обект „Крепостни стени и съоръжения“, Созопол“ Археологически открития и разкопки през 2019 година, книга II, 626-629 / Bogdanova, T., Nedev, D., Baralis, A. (2020) “Strukturi ot VI – IV c. BC na obekt “Krepostni steni i saorajenia”, Sozopol” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2019 godina, kniga II, 626-629.

Богданова, Т., Недев, Д., Лулев, О. (2018) „Проучване на пространството около античната пещ за керамика пред южната крепостна стена на Созопол“ Археологически открития и разкопки през 2017 година, 162-164 / Bogdanova, T., Nedev, D., Lulev, O. (2018) “Prouchvane na prostranstvooto okolo antichnata pesht za keramika pred iujnata krepostna stena na Sozopol” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2017 godina, 162-164.

Бояджиев, С. (2006) „Римските терми на територията на България през II – III век“ Археология на българските земи, II. Р. Иванов (ред.). София, 37-79 / Boyadziev, S. (2006) “Rimskite termi na teritoriata na Bulgaria prez II – III vek” Arheologia na bulgarskite zemi, II. R. Ivanov (ed.). Sofia, 37-79.

                     (2008) Архитектурата на българите от VII до XIV век в три тома. Том първи. Дохристиянска архитектура (София) / Boyadjiev, S. (2008) Architecturata na bulgarite ot VII do XIV vek v tri toma. Tom purvi. Dochristianska architectura (Sofia).

Буюклиев, Х. (1991) „Два новооткрити раннохристиянски надписа от територията на Вероя“ Археологически открития и разкопки през 1990 година, 128-129 / Buiukliev, H. (1991) “Dva novootkriti rannohristianski nadpisa ot teritoriata na Veroia” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 1990 godina, 128-129.

Буюклиев, Х., Калчев, К., (1999) „Раннохристиянска гробница със стенописи и надпис от Стара Загора“ Thracia antiqua 10. Studia in memoriam magistri prof. Georgi Mihailov, 335-343 / Buiukliev, H., Kalchev, K. (1999) “Rannohristianska grobnica sus stenopisi i nadpis ot Stara Zagora” Thracia antiqua 10. Studia in memoriam magistri prof. Georgi Mihailov, 335-343.

Буюклиев, Х., Калчев, К., Янков, Д. (1990) „Спасителни археологически разкопки на късноантична сграда с мозайки от Стара Загора през 1989 година“ Археологически открития и разкопки през 1989 година, 94-96 / Buiukliev, H., Kalchev, K., Yankov, D. (1990) “Spasitelni archaeologicheski razkopki na kusnoantichna sgrada s mozaiki ot Stara Zagora prez 1989 godina” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 1989 godina, 94-96.

                   (1991) „Спасителни археологически разкопки на късноантична сграда в Стара Загора“ Археологически открития и разкопки през 1990 година, 126-128 / Buiukliev, H., Kalchev, K., Yankov, D. (1991) “Spasitelni archaeologicheski razkopki na kusnoantichna sgrada v Stara Zagora” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 1990 godina, 126-128.

Вачева, К. (1994) „Конструктивни и технически особености на отоплението на римските бани в България“ Археология, XXXVI.1, 1-8 / Vacheva, K. (1994) “Konstruktivni i tehnicheski osobenosti na otoplenieto na rimskite bani v Bulgaria” Archeology, XXXVI.1, 1-8.

                 (2008) „Големите терми на Одесос – 50 години по-късно“ Известия на народния музей Варна, XLIV (LIX), 333-347 / Vacheva, K. (2008) “Golemite termi na Odesos – 50 godini po-kasno” Izvestia na narodnia muzei Varna, XLIV (LIX), 333-347.

Вълчев, И. (2015) Извънградските светилища в римската провинция Тракия (I – IV век) (София) / Valchev, I. (2015) Izvungradskite svetilishta v rimskata provincia Trakia (I – IV vek) (Sofia). (https://www.academia.edu/27145823/%D0%98%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0_%D0%B2_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F_Extraurban_sanctuaries_in_the_Roman_province_of_Thrace) (25.07.2022).

Георгиев, Па. (1982) „Ранносредновековни български бани VIII – X век“ Автореферат (София) / Georgiev, Pa. (1982) “Rannosrednovekovni bulgarski bani VIII – X vek” Avtoreferat (Sofia).

                  (1993) Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България (София) / Georgiev, Pa. (1993) Martiriumat v Pliska i nachaloto na christianstvoto v Bulgaria (Sofia).

Георгиев, Па., Витлянов, С. (2001) Археопископията – манастир в Плиска (София) / Georgiev, Pa., Vitlianov, S. (2001) Archaeopiskopiata – manastir v Pliska (Sofia).

Георгиев, Пе. (2006) Римските терми на Одесос (Варна) /  Georgiev, Pe. (2006) Rimskite termi na Odesos (Varna).

Грозданова, Г. (2018) „Населението на Южна България VI – IX век (по археологически данни)“ Дисертации, 12. Л. Вагалински (ред.), (София) / Grozdanova, G. (2018) “Naselenieto na Iujna Bulgaria VI – IX vek (po archaeologicheski danni)” Disertacii, 12. L. Vagalinski (red.), (Sofia).

Дерменджиев, Е. (2015) „Хигиенни съоръжения в цитаделата на Калиакра“ Известия на бургаския музей, V. В памет на Цоня Дражева, (Бургас), 218-227 / Dermenjiev, E. (2015) “Higienni saorajenia v citadelata na Kaliakrta” Izvestia na burgaskia muzei, V. V pamet na Tzonia Drajeva, (Burgas), 218-227.

Димитров, Д. П., Йорданов, Й., Кожухаров, Г., Миятев, К., Стойков, Г., Тонев, Л., Христов, Х. (1965) Кратка история на българската архитектура (София) / Dimitrov, D. P., Iordanov, Io., Kojuharov, G., Miatev, K., Stoikov, G., Tonev, L., Hristov, H. (1965) Kratka Istoria na bulgarskata arhitektura (Sofia).

Димитров, З., Райчева, М., Русев, Н. (2016) „Спасително археологическо проучване на късноантичен обект № 12 по трасето на Автомагистрала „Струма“ ЛОТ 2, км 343+740 – 343+840, село Мурсалево, община Кочериново“ Археологически открития и разкопки през 2015 година, 530-533 / Dimitrov, Z., Raycheva, M., Rusev, M. (2016) “Spasitelno archaeologichesko prouchvane na kasnoantichen obekt № 12 po traseto na Avtomagistrala “Struma” LOT 2, km 343+740 – 343+840, selo Mursalevo, obshtina Kocherinovo” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2015 godina, 530-533.

Димитров, З., Райчева, М., Русев, Н. (2019) „Спасителни археологически разкопки на римска вила рустика и селище – обект № 2 на Автомагистрала „Струма“ до Благоевград“ Археологически открития и разкопки през 2018 година, 380-382 / Dimitrov, Z., Raycheva, M., Rusev, M. (2019) “Spasitelni archaeologicheski razkopki na rimska vila rustica i selishte – obekt № 2 na Avtomagistrala “Struma”” do Blagoevgrad” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2018 godina, 380-382.

Димитров, З., Топалилов, И., Цветков, И. (2021) „Редовни археологически разкопки на Рациария“ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 595-598 / Dimitrov, Z., Topalilov, I., Tsvetkov, I. (2021) “Redovni archaeologicheski razkopki na Ratiaria” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, kniga II, 595-598.

Димитрова, С. (2017) Старозагорските минерални бани, история в осем хилядолетия (Стара Загора) / Dimitrova, S. (2017) Starozagorskite mineralni bani, istoria v osem hiladoletia (Stara Zagora).

Динчев, В. (1997) Римските вили в днешната българска територия (София) / Dintchev, V. (1997) Rimskite vili v dneshnata bulgarska teritoria (Sofia). (https://www.academia.edu/4178814/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_1997_Summary_Roman_villas_in_the_present_day_Bulgarian_lands_) (14.07.2022).

                 (2011) „Обществените бани в Serdica” Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. С. Станев, В. Григоров, В. Димитров (ред.). София, 101-124 / Dintchev, V. (2011) “Obshtestvenite bani v Serdica” Izsledvania v chest na Stefan Boyadziev. S. Stanev, V. Grigorov, V. Dimitrov (ed.). Sofia, 101-124. (https://www.academia.edu/5736977/%D0%92_%D0%94%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2_%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_Serdica_%D0%92_%D0%98%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_2011_101_124) (19.07.2022).

               (2021) „Днешната българска територия през Късната античност“ Известия на националния археологически институт, XLVIII. In memoriam Theophili Ivanov. По случай 100-годишнината от рождението му. К. Панайотова (ред.). (София), 273-316 / Dintchev, V. (2021) “Dneshnite bulgarska teritoria prez Kusnata antichnost” Izvestia na nacionalnia archaeologicheski institut, XLVIII. In memriam Theophili Ivanov. Po sluchai 100-godishninata ot rojdenieto mu. K. Panajotova (ed.). (Sofia), 273-316. (https://www.academia.edu/65929591/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%98_XLVII_2021_273_316) (13.07.2022).

Дражева, Ц., Недев, Д. (2013) „Спасителни археологически проучвания на обект „Крепостна стена и прилежащите ѝ съоръжения в участъка на площад Хан Крум, църква „Св. св. Кирил и Методий““ и южна крайбрежна алея, УПИ XIX-523 и 525, УПИ XXII-526 и УПИ XXI-527, квартал 27 по плана на град Созопол“ Археологически открития и разкопки през 2012 година, 468-470 / Drazeva. C., Nedev, D. (2013) “Spasitelni archaeologicheski prouchvania na obekt “Krepostna stena i prilejashtite i saorajenia v uchastaka na ploshtad Han Krum, curkva “Sv. sv. Kiril i Metodii”” i iujna kraibrejna aleia, UPI XIX-523 I 525, UPI XXII-526 i UPI XXI-527, kvartal 27 po plana na grad Sozopol” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2012 godina, 468-470.

                 (2014) „Обект „Южна крепостна стена на град Созопол и средновековен манастир“ в УПИ 1 квартал 148, по лана на град Созопол“ Археологически открития и разкопки през 2013 година, 252-255 / Drazeva. C., Nedev, D. (2014) “Obekt “Iujna krepostna stena na grad Sozopol i srednovekoven manastir” v UPI 1 kvartal 148, po plana na grad Sozopol” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2013 godina, 252-255.

Дремсизова-Нелчинова, Ц. (1984) „Вилата край село Мадара, Шуменски окръг“ Разкопки и проучвания, XI, (София), 74-124 / Dremsizova-Nelchinova, C. (1984) “Vilata krai selo Madara, Shumenski okrag” Razkopki i prouchvania, XI, (Sofia), 74-124.

Златев, Т. (1955) Българският град през епохата на Възраждането (София) / Zlatev, T. (1955) Bulgarskiat grad prez epohata na Vuzrajdaneto (Sofia).

Иванов, К. (1995) „Финансиране, управление и персонал на римските обществени бани“ Анали, 3 – 4/ 1995, 19-27 / Ivanov, K. (1995) “Finansirane, upravlenie i personal na rimskite obshtestveni bani” Anali, 3 – 4/1995, 19-27.

Иванов, М. (2020) „Сердика от Клавдий до Хадриан“ Разкопки и проучвания, XLV (София) / Ivanov, M. (2020) “Serdica ot Klavdii do Hadrian” Razkopki i prouchvania, XLV (Sofia). (https://www.academia.edu/45118150/M_Ivanov_Serdica_from_Claudius_to_Hadrian) (26.07.2022).

Иванов, М., Ноева, В. (2016) „ Археологическо наблюдение и спасително проучване при реализацията на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика““ Археологически открития и разкопки през 2015 година, 546-549 / Ivanov, M., Noeva, V. (2016) “Archaeologichesko nabludenie i spasitelno prouchvane pri realizacia na proekt “Antichen kulturno-komunikacionen kompleks Serdica”” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2015 godina, 546-549.

Иванов, Р., Атанасов, Г., Доневски, П. (2006) „Античният Дуросотрум“ История на Силистра, I. Силистра – София.

Иванова, В. (1939) „Римска постройка при Скравена“ Известия на българския археологически институт, XIII, 318-319 / Ivanova, V. (1939) “Rimska postroika pri Skravena” Izvestia na bulgarskia archaeologicheski institute, XIII, 318-319.

Иширков, А. (1912) „Град София през XVII век“ Материали за историята на София, III, (София) / Ishirkov, A. (1912) “Grad Sofia prez XVII vek” Materiali za istoriata na Sofia, III, (Sofia).

Йотов, В., Минчев, А. (2020) „Късноантична крепост от V – VI век на нос свети Атанас край Бяла, Варненска област“ Археологически открития и разкопки през 2019, книга II, 855-857 / Jotov, V., Minchev, A. (2020) “Kusnoantichna krepost ot V – VI vek na nos sveti Atanas krai Biala, Varnenska oblast” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2019 godina, kniga II, 855-857.

Йосифова, М. (1985) „Принос към проучването на късносредновековните бани“ Известия на националния исторически музей, V, 149-159 / Iossifova, M. (1985) “Prinos kum prouchvaneto na kusnosrednovekovnite bani” Izvestia na nacionalnia istoricheski muzei, V, 149-159. (https://drive.google.com/file/d/1RoDMNL_AVRSc-7brgzzJixkBb6kw3ca8/view) (18.07.2022).

                   (2008) „Античният тирзис и ранновизантийският Акре (селището на нос Калиакра)“ Римски и ранновизантийски селища в България, III. Р. Иванов (ред.), (София), 136-161 / Iossifova, M. (2008) “Antichniat tirzis i rannovizantiiskiat Akre (selishteto na nos Kaliakra)” Rimski i rannovizantiiski selishta v Bulgaria, III. R. Ivanov (ed.), (Sofia), 136-161.

Кабакчиева, Г. (2000) Oescus. Castra Oescensia. Ранноримският военен лагер при устието на Искър, 1 (София) / Кабакчиева, Г. (2000) Oescus. Castra Oescensia. Rannorimskiat voenen lager pri ustieto na Iskar, 1 (Sofia).

Кабакчиева, Г. (2018) „Преториум и резиденция – големият архитектурен ансамбъл с мозайката „Ахейци“ в Улпия Ескус. Проучване след разкопките през 2013 – 2014 година“ Studia archaeologica universitatis Serdicensis, Supplementum VI. Stephanos archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov. К. Рабаджиев, Т. Стоянов, И. Вълчев, Д. Стоянова, И. Лозанов (ред.). София, 467-478 / Kabakchieva, G. (2018) “Pretorium i rezidencia – golemiat arhitekturen ansambul s mozaikata “Acheitzi” v Ulpia Oescus. Prouchvane sled razkopkite prez 2013 – 2014 godina” Studia archaeologica universitatis Serdicensis, Supplementum VI. Stephanos archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov. K. Rabadziev, T. Stoyanov, I. Valchev, D. Stoyanova, I. Lozanov (ed.). Sofia, 467-478.

                 (2021) „Проучвания в археологическия резерват „Улпия Ескус““ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 606-611 / Kabakchieva, G. (2021) “Prouchvania v archaeologicheskia rezervat “Ulpia Oescus”” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, kniga II, 606-611.

Калчев, К. (1992) „Археологическият резерват „Августа Траяна – Берое“. Проучвания и проблеми“ 85 години исторически музей Стара Загора. Х. Буюклиев, Д. Янков, Н. Кънев (ред.). (Стара Загора), 49-69 / Kalchev, K. (1992) “Archaeologicheski rezervat “Avgusta Traiana – Beroe”. Prouchvania i problemi” 85 godini istoricheski muzei Stara Zagora. H. Buiukliev, D. Yankov, N. Nynev (red.). (Stara Zagora), 49-69.

                (2002) „Проникване и разпространение на ранното християнство в Августа Траяна – Берое (днешна Стара Загора) през IV – V век (по археологически данни)“ Криптохристиянство и религиозен синкретизъм на Балканите. С. Димитров, Р. Попов (ред.). (София), 31-33, фиг. 2 – 6 / Kalchev, K. (2002) “Pronikvane i razprostranenie na rannoto hristianstvo v Augusta Traiana – Beroe (dneshna Stara Zagora) prez IV – V vek (po arheologicheski danni)” Kriptohristianstvo i religiozen sinkretizam na Balkanite. S. Dimitrov, R. Popov (ed.). (Sofia), 31-33, fig. 2 – 6.

                (2009) „Антични мозайки от Августа Траяна – Берое III – VI век“ Известия на музеите от югоизточна България, XXIV, 69-100 / Kalchev, K. (2009) “Antichni mozaiki ot Augusta Traiana – Beroe III – VI vek” Izvestia na muzeite ot iugoiztochna Bulgaria, XXV, 69-100.

Камишева, М. (2014) Античните мозайки от Стара Загора (Стара Загора) / Kamisheva, M. (2014) Antichnite mozaiki ot Stara Zagora (Stara Zagora). (https://www.academia.edu/8461488/ANCIENT_MOSAICS_FROM_STARA_ZAGORA_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0_in_bulgarian) (14.07.2022).

               (2020а) „Археологически проучвания на античните терми в село Старозагорски минерални бани“ Археологически открития и разкопки през 2019 година, книга II, 986-990 / Kamisheva, M. (2020а) “Archaeologicheski prouchvania na antichnite termi v selo Starozagorski mineralni bani” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2019 godina, kniga II, 986-990.

              (2020б) „Археологически проучвания на обект антична баня в местността Дюлевец, община Гурково“ Археологически открития и разкопки през 2019 година, книга II, 1007-1011 / Kamisheva, M. (2020б) “Archaeologicheski prouchvania na obet antichna mania v mestnostta Dülevec, obshtina Gurkovo” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2019 godina, kniga II, 1007-1011.

Кацарова, В. (2020) „Светилище на нимфите и Афродита при село Каснаково – нови археологически проучвания при така нареченият театър през 2014 – 2015 година“ Годишник на националния археологически музей, XIV. In memoriam Ivani Venedikov. По случай 100-годишнината от рождението му. С. Александров, Б. Божкова, Е. Генчева (ред.). София, 271-284 / Katsarova, V. (2020) “Svetilishte na nimfite i Afrodita pri selo Kaskakovo – novi archaeologicheski prouchvania pri taka narecheniat teatur prez 2014 – 2015 godina” Godishnik na nacionalnia archaeologicheski muzei, XIV. . In memoriam Ivani Venedikov. Po sluchai 100-godishninata ot rojdenieto mu. S. Alexandrov, B. Bojkova, E. Gencheva (ed.). Sofia, 271-284. (https://www.academia.edu/45105323/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D1%84%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D1%81_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D1%80_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_2014_2015_%D0%B3) (18.07.2022).

Кацарова, В., Петкова, К. (2020) „Археологически проучвания на обект „Светилище на нимфите и Афродита“, село Каснаково, община Димитровград“ Археологически открития и разкопки през 2019 година, книга II, 993-997 / Katsarova, V., Petkova, K. (2020) “Archaeologicheski prouchvania na obekt “Svetilishte na nimfite I Afrodita”, selo Kasnakovo, obshtina Dimitrovgrad” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2019 godina, kniga II, 993-997. (https://www.academia.edu/45158024/%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%95%D0%9E%D0%9B%D0%9E%D0%93%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%A3%D0%A7%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%AF_%D0%9D%D0%90_%D0%9E%D0%91%D0%95%D0%9A%D0%A2_%D0%A1%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%98%D0%9B%D0%98%D0%A9%D0%95_%D0%9D%D0%90_%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%A4%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%98_%D0%90%D0%A4%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%A2%D0%90_%D0%9F%D0%A0%D0%98_%D0%A1_%D0%9A%D0%90%D0%A1%D0%9D%D0%90%D0%9A%D0%9E%D0%92%D0%9E_%D0%9E%D0%91%D0%A9%D0%98%D0%9D%D0%90_%D0%94%D0%98%D0%9C%D0%98%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%92%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_2019_%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_II_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_2020_993_997) (18.07.2022).

Кожухаров, Г. (1964) „Предназначението на коридорите в основите на някои римски сгради“ Археология, VI.1, 1-6 / Kozuharov, G. (1964) “Prednaznachenie na koridorite v osnovite na niakoi rimski sgradi” Archaeology, VI.1, 1-6.

Костова, К., Харбалиева, Д. (2021) „Археологически проучвания в Деултум, подобект 02 „Антични терми““ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 756-759 / Kostova, K., Harbalieva, D. (2021) “Archaeologicheski prouchvania v Deultum, podobekt 02 “Antichni termi”” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, kniga II, 756-759.

Кузов, Х. (2019) „Прилежащи водни съоръжения по северната крепостна стена на късноантичния Одесос“ Късноримският кастел „Ковачевско кале“ и българските земи през IV – VI век, II. П. Събев, О. Александров (ред.). (Велико Търново), 72-93 / Kuzov, H. (2019) “Prilezashti vodni saorajenia po severnata krepostna stena na kasnoantichnia Odesos” Kasnorimskiat kastel “Kovachevsko kale” I bulgarskite zemi prez IV – VI vek, II. P. Sabev, O. Alexandrov (ed.). (Veliko Tarnovo), 72-93.

Лозанов, И. (2006) „Кабиле през късноелинистическата и римската епоха: проблеми на селищното развитие – II в. пр. Хр. – IV в. сл. Хр.“ Поселищен живот в Тракия, IV международен симпозиум, 9 – 11 ноември 2005, Ямбол – Кабиле, (Ямбол), 145-176 / Lozanov, I. (2006) “Kabyle prez kasnoelinisticheskata i rimskata epoha: problem na selishnoto razvitie – II c. BC – IV c CE” Poselishten jivot v Thrakia, IV mejdunaroden symposium, 9 – 11 noemvri 2005, Yambol – Kabile, (Yambol), 145-176. (https://www.academia.edu/3667682/Kabyle_in_the_Late_Hellenistic_Roman_and_Late_Roman_Period) (28.07.2022).

Лозанов, И., Райчева, М., Вълчев, И. (2014) „Археологическо наблюдение върху консервационно-реставрационни дейности по проект „Консервация, експониране и социализация на археологически обект в НАР „Кабиле“““ Археологически открития и разкопки през 2013 година, 679-682 / Lozanov, I., Raycheva, M., Valchev, I. (2014) “Archaeologichesko nabliudenie vurhu konservacionno-restavracionni deinosti po proekt “Konservacia, eksponirane i socializirane na archaeologichesko obekt v NAR “Kabyle””” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2013 godina, 679-682.

Маджаров, К. (1993) Диоклецианопол, 1. Топография, укрепителна система, градоустройство и архитектура (София) / Madzarov, K. (1993) Diokletianopolis, 1. Topografia, ukrepitelna sistema, gradoustroistvo i arhitektura (Sofia).

Маджаров, К., Маджаров, М. (2002) „Диоклецианопол (Diocletianopolis)” Римски и ранновизантийски градове в България, 1. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed.). София, 199-217 / Madzarov, K., Madzarov, M. (2002) “Diocletianopol (Diocletianopolis)” Rimski I rannovizantiiski gradove v Bulgaria, 1. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. R. Ivanov (ed.). Sofia, 199-217.

Марваков, Т., Господинов, К. (2018) „Археологически проучвания на обект „Ранновизантийски терми“, град Обзор“ Археологически открития и разкопки през 2017 година, 337-339 / Markov, T., Gospodinov, K. (2018) “Archaeologicheski prouchvania na obekt “Rannovizantiiski termi”, grad Obzor” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2017 godina, 337-339.

Марков, Н. (2017) „Къпането и баните в произведенията на ранните християнски писатели“ Изследвания в чест на Ставри Топалов по случай неговата 75 годишнина. И. Маразов, И. Прокопов, К. Дочев, П. Балабанов (ред.). София, 341-345 / Markov, N. (2017) “Kupaneto I banite v proizvedeniata na rannite hristianski pisateli” Izsledvania v chest na Stavri Topalov po sluàj negovata 75 godishnina. I. Marazov, I. Prokopov, K. Dochev, P. Balabanov (ed.). Sofia, 341-345.

Миков, Л. (2012) Османска архитектура и изкуство в България. Избрани студии, 1 (София) / Mikov, L. (2012) Osmanska architectura i izkustvo v Bulgaria. Izbrani studii, 1 (Sofia).

Милчев, А. (1995) „Павел Георгиев. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993, 142 страници“ Археология, XXXVII, 2, 52-53 / Milchev, A. (1995) “Pavel Georgiev. Martiriumat v Pliska i nachaloto na hristianstvoto v Bulgaria. Sofia, 1993, 142 stranici” Archaeologia, XXXVII, 2, 52-53.

                  (2021) Одесос през римската епоха (I – III век) (Варна) / Minchev, A. (2021) Odesos prez rimskata epoha (I – III vek) (Varna).

Минчев, А., Йотов, В., Мирчева, Е. (2021) „Късноантична баня и сгради на улица „Цариброд“ № 10 във Варна“ Археологически открития и разкопки през 2020 година, 642-644 / Minchev, A., Yotov, V., Mircheva, E. (2021) “Kasnoantichna bania i sgradi na ulica “Caribrod” № 10 vav Varna” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, 642-644.

Михалов, С. (1993) „Нови данни за Голямата базилика в Плиска“ Плиска – Преслав, 6, (София), 22-32 / Michailov, S. (1993) “Novi danni za Goliamata bazilika v Pliska” Pliska – Preslav, 6, (Sofia), 22-32.

Михайлов, С. (1995) „Още за кръстовидната постройка под Голямата базилика в Плиска“ Археология, XXXVII, 4, 47-49 / Michailov, S. (1995) “Oshte za krastovidnata postroika pod Goliamata bazilika v Pliska” Archaeologia, XXXVII, 4, 47-49.

Момчилов, Д., Класнаков, М. (2021а) „Археологически проучвания на Акве Калиде, североизточен сектор „баня““ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, (София), 804-807 / Momchilov, D. Klasnakov, M. (2021) “Archeologicheski prouchvania na Aquae Calidae, severoiztochen sector “bania”” Archeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, kniga II, (Sofia), 804-807.

Момчилов, Д., Класнаков, М. (2021б) „Бургаските минерални бани (Акве Калиде – Терма, Термополис) – пресечна точка на епохи, народи, култури“ Aquae Calidae, 1. Д. Момчилов, А. Накева (ред.). (Бургас), 9-210 / Momchilov, D. Klasnakov, M. (2021б) “Burgaski mineralni bani (Aquae Calidae – Therma, Thermopolis) – presechna tochka na epohi, narodi, kultori” Aquae Calidae, 1. D. Momchilov, A. Nakeva (ed.). (Burgas), 9-210. (https://www.burgasmuseums.bg/uploads/2022/03/18/1647611232_62348d6028246.pdf) (13.07.2022).

Найденова, Е. (2021) „Спасително археологическо проучване на турска баня при Оряховски градски плаж“ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 1042-1047 / Naydenova, E. (2021) “Spasitelno archaeologichesko prouchvane na turska bania pri Oryahovski gradski plaj” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2020 godina, kniga II, 1042-1047. (https://www.academia.edu/77368771/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F_%D0%B2_%D0%9E%D1%80%D1%8F%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BE) (18.07.2022).

Недељковић, В. (2017) „Salvum lotum. О склопу и смислу једне латинске поздравне формуле“ Објављено у Црквеним студијама, 14, (Београд), 557-566.

Николов, Д. (1980) „Тракийската вила при Чаталка, Старозагорско“ Разкопки и проучвания, XI, (София), 5-73 / Nikolov, D. (1980) “Trakiiskata vila pri Chatalka, Starozagorsko” Razkopki i prouchvania, XI, (Sofia), 5-73.

Николов, Д., Буюклиев, Х., Калчев, К., Янков, Д. (1985) „Спасителни разкопки в Стара Загора“ Археологицхески открития и разкопки през 1984 година, 120-121 / Nikolov, D., Buiukliev, H., Kalchev, K., Yankov, D. (1985) “Spasitelni razkopki v Stara Zagora” Archeologicheski otkritia i razkopki prez 1984 godina, 120-121.

Николов, Д., Калчев, К. (1985) „Разкопки на обект „Партиен дом“ в Стара Загора“ Известия на музеите в югоизточна България, VIII, 31-48 / Nikolov, D., Kalchev, K. (1985) “Razkopki na obekt “Partien dom” v Stara Zagora” Izvestia na muzeite v iugoiztochna Bulgaria, VIII, 31-48.

                 (1986) „Разкопки на обект „Младежки дом“ в Стара Загора през 1982 година“ Известия на музеите в югоизточна България, IX, 39-66 / Nikolov, D., Kalchev, K. (1982) “Razkopki na obekt “Mladejki dom”v Stara Zagora prez 1982 godina” Izvestia na muzeite v iugoiztocna Bulgaria, IX, 39-66.

Николов, Д., Янков, Д., Калчев, К. (1980) „Разкопки на обект „Партиен дом“ – Стара Загора“ Археологически открития и разкопки през 1979 година, 84-86 / Nikolov, D., Yankov, D., Kalchev, K. (1980) “Razkopki na obekt “Partien dom” – Stara Zagora” Archeologicheski otkritia i razkopki prez 1979 godina, 84-86.

                  (1983) „Разкопки на обект „Младежки дом“ – Стара Загора“ Археологически открития и разкопки през 1982 година, 68-69 / Nikolov, D., Yankov, D., Kalchev, K. (1983) “Razkopki na obekt “Mladejki dom” – Stara Zagora” Archeologicheski otkritia i razkopki prez 1982 godina, 68-69.

Николов, М., Гюрджийска, Д. (2017) „Спасително археологическо проучване на обект „Късноантична крепост Порос“, вкартал Крайморие, община Бургас, през 2016 година“ Археологически открития и разкопки през 2016 година, 429-431 / Nikolov, M., Giurdjiiska, D. (2017) “Spasitelno archaeologichesko prouchvane na obekt “Kasnoantichna krepost Poros”, kvartal Kraimorie, obshtina Burgas” Archaeologicheski otkritia i razkopki prez 2016 godina, 429-431.

Николова, Е. (2016) „Банската постройка от късноантичния кастел Кабиле“ Studia archaeologica universitatis Serdicensis, 5. М.Милчева (ред.). София, 299-313 / Nikolova, E. (2016) “Banskata postroika ot kusnoantichnia kastel Kabyle” Studia archaeologica universitatis Serdicensis, 5. M. Milcheva (ed.). Sofia, 299-313.

Попконстантинов, К. (2005) „Още веднъж за така нареченият мартириум в Плиска“ Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Материали от юбилейната международна научна конференция „Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура“, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д.и.н. Станчо Ваклинов, Велико Търново, 18 – 20 май 2001 година. К. Попконстантинов, Б. Борисов, Р. Костова (ред.), (Велико Търново), 24-32 / Popkonstantinov, K. (2005) “Oshte vednaj za taka narecheniat martirium v Pliska” Prof. d.i.n. Stancho Vaklinov i srednovekovnata bulgarska kultura. Materiali ot jubileinata mejdunarodna nauchna konferencia “Prof. d.i.n. Stancho Vaklinov i srednovekovnata bulgarska kultura”, posvetena na 80-godishninata ot rojdenieto na prof. d.i.n. Stancho Vaklinov, 18 – 20 mai 2001 godina. K. Popkonstantinov, B. Borisov, R. Kostova (ed.), (Veliko Turnovo), 24-32. (https://www.uni-vt.bg/res/6990/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84._%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%92%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0._2005.pdf) (27.07.2022).

Прешленов, Х. (2002) „Одесос (Odessos, Odessus). Функционално – градоустройствена схема и архитектурни пространства (VI в. пр. Хр. – VII в. сл. Хр.)“ Римски и ранновизантийски градове в България, 1. Studies in memory of prof. Teofil Ivanov. Р. Иванов (ред.), (София), 59-80 / Preshlenov, H. (2002) “Odesos (Odessos, Odessus). Funkcionalno – gradoustroistvena shema i architecturni prostranstva (VI BC – AD VII)” Rimski i rannovizantiiski gradove v Bulgaria, 1. Stidies in memory of prof. Teofil Ivanv. R. Ivanov (ed.), (Sofia), 59-80.

Рашев, Р. (2008) Българската езическа култура (София) / Rashev, R. (2008) Bulgarskata ezicheska kultura (Sofia).

Русева-Слокоска, Л., Кацарова, В. (2019) „Късноантична сграда с октогонални помещения от Пауталия“ Известия на историческия музей Кюстендил, XX, 135-156 / Ruseva-Slokoska, L., Katsarova, V. (2019) “Kasnoantichna sgrada s oktogonalni pomeshtenia ot Pautalia” Izvestia na istoricheskia muzei Kiustendil, XX, 135-156. (https://www.academia.edu/40766286/%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D1%81_%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F) (25.07.2022).

Стоилова, Л., Иванчева, Г., Мирков, А., Петрова, Т., Линдарева, М. (2014) Хроника на едно забележително съзидание. Централните общински минерални бани в София – хронология на проектиране и строителство (София) / Stoilova, L., Ivancheva, G., Mirkov, A., Petrova, T., Lindareva, M. (2014) Hronika na edno zabelezitelno zasidanie. Centralnite obshtinski mineralni bani v Sofia – hronologia na proektirane i stroitelstvo (Sofia).

Стоилова, Л., Коцев, Г., Върбанов, В., Мирков, А., Линдарева, М., Петрова, Т. (2016) Градоустройството на София. Пулсът на града във времето (София) / Stoilova, L., Kocev, G., Vurbanov, V., Mirkov, A., Lindareva, M,, Petrova, T. (2016) Gradoustroistvoto na Sofia. Pilsat na grada vav vremeto (Sofia).

Стюърт, Р. (2018) Aquae Calidae. Любимите бани на императори, царе и султани / Stuart, R. (2018) Aquae Calidae. Lubimite bani na imperatori, tzare i sultani. (https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/akve-kalide-lyubimite-bani-imperatori-tsare-sultani-287) (26.07.2022).

Топалилов, И. (2012а) Римският Филипопол, 1. Топография, градоустройство и архитектура (Велико Търново) / Topalilov, I. (2012a) Rimskiat Filippopolis, 1. Topografia, gradoustroistvo  i arhitektura (Veliko Turnovo). (https://www.academia.edu/2331988/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_%D1%82%D0%BE%D0%BC_1_%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_Das_Roemische_Philippopolis_Band_1_Topografie_staedtebau_und_architektur_Roman_Philippopolis_vol_1_Topography_urbanization_and_architecture) (14.07.2022).

Торбатов, С. (2002) „Късноримската баня в Добрич“ Научно съобщение на съюза на учените в България, клон Добрич. История, 4, 161-167 / Torbatov, S. (2002) “Kusnorimskata bania v Dobrich” Nauchno saobshtenie na aiuza na uchenite v Bulgaria, klon Dobrich. Istoria, 4, 161-167. (https://www.academia.edu/2149463/The_Roman_bath_in_Dobrich) (14.07.2022).

Тотев, Т. (1984) „Кръстовидна църква под основите на Голямата базилика в Плиска (865 – 866)“ Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. Д. Ангелов, В. Бешевлиев, В. Гюзелев, Р. Василев, С. Станилов (ред.), (София), 160-169 / Totev, T. (1984) “Krastovidna curkva pod osnovite na Goliamata bazilika v Pliska (865 – 866)” Sbornik v pamet na prof. Stancho Vaklinov. D. Angelov, V. Beshevliev, V. Giuzelev, R. Vasilec, S. Stanilov (ed.), (Sofia), 160-169.

Филов, Б. (1910) „Находки в Айтоски бани (Aquae Calidae)” Известия на българското археологическо дружество, I, (София), 216-217 / Filov, B. (1910) “Nahodki v Aitoski bani (Aquae Calidae)” Izvestia na bulgarskoto arheologichesko drujestvo, I, (Sofia), 216-217.

               (1911) „Новооткрити старили” Известия на българското археологическо дружество, II, (София), 268-287 / Filov, B. (1911) “Novootkriti starini” Izvestia na bulgarskoto arheologichesko drujestvo, II, (Sofia), 268-287.

Христева, С., Станев, К. (2021) „Археологическо проучване на ул. “Петър Парчевич“ № 1 – 3 в Пловдив“ Археологически открития и разкопки през 2020 година, книга II, 713-718 / Hristeva, S., Stanev, K. (2021) “Archaeologichesko prouchvane na ul. “Petur Parchevich” № 1 – 3 v Plovdiv” Archaeologicheski prouchvania i razkopki prez 2020 godina, kniga II, 713-718.

Цончев, Д. (1940) „Старините около Хасковските топло-минерални извори“ Годишник на пловдивската народна библиотека и музей, 1937 – 1939, 85-107 / Tsontchev, D. (1940) “Starinite okolo Haskovskite toplo-mineralni izvori” Godishnik na plovdivskata narodna biblioteka I muzei, 1937 – 1939, 85-107.

Църов, И. (2017) Акведуктите по българските земи (II – IV век) (Велико Търново) / Tzarov, I. (2017) Akveduktite po balgarskite zemi (II – IV vek) (Veliko Tarnovo).

Чанева-Дечевска, Н. (1999) Ранно-християнската архитектура в България (IV – VI век) (София) / Chaneva-Dechevska, N. (1999) Ranno-hristianskata arhitektura v Bulgaria (IV – VI vek) (Sofia).

Чимбулева, Ж. (1988) „Ранновизантийские термьi в Несебре“ Bulgaria Pontica medii aevi, II. Deluxième symposium international Nessebre, 26 – 30 Mai 1982, (София), 577-584 / Chimbuleva, J. (1988) “Rannovizantiiskie termi v Nesebre” Bulgaria Pontica medii aevi, II. Deluxième symposium international Nessebre, 26 – 30 Mai 1982, (Sofia), 577-584.

Щерева, Т. (2018) „Обществени и домашни бани във Варна (края на XIX – началото на XX век)“ Известия на регионален исторически музей – Русе, XX. Camera Danubiana. Образи от градовете в страните по Дунав, 117-125 / Shtereva, T. (2018) “Obshtestevni I domashni bani vav Varna (kraia na XIX – nachaloto na XX vek)” Izvestia na regionalen istoricheski muzei – Ruse, XX. Camera Danubiana. Obrazi ot gradovete v stranite po Dunav, 117-125.

Atanasov, G. (2005b) “Le palais des évêques de Durostorum des V^-e – VI^-e siècles” Pontica, XXXVII – XXXIII, 275-287. (https://www.academia.edu/8807659/Le_palais_des_%C3%A9v%C3%AAques_de_Durostorum_des_V_e_VI_e_si%C3%A8cles_Pontica_XXXVII_XXXVIII_2004_2005_p_275_287) (18.07.2022).

Atanasov, G. (2015) “Durostorum – Dorostol (os) – Drastar / Dristra – Silistra. The Danubian fortress from the beggining of the 4th to the beggining of the 19th c.” Thracian, greek, roman and medieval cities, residences and fortresses in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). Sofia, 493-587. (https://www.academia.edu/8860351/Durostorum_Dorostol_Drastar_Silistra_The_Danubian_Fortress_4th_19th_c_In_Corpus_of_Ancient_and_Medieval_Settlements_in_Bulgaria_Vol_2_Thracian_Greek_Roman_and_Medieval_Cities_Residences_and_Fortresses_Sofia_2014_493_587) (14.07.2022).

Beševliev, V. (1964) “Spätgriechische und spätlateinsche inschriften aus Bulgarien (SIBulg)” Berliner Byzantinistische arbeiten, 30. (Berlin).

Biernacki, A., B. (2013) „The Bishopric of Novae (Moesia Secunda, 4th-6th Cent.): History, Architecture, Daily Life“ Studi di anticità cristiana, 65. Congressus Internationalis Archaeologiae Charistianae, Acta XV, Toleti 8-12.9.2008, Episcopus, Civitas, Territorium, Pars I. Brandt, O. (ed.).(Citta del Vaticano), 735-754. (https://www.academia.edu/6045352/A_B_Biernacki_The_Bishopric_of_Novae_Moesia_Secunda_4th_6th_Cent_History_Architecture_Daily_Life_in_Acta_XV_Congressus_Internationalis_Archaeologiae_Charistianae_Toleti_8_12_9_2008_Episcopus_Civitas_Territorium_Pars_I_Citta_de_Vaticano_2013_pp_895_914) (30.07.2022).

                   (2016) “The large legionary thermae in Novae (Moesia Inferior) (2^nd – 4^th centuries A. D.)” Novae. Studies and materials, V. A. B. Biernacki, E. Y. Klenina (ed.) (Poznan). (https://www.academia.edu/32123531/A_B_Biernacki_The_Large_Legionary_Thermae_in_Novae_Moesia_Inferior_2nd_4th_cent_A_D_with_participation_M_Budzy%C5%84ska_E_Gencheva_A_Jasiewicz_E_Yu_Klenina_S_Mihajlov_%C5%81_R%C3%B3%C5%BCycki_P_Vladkova_in_series_Novae_Studies_and_Materials_V_Institute_of_History_AMU_Pozna%C5%84_2016_pp_536) (25.07.2022).

Ciołek, R. Dyczek, P. (2011) Novae. Legionary fortress and Late Antique town, 2. Coins from sector IV (Warsaw).

Crow, J., Bardill, J., Bayliss, R. (2008) “The water supply of Byzantine Constantinople” Society for the promotion of Roman studies. Journal of Roman studies monograph No. II. (Wetherby).

Cugusi, P., Cugusi, M. T. S. (2008) Carmina latina epigraphica Moesica (CLEMoes). Carmina latina epigraphica Thraciae (CLEThr) (Bologna).

DeLaine, J. (1999) “Bathing and society” Journal of Roman archaeology, supplementary series number 37. Roman baths and bathing. Part 1: bathing and society. Proceedings of the first international conference on Roman baths held at bath, England, 30 March – 4 April 1992. J. DeLaine, D. E. Johnston (ed.). (Portsmouth, Rhode Island).

Dickey, E. (2012) “The colloquia of the Hermeneumata Pseudodositheana. Colloquia Monacensia–Einsidlensia, Leidense–Stephani, and Stephani from the Hermeneumata Pseudodositheana” Cambridge classical texts and comments, 49. J. Diggle, N. Hopkinson, S. P. Oakley, J. G. F. Powell, M. D. Reeve, D. N. Sedley, R. J. Tarrant (ed.) (Cambridge).

Dinchev, V. (2015) “Ratiaria. From Colonia Ulpia Traiana Tariaria to Anastasiana Ratiaria” Thracian, greek, roman and medieval cities, residences and fortresses in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). Sofia, 173-196. (https://www.academia.edu/19563711/V_Dinchev_RATIARIA_From_Colonia_Ulpia_Traiana_Ratiaria_to_%D0%90nastasiana_Ratiaria_In_R_Ivanov_ed_Thracian_Greek_Roman_and_Medieval_Cities_Residences_and_Fortresses_in_Bulgaria_Sofia_2015_173_196) (14.07.2022).

Döhle, B. (1979) “Das bad XXVI” Schriften zur geschichte und kultur der antiken, 17. Iatrus – Krivina, I. Spätantiken befestigung und frühmittelalterliche siedlung an der unteren Donau. Ergebnisse der ausgrabungen 1966 -1973. G. von Bülow, D. Schieferdecker, H. Heinrich (red.), (Berlin), 63-71.

Genčeva, E. (1999) “La production dans le camp militaire Romain Novae pendant la Basse Antiquité (à l’instar du scamnum tribunorum)“ Der Limes an der Unteren Dunau von Diokletian bis Heraklios. Vortäge der Internationalen konferenz Svištov, Bulgarien (1 – 5 September 1998). In memoriam Peter Petrović (1938 – 1997), Teofil Ivanov (1918 – 1999). Herausgegeben von G. von Bülov und A. Milčeva. S. Conrad, L. Vagalinski (red.), (Sofia), 95-98.

Fagan, G. (1999) Bathing in public in the Roman world (Michigan).

Gomolka, H.-J. (1979) “Objekt XVI” Schriften zur geschichte und kultur der antiken, 17. Iatrus – Krivina, I. Spätantiken befestigung und frühmittelalterliche siedlung an der unteren Donau. Ergebnisse der ausgrabungen 1966 -1973. G. von Bülow, D. Schieferdecker, H. Heinrich (red.), (Berlin), 43-45.

Hanson, J. W. (2016) An urban geography of the roman world, 100 BC to AD 300 (Oxford).

Iossifova, M. (2002) “La bain de la Basse Antiquite du suburbium d’Akre. Architecture, fonctionnement et apport social” The Roman and Late Roman city. The international conference (Veliko Turnovo 26-30 July 2000). L. Slokoska, R. Ivanov, V. Dintchev (ред.). (Sofia), 255-259.

Ivanov, A. “The fate of thermae/baths in Late Antique Thrace: Augusta Traiana and Serdica” Roman and Late Antique Thrace, IV. Conflicts and Catastrophes. 12-16 October 2020, Burgas, Bulgaria L. Vagalinski, D. Boteva, N. Sharankov, M. Raycheva (ed.) (Sofia) – in print.

Ivanov, M. (2018) “Function, chronology and urban features of the Early Christian cult architecture in Serdica” Сердика – Средец – София, VII. Международна научна конференция Базиликата „Св. София“ на прехода между езичество и християнство. София, 11 – 13 март 2014 година, 102-129 / Ivanov, M. (2018) “Function, chronology and urban features of the Early Christian cult architecture in Serdica” Serdica – Sredec – Sofia, VII. Mejdunarodna nauchna konferencia Basilikata “St. Sophia” na prehoda mejdu ezichestvoto I christianstvoto. Sofia, 11 – 13 mart 2014 godina, 102-129.

Ivanov, R. (2012a) “Colonia Ulpia Oescensium” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 1-43.

                (2012b) “Durostorum – castra, canabae, municipium, vici” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 45-108.

              (2012c) “Nicopolis ad Haemum / Nicopolis ad Istrum” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 109-153.

              (2012d) “Abritus / Abrittus” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 155-197.

              (2012e) “Augusta Traiana / Beroe” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 467-491.

Karayotov, I. (2015) “Anchialos / Anchialus during Antiquity and Late Antiquity” Thracian, greek, roman and medieval cities, residences and fortresses in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). Sofia, 117-172.

Katsarova, V. (2012) “Pautalia” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 261-287.

                   (2021) “Thermae or praetorium in Serdica” Roman provincial capitals under transition. Proceedings of the International Conference Held in Plovdiv 04– 07 November 2019. M. Raycheva, M. Steskal (ed.), 157-178. (https://www.academia.edu/69339793/THERMAE_or_PRAETORIUM_IN_SERDICA_In_Roman_Provincial_Capitals_under_Transition) (25.07.2022).

Kirova, N. (2012) “Serdica / Serdika” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 199-260.

Kontokosta, A. H. (2019) “Building the thermae Agrippae: private life, public space, and the politics of bathing in Early Imperial Rome” American journal of archaeology, 123.1, 45-77. (https://www.journals.uchicago.edu/doi/epdf/10.3764/aja.123.1.0045) (13.07.2022).

Kullberg, J. B. (2016) “When bath became church: spatial fusion in Late Antique Constantinople and beyond” Fountains and water culture in Byzantium. B. Shilling, P. Stephenson (ed.). (Cambridge), 145-162.

Lavan, L. (2021a) “Public space in Late Antique city. Streets, processions, fora, agorai, macella, shops” Late Antique archaeology (supplementary series), V.1. L. Lavan, P. Crawford (ed) Leiden/Boston).

              (2021b) “Public space in Late Antique city. Sites, buildings, dates” Late Antique archaeology (supplementary series), V.2. L. Lavan, P., Crawford (ed) Leiden/Boston).

Lucore, S. (2016) “Greek baths” A companion to Greek architecture. M. M. Miles (ed.), (Pondicherry), 328-341. (https://www.academia.edu/25255970/BATHS_chapter_in_A_Companion_to_Greek_Architecture_ed_Margaret_M_Miles_2016) (21.07.2022).

Madzarov, K. (2012) “Diocletianopolis” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 439-466.

Maréchal, S. (2020) “Public baths and bathing habits in Late Antiquity. A study of the evidence from Italy, North Africa and Palestine A.D. 285-700” Late Antique archaeology (supplementary series), VI. L. Lavan (ed) Leiden/Boston).

Mihailov, G. (1964). Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae (IGBulg). Volumen III. 1. Inscriptiones inter Haemum et Rhodopem repertae. Fasciculus prior: territorium Philippopolis (София).

Moreau, D., Atanasov, G., Beaudry, N. (2020) “The archaeology of the Late Roman city of Zaldapa: the status questions in 2016 (with an appendix of seasons 2017 – 2019)” British Archaeological Reports (BAR) international series 2973. Archaeology of a world of changes. Late Roman and Early Byzantine architecture, sculpture and landscape. In memoriam Claudiae Barsanti. D. Moreau, C. S. Snively, A. Guiglia, I. Baldini, L. Milanović, I. Popović, N. Beaudry, O. Heinrich-Tamáska (ed.). (Oxford), 35-55. (https://www.academia.edu/57775198/Archaeology_of_a_World_of_Changes) (14.07.2022).

Petrova, S. (2012) “Nicopolis ad Nestum / Mestum” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 289-361. (https://www.academia.edu/30477411/ROMAN_CITIES_IN_BULGARIA) (14.07.2022).

Petrova, S., Petkov, V. (2015) “Παροικοπολις / Παρθικοπολις (Paroicopolis / Parthicopolis – Ancient and Early Byzantine city)” Thracian, greek, roman and medieval cities, residences and fortresses in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). Sofia, 341-492. (https://www.academia.edu/35176764/Petrova_S_V_Petkov_%CE%A0%CE%B1%CF%81%CE%BF%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82_%CE%A0%CE%B1%CF%81%CE%B8%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82_Thracian_Greek_Roman_and_Medieval_Cities_Residences_and_Fortresses_Sofia_2015_ISBN_978_619_90503_0_9_341_492) (14.07.2022).

Pickett, J. (2021) “A social explanation of the disappearance of Roman thermae” Journal of Late Antiquity, 14.2, (Baltimore), 375-414. (https://www.academia.edu/64894389/_A_SOCIAL_EXPLANATION_FOR_THE_DISAPPEARANCE_OF_ROMAN_THERMAE_for_Journal_of_Late_Antiquity_14_2_2021_375_414_) (13.07.2022).

Pillinger, R. J., Lirsch, A., Popova, V. (2016a) “Corpus der spätantiken und frühchristlichen mosaiken Bulgariens. Tafelband” Philosophisch – historische klasse denkschriften, band 483. Archäologische forschungen, band 25. A. Lirsch, R. Harreither, E. Lässig (red.). (Wien, Budapest).

                    (2016b) “Corpus der spätantiken und frühchristlichen mosaiken Bulgariens. Textband” Philosophisch – historische klasse denkschriften, band 483. Archäologische forschungen, band 25. A. Lirsch, R. Harreither, E. Lässig (red.). (Wien, Budapest).

Popova, V. (2017) “On the date and the interpretation of the complex at the Southwest gate of Augusta Traiana/Beroe” Studia academica Šumenensia, 4. Transition from Late Paganism to Early Christianity in the architecture and art in the Balkans. Krassimir Kalchev in memoriam (1954-2004). I. Topalilov (ed.), (Shumen), 57-96. (https://www.academia.edu/36699272/Studia_academica_%C5%A0umenensia_4_2017) (26.07.2022).

Preshlenov, H. (2012) “Mesambria Pontica in orbis Romanus” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 493-536.

Sharankov, N. (2016) “Notes on Greek inscriptions from Bulgaria” Studia classiica Serdicensia, V. Monuments and texts in Antiquity and beyond. Essays for the centenary of Georgi Mihailov (1915-1991), (Sofia), 305-361. (https://www.academia.edu/27595293/Notes_on_Greek_Inscriptions_from_Bulgaria_In_Studia_classica_Serdicensia_V_Monuments_and_Texts_in_Antiquity_and_Beyond_Sofia_2016) (13.07.2022).

Topalilov, I. (2012b) “Philippopolis. The city from the 1^st to the beginning of the 7^th c.” Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria, 1. Roman cities in Bulgaria. R. Ivanov (ed.). (Sofia), 363-437. (https://www.academia.edu/5373164/Philippopolis_Thrace_I_VII_c_Roman_cities_in_Bulgaria_vol_1_Sofia_2012_363_437) (14.07.2022).

Tsontchev, D. (1960) “Contribution épigraphiques à l’étude de la domination romaine en Bulgarie méridionale” Latomus. Revue d’études latines, XIX.1. L. Herrmann, M. Renard (éd.), (Bruxelles), 112-125.

Underwood, D. (2019) “(Re) using ruins. Public building in the cities of the Late Antique West, A.D. 300-600,” Late Antique archaeology (supplementary series), III. L. Lavan, M. Mulryan (ed.) (Leiden/Boston).

Watscheva, K. (2010) Bibliographie der roemischen Baeder in Bulgarien (Warna).

Yegül, F. (1992) Baths and bathing in classical Antiquity (Cambridge, Massachusetts, London).

              (2010) Bathing in the Roman world (Cambridge).

              (2014) “Roman imperial baths and thermae” A companion to Roman architecture. R. B. Ulrich, C. K. Quenemoen (ed.). (Pondicherry), 299-323.

Zytka, M. (2019) A cultural history of bathing in Late Antiquity and Early Byzantium (London and New York).

Ρεβυθιάδου, Φ. Ράπτης, Κ. Θ. (2014) Αποκατάσταση –Στερέωση του Βυζαντινύ Λουρού στη Θεσσαλονίκη (Θεσσαλονίκη).